НОВО

Визията за Европа на Урсула фон дер Лайен

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски и Кристиян Шкварек гостуваха в предаването "Реакция" с водещ Мартин Табаков. Гост също бе журналистът Евгени Кръстев. Тема на разговора бе новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен,...

Писъците на НАП огласят нощта

Днес НАП ще си получи заслуженото. Това съобщи вчера по телевизията Венцислав Караджов. Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) щяла да наложи глоба на Националната агенция за приходите (НАП) заради "брутална кражба" (БК) на информация и разпространяването ѝ в...

Имам човек в НАП

Скандалът с изтичането на данни от НАП е на път да отмине, предвид огромният бонус за управляващите, че се случи, когато повечето от населението на Републиката е на море (на едно от трите). Същевременно, той успя да породи освен дежурните коментари и доста...

Самоубийството на Франция

Джулио Меоти е италиански журналист, редактор на Il Foglio, с публикации за GateStone Institute, FoxNews, National Review, Arutz Sheva, The Wall Street Journal и други. Автор на множество книги на тема международна политика и Близък Изток Колкото повече френските...

Либералното статукво – несъстоятелно в морализаторската си поза

Изборът на Урсула фон дер Лайен е политически факт. Срещал съм дамата като немски военен министър. Слушал съм нейна лекция. Впечатлението, което остави е по-скоро добро. Убедена визия за интегрирана европейска отбрана. С ръка на сърце трябва да кажем, че Урсула...

Темите, които ни разделят

Главният редактор на "Консерваторъ" Николай Облаков и Тодор Джонев от Informo.bg по темите, които ни разделят през последната седмица - за кампанията "Направи го сега", субсидиите, машинното гласуване и още във видеото:...

Плачем, че VW не идва, но активно гоним тези, които вече са тук

Информацията, че VW най-вероятно няма да изгради новия си завод в България, се приема като малка национална катастрофа – медиите и социалните мрежи са залети от мрачни коментари за „провалената“ ни държава. Донякъде съм съгласен с подобна интерпретация – всеки неуспех...

Социализъм или аз!

В последните дни левицата /крайна или не/ в САЩ и ЕС, и нейните медии нападнаха за пореден път най-големия си враг. Президентът Тръмп.  Разбра се, че бившият посланик на Великобритания в САЩ преди две години, т.е. при най-яростната война против Тръмп, е изпратил...

Конспирации за умни и красиви

Едно от редовните обвинения, които градските прогресивни либерали отправят към останалите е, че се хващат на всякакви конспиративни теории и налудничави интерпретации на събития и явления. По-агресивните активисти от години се опитват да брандират почти всички...

Бебето като атентат срещу правата и свободите

Вече мина достатъчно време и всички познават кампанията „Направи го сега“, известна повече като кампанията на Иван и Андрей. Тя сама по себе си е достатъчно забавна, дотам, че човек се пита дали е правена ОТ идиоти или е правена ЗА идиоти. Според мен е...

Здравей, прекрасен нов свят

Време за четене: 7 мин.

От Любослава Русева

 

„Ще отгледам Сирил по такъв начин, че докато Те не добие възможността да се самоопредели и да ми каже какво е, ще се държа с Тях просто като с бебе. Ще им дам цялата си любов и подкрепа, за да се почувства най-цялостният човек извън ограниченията на мъжката или женската кутия.“

Родителят на бебето Те е сред основателите на Коалицията за свобода на личните документи от пол (Gender-Free ID Coalition). Борбата на организацията е децата да не се обременяват с полова принадлежност от раждането им, а да имат правото да изберат своята идентичност.

Самото Те, родено в Канада, преди няколко месеца получи медицински картон, където в съответната графа е записана буквата U. Това ще рече, че полът е „неопределен“ (undetermined) или „незададен/неустановен“ (unassigned). Родителят пък се идентифицира като транссексуален – не се смята за жена или мъж. По тази причина внимателно избягва местоименията „той“ и „тя“ и за детето, заменяйки ги с Те. Така Те 1 смята, че Те 2 ще разполага с пълната свобода да се самоопредели и да е щастливо…

Това е първият подобен случай в света и би могъл да мине за куриоз. Но да ви звучи някак познато?

