fbpx

НОВО

Прогресивният данък – една услуга, различни цени

Дебатът за размера на данъците и философията на облагането на доходите (плосък срещу прогресивен модел) наглед е финансово-икономически, но по същество има съвсем друга природа. Това се вижда и от аргументите на защитниците за смяна и оставане на модела - и вляво, и...

Заплашен ли е плоският данък

Отнякъде изведнъж стана актуално да се говори за замяна на плоския данък с прогресивен? Плоският (пропорционален) данък от 10% е едно от най-добрите неща, които са правени за икономиката на България и е една от основните причини за икономическия напредък на страната...

Защо полетът е важен?

На 30-ти май частната американска компания СпейсЕкс съвместно с НАСА изпрати за пръв път в космоса кораба "Крю Драгън" с хора на борда. Събитието е историческо, но причината затова вероятно е по-различна, отколкото си мислите. Не защото САЩ най-накрая спира да зависи...

Световната здравна пионка на Китай

Пандемията COVID-19 все още продължава своето настъпление в Латинска Америка, докато една голяма част от населението на планетата постъпателно започна да се възвръща към нормалността. Катаклизъм като този ще се помни още дълго и сега идва моментът, в който светът...

Връзката между християнството и капитализма

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тома Петров гостува в предаването "Business Daily" по "ТВ Европа". Вижте пълното видео:

Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”?

В преносен смисъл, всеки един от нас носи “маска”. В работата сме едни, вкъщи други, а пред близки приятели съвсем различни. Носим я, защото се страхуваме: от вируса, от отхвърляне, от истината… Но представете си, че този страх изчезне. Готови ли сме за истината като...

Антикрехкост и епидемии

„When it rains, it pours“[i]“Злото никога не идва само”„Няма, няма, па току си....“ Дебели опашки Както може да потвърди всеки преподавател в университет, студентите носят своите проекти и курсови работи наведнъж в последния ден на семестъра. Цял семестър е тихо,...

Малко по-лошо

Мишел Уелбек е псевдоним на Мишел Томас, френски писател, станал световно и скандално известен с романите „Елементарните частици“ („les Particules élémentaires“) и „Платформата“ („Plateforme“). Оригинална публикацияПревод: Константин Туманов Трябва да си го признаем:...

Привилегированите

В последните дни нашумяха поредните два случая на насилие. Първият - четирима души нападнаха младо семейство. Мъжът и жената са атакувани докато извеждат едногодишните си близначета на разходка. Ден по-рано бащата има кратък словесен сблъсък с един от нападателите,...

Кога е създаден македонският език (нови документи)

Представям на вниманието ви документ, намерен в държавния архив на Република Северна Македония в Скопие, от член на българската „Македонска патриотична организация Пирин“ в Чикаго и разпространен от нейния деец Драгомир Богданов. Оригиналният текст е на руски и е...

Бойкот на разума

Време за четене: 4 мин.

Живеем във времена на бойкоти, кой от кой по-смехотворен, несъстоятелен и абсурден. Културата на протестния пърформанс е заразила публичното общуване, превърнала го е в заложник на чупливите чувства на одиозни демонстранти и агитатори. Агресивни активисти паразитират върху технологиите за масова комуникация със свирепо усещане за праведност и себестойност в пълен и радикален развод с реалността.

Пред публиката се разгръща уродлив кабуки театър на моралната паника, вечното възмущение и естетическия онанизъм.

Климатични алармисти организират масово „умиране“ на публични места като лягат по земята в изкривени пози, за да покажат на презрените консуматори, че светът свършва заради тях. Погубени от бяла вина клетници обикалят оковани с вериги в знак на солидарност с жертвите на глобално разпространената през хилядолетията, но критикувана само в западната си форма, институция на робството. Институция, приключена и забранена преди повече от сто години именно от толкова мразените европейски предци на днешните патетични протестиращи.

