fbpx

Жаир Болсонаро: Библия, телешко и куршуми

Време за четене: 8 мин.

Сексист, хомофоб, расист, фашист!

Звучи познато, нали? Това са стандартните плашила на либералното ляво, повтаряни като мантри по адрес на всяка по-ярка фигура в дясно от центъра и мултиплицирани до безкрай от медии като CNN, Washington Post, Huffpost, и повтаряни дори в България от иначе уж “десни” медии, макар това да е друга тема.

Този път залогът е особено голям – президентското място в осмата икономика на планетата, петата в своите физически и демографски измерения страна и лидерът на Южна Америка – Бразилия. Страната дълго време бе за пример, сред левите интелектуалци, като големият успех на демокрацията в Южна Америка. Точно този пример са на път да изгубят, заради което отново, както винаги, твърдят че демокрацията е под заплаха заради… демократичния процес. А той е повече от логичен, разгледан в перспектива.

Работническата партия на Бразилия, меките социалисти, но винаги в коалиция с комунистическата партия, управлява Бразилия в течение на по-голямата част от XXI век. В периода на президентствата на Лула да Силва и на добре познатата ни Дилма Русев, държавата разви огромни инфраструктурни и социални програми, които спечелиха множество привърженици за партията, особено в бедния север на страната.

Въпреки опитите за провеждане на трудова и икономическа политика чрез стратегически инвестиции, именно заради безконтролните инфраструктурни и социални харчове – особено мащабни покрай Световното първенство по футбол и Олимпийските игри в Рио де Жанейро – страната постепенно изпадна в рецесия, която доведе до задълбочаваща се спирала на икономическа криза. Eдва след импийчмънта на Дилма Русев започнаха да се стабилизират икономическите показатели. Импийчмънта бе извършен заради нарушения на закона за бюджета, но доведе до разкриването на най-мащабния корупционен скандал в историята на страната.

Наследилият президентския пост Мишел Темер въведе някои промени в икономическата политика, които успокоиха страната през последните две години, но кризата с доверието се задълбочаваше все повече – показателно от най-ниското одобрение на президентската институция в историята на Бразилия, а културната и медийната среда въпреки всичко продължава да е все така лява.

Неотменените социални програми, вместо да помагат на бедните да си стъпят на краката, бавно и полека всъщност изглежда утвърждават тяхното ниско положение в обществото, превръщайки ги в зависими избиратели на социалистите. В публичното говорене по социалните въпроси продължава да доминира типичния за западния академичен свят наратив за инклузивност и прогрес по отношение на всякакви групови права, но не и за личната отговорност на индивида от съответните фаворизирани групи.

Едновременно с това, престъпността се развихря с невиждани мащаби, а доверието в институциите достига исторически ниски нива. Проблемите в гетата на най-големите градове в страната преляха отвъд границите им, до степен такава, че вече съществуват приложения за мобилни телефони за Сао Пауло и Рио де Жанейро, където потребителите в реално време споделят за престрелки, кражби и насилие в града си, и то не за да може да се информират властите, а само и единствено за да се придвижват без да се налага да залягат за прикритие зад автомобили и дървета.

“Библия, Телешко и Куршуми”

Омаломощеното традиционно дясно в лицето на ПСДБ (Социал-демократическа партия на Бразилия – в България бихме могли да я оприличим на старото СДС) се оказва неспособно да предложи адекватно решение. Паралелно със сриващото се доверие към Работническата партия, като жертва на кризата в доверието, може би заслужено – бидейки част от естаблишмънта, падна и ПСДБ.

На този фон, бившият армейски капитан Жаир Болсонаро, лидер на неформална група в долната камара на Националния Конгрес, определена със своебразните ценности “Библия, Телешко и Куршуми” (Bible, Beef & Bullets) – изразяващи интересите на църквата, земеделието и армията, консервативните бастиони на Бразилия – изпъква като единственият, който изглежда предлага решения на проблемите пред страната. Нещо повече, с оглед на традиционните очаквания за поне някаква степен на корумпираност при всеки участващ в политиката на национално ниво, срещу Жаир Болсонаро за всичките близо 28 години като депутат няма нито един корупционен скандал – дори комунистите не успяха да открият доказателства за корупция.

Единственото, което кампанията срещу него успява да използва до момента, са безкрайни обвинения в сексизъм, защото устата не го слуша и има нелицеприятни изказвания срещу някои свои колеги от женски пол в конгреса, в хомофобия, защото е вярващ католик и има типичното остро мнение на вярващите католици по отношение на LGBT правата, в расизъм, защото като бивш военен твърди, че проблема с гетата може да се реши само и единствено с твърда ръка и специален наказателен режим, и съответно, след всичко това, че е фашист, еманация на същинското зло.

