НОВО

„За“ или „Против“ избора на Доналд Туск?

Време за четене: 8 мин. Време за четене: 8 мин. Николай Облаков и Кристиян Шкварек в Сблъсък за избирането на Доналд Туск за лидер на ЕНП – добър или лош избор и най-вече – защо:

Споделете чрез

Тръмп – Борисов: За какво трябва да говорим?

Преди посещението си в Белия дом и срещата с американския президент Доналд Тръмп, българската делегация трябва да прояви разбиране спрямо спецификите на домакина си. Най-важната такава е, че Тръмп мисли външната политика икономически: посредством политиката на...

Ще успее ли импийчмънта на Тръмп?

Ще успеят ли демократите да импийчнат Тръмп? Руската външна политика, Европа и Близкият Изток. Казва ли се новият лидер на ЕС Еманюел Макрон? Toва, както и още теми в "Редакция", с участието на Мартин Табаков – Институт за дясна политика, Николай Облаков – Дясна...

Къде отиват парите ни от местните данъци

Дискусията за местните данъци и техния размер в България придобива особена актуалност по време на кампаниите за местни избори и призивите на финансовото министерство за увеличение на налозите. За да разберем доводите на страните в тази дискусия обаче, следва да...

Защо студентските клубове имат място в университетския живот?

По стъпките на една легенда. Защо студентските клубове имат място в университетския живот? Разговор с Десислава Петкова и Любомир Цанев от студентския клуб...

Защо датата 10 ноември е важна и днес?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев и Димитър Петров от Младежки консервативен клуб гостуваха в предаването "Business Daily" по ТВ Европа. Тема на разговора бе датата 10 ноември в българската история. Вижте пълното...

Да бъдеш Алекс Алексиев

В една от последните ни срещи във Вашингтон, Алекс Алексиев спомена, че би се радвал, ако представител на българската диаспора го наследи като експерт по глобална сигурност в Америка.Алекс бе известен най-вече с това, че беше един от най-големите експерти в тази...

Как цялата система се оглежда в един ден болничен

Никой не желае да си признае авторството на дръзката идея първия ден от болничните да не се заплаща на болния. ВМРО отричат. Отрича и Бирник №1. Никой не помнел кой е дал идеята. Нищо чудно и да се е самозародила – нали знаете: има такива идеи, които просто витаят из...

Вторият пенсионен стълб и измислените пирамиди

Всяка година с гласуването на всеки нов държавен бюджет неизменно се повдига и темата с размера на пенсиите. Тази година дебатът е изключително изострен, като дори се стигна до изказвания, че втория стълб на пенсионната система е пирамидална схема. Всеки, който твърди...

Горанов и зелената ерес

Миналата седмица стана ясно, че финансовият министър Владислав Горанов е подписал от името на България декларация за налагането на “зелени” такси върху полетите със самолет. Декларацията е подписана също от министрите на Белгия, Германия, Франция, Холандия,...

Бюджет 2020: Без изненади

Време за четене: 2 мин.

В проектобюджета за 2020-а не се виждат изненади, спрямо предварителните очаквания. Параметрите и от приходната част, и от разходната бяха очаквани. Важно е да се отбележи положителния факт, че няма промяна в размера на данъчните ставки и размера на осигурителните вноски. Данъчният модел е устойчив и носи, както нужната стабилност в приходната част, така и дясната визия за относително ниска данъчно-осигурителна тежест.

В средносрочната бюджетна прогноза, за следващите три години, се залага понижаване на относителната тежест на държавния дълг към БВП. Това също е много важно, за да се гарантира стабилността на публичните финанси в средносрочен план.

Виждаме и заложен балансиран бюджет за следващите три години, което означава паритет между приходите и разходите. Със сигурност това е по-добре от дефицит, но с оглед задаващото се икономическо забавяне в Европа ми се искаше да видя излишък (по-големи приходи спрямо разходите) за 2021 и 2022. Сега е моментът да се натрупат буфери или с други думи, пари за по-черни дни.

Прогнозите за реален ръст на БВП от 3.3% на БВП през следващите три години е по-скоро в полето на оптимистичния сценарий. По-консервативните прогнози по тази линия са, както по-реалистични, така и по-прагматични с оглед на възможна реакция при евентуално по-лоши икономически дни в бъдеще.

Виждаме развързване на разходите в секторите образование и здравеопазване. Там ключовото не е толкова размерът, а ефективното и ефикасно разходване. Визията и контролът при разходването със сигурност трябва да се оптимизира, за да може да очакваме качествени резултати.

Заложените увеличения на минималната работна заплата на пръв поглед са нещо положително, но всъщност могат да донесат сериозни проблеми на пазара на труда в регионите с по-ниски средни доходи. Отдавна се говори за нуждата от диференциация било то на база индустрия, било то на регионален принцип. Независимо към кой вариант се тръгне със сигурност е важно такава диференциация да има.

Иска ми се повече да се акцентира върху капиталовите разходи (сгради, машини и тн.), отколкото на оперативните разходи, като харчовете за заплати. Натрупването на капиталова база е в основата на устойчив икономически растеж.

Често се говори и за средните работни заплати. Те обаче са функция основно на бизнес активността, а не на публичните разходи. Държавата трябва да създава благоприятна инвестиционна среда с ниска данъчно-административна тежест и защита на частната собственост. Другото е в ръцете на предприемачите.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!