За 13-та година (а не за 14-та поредна, както твърдят всички медии, защото миналата имаше само онлайн концерт) се проведе София прайд. Тази година организаторите обявиха, че събитието ще е „в подкрепа на равноправието на лесбийките, гей мъжете, бисексуалните, трансджендър, интерсекс (ЛГБТИ) и куиър хората”, а “мисията на прайда е да повиши видимостта на тази общност, да поддържа обществения дебат за приемането им, и да покаже на нехетеросексуалните в България, че не са сами”.
Дни преди събитието, на 8 юни, организаторите разпространиха и призив към институциите и политическите партии, в който изискаха държавните институции – президентство, министерски съвет, съдебна власт, местна власт, както и всички публични политически лица, да се изправят срещу „формализираната омраза; срещу насилието и безнаказаната саморазправа; и не на последно място – срещу политическия ПР, плащан с безопасността, спокойствието и свободата на една група български граждани”. Те обвиниха всички, които през изминалите седмици протестираха срещу агресивната им кампания за промотиране на събитието, както и срещу филма от София Прайд Филм Фест – „Змия”, в хомофобия и омраза, като дори осъдиха и „евентуалните престъпления” срещу общността.
За пръв път София Прайд се провежда на 28 юни 2008 г. под надслов „Аз и моето семейство“, следващият е под мотото „Приятелство под дъгата” и т.н., но тази година се чуха и гласове, че всъщност прайдът има и политическо послание, а именно – узаконяването на еднополовите бракове.
Много от участниците твърдят, че техните искания са подкрепени от все повече хора, като за доказателство обясняват нарастващата всяка година бройка на участниците. Какво обаче прави впечатление? Извън явно заявилите се като ЛГБТИ хора, на събирането пред паметника на Съветската армия имаше много подрастващи, предимно момичета, които видимо бяха там, за да се забавляват и: „защото ни е интересно”, както заяви групичка от три момичета, които притеснено се побутваха и подхилкваха.
Сред изпълнителите бяха Прея, Виктория Георгиева, Деси Слава, Михаела Филева – определено популярни и харесвани от младите. Разбира се, имаше и по-бутикови изпълнителни (Рут Колева), които компенсираха не толкова голямата си популярност с ексцентрично облекло, или по-скоро, с липсата на такова.
На щандовете, обградили паметника, се продаваше почти всичко, без ограничение, въпреки непълнолетните купувачи – от сапуни под формата на мъжки полов член, през разни забавни аксесоари в цветовете на дъгата, та чак до козметичната серия на Николета Лозанова. А пред този своеобразен битак дефилираха малчугани с шарени знаменца, либерални родители, помъкнали с тях още непроходилите си деца, „драг кралици”, популярни лица от протестите, уж протестиращи срещу мутрите, докато самите те адвокатстват на такива, и т.н., и т.н.
Високоестетична колаборация между чалга, силикон, гейове, лесбийки, мутрогонци и каквото умът ви може да си представи. Всъщност, погледнат отстрани, парадът тази година повече приличаше на ежегодните русофилски събирания на язовир Копринка, с тази разлика, че участниците там, поради достолепната си възраст, масово са забравили за какво са там, докато участниците на прайда, поради крехката си възраст, по-скоро не знаят какво точно правят на него. А, да, и кебапчетата все още липсват на прайда.
Е, как да не си заведеш поколението на това толкова естетично и категорично безспорно образователно събитие? И как да не наречеш „хомофоби” противниците на това събитие? Съдейки по немалка част от участниците на прайда, резонни са твърденията на същите тези „хомофоби”, че децата масово са изложени на агресивната пропаганда, изливаща се от социалните мрежи, музикалните клипове, рекламите. Пропаганда, налагаща, че е модерно да си различен. И това е повод за гордост, повод за демонстрация и повод за изисквания!
Разбира се, София Прайд беше шумно рекламиран, широко отразен и много хвален. А същия ден се проведе и друго събитие, не толкова промотирано, отразено далеч по-оскъдно и нехвалено.
Напротив, то беше заклеймено от същите тези хора, ежедневно оплакващи се от дискриминация. Та, същите тези заявиха, че се готви протест срещу либералните им разбирания, на който протест ще се съберат хомофоби, скинари, фашисти и всякакви подобни. Става дума за „Шествие за традиционното християнско семейство, съставено от баща – мъж, майка – жена и техните деца”, чиито организатори бяха „Сдружение РОД“.
На това шествие обаче, въпреки предупрежденията да бъде отбягвано, лумпени нямаше. Имаше усмихнати семейства с деца, млади и възрастни, имаше и представители на политически партии, които застанаха с лицата си в подкрепа на събитието. Политическа агитация нямаше, нямаше политически речи, нямаше агресивност, нямаше съмнителни субекти. Имаше много лъчезарни лица, имаше хубави песни, имаше и обединение на хора, събрали се, за да подкрепят това толкова плашещо за някои християнско семейство. Имаше и нещо друго, което убягна на всички медии. Нещо, което всъщност, много категорично и ясно показа, че сред тези хора няма омраза към различието и разнообразието.
Основният организатор е „Сдружение РОД “, чиито съпредседатели и водещи лица са предимно протестанти, по-конкретно, членове на Българската християнска баптистка църква. Сред най-популярните лица, подкрепящи шествието, беше представителя на групата на Европейските Консерватори и Реформисти в България и председател на Младежки Консервативен Клуб – Кристиян Шкварек, който е практикуващ католик, и който факт той самият никога не е крил. А по-голямата част от подкрепилите шествието бяха източноправославни християни, като на беше прочетена и позицията на Светият синод на Българската православна църква (БПЦ), в която той се обявява против прайда.
На самото шествие нееднократно беше посочено, че няма омраза. Има обединение заради децата на България, има борба срещу прокарването на ранното сексуализиране на подрастващите и срещу агресивната идеология, има агитация за семейството. Акция на защита, защото ЛГБТИ представителите излизат под надслов, че са дискриминирани, а в действителност, днес повече от всякога, дискриминирано е традиционното християнско семейство. Шествие срещу мощната пропаганда, която вече се внедрява и в българските образователни институции, шествие и срещу ревизията на биологията.
Същото това мирно шествие, което буквално заля бул. Витоша, беше представено от редица медии като „събиране на 60-70 души с балони в цветовете на българското знаме” и беше заклеймено като сбор на ретроградни елементи, подкрепени от агресивни хомофоби от футболните агитки. Именно това са думи на омразата, заклеймяващи не само множеството, подкрепило събитието, а огромната част от българите, които се събират в традиционно християнско семейство и създават деца.
Защото все по-настойчивите опити да се оказва натиск върху процеса на взимане на политически решения към промяна на законодателството, все по-агресивното дамгосване с думата хомофоб на всеки, позволил си да изкаже несъгласие с ЛГБТИ идеологията, все по-яростната битка срещу традиционното семейство, всъщност е битка и срещу България. Защото България няма да я има, ако рухнат фундаменталните ни християнски устои, които за ужас на сравнително малкото, но невероятно гласовити поддръжници на разни идеологии, са същите устои, заради които и те са тук днес.
