fbpx

НОВО

Националната ненавист

"Ненавиждам София", написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в...

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

Нова православна партия?

Волен Сидеров е много интелигентен и културен човек и при него случайни движения няма Да инструментализираш вярата за политически цели е грях Преди време писах за четири нови политически проекта - на Васил Божков (Черепа), Мая Манолова, Цветан Цветанов и Станислав...

Социализмът – невъзможна и вредна утопия

Търговията, разделението на труда, частната собственост са благо  Летящите пилета   Планиран хаос Днес пред лицето глобалната икономическа криза, на глобалните протести и глобалната пандемия - имаме и глобална амнезия. Или просто незнание - престъпно...

Адекватни ли са новите икономически мерки в условията на политическа криза?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев, както и авторът в платформата Никола Филипов гостуваха в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по ТВ Европа. Тема на разговора бяха новите икономически мерки в условията на политическа криза, както...

Как да се спасим от икономическото цунами

Пандемията от COVID-19 постави света пред огромни икономически и социални предизвикателства. За няколко месеца бяха въведени безпрецедентни мерки за опазване на живота на гражданите и устойчивостта на здравните системи. Това предизвика драматичен спад в потреблението...

Основи на корпоративния социализъм – грешките при справянето с кризата

Теодор Димокенчев гостува на Димитър Вучев в предаването Business Daily по ТВ Европа. Тема на разговора бяха грешните мерки за справяне с кризата и протестите срещу правителството и главния прокурор. Двамата обсъдиха и по-дълбоките проблеми в икономиката,...

Зовът на сърцето

Днес, 28 юли, се навършва една година от смъртта на Алекс Алексиев – родолюбец, анализатор, експерт по сигурност и антитероризъм. Алекс Алексиев беше анализатор в изследователски център „Ран Корпорейшън“, изпълнителен директор на радио „Свободна Европа“ в Мюнхен,...

Печеливши и губещи при предсрочни и при редовни избори

Почти три седмици протести с различен интензитет настояват за оставката на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Докато второто изглежда трудно изпълнимо по редица причини, първото е възможно, макар и към днешна дата (27.07.) да не изглежда вероятно. В...

Вот на недоверие №5 или как се говори на инфантилната тълпа

Чуйте ги само как говорят! Вижте ги как първото нещо, което ги интересува, е дали ще ги дават по телевизора! Преди малко гласуването на поредния вот на недоверие към кабинета започна с процедурно предложение за пряко излъчване по БНТ, въпреки че излъчването вече...

Защо България няма да се оправи

Време за четене: 5 мин.
Евгений Тодоров
 
Преди малко си казах на глас, че „България няма да се оправи.” Не че и преди това не съм имал подобни подозрения, не че последният повод е чак толкова драматичен, даже е приятен. Бях се зарекъл да не правя бизнес с държавни институции. След като веднъж ми предложиха договор, в който бе написано, че държавната институция във всеки момент може да реши, че не си върша качествено възложената работа и може да си иска в последния ден от договора всички пари със задна дата.
 
Последният ми договор с държавата не бе толкова нагъл, но подписването му трая 5 /пет/ месеца. И то след като не аз тропах на държавната врата, а сами ми предложиха да свърша една работа.
 
Та оттогава мина доста време. С контрагенти, както се казва, частници, работата се върши за 5 /пет/ минути. Звънят по телефона, водим малко пазарлък и ми казват на петата минута: прати една проформа. На другия ден съм получил парите, започнал съм изпълнението на поръчката и между другото си разменяме едни договори, които никой не чете. Защото сме се разбрали лично.
 
По подобен начин работя 10 години и с един частник, с който никога не сме се срещали. Но работата върви.
Тези дни обаче получих покана от три институции – две от които министерства.
 
