fbpx

НОВО

Анатомия на cancel-културата

През последните месеци и години в западния свят става все по-актуална темата за cancel-културата. Нарочно използвам англоезичния термин, защото преводите на български език не звучат добре – в родните медии явлението е наричано „култура на отказа“, „култура на...

Четирите фази на завладяването ни от марксистите: Юрий Безменов беше прав

Журналистът и съветски дезертьор отдавна разобличи съвременното левичарско движение Автор: Скот Маккей Превод от английски език: Любомир Талев Публикувана за пръв път в "American Spectator". Важно е да разберем, че се намираме в революционен момент от американската...

С всеки ден на власт управляващите ерозират

„От чисто политическа гледна точка най-добрият вариант на ГЕРБ в момента е да се съгласи да подаде оставка. Чисто електорално с всеки ден на власт ГЕРБ ерозира и кърви. Този процес ще се засилва, защото икономическата криза ще се задълбочава.“ Това каза пред...

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

И отново за Европа и Босфора

Време за четене: 6 мин.

Позициите в статията са лични и не ангажират редакцията на Петте кьошета.

Не защото ДПС ще сваля собственото си правителство отново. Както го направи през 1992 и заплаши да го стори през 2005 г. Парламентарните страсти нямат нищо общо. В поредния дъждовен ден на 2014 г. малцина от реформаторското малцинство си спомнят защо се разхождаха стотици дни по софийските улици. Днес страстите са други. Предсрочни избори е кодът на деня. Мнозина са доволни. Победа e близка. Дори ако през януари върху фактурата е изписано „Пеевски шеф на ДАНС“. Защото всъщност Пеевски никога не е бил същественият проблем и въпрос. И не може да бъде.

Първият проблем и мотив за младите хора е хоризонта на личните им житейски проекти. Те не минават през БСП. Социалистите са изключително непропускливи за външни лица без приемлива политическа биография. Две поколения е минимумът за „добре дошъл“. Три и повече са още по-добре. Редките изключение на това правило, т.е. имена на лица, които са се реализирали политически чрез социалистическата партия и нямат „дядо партизанин“, го доказват красноречиво. Другият важен въпрос на държавното управление, който засяга младите българи, особено от Столицата, са икономическите ползи и перспективи, които предоставя управлението на БСП. Те клонят към нула. Социалната мобилност не изглежда никак възможна и вероятно, когато управляват социалистите. Преди 8 години управлението беше много по-стабилно, тъй като НДСВ осигуряваше този необходим „заден вход“. БСП е твърде възрастна, прекалено затворена и някак източна.

Вторият проблем за управлението е, че ГЕРБ кметува в 10-те най-големи общини на България. Близо половин милион души имат търпят несгоди само поради този факт. Освен че формират най-голямата „квази“ политическа партия в държавата, те имат пряк интерес да бъдат на една и съща страна с централното правителство. Причините са в организацията и управлението на държавния бюджет, контролът, органите за одобряване на проекти, някои други национални традиции, върху които тук няма да се спирам обстойно.  За тези хора всеки ден престой на БСП във властта е загуба на време. Новите партии на България предлагат широка възможност за социална мобилност. Чрез тях реализацията на „българската мечта“* не само е допустима, а по-скоро представлява общо правило. Успешният политически маркетинг чрез Борисов обаче има и някои негативи – поведението, думите и действията му са съвършено неприемливи за поне още толкова български избиратели. По-активните от тях търсят друга политическа алтернатива, а пасивните избират уюта на дома и дейностите в семейна среда в дните, в които се провеждат избори. Стотици хиляди българи, които не биха приели за нищо на света идеята да станат част от електоралното тяло на ГЕРБ. Причините са разнообразни и широко известни. Тази партия не преодолява стереотипите, а ги обслужва. Не носи нищо ново, а предлага единствено политически „кавъри“.

