Лъчезар Богданов е основател и управляващ съдружник в “Индъстри уоч”. Работил е като изследовател и икономист в Института за пазарна икономика. Завършил е УНСС. Един от основателите на Българската макроикономическа асоциация.
– Денят Х за Гърция отмина, без да е ясно какво ще се случи. Всички се питат ще излезе ли Гърция от еврозоната, или не. Вие на какво сте заложили?
– Мисля, че никой няма да излиза от еврозоната, но е напълно реалистично Гърция да не подпише ново споразумение и да ѝ бъде отказан достъп до свежо финансиране, което ще означава невъзможност да си погасява задълженията. Като страничен ефект от това, понеже гръцкото правителство няма да има споразумение, ЕЦБ ще прекрати ликвидната подкрепа за гръцките банки, което при този стремеж на гърците да си изтеглят парите или да ги прехвърлят на други места ще означава, че най-вероятно на банките ще бъдат наложени много сериозни ограничения по подобие на това, което се случи в Кипър.
– Това ли са реалистичните сценарии за Гърция?
– Това е цената, която трябва да имат предвид и кредиторите, но най-вече гръцките политици.
– Смекчиха ли твърдия тон от Атина, какво предлагат?
– Проблемът е, че предложението на гръцкото правителство отново не докосва разходите в бюджета – мерките за фискално стабилизиране са в посока увеличаване на данъците, и то, за съжаление, най-много за данъците върху доходите и печалбите и в някаква степен на ДДС. Няма сериозни отстъпки при пенсиите, а Гърция е страната с най-висок дял на разходите за пенсии от БВП и от бюджета. И с много сериозни възможности за ранно пенсиониране и с различни привилегии при пенсиониране.
Това не е просто бюджетен проблем, а е изобщо проблем на пазара на труда, тъй като изкривява изцяло стимулите на всички хора къде да работят и при какви условия могат да се пенсионират. Не знам липсата на по-сериозни реформи доколко ще бъде приета.
– А как ще погледнат от Брюксел на идеята за по-високи данъци?
– Има свръхоптимизъм в предложението на Ципрас да облага богатите и големите корпорации с големи печалби – това е увеличение на данъка върху печалбата с 12%, и общо увеличение от 26 на 29%, което е много висока данъчна ставка за печалби. При свиваща се икономическа активност, в рецесия, при липса на нови инвеститори правителството предлага не стимули и инвестиции, а обратно – още по-високо облагане. Така Гърция е може би с една от най-високите данъчни тежести върху бизнеса в Европа. Това няма как да проработи и данните за изпълнението на бюджета в първите месеци на годината го показват. След едно умерено стабилизиране през 2014 г. отново се влезе в спиралата на спадащи данъчни приходи, вече никой не плаща данъци. В случая кредиторите работят в интерес на гръцките граждани и на гръцкия бизнес, тъй като предупреждават и доколкото се вижда, няма да приемат в чист вид идеята за такова повишение на данъците. В крайна сметка е важно да се съберат малко повече данъчни приходи, от една страна, и от друга – да се съкратят реално разходи.
– А идеята да се накажат богатите и така да се запълни дупката в бюджета?
– Идеята да накажем богатите и да вдигнем данъците не работи. Тя изглежда добре като обещание, но в икономиката не работи. От една страна, задушава фирмите в светлия сектор, а от друга, предизвиква все повече неплащане на данъци.
– Какво в крайна сметка иска премиерът Ципрас?
– Ципрас е в невъзможна позиция, защото без сделка страната ще изпадне в хаос и ще се окаже, че тези икономии, срещу които той самият и част от гръцкото общество са протестирали, ще им се сторят малки в сравнение с реалните икономии, които ще трябва да направят без споразумение. Ще има много повече орязване на публични разходи, както вече се случва в последните месеци – всичко без пенсии и заплати на практика не се плаща. Гръцкото правителство е най-големият длъжник в момента към всички останали. В такава ситуация Ципрас ще загуби политическа подкрепа. От друга страна, ако подпише споразумение, също ще загуби подкрепа, защото ще е излъгал избирателите си. Той отчаяно търси вариант да излезе победител в преговорите, но не виждам как.