Безспорно един от най-смешните и популярни режими на бойкот си остава този на модерните феминистки. Всяка седмица ни радва с поредната колекция от абсурдни акции на „жените, които мразеха мъжете“, ако може да намигнем закачливо към българското заглавие на една твърде успешна шведска творба.

Изминалите дни донесоха богата реколта от полов реваншизъм. На филмовия фестивал в Кан се разгръща феминистки протест срещу почетната награда на френската екранна легенда Ален Делон. Той е звезда от старата школа преди диктатурата на политическата коректност и е автор на много реплики, които днес партийната прогресивна линия осъжда като „хейт спийч“. Делон е имал наглостта да каже, че харесва „жените, които приличат на жени“. А пък движението „Жени в Холивуд“ много мрази подобен език на омразата. От това НПО събраха 17 000 подписа в петиция против награждаването на Делон. Протестът официално е заради изказвания на актьора срещу жените, хомосексуалистите и мигрантите. Явно иконичният и вече проблематичен алфа-мъжкар от „Гепардът“ и „Борсалино“ е посякъл почти всички свещени крави на левия либерализъм.

Заради акцията на феминистките директорът на престижната екстраваганца на Лазурния бряг Тиери Фремо трябваше да дава обяснения.

„Не връчваме на Ален Делон Нобеловата награда за мир, а почетна „Златна палма“ за актьорската му кариера. Делон е казвал неща и има право да изразява мнения, с които аз лично не съм съгласен“,

позволи си да го защити фестивалният шеф.

За щастие френският актьор е жива легенда на 83 години и притежава особено голям авторитет в художествените среди и френското общество. Той си е извоювал имунитет срещу ексцесиите и патологиите на прогресивизма. Но това все пак е Ален Делон. Мнозина на негово място наистина щяха да се разминат с наградата и да бъдат социално остракирани и кариерно премазани заради неправилни мнения. Подобни протести и петиции са удивително успешен инструмент за натиск и цензура.

Анекдотът с Ален Делон е показателен, но не може да се сравнява с другата хардкор феминистка каскада от последните дни. Става дума за епохалната „Секс стачка“, която знаменитости обявиха в знак на протест срещу закони, ограничаващи абортите в някои американски щати. Радикализирани активисти от целия се включиха в призива за полово въздържание без да си дават сметка, че така осъществяват мечтите на уж най-радикалните си религиозни врагове. Нали според феминистките сексуално активните и освободени жени бяха най-страшният кошмар на Патриархата и християнските догматици. Сега същите тези феминистки диктуват на жените да се държат като монахини в своя кръстоносен поход срещу същия този Патриархат. Холивудски звезди от меката на разврата като идентичност и значка на гордостта преминаха в режим на театрален сексуален аскетизъм. Е, не всички. Разкошната актриса и модел Емили Ратайковски използва и този протест, за да позира гола като така всъщност зарадва сетивата на „старите бели мъже“, срещу които е нейният прелестен телесен бойкот.

На концептуално ниво тази „Секс стачка“ е зрелищен провал.

С идеята жените да лишават мъжете от секс като инструмент за политически цели всъщност се пропагандира „патриархалния, сексистки стереотип“, че жените използват секса като разменна монета, лост за влияние и получаване на стоки и услуги. Каква идейна бъркотия! Но какво може да се очаква от организациите и хората, които взеха най-могъщия и зловещ инструмент за женско подчинение в ислямския свят в го превърнаха в символ на женската еманципация в Запада? Какво може да се очаква от активистите, които издигнаха откровената расистка и екстремистка Линда Сарсур за лице и говорител на „Марша на жените“?

Модерният феминизъм е странно, противоречиво явление, разпаднато до театрално мъжемразене и прегръщане на идеите, които поробват жените, а не ги освобождават. Ако има някакво освобождаване, то е от смисъл. Ако има някакъв ефективен бойкот, той е срещу разума.


Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