НОВО

Нотр Дам, но не онази, която изгоря в понеделник

Когато френският поет Пол Клодел бил на осемнадесет години през 1886, той още смятал себе си за атеист, ала при все това посетил неохотно вечернята на Рождество в катедралата Нотр Дам. Тогава под купола на храма и пред Божия кръст, Клодел се заслушал в пеенето на...

Кен Фолет: Катедралите са сърцето на нашето европейско наследство

Уелският писател Кен Фолет, автор на бестселъра ,,Устоите на Земята" (разказ за строител на катедрали) споделя чувствата си след драмата в Париж пред френския всекидневник „Фигаро́“.ФИГАРО: Като писател, каква беше реакцията ви, когато разбрахте за инцидента в...

Новата партия на Фараж или посмъртно за партията на Камерън

Много вода изтече през последните пет години и вероятно мнозина вече са забравили кой спечели последните европейски избори във Великобритания. Тогава управляващата консервативна партия водена от Дейвид Камерън изгуби, оставайки на трето място след лейбъристите и… UKIP...

Когато лумнат катедралите

„Нотр Дам“ изгоря, между другото не за първи път. Изгоря донякъде. Спасиха едно-друго, друго-трето не успяха. Как стана тоя сакатлък? Рано е да се каже. Но макар че още докато пожарната не беше отишла на място, вече се застраховаха, че „няма човешки фактор“,...

Изобличител на истината или престъпник е Джулиан Асандж

Герой или злодей е основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асандж? Тази тема коментираха в предаването „Плюс-Минус. Коментарът след новините” журналистът Петър Волгин и международният анализатор и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек. Вижте целия...

Дупка зее в сърцето на Европа

Дано в тази трагична нощ повече хора са си дали сметка колко пуста и празна е европейската цивилизация без християнското си наследство. Каква дупка зее в сърцето на Европа без благодатния покров на Божията Майка. Храмът е много повече от "архитектурен шедьовър",...

Няма хора, разбери

В продължение на предишния материал за листите и още по-предишния за АпартаментГейт, може да направим един извод (този от заглавието) От миналите статии изтекоха още няколко имотни сделки и цялата ситуация вече напомня на епизод от  „документалната“ поредица „Yes,...

Три от най-абсурдните предложения на европейски политици

Изборите са моментът, в който гласоподавателите получават възможността да посочат тези политици, партии и идеи, които биха желали да видят реализирани в държавата си. На европейско равнище, обаче, изборите все по-често изглеждат като борба за надмощие над целия...

Евфемизмите на лъжата

Ех, тези евфемизми... Хора с “нетрадиционна сексуална ориентация”. А защо толкова много думи? “Противозаконно отнемане на имущество”. Точно с толкова ли много думи трябва да се нарече кражбата? Комунистът говори за “класова борба”, за класова омраза. Либералният му...

Стив Банън: Не вярвам в неолибералния модел.

Стив Банън е имал няколко живота: офицер от Военноморските сили на САЩ, продуцент на сериала “Сайнфелд” (най-печелившият ситком на всички времена), директор на консервативния сайт Breitbart News, после директор на кампанията и съветник на Доналд Тръмп. Червената нишка...

Бремето на белия човек*

Време за четене: 4 мин.

България няма да се присъедини към Глобалния пакт за миграцията на ООН (съдържанието му можете да прочетете тук). Решението бе взето от правителството след заседание на коалиционния съвет. Първи за рисковете от евентуално присъединяване алармира евродепутатът Ангел Джамбазки.

В крайна сметка изглежда, че този проблем за страната ни ще се разреши бързо и без особени истерии, каквито се разразиха около т.нар. “Истанбулска конвенция”.

Къде са основните проблеми във въпросния документ?

Пактът привидно има за цел да разреши един проблем (масовата миграция от по-бедни държави към по-богати), но в действителност, ако бъде приет, най-вероятно би го задълбочил. Съдържанието му е написано в такъв дух, сякаш не да реши проблема, а просто да го “легализира”. Прокарват се внушения, че миграцията е неизбежен процес и едва ли не “изконно човешко право”. Индиректно се вменява вина на развитите държави (сред които безусловно се намира и България) за причините, които карат милиони човешки същества да търсят препитание далеч от родното си място. Създава се усещане, че по-богатите и по-уредени държави са длъжни да приемат желаещите да се заселят в тях, без да се отчитат нито спецификите на трудовия пазар, нито културните особености на приемащата държава.

На практика, този документ стимулира в още по-голяма степен миграцията от Третия свят към Европа, Северна Америка, Австралия и други уредени общества.

Конкретно за България, рисковете биха били основно от транзитни миграционни потоци, но едно подписване щеше да даде коз в ръцете на други държави и НПО-та с чуждестранно финансиране да притискат българското правителство с цел заселване на нежелани от нас имигранти. Отстъплението пред подобен натиск би създало огромни рискове – тероризъм, проповядване на радикален ислям, сексуално насилие спрямо българските жени, разпространение на заразни болести и др. Както и допълнително натоварване на нашата социална система.

Присъединяването към Пакта би имало смисъл само с дипломатическа цел – да разчитаме на помощ като гранична държава в рамките на Европейския съюз. Но като се виждат темповете, с които други държави или отказват да се присъединят към Пакта, или показват силни колебания, то тази помощ би могла да се превърне в “мечешка услуга” – да разчитаме на съюзници, които имат доста по-либерално виждане по темата от самите нас. И вместо да ни помогнат, да ни създадат допълнителни проблеми.

С отказа си от подписване на Пакта, ние се нареждаме в компанията на държави като САЩ, Австралия, Унгария и Австрия. Очаква се скоро да се присъединят и Италия, Чехия, Полша… Ако на 11 декември в Маракеш Пактът бъде подписан предимно от държави донори на мигранти и в много по-малка степен от държави-приемници, това ще бъде звучен шамар за дълбоко безсмислената и доказано безполезна ООН.

Какво обаче е истинското, ефективно решение на миграционния проблем?

Преди всичко, трябва да бъдат изказани някои “политически некоректни” истини:

  • С някои изключения, предимно в Далечния изток, развитият свят се припокрива с това, което наричаме “бяла, европейска, християнска цивилизация” (Европа и нейните проекции в САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия);
  • основните източници на масова миграция са в Африка и Азия – места, които до преди няколко десетилетия бяха европейски или американски колонии;
  • по време на колониалния период не съществуваха такива огромни миграционни потоци от колониите към метрополиите, както днес.

Ако не искаме огромни човешки маси от други части на света да напират да дойдат тук, то ние под една или друга форма трябва да стъпим там. И да започнем да решаваме проблемите, които предизвикват масова миграция.

Ние, представителите на бялата, европейска, християнска цивилизация, трябва първо да изместим демаркационната линия на миграционния проблем (която сега се намира по Средиземно море и по границата между САЩ и Мексико). Не просто да отбиваме “врага пред портата”, а да се борим “на терен” с първопричините за миграцията. Да навлезем в “провалените държави” – първо военно, после – образователно, после икономически. Така, както е било през колониалната епоха.

Време е за някаква форма на реколонизация. В противен случай сме изправени пред демографско-хуманитарна бомба със закъснител.

А документи като Пакта за миграцията на ООН няма как да решат световната бедност, но за сметка на това може да разрушат нашия, сравнително богат и уреден свят.

*Залгавието е препратка към едноименното стихотворение на Ръдиърд Киплинг, написано непосредствено след края на Американо-Испанската война през 1898 г. – своеобразно обръщение към Америка, тръгнала след Британската империя по пътя на колониализма, който Киплинг нарича “цивилизаторство”.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!