НОВО

Какво да правим с извергите?

Едно чудовищно престъпление потресе цяла България – 21-годишен изверг изнасили и уби по жесток начин 7-годишната Кристин от с. Сотиря, Сливенско! Въпросът какви наказания да се налагат за подобни престъпления, които шокират със своята безчовечност, отново е актуален....

Не ми се обиждай, но…

Идеологическите бесове се пренасят през култури и територии, прекосяват граници и цивилизационни различия, понякога пристигат със закъснение, но когато се вселят в едно обществено тяло, симптомите много бързо започват да личат. Често се случва политически вирус, който...

Да ти се изправи русата коса: Индия и Джаму и Кашмир

В края на миналия месец и без това вече побелялата коса на министър-председателя на Индия Нарендра Моди е имала всички основания да опровергае физическите закони и напук на тях да се изправи. Понеже във Вашингтон Имран Кан, пакистанският колега на индийския премиер,...

Прасето на малкия човек

Аман от този малък човек! Комунистите набиваха в главите на децата неговия образ в руската дореволюционна литература, той беше жертва на хищните експлоататори и фокус на класово състрадание. Едва ли не, когато попитаха едно чавдарче или пионерче какво иска да стане...

Принцове за социална справедливост

Последните изяви на принц Хари и Меган Маркъл затвърждават впечатлението, че двамата са решили да се представят в пространството като нравоучителното и снизходително „сошъл джъстис“ крило на британското кралско семейство. Расизъм, климатични промени, размахване на...

Трезво за пожарите в Сибир

Пожарите в Сибир през последните две седмици предизвикаха лавина от медийни публикации и коментари в социалните мрежи, в които е ужасно трудно да се различат фалшивите новини и истерията от реалните факти и последствия. Стигна се до толкова очевидни примери на грозна...

(А)политическа чума

Една тема, която не е особено популярна в пространството между Шишман и градинката на Кристал, между Витошка и „Народен“ – чумата по свинете. Макар и не особено интересна за горните ареали, потенциално тя има много по-голям протестен заряд отколкото изборът на нов...

Оръжието е най-автентичната форма на Феминизъм

Тече процес на силно затягане мерките за притежаване на огнестрелно оръжия – както в Северна Америка, където се случват често масови престрелки, така и в Европа, където не се. Подобни предложения биват чувани, а понякога и повече от това, доста често в Европейския...

Добрият влогър е глобеният влогър

Коварно време е лятото. Всички са на почивка начело със знатните граждани, които определят дневния ред на обществото и произвеждат новините. Парламентът е във ваканция. Гражданското общество е в Никити или на Вурвуру. Няма новини. Медиите се чудят какво да си изсмучат...

Призракът на социализма крачи към Столична община

Един призрак броди със смели крачки към сградата на Столична община и това, без капка ирония, е призракът на социализма. За съжаление освен този призрак, като че ли нищо друго не крачи към същата тази сграда, която прави предстоящите избори за местна власт в края на...

Защо България няма да се оправи

Време за четене: 5 мин.
Евгений Тодоров
 
Преди малко си казах на глас, че „България няма да се оправи.” Не че и преди това не съм имал подобни подозрения, не че последният повод е чак толкова драматичен, даже е приятен. Бях се зарекъл да не правя бизнес с държавни институции. След като веднъж ми предложиха договор, в който бе написано, че държавната институция във всеки момент може да реши, че не си върша качествено възложената работа и може да си иска в последния ден от договора всички пари със задна дата.
 
Последният ми договор с държавата не бе толкова нагъл, но подписването му трая 5 /пет/ месеца. И то след като не аз тропах на държавната врата, а сами ми предложиха да свърша една работа.
 
Та оттогава мина доста време. С контрагенти, както се казва, частници, работата се върши за 5 /пет/ минути. Звънят по телефона, водим малко пазарлък и ми казват на петата минута: прати една проформа. На другия ден съм получил парите, започнал съм изпълнението на поръчката и между другото си разменяме едни договори, които никой не чете. Защото сме се разбрали лично.
 
По подобен начин работя 10 години и с един частник, с който никога не сме се срещали. Но работата върви.
Тези дни обаче получих покана от три институции – две от които министерства.
 