На трето място нямаме проблем, а въпрос. Защо ДПС е най-успешната българска политическа партия от 1989 г.? Движението не участва единствено в управленията на Жан Виденов, Иван Костов и Бойко Борисов. От 25-те години след 10 ноември, ДПС са в централното управление 13 г. В „техните“ общини пък чуждите политически пробиви са изключително редки и на практика невъзможни. Причините са няколко. ДПС възникна като отговор на етническите турци на държавното насилие върху тяхната идентичност. Намесата и участието на тоталитарните тайни служби в този процес не променя същината и мотивацията на хората. ДПС им дава уют и сигурна политическа защита. Движението не се бори за първото място в страната. Напротив – бяга от него. Целта е мощно присъствие с бронзови медали. Формирането на етнически гета по места от години се компенсира чрез въвличането на максимален брой етнически българи в партийните структури и управлението. Подходът, който използват не е чрез някакъв вид „условна власт“, чрез харизматично лидерство, а с изпитаните методи на компенсацията. „Златната верига“ е най-здравата, поне на нашите ширини. Между 25% и 30% от националното представителство на ДПС са етнически българи. Силните спирачки за кооптирането с етнически турци, създадени от образователната система, семейната култура и историческото познание са изградили здрави стени, които се преодоляват трудно. ДПС обаче има много по-висок потенциал и ужасно много нереализирани ползи.

Всичко дотук показва единствено вътрешните проблеми и ограничения на водещите български политически сили. Те са важни, но не са определящи. Ключова задача пред нацията е дефинирането на национални цели за следващите десетилетия. Цели, които да бъдат изпълними и синтезирани след обстоен анализ на мястото ни в Югоизточна Европа и света. А земята ни не е сред най-спокойните на планета и предлага постоянни емоции. С тъга изключвам възможността нацията ни да има собствени регионални и континентални амбиции. По подразбиране изключвам общност с Русия. Излагането на причините ще отмести целта на този текст в друга посока. Моля тези, на които са необходими аргументи за Русия, да се задоволят за момента със „защото така“. Нашата дългосрочна перспектива е Европейският съюз. Националният ни интерес изисква да бъдем европейци заедно със съседна Турция. Трябва да направим това, за да гарантираме позицията си на Континента и за да придобием специални отношения с могъща нация, с която бихме могли да имаме емоционална връзка. Защото, нека да сме честни, кой българин, посетил Турция, се е чувствал зле и на чуждо място? И не написа ли през 1918 г. професор Васил Златарски, че „Първоначалната история на българите несъмнено трябва да търсим в историята на ония средно-азиатски турски народи, които са известни под общо име хун-ну…

Ако приемем горното за валидно, коя политическа сила може и е длъжна да дефинира и предложи на българите този план? Време е крилатата мисъл “Пътят на България към Европа минава през Босфора” да бъде развита и реализирана. В обратна посока. Да издърпаме Турция в Европа. Рисковете за нас не са малко, нито са за подценяване. При успешно реализиране обаче ни очакват пространствата на североизток. Тогава отбелязването на националния ни празник на 3 март би имало съвършено друго значение. Свързано най-вече с Брест-Литовския мирен договор от 3 март 1918 г. между Четворния съюз (Германия, Австро-Унгария, България и Османската империя) и Русия, и слага край на руското участие в Първата световна война. Ще придобием друга позиция. А Русия… Русия нека я европеизира Полша, ако желае.

Дали е възможно да реализираме такъв план от десни позиции. Да, и единствено от десни. През последните десетилетия водещи български политици се опитваха да кооптират етническите турци в други политически партии. Провалиха се. При силната и невъзможна за еволюция част от нацията ни, обединена около източната и лява БСП, да превърнем ДПС в новата десница на България е задача, която можем да изпълним. Ще отидем при планината, ще я приемем, ще премахнем неприемливите политически практики и по пътя към целта ще можем да реализираме вътрешните реформи, от които родината ни се нуждае. Ще променим конституцията, структурата на съдебната власт, образованието и здравеопазването. Какво би ни попречило?

——–

* Българска мечта – създаден в края на XX век мит, дефиниращ личния успех като придобиване на къща-прогимназия, БВМ или подобна лека кола, жена, която е била поне мис Харманли и няколко милиона в банката, спечелени за неповече от година.

Споделете чрез

Предишен

Следващ