През уикенда политическите противници Лютви Местан и Бойко Борисов свикаха всички български медии, за да ги снимат как пият кафе в центъра на Кърджали. Публичните послания от демонстрацията бяха две: първо – опитваме се да се разберем цивилизовано за квотите в ЦИК и второ – показваме, че сме етнически толерантни и заедно осъждаме „възродителния процес”. По принцип в публичните срещи и разговорите между лидерите на основните политически сили няма нищо лошо. Напротив, това е основното средство, за функциониране на всеки демократичен режим. Въпрос на вкус е дали е добре тези срещи да се провеждат в кафенета, а не в парламентарната зала, където им е мястото, но това не е толкова важно. По-важното е дали срещата между Местан и Борисов беше обикновено пиене на кафе или в джезвето се крие нещо, което ще рефлектира върху българската политика в бъдеще.
Първият въпрос е, кой печели от подобна среща проведена по този начин? Отговорът е ясен – тези, които я организираха. По време на кафето, Борисов показа, че не е в политическа изолация, както се твърдеше до преди няколко месеца и че може да преговаря дори с най-големите си противници. Веднага след срещата той побърза да декларира, че няма да прави коалиция с ДПС и двете партии остават в положение на политическа конфронтация. На този етап това донякъде е вярно. На следващия не знаем. Внушението обаче е, че в краен случай с ДПС може и да се говори.
От своя страна партията на Доган спечели още по-голямо влияние в управлението, защото ясно показа на БСП, че ако не слуша може да тръгне и по друг път. Със сигурност Станишев се е поизплашил, като е видял коалиционния си партньор да флиртува с най-големия му враг, пък било то и в името на толерантността. Втората голяма полза за ДПС е, че затвърди позицията си на единствен признат гарант за етническия мир в страната. Само няколко дни преди Борисов да разговаря с Местан, Станишев заяви, че ако на мястото на ДПС се появи някоя неотговорна етническа партия, Кърджали може да се превърне в Крим. Местан ужким се обиди от това твърдение, но всъщност то му свърши работа, защото още веднъж внуши тезата, че е по-добре далаверите на ДПС във властта да остават ненаказани, отколкото да дойде някой друг, който да запали чергата на етническото противопоставяне. Защо е задължително другият да запали тази черга не е ясно, но това твърдение е в основата на българския политически живот от близо 25 години и благодарение на него партията на Доган вече прилича много повече на недосегаема мафиотска структура, отколкото на нормално партийна организация. Та след въздигащото послание на Станишев, ДПС пожъна успех, като беше признато за незаобиколим политически фактор и от Борисов. Казано на кратко – Местан и хората му успяха да внушат на избирателите, че ще управляват България със своите 6 процента независимо от това, кой ще спечели изборите.
Щекотливият въпрос е кой губи от пиенето на кафе в Кърджали. Този, който губи със сигурност е лидерът на БСП и мандатоносител Сергей Станишев. Той е човекът, който на всяка крачка оправдава стратегическото си партньорство с крадците от ДПС с твърдението, че прави тази жертва в името на това да не се върне Борисов на власт. И докато си мислеше, че е минирал всички пътища на лидера на ГЕРБ към властта, се оказа, че май е минирал самия себе си. В момента, в който Местан се отдаде на публичния си флирт с Борисов, Станишев е в състояние на война с политическия си баща Георги Първанов, опитва се да овладее собствената си партия, която скърца тежко срещу убийствената прегръдка с ДПС и е желан партньор за публично кафе само от съпругата си Моника. Унижението за лидера на социалистите и партията му веднага беше допълнено от думите на Борисов, който след кафето обяви: „Това е знак към всички и най-вече към Станишев, че няма проблем с Кърджали”. По този начин бившият премиер демонстрира, че проблемът с българския етнически мир е председателят на БСП, който не може да озапти коалиционните си партньори, въпреки, че се целува с Местан на „Орлов мост”, а не той, който въпреки, че е в опозиция може да се разбере с ДПС по най-важните въпроси на държавата. Ситуацията прилича на любовен триъгълник, в който съпругата – домакиня мие чинии в кухнята, а съпругът й се опипва с разкрепостената си комшийка в хола без да му пука, че жена му ще го хване на калъп. Веднага уточнявам, че в случая мъжът е Местан. Горчивият десерт на неприятната ситуация за лидера на БСП се появи в лицето на Ивайло Калфин от АБВ, който побърза да атакува, като логично попита, къде е Станишев, докато Местан пие кафе с Борисов.
Изводът от кърджалийската случка е, че в българската политика за добро или лошо няма затворени врати. Отношенията са толкова динамични, че човек трудно може да разбере кой с кого другарува и кой срещу кого се бори. Това, което е ясно е, че подобно на редакционната политика на пеевските медии, посоката на всяка българска партия може да се обърне на 180 градуса само в една нощ. От тук нататък може да се случи всичко. Ако БСП решат да се еманципират от ДПС, Местан може да пие още едно кафе с Борисов и този път то да се окаже далеч по-горчиво за социалистите и да ги прати в дълга и тягостна опозиция. Може да се случи и обратното – правителството на Орешарски да изкара пълен мандат, след който БСП да не могат да съществуват без ДПС. Важното обаче е, че това, което ще се случи е в ръцете на Ахмед Доган и той, а не българските избиратели ще решават кой и как ще управлява в следващите няколко години.
Текстът е публикуван във в. “Ретро”