По-нататък за удобство ще обобща трите истории – те имат обща философия, свързана със заглавието.
Най-малкият проблем беше с офертите. Разбрахме се. Оттам работата мина в ръцете на някакви отдели, които искаха разни документи. Някои от тях ги има в публични регистри, но ги искат и на хартиен носител. И копия задължително „с мокър печат”. Сканираните някой път се признават, друг път – не.
 
Елементарни заявки трябваше да бъдат разположени в екселски таблици. Вече мога да ги попълвам, но не мога да ги съставям. И като си представя колко ли хора по цял ден правят таблици на Ексел и колко ли излиза съставянето на един такъв документ на данъкоплатеца?
 
Събрах документите и попитах все пак дали може да ги пратя с куриер. Казаха, че не може. Добре, че предупредиха да не забравя „придружителното писмо”, което го нямаше никъде написано като изискване.
 
Отидох до София, загубих един ден, но предадох документите в „Деловодството” – по-точно деловодствата в министерството се оказаха четири, а точно моето имаше пет гишета. В епохата на интернет тук приемаха лично.
Деловодителката разгледа документите, аз гледах заедно с нея, и накрая ми издаде мечтания входящ номер, заради който си загубих деня. Между другото изчете най-внимателно Придружителното писмо и видимо остана доволна. Защото като войник известно време помагах на едни лелки в „Секретна секция” т.е. в деловодството на поделението и там научих как се пишат писма „от наш номер на ваш номер” и въобще разните бюрократични чалъми.
 
На другия ден се оказа, че точно това писмо го нямало. На по-другия обаче го намериха. След това пък се оказа, че на най-ненужния документи не е излязъл държавния печат. Предложих да не се разкарвам и да го пратя сканиран. Навиха се.
 
Следващият документ, който трябваше да изпратя извънредно, не го искаха сканиран. Искаха го по факса. Само че аз си изхвърлих факсапарата  още в края на миналия век. И в офисите около нас на километър растояние също си бяха изхвърлили факсовете.
 
Най-накрая открих музейната машинка у един пенсиониран бизнесмен. Свършихме работа, но след час позвъни факсаджийката на министерството и ми каза, че факсът е нечетлив и за нея той не съществува. Обясних, че почвам отново да търся факс, тя ми се скара, че нямам това чудо на техниката.
 
Попитах плахо дали не може по интернет, отгтоворът бе категоричен: “Аз работя сам с факсове!”
 
Иначе като се изключи факсаджийката, всички са любезни и добронамерени. Направо е удоволствие да си говорите с разните отдели по телефона и да си пишете писма. Предполагам, че тези млади образовани хора наследяват една скърцаща ръждясала система, която просто е неефективна. И ако не смени, нищо няма да стане с България.
Както казва един специалист – мой приятел: може за пет дена да пуснем електронно правителство, но какво ще правят тогава хилядите чиновници?
 
…та стигнахме до договорите.
 
Разбира се, за авансово плащане на някакъв процент и дума не можеше да става. Най-рано след 6 месеца 50 процента. После се оказа, че може малко и авансово, но трябват връзки.
 
От едното място отново ми пробутаха някаква екзотична точка – че „ако на възложителя свършат парите, той можело да развали договора и да не плати”.
 
Дойде времето на „седемте подписа”. Договорът трябваше да мине през всички възможни служби, докато стигне до шефа. По принцип винаги едната служба излиза в този момент в отпуск и трябва да се изчака да се върне. Таман се върне, другата пък се разболява.
 
Някои казват, че всичко е работа за три минути, но трябва шефът да нареди да се свърши за три минути.
С единия договор стигнах до шестия подпис, остана само министърът, но се оказа, че на ниво втори подпис имаме смяна на персонала. И всичко започна отначало.
 
Сега се моля Орешарски да не подава оставка – поне още няколко дни, защото тогава всичко ще почне отначало.
 
Не че кярът от тези договори е толкова голям, но вече вложих толкова време и нерви.
 
Моля, господин Орешарски, дръж се поне до четвъртък.
 
Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!