„Скандалът“ с Кеймбридж аналитика е много шум за нищо

Скандалът с Фейсбук и Кеймбридж аналитика компенсира с мелодраматична реторика, липсата на практическо значение. Да вземем например агенция Блумбърг, които съобщиха:

„Откритията за очевидното мошеничество, което помогна на Доналд Тръмп да спечели президентските избори през 2016 г, продължават да разтърсват политическия пейзаж.“

Това е частично вярно. Всеки говори за него. Историята изпълва повечето от масмедиите.

Теорията гласи горе-долу следното: Фейсбук събира информация за потребители, които правят анкета с техните онлайн приятели. От друга страна, рекламната фирма Кеймбридж аналитика, обработва тази информация, промива мозъците на няколко наивника и след това бла, бла, бла… Русия! Бившия служител на Кеймбридж аналитика Кристофър Уайли разкрива пред CNN, че докато е бил в компанията е помагал да се създаде „оръжие за психологическа война“ с цел „да се експлоатират мисловно уязвимите Фейсбук потребители, които нашите алгоритми са идентифицирали“. Т.е. с други думи, е работил в сферата на рекламата.

Хората, които отразяват политика по-дълго време отколкото последните избори насам, би трябвало да знаят, че да се използва такава насаждаща напрежение реторика за нещо, което не е нищо повече от средностатистическо микротаргетиране, което от своя страна е използвано от стотици, ако не хиляди, фирми. И въпреки това сега, когато служи за прокарване на объркващи теории за това как изборите са били преобърнати, термини като „психографики“ и „пробив“ се хвърлят насам-натам за да звучат сякаш някой е хакнал изборите, след като е достигнал дълбините на колективната ни душа.

Ето едно предложение: ако се притеснявате от това, че някой може да събере вашите данни и да сподели информацията ви с някой, не правете онлайн анкети. Защото, представяте ли си, не е задължително да имате Фейсбук. Не е задължително да ползвате Туитър. Нямате конституционално право да играете Фармвил без да отговаряте на анкети. Няма нищо безплатно. Самото съществуване на социалните мрежи и технологичните компании е продиктувано от събирането на данни, за да могат трети страни да ви продават неща. Цената винаги е била това.

Кеймбридж аналитика е съмнителна компания, притежавана от британската фирма „SCL Group“ и се твърди, че е част от финансиращото дясно ориентирани проекти семейство Мърсър и която твърди, че може да създава модели, които идентифицират потенциални гласоподаватели, чрез използването на шест ключови типа индивидуалности. Сега изглежда, че Кеймбридж аналитика е притежавала информация, която не би трябвало. Въпреки това, ефективността на таргетирането е било толкова съмнително колкото и бизнес практиките ѝ. Както други посочиха, повечето републиканци са използвали фирмата за да отворят врата към парите на семейство Мърсър.

Чрез постоянната употреба на думата „пробив“, репортери се опитват да инсинуират, че някой е откраднал данните на гласоподаватели, които обикновено са недостъпни. Кеймбридж аналитика е имала разрешение да извлича профилната информация. Фейсбук сменя тази своя политика чак през началото на 2015 г. Но преди президентските избори следващата година, кампанията на Тръмп се е отказала от Услугите на Кеймбридж аналитика за сметка на данните, с които разполага Републиканската партия, като се твърди, че никога не е използвана „психографичната“ информация. Според CBS News, през септември 2016 г. хората на Тръмп са тествали републиканските данни, които са се оказали много по-точни и надеждни.

Дори и хората от кампанията на Тръмп да не бяха направили тази промяна обаче, усилията им биха били подобни на тези, които биват обявявани за революционни, когато обслужват интересите на Демократическата партия. Всъщност Фейсбук позволи на кампанията на Обама да събира данни по същия начин, който в момента генерира гръмки заглавия и клатене на глава. Спомняте ли си някакво възмущение относно намеса в личното пространство и манипулации през 2012 г? Единствената позиция, която левите в САЩ защитават консистентно напоследък е, че механизмите, които те ползват за да останат на власт автоматично се трансформират в нещо престъпно и недемократично, когато ги използва опозицията. Ако трябва да се притесняваме от нещо, то това са идеологическия двоен стандарт от поредния технологичен гигант.

Най-важното е, какво от това, че потенциални гласоподаватели са били таргетирани? Част от това да живеем в свободно общество включва бомбардирането със съобщения, които не ни харесват. Цялата дандания с Фейсбук и руските ботове е базирана на представата, че хората нямат свободна воля. Чак когато започнем да микроменажираме информацията, която американците консумират започваме да подкопаваме правото на избор. Разбира се, че хората не бива да се информират за новините от Фейсбук. Една надеждна журналистическа гилдия, която отразява новините без пристрастие би помогнала на американците да се ориентират през объркания дигитален живот, би била в помощ. Но историята с Кеймбридж аналитика е просто още един пример, как същата тази гилдия се проваля за пореден път в тази си задача.


Дейвид Харсаний (автор на оригиналната публикация) е старши редактор в сп. „Федералист“.

Старши програмист във водеща българска софтуерна компания, завършил икономическа социология в Университет за национално и световно стопанство.

Share This