По-нататък за удобство ще обобща трите истории – те имат обща философия, свързана със заглавието.
Най-малкият проблем беше с офертите. Разбрахме се. Оттам работата мина в ръцете на някакви отдели, които искаха разни документи. Някои от тях ги има в публични регистри, но ги искат и на хартиен носител. И копия задължително „с мокър печат”. Сканираните някой път се признават, друг път – не.
 
Елементарни заявки трябваше да бъдат разположени в екселски таблици. Вече мога да ги попълвам, но не мога да ги съставям. И като си представя колко ли хора по цял ден правят таблици на Ексел и колко ли излиза съставянето на един такъв документ на данъкоплатеца?
 
Събрах документите и попитах все пак дали може да ги пратя с куриер. Казаха, че не може. Добре, че предупредиха да не забравя „придружителното писмо”, което го нямаше никъде написано като изискване.
 
Отидох до София, загубих един ден, но предадох документите в „Деловодството” – по-точно деловодствата в министерството се оказаха четири, а точно моето имаше пет гишета. В епохата на интернет тук приемаха лично.
Деловодителката разгледа документите, аз гледах заедно с нея, и накрая ми издаде мечтания входящ номер, заради който си загубих деня. Между другото изчете най-внимателно Придружителното писмо и видимо остана доволна. Защото като войник известно време помагах на едни лелки в „Секретна секция” т.е. в деловодството на поделението и там научих как се пишат писма „от наш номер на ваш номер” и въобще разните бюрократични чалъми.
 
На другия ден се оказа, че точно това писмо го нямало. На по-другия обаче го намериха. След това пък се оказа, че на най-ненужния документи не е излязъл държавния печат. Предложих да не се разкарвам и да го пратя сканиран. Навиха се.
 
Следващият документ, който трябваше да изпратя извънредно, не го искаха сканиран. Искаха го по факса. Само че аз си изхвърлих факсапарата  още в края на миналия век. И в офисите около нас на километър растояние също си бяха изхвърлили факсовете.
 
Най-накрая открих музейната машинка у един пенсиониран бизнесмен. Свършихме работа, но след час позвъни факсаджийката на министерството и ми каза, че факсът е нечетлив и за нея той не съществува. Обясних, че почвам отново да търся факс, тя ми се скара, че нямам това чудо на техниката.
 
Попитах плахо дали не може по интернет, отгтоворът бе категоричен: “Аз работя сам с факсове!”
 
Иначе като се изключи факсаджийката, всички са любезни и добронамерени. Направо е удоволствие да си говорите с разните отдели по телефона и да си пишете писма. Предполагам, че тези млади образовани хора наследяват една скърцаща ръждясала система, която просто е неефективна. И ако не смени, нищо няма да стане с България.
Както казва един специалист – мой приятел: може за пет дена да пуснем електронно правителство, но какво ще правят тогава хилядите чиновници?
 
…та стигнахме до договорите.
 
Разбира се, за авансово плащане на някакъв процент и дума не можеше да става. Най-рано след 6 месеца 50 процента. После се оказа, че може малко и авансово, но трябват връзки.
 
От едното място отново ми пробутаха някаква екзотична точка – че „ако на възложителя свършат парите, той можело да развали договора и да не плати”.
 
Дойде времето на „седемте подписа”. Договорът трябваше да мине през всички възможни служби, докато стигне до шефа. По принцип винаги едната служба излиза в този момент в отпуск и трябва да се изчака да се върне. Таман се върне, другата пък се разболява.
 
Някои казват, че всичко е работа за три минути, но трябва шефът да нареди да се свърши за три минути.
С единия договор стигнах до шестия подпис, остана само министърът, но се оказа, че на ниво втори подпис имаме смяна на персонала. И всичко започна отначало.
 
Сега се моля Орешарски да не подава оставка – поне още няколко дни, защото тогава всичко ще почне отначало.
 
Не че кярът от тези договори е толкова голям, но вече вложих толкова време и нерви.
 
Моля, господин Орешарски, дръж се поне до четвъртък.
 
Споделете чрез

Предишен

Следващ