fbpx

НОВО

Макрон срещу Ердоган на геополитическата арена

Влошаването на отношенията между Турция и Франция не е моментен неврологичен спазъм. Напротив, напрежението между Реджеп Ердоган и Еманюел Макрон е последователно и структурно. Публичната реторика, с която всеки един от двамата държавни глави деградира другия, е само...

Макрон и ислямизмът (между ереста и безбожието)

Често съм се питал кое е по-страшно: да славиш Бог по изопачен начин или съвсем да отричаш съществуването Му. Въпросът е интересен и важен. Някой ще каже: по-добре да почиташ Бог, все едно как, отколкото да Го отричаш. В този ред на мисли хората могат да се разделят...

Освежаване на страховете

Преди тракаха със зъби пред телевизора при десет умрели дневно, сега при сто отиват на другия каналСтраховете не са вечни. Когато мине време и свикнем с тях, те губят смразяващата си власт над умовете и започваме да ги разглеждаме като нещо сравнително обикновено....

Културни войни: Тирания в името на толерантността

Нашият автор Владислав Апостолов гостува в „Политически НЕкоректно“ по Българското национално радио. Цензура, индоктринация и идиотокрация. Парализираща пропаганда, мазохизъм, умопомрачен либерализъм, улично насилие и унизителни изяви на преклонение и подчинение към...

Бюджет 2021 е крайно разочароващ

Както стана традиционно, през октомври правя анализ на проекта за държавния бюджет за следващата година. И това, което мога да кажа за Бюджет 2021 е, че е най-лошия правен през последните години. Проектът изобщо не включва антикризисни мерки, предвижда хаотични...

Сънят

В момента в Република Северна Македония тече най-масивната и яростна антибългарска кампания от десетилетия. Отново се чуват думи като - „бугари фашисти“, „бугари татари“ и „бугарска окупациjа“. Всекидневно по всички медии се разпространяват статии срещу България,...

Опасната победа на лявото в Европа

Вече лъсна как доминиращата симбиоза между либерали, зелени и социалисти чрез подмолни политики определят живота на стотици милиони и бизнеси за трилиони Атаките за отсъствието на медийната свобода у нас са тотални кьорфишеци Семейството като основно ядро на...

Невиждана цензура в САЩ: ето как Фейсбук и Туитър премахват информация за корупция, свързана с Джо Байдън

Корупционен скандал разтърси САЩ броени седмици преди изборите. Прочие, нали не си мислите, че само в България политиците са цъфнали и вързали и че само за тях се вадят предизборно кални компромати? Човешката природа си е една и съща навсякъде, следователно корупцията...

Проклятието на Ердоган е неговото спасение

Те са като двете страни на Истанбул, разкрачил се върху Босфора, с европейска и азиатска част. Кемал Ататюрк и Реджеп Ердоган изглеждат така, че сякаш не могат да съществуват в едно изречение заедно. Като ръката на първокласник, която отхвърля пунктуацията и враждува...

Енергийната ефективност: Поредният писък на европейския социализъм

В Брюксел сметнали, че за да постигнат целите на Зелената сделка, Европа трябва да инвестира 275 млрд. евро годишно за обновяване на сградите до 2030 г. Разбира се, бързо се сетили, че хората доброволно тези пари няма да ги вкарат в изолация и измислили поредната нова...

Бягайте! Норвежците идат!

Време за четене: 5 мин.

Някъде четох, че не само през мрежите, не само чрез персонално изпращане на видеоклипове, но и чрез анонимни телефонни обаждания по списък преди няколко дни се произведе истерия, че социалните служби ще тръгнат по училищата и ще събират циганета, за да ги отнемат от родителите им. В резултат хиляди загрижени майки нахлуха в класните стаи и изведоха децата си. След като в продължение на цяло денонощие целокупната държава с подкрепата на неправителствения сектор обясняваше, че това са глупости, че тази стратегия за детето, по която уж щели да взимат децата, даже не съществува, че деца не се взимат просто така; след като попитаха кой точно ще вземе децата, за какво са му, къде ще ги сложи и какво ще прави с тях, след вливане на ударни дози здрав разум, увещания и уверения, на следващия ден само половината от евакуираните деца се върнаха на училище.

Петър Николай Арбо – “Битката при Стамфорд Бридж”
1870, Nordnorsk Kunstmuseum

Масовите участници в тази истерия са избиратели. Забележете как един организирано разпространен слух може да повлияе върху поведението на избирателите. Забележете и се уплашете. Уплашете се и си представете на какво още биват подлагани избирателите и как взимат своето „информирано“ решение, за да упражнят „свещеното“ си право на участие в „демократичния“ процес. Щом сега вярват, че ТЕ (лошите, извънземните, норвежците, социалните) ще отидат в училище и ще отвлекат децата им от час, какво им пречи да повярват, че кандидатът за кмет на тяхното населено място ще изяде същите тези деца, ако го изберат? Само си представете, нищо повече, защото сега ще говорим за друго.

