fbpx

НОВО

Тръмп срещу всички

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев участва в предаването "Политиката под прицел" по телевизия СКАТ. Тема на разговора беше политиката в САЩ и предстоящите избори там. Запис от участието можете да видите тук:...

Какво значи икономическа криза и как да оцелеем в нея?

Големият първоначален удар е по капиталово интензивните сектори Приходите за бизнеса спадат - трябва да спаднат и разходите В тази светлина поне е добре да не повтаряме грешките от миналото Идва ли финансов Армагедон? Никой не знае, но да се надяваме, че не. Добре ли...

Третата гледна точка

Крайности може да има само при абсолютното добро и абсолютното зло Най-отвратителното е омразата и да не ми разправят, че я сеят провокатори - тя започна с вдигнатия юмрук на президента Винаги има трета гледна точка, дори и когато първите две са толкова ярки, че тя...

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Бойкот на разума

Време за четене: 4 мин.

Живеем във времена на бойкоти, кой от кой по-смехотворен, несъстоятелен и абсурден. Културата на протестния пърформанс е заразила публичното общуване, превърнала го е в заложник на чупливите чувства на одиозни демонстранти и агитатори. Агресивни активисти паразитират върху технологиите за масова комуникация със свирепо усещане за праведност и себестойност в пълен и радикален развод с реалността.

Пред публиката се разгръща уродлив кабуки театър на моралната паника, вечното възмущение и естетическия онанизъм.

Климатични алармисти организират масово „умиране“ на публични места като лягат по земята в изкривени пози, за да покажат на презрените консуматори, че светът свършва заради тях. Погубени от бяла вина клетници обикалят оковани с вериги в знак на солидарност с жертвите на глобално разпространената през хилядолетията, но критикувана само в западната си форма, институция на робството. Институция, приключена и забранена преди повече от сто години именно от толкова мразените европейски предци на днешните патетични протестиращи.

Безспорно един от най-смешните и популярни режими на бойкот си остава този на модерните феминистки. Всяка седмица ни радва с поредната колекция от абсурдни акции на „жените, които мразеха мъжете“, ако може да намигнем закачливо към българското заглавие на една твърде успешна шведска творба.

Изминалите дни донесоха богата реколта от полов реваншизъм. На филмовия фестивал в Кан се разгръща феминистки протест срещу почетната награда на френската екранна легенда Ален Делон. Той е звезда от старата школа преди диктатурата на политическата коректност и е автор на много реплики, които днес партийната прогресивна линия осъжда като „хейт спийч“. Делон е имал наглостта да каже, че харесва „жените, които приличат на жени“. А пък движението „Жени в Холивуд“ много мрази подобен език на омразата. От това НПО събраха 17 000 подписа в петиция против награждаването на Делон. Протестът официално е заради изказвания на актьора срещу жените, хомосексуалистите и мигрантите. Явно иконичният и вече проблематичен алфа-мъжкар от „Гепардът“ и „Борсалино“ е посякъл почти всички свещени крави на левия либерализъм.

Заради акцията на феминистките директорът на престижната екстраваганца на Лазурния бряг Тиери Фремо трябваше да дава обяснения.

„Не връчваме на Ален Делон Нобеловата награда за мир, а почетна „Златна палма“ за актьорската му кариера. Делон е казвал неща и има право да изразява мнения, с които аз лично не съм съгласен“,

позволи си да го защити фестивалният шеф.

За щастие френският актьор е жива легенда на 83 години и притежава особено голям авторитет в художествените среди и френското общество. Той си е извоювал имунитет срещу ексцесиите и патологиите на прогресивизма. Но това все пак е Ален Делон. Мнозина на негово място наистина щяха да се разминат с наградата и да бъдат социално остракирани и кариерно премазани заради неправилни мнения. Подобни протести и петиции са удивително успешен инструмент за натиск и цензура.

Анекдотът с Ален Делон е показателен, но не може да се сравнява с другата хардкор феминистка каскада от последните дни. Става дума за епохалната „Секс стачка“, която знаменитости обявиха в знак на протест срещу закони, ограничаващи абортите в някои американски щати. Радикализирани активисти от целия се включиха в призива за полово въздържание без да си дават сметка, че така осъществяват мечтите на уж най-радикалните си религиозни врагове. Нали според феминистките сексуално активните и освободени жени бяха най-страшният кошмар на Патриархата и християнските догматици. Сега същите тези феминистки диктуват на жените да се държат като монахини в своя кръстоносен поход срещу същия този Патриархат. Холивудски звезди от меката на разврата като идентичност и значка на гордостта преминаха в режим на театрален сексуален аскетизъм. Е, не всички. Разкошната актриса и модел Емили Ратайковски използва и този протест, за да позира гола като така всъщност зарадва сетивата на „старите бели мъже“, срещу които е нейният прелестен телесен бойкот.

На концептуално ниво тази „Секс стачка“ е зрелищен провал.

С идеята жените да лишават мъжете от секс като инструмент за политически цели всъщност се пропагандира „патриархалния, сексистки стереотип“, че жените използват секса като разменна монета, лост за влияние и получаване на стоки и услуги. Каква идейна бъркотия! Но какво може да се очаква от организациите и хората, които взеха най-могъщия и зловещ инструмент за женско подчинение в ислямския свят в го превърнаха в символ на женската еманципация в Запада? Какво може да се очаква от активистите, които издигнаха откровената расистка и екстремистка Линда Сарсур за лице и говорител на „Марша на жените“?

Модерният феминизъм е странно, противоречиво явление, разпаднато до театрално мъжемразене и прегръщане на идеите, които поробват жените, а не ги освобождават. Ако има някакво освобождаване, то е от смисъл. Ако има някакъв ефективен бойкот, той е срещу разума.


Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