– Какво е условието да излезе победител?
– Не виждам как ще стане, струва ми се невъзможно. За да излезе победител, трябва да не повишава ДДС, да не пипа пенсионната система и редица добавки към пенсиите, които трябва да бъдат премахнати или намалени. Кредиторите вече няма много накъде да отстъпят, защото те също плащат цена за това. Има и трети вариант, в който Ципрас пада от власт – стиска си ръцете в Брюксел, след това парламентът не приема неговите предложения и той подава оставка. Може и да не подаде оставка, но споразумението няма как да влезе в сила, ако не са извършени реформите, с които се е ангажирал като премиер.
– Колко още може да се отлага решението?
– На 30 юни Ципрас трябва да плати на МВФ. И ако намери ликвиден кеш, то ще е за сметка на пенсии и заплати. Така ще влезе в спирала, в която правителството няма да може да плаща вътре и до дни или седмици ще има вътрешен конфликт.
– Ще проработи ли схемата с по-висока ставка на ДДС, с вдигане на данък “лукс”?
– Не. Най-важно за Гърция е да се възстанови икономическият растеж – да се увеличат новите инвестиции, да има създаване на работни места. Това не може да се случи в среда с увеличаващи се данъци. Още повече че коефициентът на заетост – делът на гърците в трудоспособна възраст, които работят, е под 50%.
– Но пък има и свръхбогати, които Ципрас иска да хване в мрежите си…
– Той иска, но никъде по света това не е проработило. Никъде сериозни бюджетни проблеми не са решавани чрез данък на свръхбогатите, защото те си изнасят парите. Големият въпрос е в разходната част на бюджета, в негъвкавия пазар на труда, в привилегиите при пенсиониране… Това убива жизнеността на икономиката, тя трябва да се рестартира, а с 41% данък върху печалбата няма как да стане. Икономиката се задушава от структурата, зададена от гръцкото законодателство.
– Каква рецепта ще работи за Гърция?
– Истината е, че работят мерки с широка основа и не много високи ставки. Идеята, че ще гоним само най-богатите и лукса, не работи. Трябва да се разшири основата. Идеалният случай е да не се вдигат данъците, а да се орязват разходите. Големият проблем на Гърция е, че от необходимите им сега 7,9 млрд. евро за 7,3 млрд. разчитат само на данъчни приходи и едва за 600 млн. – от съкращаване на разходите. А успешните модели са: повече съкращаване на разходите и малко вдигане на данъците. От една свиваща се икономика трудно ще събираш повече пари.
– Но какво да направи Ципрас, който е дошъл на власт с обещанието да не намалява пенсии и доходи плюс 300 000 нови работни места? Той е изпаднал в дълбоко противоречие.
– Това, което ще стане, е следното: или се учиш по лесния, или по трудния начин. Лесният е да проявиш здрав разум, да се запознаеш с проблема и да му намериш разумно решение. Ако отказваш да приемеш реалността, ти не може да я заобиколиш. Това, че не вярваш в гравитацията, не означава, че тя не съществува. Просто се отлага осъзнаването на реалността.
– Но в момента ЕЦБ играе ролята на най-големия вносител в гръцките банки, като подпомага тяхната ликвидност.
– Точно така – това е ликвидна подкрепа. На практика всеки долар, изтеглен от гръцки частен вложител, се компенсира от депозиран долар от ЕЦБ.
– Ако й отпишат всички дългове, ще успее ли Гърция да си балансира бюджета?
– Гърция няма проблем с обслужването на дълга при тези рекордно ниски лихви по заемите. Проблемът на гръцкото правителство са вътрешните разходи. Гръцката икономика няма да може да си позволи такива щедри заплати в публичния сектор, такива щедри публични инвестиции и социални придобивки. Това е тъжната реалност и това не е устойчиво и не може да съществува независимо от външните кредитори. Въпросът е, че гръцката икономика не може да генерира толкова продукт, от който да се съберат толкова данъци, които да могат да финансират тази изключително раздута администрация и твърде щедра социална система.
Интервюто взе Генка Маркова