Всички леви медии в Бразилия и всички световни либерални медии, от Ню Йорк таймс, та чак то комедианта Джон Оливър в своето предаване по HBO, изграждат един абсурдно нереалистичен образ, и истеризираха обществения дискурс до там, че един крайно ляв активист извърши опит за покушение срещу Жаир Болсонаро на 6 септември, по време на митинг. Болсонаро бе наръган с нож в корема, поради което, според лекарите, е загубил огромно количество кръв. За радост, успяват да го стабилизират, но опасността за живота му е била реална.

“Бразилия над всичко, Бог над всички”

Слоганът на кампанията му ясно изразява неговата вяра и убеждение. Така, след почти цял месец в болница, Жаир Болсонаро успя да продължи кампанията си в последните дни преди първия изборите и буквално да удвои своята подкрепа. На 7 Октомври Бразилия избра най-десния конгрес и сенат след военния режим, а Болсонаро печели 46% от гласовете за президент, срещу 29% на основния му опонент от Работническата партия Фернандо Хадад. Предстои да видим какви ще са резултатите от балотажа, но по всичко личи, че Бразилия ще избере Жаир Болсонаро, при това дори с подкрепата на много бивши избиратели на работническата партия, които са потресени от нивото на корупцията и провала на администрацията в страната.

Каква политика всъщност можем да очакваме от него след като бъде избран, предстои да видим, но изборния резултат на конгресмен, многократно определящ се като “класически либерал” по икономическите въпроси и вярващ в частната инициатива като източник на благополучие за гражданите, доведе до изключително позитивна реакция от Бразилските и дори световните пазари.

Болсонаро заявява, че ще работи за опростяване на данъчната система, ще предложи облекчения за бизнеса, ще работи за административна реформа и орязване на множество социални програми до абсолютния минимум, така щото действително да бъдат средство за лично подобрение, а не дойна крава за цели сегменти от населението. Нещо повече, очаква се да започне мащабна приватизационна програма, в която множеството държавни предприятия, основен източник на корупция, облагодетелстване и преразпределение за политиците от ляво, да бъдат продадени на борсата на желаещи инвеститори от цял свят и да започнат, в крайна сметка, да работят на пазарен принцип.

По отношение на семейството и правата на личността, Болсонаро е заявявал, че не е работа на държавата да налага ценности. Той е вярващ католик и като такъв, в личен план, е твърдо против абортите. Убеден е, че бъдещето на Бразилия зависи не от имиграцията, на която той е противник, а от собствения демографски прираст. При все това, Болсонаро е привърженик на семейното планиране и контрацепцията. Счита, че те са важен елемент от общественото здраве, защото деца следва да растат в стабилни семейства, а не да се раждат като плод на случайността или с цел да се злоупотребява със социалната система – феномен, който познаваме и в България. Счита, че трябва да се въведат образователни и здравни програми, за да се реши този проблем.

Едновременно с това, очаква се и засилване на ролята на армията, включително при разрешаване на вътрешни проблеми – като тези с ширещата се престъпност. Това е най-поляризиращия въпрос, поне в южните бразилски щати, където почти всеки втори е бил жертва на някакво престъпление, а убийствата в гетата излизат извън всякакъв контрол. Истинския проблем е в това, че въпроса предизвиква неудобен разговор за колониалното минало на страната, расизма, културата, че дори и ролята на църквата в страната. При все това, въпреки някои негови остри изказвания, Болсонаро не може да бъде обвинен, че не мисли доброто на всички свои съграждани, нито може да бъде обвинен, че иска да убие муха с базука, използвайки войска в гетата. Проблема наистина е толкова сериозен.

Въпреки всичко, при все силното представяне на десните формации в изборите, в конгрес с 29 партии и сенат с 20 партии, задачите пред него остават огромни, а някои от пречките – почти непреодолими. Очакванията са, че някои от най-крайните му виждания няма как да бъдат реализирани. Разбира се, разумно е да допуснем възможността известна част от тях да са кампанийно говорене, което ще свърши заедно с изборите.

Болсонаро е консервативен, десен и неочаквано привлекателен за избирателите. Поставя въпроси, които се считат не просто за политически некоректни, а директно за политическо табу. До неотдавна, политик с неговия меко казано прям изказ, щеше да бъде считан не просто за аутсайдер, а да бъде политически труп буквално ден след много от неговите изказвания по противоречиви въпроси.

Можем да направим две заключения от това. Първото е, че целия Западен свят е свидетел на една наистина млада – повечето избиратели на Болсонаро са под 40 годишна възраст – консервативна вълна, в реакция на провалилия се глобален ляв експеримент от последните почти две десетилетия от началото на века.

Второто е повече предположение на този етап – новите консервативни политици ще имат своя успех на върха на тази вълна, докато не бъдат принудени да правят компромиси и имат яркия противник, с какъвто в момента разполагат. В същото време, дългосрочната задача е консерватизма да не бъде възприеман единствено като реакционен, а като градивен и приобщаващ. Не бива тази вълна да остане до следващото разочарование на средностатистическия избирател. Трябва да се превърне в трайно обществено явление, което е способно да дефинира бъдещето.

Споделете чрез

Предишен

Следващ