НОВО

Ще живеят ли повече хора в България?

Докато текат вяли следизборни дебати относно размерът на прословутата партийна субсидия, някак без особен шум мина прогнозата на ООН с тежест на присъда - според доклад, изнесен от глобалистката организация в най-оптимистичният вариант към края на ХХI век в страната...

Сюжет за 18+: Вашингтон срещу Техеран

Нека пробваме да сглобим някои елементи от мозайката на ескалиращото напрежение между Иран и САЩ, без да имаме претенцията, че ще успеем да видим картината в нейната цялост, понеже не разполагаме с всички части от пъзела. Но така или иначе това, което постепенно...

Изградете Кенотаф* за тленните останки на цялата комунистическа естетика

Принадлежа към онези, които са били насилствено хранени със социалистическа културна естетика в изобразителните изкуства. Наречете го соц реализъм, “политически правилно творчество”, “народна” култура. Монументи, истукани от цимент и гранит, бронзови сака, метални...

Инфантилният Запад

През последните години все по-натрапчиво се създава усещането, че Западна Европа (същото може да се каже и за Северна Америка) вече въобще не е онова прекрасно място за живеене, каквото беше допреди едно-две десетилетия. И причините за това далеч не са основно...

Борбата за истината е тежка, но за сметка на това продължителна

Когато най-накрая бе приет Закона за задължително изучаване на престъпленията на комунистическия режим, в обществото се появиха реакции от типа на: „Дотук добре, но кой ще пише учебниците?” Времето твърде скоро показа, че тези притеснения са били...

Фандъкова срещу Манолова и обратно

Йорданка Фандъкова срещу Мая Манолова – това ли ще е софийската интрига в меката есен? Вероятно. Ако Мая Манолова все още не е обявила, че ще се кандидатира, то е защото не е съвсем сигурна дали ще получи отнякъде партийна подкрепа. Въпреки че след неделния...

Диктатура на дъгата

Юни е месецът, в който цветовете на дъгата потичат от логата на всевъзможни бизнес организации – от глобални корпорации до малки хипстър-куиър кафенета, които предлагат 25 вида тиквено лате и тост с авокадо. Монументални маркетингови усилия се впрягат с двойна цел....

Има един глупак, но той не е Борис Джонсън

Ако Борис Джонсън още не ви е обидил, това е само защото не ви познава. За острия език на БоДжо, както е известен бившият кмет на Лондон и настоящ фаворит за председател на Консервативната партия и премиер на Обединеното Кралство, няма фигури, които да не се превръщат...

Темите, които ни разделят

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков, както и председателя на "Младежки консервативен клуб" Боян Стефанов, гостуваха в предаването "Имате думата" по Канал 3 с водещ Александър Владимиров. Тема на разговора бяха провелият се за поредна година в...

Тръмп е виновен, че е… Тръмп

Тръмп е глупав. Тръмп е незначителен. Тръмп е необразован. Тръмп не е прочел и една книга. Тръмп прекарва дните си пред телевизора. Тръмп е вулгарен. Тръмп е лекомислен. Тръмп е нелеп. Тръмп е женомразец. Тръмп е расист. Тръмп е мързелив. Тръмп е алчен. Тръмп е...

Апетитът на британските консерватори към революция и контрареволюция

Време за четене: 3 мин.

През юни 2016 г. Великобритания гласува с референдум да излезе от Европейския Съюз. Макар и напълно безкръвен, този резултат беше революционен по британски. Въпреки предупреждения, които съм чувала и от британски, и от български консерватори, че това се е очаквало, аз не мисля, че беше така. Дейвид Камерън, тогава министър-председател (2010-2016) на коалиционно правителство с партията на либерал-демократите, насрочи референдум с убеждението, че ще го спечели в полза на членството в ЕС и  ще сложи край на настроенията срещу него, които имат дълга история и психология.

Политическата обстановка междувременно се промени, проблемът с имиграцията от Близкия Изток, Африка, Афганистан и Пакистан, загоря с пълна сила и кампанията за Брекзит с подкрепата на бившия кмет на Лондон, Борис Джонсън, успя да убеди, макар и с малко мнозинство, гражданите, че сега е моментът да се направи революция от британски тип.

“Най-противно ми е, че в този Брекзит има нещо характерно за английския характер, което е, че хич не ми пука от последствията, така им се пада”,

сподели тогава британския унгарец Джордж Шопфлин, професор и член на Европейския Парламент (ФИДЕС). Дейвид Старки, историк и писател с неподкупен интелект, писа, че булото на насилствената модернизация както в консервативната, така и в лейбъристката партии от 1990те години в посока центристки либерализми, падна и Брекзит стана революция на “Хората срещу Парламента”. Хората гласуваха 52 срещу 48 процента за Брекзит, а около 74 процента от парламентаристите срещу.

Оттук нататък започна контрареволюцията, пак по британски, на Парламента срещу Хората.

Тереза Мей, министър-председателката на която се падна да я води, настоява Хората да променят мнението си или поне да го променят достатъчно за да може да се прокара един полу-Брекзит – нежелан от никого освен от нейните служебни приятели и ЕС. Хората по британски се заядосваха мълчаливо и небрежно, загубиха интерес към играта и я оставиха на управляващите, но с убеждението, че те искат да ги подменят, да ги направят някакви други и най-вече послушни.

А откъде този апетит за европейска революция в консервативната партия? Съвсем ясно е, че не е безпочвен. Кой всъщност не иска да промени Европа? Не познавам десен човек, британец, италианец, французин или поляк, който да не иска Европа да се изправи на крака и освободи от малодушието, което я направи, е нека да го кажем направо – социалистически страхлива и непоносимо фалшиво мултикултурна. Но къде остана прочутият, великият и несломим британски консервативен прагматизъм, реализъм и най-вече политическа амбиция да бъде на власт? Как стана така, че консерваторите не представляват интересите на електората, който ще ги избере на власт днес, а не в името на утре, в някакво далечно, неясно и утопично бъдеще извън Европа? И кой си мисли, че САЩ ще се занимава преференциално с такава бивша Великобритания, която евентуално тепърва пак ще става велика. Допусна се от символ на уравновесеност името й да стане емблема на политическа безизходица. Вместо да слуша Хората и да обединява Нацията-Държава (ни най-малко не се извинявам на тези, които смятат, че в Европа няма нации и че национализъм е мръсна дума), консервативната партия се раздели на фракции, мнения, интереси, амбиции, вкусове и предпочитания, от които нищо не може да се разбере. Това може да отвори вратата към власта на лейбъристите на Джереми Корбин – откровен марксист, вкостенял левичар и неприличен привърженик на всякакви врагове на свободата. Какъв срам за нас, които знаем какво значи живот “по ленински”.

Нежелателно е да завърша на такава нота. Млади и стари, образовани и не дотам образовани, за или против Брекзит или Брюксел, всички искат край на този политически кошмар и отново да се заговори за любов, футбол и времето. Дано, елитът на консерваторите се осъзнае и сети за онзи първи принцип на техните/нашите хора, че нещата лесно се рушат с революции, но много трудно се създават наново.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!