Защо страхът от документи като Стратегията за детето и Истанбулската конвенция (и двата неприети) е толкова продуктивен? Защото хората съзнателно или подсъзнателно усещат, че те са насочени към подмолна подмяна на естествения ред. Дори да съдържат само намек за това, заслужено срещат подозрителност. Както бях писал по повод обсъждането на Стратегията, тя сама по себе си не е вредна, но позволява да се вършат вредни неща. Разумните аргументи против Стратегията, заради които тя все още не е приета, могат да се сведат до няколко точки: изключване на националната съдебна система и подмяната ѝ с неясни и подозрителни организации; игнориране на семейството при формиране личността на детето; фиксация върху индивидуалните права на детето и изключване авторитета на родителите и учителите; обезценяване на родителските права и (което е най-важното!) липса на визия за духовно развитие на децата и за подобряване на тяхното нравствено състояние, а именно към него трябва да е насочена Стратегията. Опасенията са, че Стратегията може да доведе до вътрешен разкол в семейството и да го разруши. Що се отнася до отнемането на деца, то и тук опасенията не са неоснователни, защото възможностите за извеждане от семейството се увеличават над хипотезите в Конвенцията за защита на детето, включвайки допълнителни съображения. Ето защо тази Стратегия не беше приета, което обаче не пречи да бъде развявана като плашило.

И друго. Хората съзнателно или подсъзнателно се страхуват от опитите за подмяна на демокрацията, за прехвърляне на властта към субекти, създадени по недемократичен път. Ако за децата отговаря държавата, то ти, дори и само теоретично, можеш да я контролираш на избори – можеш да избираш парламент, той да излъчва правителство, което управлява различните специализирани институции и отговаря за тях. Отговаря политически според правилата на демокрацията. Не е така, когато правомощията на държавните институции се прехвърлят върху НПО, които никой гражданин не е избирал и на които нищо не може да стори по силата на гражданските си права.

Порочни са опитите да се генерализира.

Не знам, може би няма друг начин, но в борбата срещу нередностите страдат преди всичко редовните. Повечето родители, почти всички родители са грижовни и отговорни, но заради изолирани случаи, които някакви теоретици са издигнали до всеобщ проблем, грижовните родители се превръщат в заподозрени. Има си механизъм за справяне с изолираните случаи и всички национални законодателства го съдържат. Не са нужни дублиращи структури.

Всеки случай е индивидуален. Има деца, които наистина трябва да бъдат извеждани от семействата си. Но това не е повод за кръстоносен поход за спасяване на всички деца от родителите им. Сякаш наистина някой иска да подмени естествения ред – нациите се заменят с общности, раздробяват се на малцинства с противоречиви права и интереси; държавите се подменят с региони; семейството – с професионални социални институции. В крайна сметка човек се освобождава от отговорността за собствения си морал и в много случаи това му харесва.

Тази пълзяща подмяна плаши хората, защото много им прилича на подмяната на Христос с антихриста от Апокалипсиса. Затова и страховете са толкова продуктивни и желани като източник на енергия за политическите инженери. Те трудно могат да уплашат интуитивните гласоподаватели с влошен търговски баланс, но могат да ги докарат до паника с призрака на посегателство върху дом, семейство и деца, особено когато този призрак не е съвсем измислен.

Тъжното е, че в името на моментна истерия за нуждите на точно определена предизборна кампания, понятията девалвират.

Скоро „стратегия“ ще стане мръсна дума като „протест“, ще промени значението си, ще се изпразни от съдържание заради прекомерна недобросъвестна употреба. А стратегия за децата трябва да има и то не само защото законът го изисква, а защото политиката за бъдещите поколения е най-важната политика, в някои случаи – единствената политика. Социалната политика, която за мнозина е Голямата цел и с право, защото в крайна сметка хората живеят заедно, за да живеят добре, не е възможна без икономиката, а икономиката няма смисъл без осмисляне на човешката личност. Затова усилията трябва да са насочени към създаването на личности с морал. Но това става все по-трудно в свят, който съзнателно руши собствените си ценности. Как да научим децата що е добро, след като самите ние вече не сме сигурни?

Може би всичко ще е по-спокойно, ако не наричаме своята загриженост за бъдещето „Стратегия за детето“, а „Стратегия за семейството“. Семейството е свещен организъм, наричат го „малка църква“. И това все още е валидно, иначе автобиографиите на политиците нямаше толкова често да завършват с думите „женен с две деца“. Който умее да бъде личност в семейството, ще бъде личност и в общността. Който с любов подчини егото си на семейството, той ще бъде лоялен и към съгражданите си, няма да ги принася лесна жертва на егоизма и амбициите си. И не е нужно съмнителни пастори в циганските махали да ни обясняват това, защото всички го носим у себе си и без усилията на услужливите пропагандатори. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Споделете чрез

Предишен

Следващ