fbpx

НОВО

Александър Велики пред портите на Брюксел

Днес същите поднебесни сили, които преди 200 години родиха националната държава, се мъчат да я унищожат Сметката показва, че глобализмът вече е по-изгоден от национализма Човек трябва да е готов да се съгласи с всекиго. С БСП сме съгласни, че не бива да се ратифицира...

Лъчезар Томов в Панорама за математическите модели на Коронакризата

Авторът в "Консерваторъ" Д-р Лъчезар Томов е математик, който прави свои модели на разпространение на вируса. "Имаме доста надвишена смъртност до момента, направил съм няколко прогнози, които се реализираха, имам прогноза за тази 48-а седмица, че е напълно възможно да...

Фалшивата дилема „икономика или здраве”

Дилемата „икономика или здраве“ е фалшива. Икономиката произвежда лекарствата, екипировката и препаратите; тя слага храна на масата за балансирано и здравословно хранене, повишавайки имунитета на хората; тя осигурява топлината, покрива над главите ни и транспорта. Тя...

Съобразен ли е Бюджет 2021 със социално-икономическите последици на COVID кризата?

Авторът в Консерваторъ, Кузман Илиев, участва в предаването "Референдум" по БНТ. Тема на разговора беше Бюджет 2021.

Трудният път обратно към нормалността

Месец ноември ни донесе страхотни новини във връзка със създаването на нови ваксини срещу коронавируса, като тези на Пфайзер и Модерна се оказват с над 90% ефективност. Двете фирми вече кандидатстват за одобрение пред регулаторните органи и очакванията са още през...

Сблъсък: Има ли дилема – здравето или икономиката?

Време за четене: 7 мин. Време за четене: 7 мин. Има ли дилема между здравето и икономиката в “коронакризата”? Кой е десният прочит? В рубриката Сблъсък – Никола Филипов и Мартин Табаков

Споделете чрез

Пропагандата на македонските правителства заслужава вето

Обикновените граждани на днешната Република Северна Македония по никакъв начин не заслужават българското вето. Те, както всички други граждани на нашия континент, заслужават своя шанс и надежда за добро и благоденстващо бъдеще. В границите на тази изстрадала...

Бедний Бойко Василев, защо не умря при Гредетин!

Прекарах уикенда в тежки угризения на съвестта, задето не гледах "Панорама" в петък. Четях сайтове и социални мрежи и се проклинах как така съм пропуснал журналистическото събитие, възпламенило душите на гражданите, силно любещи истината и справедливостта, все едно от...

Грозното лице на милосърдието

В двоичния свят всичко има поне две лица, включително милосърдието и благотворителността. Хората са едни и същи, независимо от това каква маска е модерно да носят - на пролетариат, на дисиденти, на юпита или на хипстъри. А маскарадите оскверняват и най-добрите...

В защита на „пазара“ от байонетите на тоталитаризма

Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни Държавата добива все по-голям картбланш да се меси в икономическия процес Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни, а предлозите да...

Българското общество е жертва на политическо лицемерие

Време за четене: 5 мин.

Гражданите са оставени на сляпо да се ориентират в обстановката

Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми и неизвестни

Основният въпрос е липсата на междуинституционален и междупартиен диалог

Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми и неизвестни, отколкото преди лятната отпуска на народните представители. И не защото политическата или икономическата обстановка в страната се е променила съществено, а защото политическите играчи, в това число парламентарни и извънпарламентарни партии, както и външни на партийната система субекти като президент и представители на съдебната власт, отказват да влязат в диалог помежду си, а по този начин и с широк кръг обществени групи.

Липсата на подобен диалог е проблем не заради нашата загриженост към личните отношения на отделните политически представители. Мнозинството от българските граждани слабо се вълнуват от това дали президентът Румен Радев и премиерът Бойко Борисов си симпатизират, дали са в добри или лоши отношения. Това важи и за всеки друг политически сблъсък, който наблюдаваме през последните три месеца. Проблемът в липсата на диалог, било то чрез конструктивна съвместна дейност по определени въпроси или чрез ожесточен дебат и противопоставяне, е, че не можем да получим достатъчно информация относно политическите позиции и намерения на хората, които в крайна сметка съсредоточават в ръцете си властта в България, а с това и възможността да влияят на съдбата на българските граждани. А такива намерения очевидно има, при това са мащабни и могат да определят посоката, в която ще се развива българската държава за много години напред.