Антиутопия №1 – „Ние“ на Евгений Замятин (1920 г.):

Човечеството живее във Всеобщата държава. Хората нямат имена, а само номера, пред които има буква – съгласна за мъжете, гласна за жените. Ръководният принцип в Държавата е, че щастието и свободата са несъвместими – затова тя им връща щастието, отнемайки им свободата. Мъжете и жените са разделени едни от други. Те обитават прозрачни жилища с право на щори единствено в „розовите часове“, когато могат да се срещат с противоположния пол. Но при едно условие – това да става след попълнен талон за заявка. В останалото време върви строежът на Интеграла – космически кораб, който ще колонизира други планети, за да „принуди жителите им да бъдат щастливи“. Главният герой  D 503 обаче започва да се съмнява в правотата на Държавата и да си води дневник, в който разказва за безличната човешка маса, т.е. Ние.

Антиутопия №2 – „Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хъксли:

Годината е 632-а по новото летоброене на Световната държава – един идеално подреден по предварителна схема рай, където щастието е напълно постигнато. Човешки същества вече не се раждат, а се създават в лабораторни условия и същността им се обуславя от химическата обработка на зародишите. Тъкмо тези фабрични манипулации определят бъдещата им физика и мозъчна дейност. Секс обаче продължава да се прави, даже е насърчаван от най-ранна възраст. Само дето противозачатъчните са задължителни, защото репродукцията е задача на държавата, която е нещо като Съвършен родител. Семейството, отглеждането на децата, романтиката между двама души са остарели и дисквалифицирани от властта. Единственото важно за хората е извличането на максимално удоволствие чрез взаимната консумация на телата.

И в двете антиутопии, както се вижда, Щастието (да, с главна буква) е наложено отвън, насилствено, от някаква свръхдържава. В „Прекрасният нов свят“ има и един забележителен диалог:

„ – Аз обаче не искам удобства. Искам Бог, искам поезия, искам истински опасности, искам свобода, искам доброта. Искам грях.

— Всъщност — заключи Монд — вие искате да ви се признае правото да бъдете нещастен.

— Точно така — рече Дивакът предизвикателно — искам да ми се признае правото да бъда нещастен.”

Нито при Замятин, нито при Хъксли обаче на хората е отнета половата им идентичност. В антиутопия №3 – „1984“ на Оруел, тя дори е единствената свободна територия, в която се осъществява сблъсъкът на човека с властта:

Уинстън, който работи като чиновник в архивния отдел на Министерството на истината, наблюдава с неистово желание своята петдесетгодишна дебела съседка, родила 15 деца. Намира я за красива, защото вижда в нея нещо, което ще оцелява, въпреки репресиите. Първичната природа му дава надежда, смята я за основен пазител на човешкото. За него тя е последна неотнета възможност за „удар по Партията“, за „политически акт.“

Никой от тримата вероятно не си е представял, че един ден някой ще роди далеч по-зловеща антиутопия. И не просто някой, а самият живот, който винаги се оказва по-талантлив и от най-талантливите. Да си Те и да растеш, без да знаеш какво си – това просто не може да се измисли, или поне аз не се сещам за толкова извратена литературна фантазия…

Откъде изобщо тръгна тази лудост?

