НОВО

Вината да си обикновен българин

Джок Полфрийман беше пуснат на свобода. Българският студент Андрей Монов си остава все така мъртъв. Джок Полфрийман направи НПО в затвора и се бореше за по-добри условия в тях. Андрей Монов си е все така два метра под земята. Джок Полфрийман заяви, че иска да се бори...

20 септември: Станислав Стратиев

„Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.“ На днешния ден през 2000 година Станислав Стратиев Миладинов напуска света. Известен с псевдонима Станислав Стратиев, той е един от...

Тематичните коалиции – индикатор за желание за промяна

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Анкета: Каква обществена телевизия искаме?

Във връзка с предстоящото обществено обсъждане за Българската Национална Телевизия, ще ви зададем няколко въпроса - каква обществена телевизия искате и какво трябва да се промени в настоящата. Гласуването е напълно анонимно и "Консерваторъ" НЕ събира личните ви данни....

Брекзит: успех, катастрофа или политическа стратегия?

Преди да прекрати парламента по закон и регламент, но за по-дълго от обикновено и замине за Люксембург на среща с президента на Европейската Комисия, Жан Клод-Юнкер, британският министър-председател Борис Джонсън отстрани 21 консервативни парламентаристи, прие една...

Учебни гранати за обществото

Септември е време за рестартиране не само на учебната година. Завърналите се от отпуски граждани и политици са уж отпочинали. Презаредени с нови сили те отново подхващат задачите си. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов с подновен плам се опита и в немалка...

Колеги журналисти, не бъдете евнуси

„Безпристрастен, хеле пък безстрастен журналист, е журналистически евнух“ Няма да крия, че често използвам знаменитата фраза на Йосиф Хербст в ежедневни разговори, когато се опитвам да убедя зрители, читатели и слушатели, а дори и колеги, че мантрата за...

Липсата на мнение не е журналистика

Наполеон успява да избяга от остров Елба на 6 март 1815 г. и се насочва към Париж в опит да си върне властта.   На 9 март 1815 г. вестник „Монитьор“ излиза с водещото заглавие: „Извергът е избягал“. На 11 март той вече пише: „Тигърът е слязъл на...

За Грета Тунберг и култа на алармизма

Срещата на върха на ООН за климата през 2019 г. ще се проведе на 23ти септември в Ню Йорк. На него ще присъства 16-годишната шведска суперзвезда, екоактивистката Грета Тунберг, която наскоро отплава през Атлантическия океан на модерна „въглеродно-неутрална“ яхта, като...

За ползата от привиканите русофили

Хора като нас не могат да коментират големите игри, защото са трагично лишени от информация. Можем да коментираме само реакциите на обществото по отношение на онова, което се чува. Така и с „шпионската афера“. Мисля, вече е извън съмнение, че изложбата за...

Апетитът на британските консерватори към революция и контрареволюция

Време за четене: 3 мин.

През юни 2016 г. Великобритания гласува с референдум да излезе от Европейския Съюз. Макар и напълно безкръвен, този резултат беше революционен по британски. Въпреки предупреждения, които съм чувала и от британски, и от български консерватори, че това се е очаквало, аз не мисля, че беше така. Дейвид Камерън, тогава министър-председател (2010-2016) на коалиционно правителство с партията на либерал-демократите, насрочи референдум с убеждението, че ще го спечели в полза на членството в ЕС и  ще сложи край на настроенията срещу него, които имат дълга история и психология.

Политическата обстановка междувременно се промени, проблемът с имиграцията от Близкия Изток, Африка, Афганистан и Пакистан, загоря с пълна сила и кампанията за Брекзит с подкрепата на бившия кмет на Лондон, Борис Джонсън, успя да убеди, макар и с малко мнозинство, гражданите, че сега е моментът да се направи революция от британски тип.

“Най-противно ми е, че в този Брекзит има нещо характерно за английския характер, което е, че хич не ми пука от последствията, така им се пада”,

сподели тогава британския унгарец Джордж Шопфлин, професор и член на Европейския Парламент (ФИДЕС). Дейвид Старки, историк и писател с неподкупен интелект, писа, че булото на насилствената модернизация както в консервативната, така и в лейбъристката партии от 1990те години в посока центристки либерализми, падна и Брекзит стана революция на “Хората срещу Парламента”. Хората гласуваха 52 срещу 48 процента за Брекзит, а около 74 процента от парламентаристите срещу.

Оттук нататък започна контрареволюцията, пак по британски, на Парламента срещу Хората.

Тереза Мей, министър-председателката на която се падна да я води, настоява Хората да променят мнението си или поне да го променят достатъчно за да може да се прокара един полу-Брекзит – нежелан от никого освен от нейните служебни приятели и ЕС. Хората по британски се заядосваха мълчаливо и небрежно, загубиха интерес към играта и я оставиха на управляващите, но с убеждението, че те искат да ги подменят, да ги направят някакви други и най-вече послушни.

А откъде този апетит за европейска революция в консервативната партия? Съвсем ясно е, че не е безпочвен. Кой всъщност не иска да промени Европа? Не познавам десен човек, британец, италианец, французин или поляк, който да не иска Европа да се изправи на крака и освободи от малодушието, което я направи, е нека да го кажем направо – социалистически страхлива и непоносимо фалшиво мултикултурна. Но къде остана прочутият, великият и несломим британски консервативен прагматизъм, реализъм и най-вече политическа амбиция да бъде на власт? Как стана така, че консерваторите не представляват интересите на електората, който ще ги избере на власт днес, а не в името на утре, в някакво далечно, неясно и утопично бъдеще извън Европа? И кой си мисли, че САЩ ще се занимава преференциално с такава бивша Великобритания, която евентуално тепърва пак ще става велика. Допусна се от символ на уравновесеност името й да стане емблема на политическа безизходица. Вместо да слуша Хората и да обединява Нацията-Държава (ни най-малко не се извинявам на тези, които смятат, че в Европа няма нации и че национализъм е мръсна дума), консервативната партия се раздели на фракции, мнения, интереси, амбиции, вкусове и предпочитания, от които нищо не може да се разбере. Това може да отвори вратата към власта на лейбъристите на Джереми Корбин – откровен марксист, вкостенял левичар и неприличен привърженик на всякакви врагове на свободата. Какъв срам за нас, които знаем какво значи живот “по ленински”.

Нежелателно е да завърша на такава нота. Млади и стари, образовани и не дотам образовани, за или против Брекзит или Брюксел, всички искат край на този политически кошмар и отново да се заговори за любов, футбол и времето. Дано, елитът на консерваторите се осъзнае и сети за онзи първи принцип на техните/нашите хора, че нещата лесно се рушат с революции, но много трудно се създават наново.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!