За да не бъда голословен, ще дам конкретни примерa, при това такива от последните няколко дни и които далеч не изчерпват тезата. На 1 септември в една изпусната пред журналисти реплика и при отговор на въпрос как вижда проекта на ГЕРБ за нова конституция, държавният глава Румен Радев обяви, че е готов с негов собствен проект за ревизия или изцяло пренаписване на основният закон. При последвал въпрос какво представлява този проект, Радев обяви, че отказва да участва в дебат за нова конституция до разпускането на този парламент. Сериозно подценявано, това събитие съставлява много сериозен казус само по себе си, тъй като при оставка на кабинета „Борисов 3“ в ръцете на президента в продължение на няколко месеца ще бъде съсредоточена огромна власт, чрез съставянето на служебен кабинет. Същевременно същият този държавен глава обявява неопределено, че е готов с проект за нова конституция. Подобни процеси не могат да бъдат подминавани или игнорирани от обществения дебат, независимо колко изострено е положението с протестите срещу правителството.

Същата обоснована критика може да бъде отправена и по отношение на самите управляващи. След като премиерът Бойко Борисов обяви намерението на партията да влезе в дебат за изготвяне на нова конституция, на практика такъв дебат няма. Поканата за разговори към коалиционните партньори и други политически сили далеч не може да изчерпи процедурата по обсъждане на нещо толкова важно, колкото е един основен закон. Нещо повече, визираните разговори всъщност не дадоха никаква яснота за това какви са мотивите зад конкретните промени в конституцията, кои са авторите им, как се приоритизират измененията в основния закон и кои от тях не подлежат на никакъв дебат. Напротив, една от основните конституционни редакции в първоначално обявения проект, а именно делегирането на право на съдебната власт да има законодателна инициатива, отпадна, с мотив, че е срещнала неодобрение. Одобрение от кого? Каква е причината да присъства в първоначалния проект? Каква е причината да отпадне скоропостижно от ревизията му? Какво е мнението на специалистите по конституционно право по казуса? Какво е мнението на авторите на настоящата конституция по казуса? Безкрайно много въпроси без отговор и без възможност да бъде получен такъв.

Тази критична теза, разбира се, не може да бъде изолирана единствено до президента и премиерската партия. Дори напротив, тя важи с пълна сила за всички участници в политическите процеси през последните месеци. Така например, парламентарната опозиция в лицето на ДПС и БСП не дава по-голяма яснота върху отношението си към конституционните промени, с изключение на факта, че няма да подкрепят проекта на ГЕРБ. В своите изказвания представителите на двете политически сили са изключително пестеливи, като не отхвърлят по същество нуждата от промяна на основния закон. Отказвайки да влязат в сериозен диалог, макар и под формата на сблъсък на опоненти, всъщност тези формации не дават никаква яснота за намеренията си нито на медиите и анализаторите, нито на обществото.

Изключение не правят и извънпарламентарните политически играчи, като Демократична България, формацията на Слави Трифонов, тази на Мая Манолова или „Възраждане“. Нито една от тези формации не е изразила желание дори да обяви категорично дали има нужда от промени в конституцията, какви са те, дали могат да се осъществят в обикновено или е необходимо Велико народно събрание. Дори да приемем, че този дебат за тях е чужд и, възможно е, ненужен, то къде са политическите програми, върху които ще бъде планирано едно бъдещо управление на въпросните формации. Как те смятат да постигнат мнозинство в следващия парламент, с кого биха управлявали и с кого не? Убедителен отговор на тези въпроси не се получава именно поради липсата на диалог и комуникация между политическите играчи. Ако такъв бе осъществим, независимо дали трибуната му е консултативен съвет към президента, банката в Народното събрание, кръгла маса или какъвто и да е друг формат, то в процеса бихме получили представа за конкретните намерения на изброените.

В момента българското общество е жертва на ширещото се политическо лицемерие. На практика гражданите са оставени на сляпо да се ориентират в политическата обстановка, разчитайки на откъслечни медийни изказвания, площадни речи или постове в социалните мрежи. Което, надявам се всички бихме се съгласили, е крайно несериозно, когато имаш намерение да прекрояваш основния закон на една държава, да рестартираш системата, или да предизвикаш съществена промяна на политическата сцена. Това поведение е от полза за самите политически играчи, които се надпреварват в ораторско майсторство по отношение на събитията на улицата, но са крайно мълчаливи стане ли дума за сериозни политически ангажименти.

Колкото до споменатите събития на улицата, вече е повече от видно, че те могат да бъдат използвани достатъчно умело от всички участници на политическата сцена. Така както опозицията, парламентарна и извънпарламентарна, вееше знамето на протеста с цел легитимация на искането си за оставка на кабинета, така сега управляващите ще развеят знамето на същия този протест, но вече агресивен и недопустим, за да оправдаят отказа си да подадат оставка. Основният въпрос тук е дали при липсата на междуинституционален и междупартиен диалог, оставка и нови избори биха решили политическата криза, без да коментираме нейния мащаб. По-скоро отговорът е не, тъй като неудовлетвореността на политическите субекти ще продължи да ги тласка все повече към крайни действия и все по-малко към нормализиране на политическата обстановка.


Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