fbpx

НОВО

Макрон срещу Ердоган на геополитическата арена

Влошаването на отношенията между Турция и Франция не е моментен неврологичен спазъм. Напротив, напрежението между Реджеп Ердоган и Еманюел Макрон е последователно и структурно. Публичната реторика, с която всеки един от двамата държавни глави деградира другия, е само...

Макрон и ислямизмът (между ереста и безбожието)

Често съм се питал кое е по-страшно: да славиш Бог по изопачен начин или съвсем да отричаш съществуването Му. Въпросът е интересен и важен. Някой ще каже: по-добре да почиташ Бог, все едно как, отколкото да Го отричаш. В този ред на мисли хората могат да се разделят...

Освежаване на страховете

Преди тракаха със зъби пред телевизора при десет умрели дневно, сега при сто отиват на другия каналСтраховете не са вечни. Когато мине време и свикнем с тях, те губят смразяващата си власт над умовете и започваме да ги разглеждаме като нещо сравнително обикновено....

Културни войни: Тирания в името на толерантността

Нашият автор Владислав Апостолов гостува в „Политически НЕкоректно“ по Българското национално радио. Цензура, индоктринация и идиотокрация. Парализираща пропаганда, мазохизъм, умопомрачен либерализъм, улично насилие и унизителни изяви на преклонение и подчинение към...

Бюджет 2021 е крайно разочароващ

Както стана традиционно, през октомври правя анализ на проекта за държавния бюджет за следващата година. И това, което мога да кажа за Бюджет 2021 е, че е най-лошия правен през последните години. Проектът изобщо не включва антикризисни мерки, предвижда хаотични...

Сънят

В момента в Република Северна Македония тече най-масивната и яростна антибългарска кампания от десетилетия. Отново се чуват думи като - „бугари фашисти“, „бугари татари“ и „бугарска окупациjа“. Всекидневно по всички медии се разпространяват статии срещу България,...

Опасната победа на лявото в Европа

Вече лъсна как доминиращата симбиоза между либерали, зелени и социалисти чрез подмолни политики определят живота на стотици милиони и бизнеси за трилиони Атаките за отсъствието на медийната свобода у нас са тотални кьорфишеци Семейството като основно ядро на...

Невиждана цензура в САЩ: ето как Фейсбук и Туитър премахват информация за корупция, свързана с Джо Байдън

Корупционен скандал разтърси САЩ броени седмици преди изборите. Прочие, нали не си мислите, че само в България политиците са цъфнали и вързали и че само за тях се вадят предизборно кални компромати? Човешката природа си е една и съща навсякъде, следователно корупцията...

Проклятието на Ердоган е неговото спасение

Те са като двете страни на Истанбул, разкрачил се върху Босфора, с европейска и азиатска част. Кемал Ататюрк и Реджеп Ердоган изглеждат така, че сякаш не могат да съществуват в едно изречение заедно. Като ръката на първокласник, която отхвърля пунктуацията и враждува...

Енергийната ефективност: Поредният писък на европейския социализъм

В Брюксел сметнали, че за да постигнат целите на Зелената сделка, Европа трябва да инвестира 275 млрд. евро годишно за обновяване на сградите до 2030 г. Разбира се, бързо се сетили, че хората доброволно тези пари няма да ги вкарат в изолация и измислили поредната нова...

Българското общество е жертва на политическо лицемерие

Време за четене: 5 мин.

Гражданите са оставени на сляпо да се ориентират в обстановката

Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми и неизвестни

Основният въпрос е липсата на междуинституционален и междупартиен диалог

Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми и неизвестни, отколкото преди лятната отпуска на народните представители. И не защото политическата или икономическата обстановка в страната се е променила съществено, а защото политическите играчи, в това число парламентарни и извънпарламентарни партии, както и външни на партийната система субекти като президент и представители на съдебната власт, отказват да влязат в диалог помежду си, а по този начин и с широк кръг обществени групи.

Липсата на подобен диалог е проблем не заради нашата загриженост към личните отношения на отделните политически представители. Мнозинството от българските граждани слабо се вълнуват от това дали президентът Румен Радев и премиерът Бойко Борисов си симпатизират, дали са в добри или лоши отношения. Това важи и за всеки друг политически сблъсък, който наблюдаваме през последните три месеца. Проблемът в липсата на диалог, било то чрез конструктивна съвместна дейност по определени въпроси или чрез ожесточен дебат и противопоставяне, е, че не можем да получим достатъчно информация относно политическите позиции и намерения на хората, които в крайна сметка съсредоточават в ръцете си властта в България, а с това и възможността да влияят на съдбата на българските граждани. А такива намерения очевидно има, при това са мащабни и могат да определят посоката, в която ще се развива българската държава за много години напред.