Когато през 2009 г. прочутият Владимир Буковски пристигна в София, за да изнесе лекция, всички очаквахме да разкаже за „психушките“ и трудовите лагери, в които е въдворен от 14-годишен. Но някогашният съветски дисидент, по-късно завършил неврофизиология в Кеймбридж, обърна главите ни към по-актуални тоталитарни извращения като т. нар. политическа коректност:

Един ден в началото на 80-те той излизал от лабораторията си в Станфордския университет и на вратата се сблъскал с две момичета от близкия „Бъркли“. Отворил вратата и я задържал да минат, както би направил всеки кавалер, но момичетата го погледнали с презрение и изсъскали: „Мъжко шовинистично прасе!“

Буковски разказа, че „безумната концепция Political Correctness” възникнала именно в недрата на „Бъркли” като разклонение на ляворадикалния феминизъм, който разглежда жената като социална конструкция. „И нещата започнаха да наподобяват Оруел – не трябва да ги наричаме „мис“ и „мисис“, защото с това определяме съпружеския им статус. Появи се невероятното за английския език „miz“. Не трябвало да се казва „history” (история), защото това било „his story” (негова история). Новите езиковеди започнаха да се чудят как да нарекат жените, защото в думата „woman” (жена) се съдържа думата „man” (мъж).”

Впрочем в началото на 2011 г. в САЩ официално решиха да променят формулярите за заявления, премахвайки „майка“ и „баща“. За да не се нарушават правата на сексуалните малцинства, вече се употребяват определенията „родител 1“ и „родител 2“. През октомври тази година пък в. „Таймс“ обяви, че британското правителство ще поиска в документите на ООН терминът „бременна жена“ да бъде заменен с „бременен човек“. Така той ще включва и транссексуалните. И като нищо ООН ще вземе да го приеме, въпреки надигналите се гласове, че подобна щуротия минава границата на нормалността и по същество вреди на борбата за права на сексуално различните.

А и не само на тях, между другото. В надигналото се цунами срещу сексуалния тормоз лесно можем да провидим атака не единствено срещу насилниците, но и срещу отношенията „мъж – жена“ и добрия стар флирт. Не отричам, че тормоз се извръшва, разбира се, само че това понятие се разми до степен за такъв да мине даже комплиментът към някого, че изглежда добре. Да не смее един мъж да отвори вратата пред дама, за да не го вземат за „мъжка шовинистична свиня“!

Представете си тогава един бъдещ свят, населяван от Те, които вече са премахнали половите си белези… За да се възпроизвежда човечеството от еднакви безполови същества, се създават лаборатории за изкуствено отглеждане на зародиши. Сексът вече е останал в миналото, никой не си спомня какво е било да си мъж или жена. По-лошото: не си спомня какво е да си поне един D 503…

Тримата велики антиутописти го предчувстват, но и тримата не стигат чак дотам. И все пак, пророчеството на Хъксли може да се окаже най-реалистично, особено ако се вземе предвид едно негово писмо до Оруел от 1949 г. В него той пише, че иначе харесва току-що издадената му антиутопия „1984“, но „Прекрасният нов свят“ ще бъде по-близо до истината. И знаете ли защо? Защото човечеството самичко ще тръгне срещу себе си, затова не е нужно да го насилва някакъв Голям брат. Пак то самичко ще си измисли и различни форми на тирания, за да ограничи свободата си, включително такива, които се правят в името на свободата. Правото на нещастие, т.е. да избира как да живее, ще му бъде отнето, за да възтържествува пълното Щастие. И не, не си въобразявайте, че 632-а година по новото летоброене е много далеч – човешкото безумие ще ускори нейното идване. Тя даже е ей там, зад ъгъла, така че си отваряйте очите на четири.

Преувеличено ли ви изглежда?

Не мисля. В онази своя лекция Буковски също го формулира добре: „Едно време съм лежал в затвора с много луди и съм свикнал с тяхната компания. Проблемът е, че съвременното общество поема всяка нова глупост и я прави едва ли не задължителна за всички”…

И наистина: днес Те 1, утре Те 2, а вдругиден ще ни задължат да махнем пола си от всички документи, за да не обиждаме Те 1 и Те 2. Ще ни накарат да се срамуваме от физиологията си, да я крием, за да не накърним техните чувства. Ще ни принудят да се превърнем в Ние – изтрещелите индивиди от прекрасния нов свят, където нормалното и естественото е загубило битката срещу своите антиподи. При това не геройски, а съвсем безславно. И действително най-вече от глупост.

Източник: Reduta.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!