Дойде време за обратно броене

Иван Ибришимов

Не знам доколко изпреварващият ход на тандема Доган – Местан (накратко Достан) за курс към предсрочни избори е бил съгласуван със Станишев, но така или иначе червеният лидер беше принуден да излезе на светло преди планираното за вторник заседание на Националния съвет на БСП. Въпреки витиеватите формулировки на пресконференцията, която даде, две важни неща станаха ясни, а може би най-важното ще се изясни другата седмица. Станишев цапардоса Достан, демонстрира лисича добронамереност към опозицията и намигна на Бареков

Задължителното гласуване

Безспорната изненада не е признаването на неизбежността от предсрочни избори, а изказаната хипотеза за задължително гласуване. Идеята за задължителност на вота не е нова, тя се превърташе достатъчно пъти през годините. За последно се появи в искането на президента Плевнелиев за изборен референдум, който де факто беше отхвърлен наскоро от управляващото мнозинство. Точно затова, поне на пръв поглед, позицията на Станишев е изненадваща.

Че така се дава макаренковски урок на Достан, е само едната страна на медала. Другата, по-интересната е, че предложението може да се разглежда като оферта за бъдещо сътрудничество с ББЦ и коалицията около Николай Бареков, който по време на кампанията за евроизборите открито заговори за нещо като единен фронт срещу ДПС. Онова, което Станишев засега пропуска да обясни, е дали задължителният вот няма да се обърне и срещу БСП, която, също като ДПС, разчита преди всичко на твърдото си ядро.

Основания за размисъл буди и лисунгерското му търсене на широка подкрепа от страна на парламентарната и извънпарламентарната опозиция. Вкарването на ГЕРБ и Реформаторския блок в лабиринта на необходимите законови и конституционни промени е твърде рисково начинание, което, чисто процедурно, може да протака насрочването на евентуални избори до безкрай. Следователно, тази подкрепа би имала твърде висока политическа цена и за двете страни, която не съм убеден, че БСП би била склонна да плати, още по-малко опозицията.

Срокове и реалности

От думите на Станишев се разбра, че изборите трябва да се състоят през есента на тази година. В превод това би трябвало да означава, че в момента тече последната сесия на действащото Народно събрание. Аргументът, че изборите не трябва да попречат на подготовката на държавния бюджет за следващата година, е разумен, защото беше скрепен с тезата, че той трябва да бъде приет от следващия парламент. Но от тук може да се направи изводът, че една от основните задачи пред правителството на Орешарски в оставащите до края на мандата му месеци ще бъде подготовката поне на макрорамката на бюджета, като детайлите ще бъдат оставени за след изборите. Трудно ми е да си представя, обаче, как тази къртовска работа ще се съчетае с желанието на БСП правителството да продължи ударно действията си в посока на социалните реформи, разпределението на европейските средства в селскостопанската сфера, и кой знае какви индустриални проекти, башка далаверата Южен поток. Не се връзва, някак.

За парламента е по-ясно – акцентът ще падне върху промените в изборното законодателство и конституцията, напук на фамозния Изборен кодекс на Мая Манолова и кюстендилската правна школа.

Обратното броене

То започна не само по отношение на изборите, но и по отношение на самия Станишев. За него денят вторник, 10 юни 2014 г., може да се окаже съдбовен. По време на пресконференцията в петък той старателно избегна конкретен отговор за намеренията си да се кандидатира за еврокомисар и дали датата за изборите не е функция от възможността действащото правителство да издигне кандидатурата му. Защото колкото и да изглежда невероятно, ако при обявения вече курс към избори ръководството на БСП прецени, че е глупаво човек, загубил 10 вота от 10 възможни, да води партията към победа в кризисен за нея момент, всички въпросителни би трябвало да отпаднат.

Би трябвало, но изобщо не е речено, тъй като отново се очертават едни сериозни пари за „усвояване”- и европейски, и руски, а картата с пътечката, която води до тях, все още е в джоба на Станишев.

Затова най-грубата грешка, която гражданското общество може да допусне сега, е отслабването на външния натиск върху парламента и кабинета. Знайно е, че за българските социалисти никога не е било проблем да се извъртят за една нощ като ветропоказател на 180 градуса. Особено ако вятърът духа от Москва и носи галещото шумолене на банкноти.
5, 4, 3, 2, вторник!

От pozicia.eu

Споделете:
Консерваторъ
Консерваторъ