За да не бъда голословен, ще дам конкретни примерa, при това такива от последните няколко дни и които далеч не изчерпват тезата. На 1 септември в една изпусната пред журналисти реплика и при отговор на въпрос как вижда проекта на ГЕРБ за нова конституция, държавният глава Румен Радев обяви, че е готов с негов собствен проект за ревизия или изцяло пренаписване на основният закон. При последвал въпрос какво представлява този проект, Радев обяви, че отказва да участва в дебат за нова конституция до разпускането на този парламент. Сериозно подценявано, това събитие съставлява много сериозен казус само по себе си, тъй като при оставка на кабинета „Борисов 3“ в ръцете на президента в продължение на няколко месеца ще бъде съсредоточена огромна власт, чрез съставянето на служебен кабинет. Същевременно същият този държавен глава обявява неопределено, че е готов с проект за нова конституция. Подобни процеси не могат да бъдат подминавани или игнорирани от обществения дебат, независимо колко изострено е положението с протестите срещу правителството.

Същата обоснована критика може да бъде отправена и по отношение на самите управляващи. След като премиерът Бойко Борисов обяви намерението на партията да влезе в дебат за изготвяне на нова конституция, на практика такъв дебат няма. Поканата за разговори към коалиционните партньори и други политически сили далеч не може да изчерпи процедурата по обсъждане на нещо толкова важно, колкото е един основен закон. Нещо повече, визираните разговори всъщност не дадоха никаква яснота за това какви са мотивите зад конкретните промени в конституцията, кои са авторите им, как се приоритизират измененията в основния закон и кои от тях не подлежат на никакъв дебат. Напротив, една от основните конституционни редакции в първоначално обявения проект, а именно делегирането на право на съдебната власт да има законодателна инициатива, отпадна, с мотив, че е срещнала неодобрение. Одобрение от кого? Каква е причината да присъства в първоначалния проект? Каква е причината да отпадне скоропостижно от ревизията му? Какво е мнението на специалистите по конституционно право по казуса? Какво е мнението на авторите на настоящата конституция по казуса? Безкрайно много въпроси без отговор и без възможност да бъде получен такъв.

Тази критична теза, разбира се, не може да бъде изолирана единствено до президента и премиерската партия. Дори напротив, тя важи с пълна сила за всички участници в политическите процеси през последните месеци. Така например, парламентарната опозиция в лицето на ДПС и БСП не дава по-голяма яснота върху отношението си към конституционните промени, с изключение на факта, че няма да подкрепят проекта на ГЕРБ. В своите изказвания представителите на двете политически сили са изключително пестеливи, като не отхвърлят по същество нуждата от промяна на основния закон. Отказвайки да влязат в сериозен диалог, макар и под формата на сблъсък на опоненти, всъщност тези формации не дават никаква яснота за намеренията си нито на медиите и анализаторите, нито на обществото.

Изключение не правят и извънпарламентарните политически играчи, като Демократична България, формацията на Слави Трифонов, тази на Мая Манолова или „Възраждане“. Нито една от тези формации не е изразила желание дори да обяви категорично дали има нужда от промени в конституцията, какви са те, дали могат да се осъществят в обикновено или е необходимо Велико народно събрание. Дори да приемем, че този дебат за тях е чужд и, възможно е, ненужен, то къде са политическите програми, върху които ще бъде планирано едно бъдещо управление на въпросните формации. Как те смятат да постигнат мнозинство в следващия парламент, с кого биха управлявали и с кого не? Убедителен отговор на тези въпроси не се получава именно поради липсата на диалог и комуникация между политическите играчи. Ако такъв бе осъществим, независимо дали трибуната му е консултативен съвет към президента, банката в Народното събрание, кръгла маса или какъвто и да е друг формат, то в процеса бихме получили представа за конкретните намерения на изброените.

В момента българското общество е жертва на ширещото се политическо лицемерие. На практика гражданите са оставени на сляпо да се ориентират в политическата обстановка, разчитайки на откъслечни медийни изказвания, площадни речи или постове в социалните мрежи. Което, надявам се всички бихме се съгласили, е крайно несериозно, когато имаш намерение да прекрояваш основния закон на една държава, да рестартираш системата, или да предизвикаш съществена промяна на политическата сцена. Това поведение е от полза за самите политически играчи, които се надпреварват в ораторско майсторство по отношение на събитията на улицата, но са крайно мълчаливи стане ли дума за сериозни политически ангажименти.

Колкото до споменатите събития на улицата, вече е повече от видно, че те могат да бъдат използвани достатъчно умело от всички участници на политическата сцена. Така както опозицията, парламентарна и извънпарламентарна, вееше знамето на протеста с цел легитимация на искането си за оставка на кабинета, така сега управляващите ще развеят знамето на същия този протест, но вече агресивен и недопустим, за да оправдаят отказа си да подадат оставка. Основният въпрос тук е дали при липсата на междуинституционален и междупартиен диалог, оставка и нови избори биха решили политическата криза, без да коментираме нейния мащаб. По-скоро отговорът е не, тъй като неудовлетвореността на политическите субекти ще продължи да ги тласка все повече към крайни действия и все по-малко към нормализиране на политическата обстановка.


Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