Недоразумението „Закон за равнопоставеност на мъжете и жените“ трябва да бъде окончателно премахнато. Както и всички подобни закони. Самоцелното „равнопоставяне“ е в пълен разрез с равенството на всички граждани пред закона и с всички принципи на меритокрацията, които би трябвало да са водещи в една пазарна икономика. И нека сме напълно ясни – всяка политика за „избутване“ на определени хора напред, в случая жените, е дискриминационна по отношение на други хора, в случая мъжете. А „Прогресивна България“ все повече прилича на крайнолява феминистка партия.
И не, не можете да се скриете зад паравана, че законът предвижда да се стимулира „по-малко представения пол“. Ясно е кого целите да пробутате изкуствено напред. Ясно е и защо такива мерки винаги ги представяте като „временни“. Няма нищо толкова постоянно като „временна“ държавна мярка. Ясно е и защо изрично пишете в закона, че тези мерки „не са дискриминация“. Но колкото и да въртите и сучете, колкото и изобретателни да сте с ползването на думи, истината е една и съща – всякакви квоти са дискриминационни в самата си същност.
Законите за квоти за жените и малцинствата са завръщане с обратен знак от едно уж отминало време, в което на определени хора или прослойки е било забранено да заемат дадени роли в обществото. Феминистката и крайнолявата пропаганда се опитва да ви каже, че една несправедливост от преди над 100 години се поправя не като се премахнат ограниченията, а като се натикват насила определени хора напред, за сметка на други, може би по-способни. Да обърнем знака на несправедливостта, вместо да я премахнем за всички.
Те искат да плащате репарации за събития отпреди 100 и повече години, за които нито вие, нито дедите ви са носили някаква отговорност и вина. Дали под формата на квоти, дали под формата на парични трансфери – става дума за най-обикновен грабеж. В САЩ даже има движение да се плащат репарации на наследниците на роби… нищо че робството там го няма от почти 200 години.
Конкретно квотите за жени са продукт на феминистката пропаганда, твърдяща едновременно, че жените са по-добри от мъжете във всичко и че по магически начин са потиснати от конспирация на мъжете по високите етажи на властта в частния и обществения сектор. Над тях имало имагинерен „стъклен таван“. Един вид македонизъм на полов принцип. Но това всъщност е най-унизителната за жените лъжа, която показва, че феминистите са най-големите женомразци. Те казват – „без квоти няма да успеете, не сте достатъчно добри. Затова гласувайте за нас, да ви дадем привилегии и да ви уредим управленски позиции чрез законова репресия“. Да, маскират го като заговор на мъжете, но всъщност казват точно това – отделната жена или жените като колектив не могат да се преборят с „патриархата“. И искат да им дадете власт, за да ви върнат после квотите-подаяния.
Тези лъжи обаче лесно пропадат в българския контекст – у нас жените не само са равнопоставени във всякакви сектори на икономиката, а дори и в традиционно „мъжките“ – като техническите и природните науки. Същото важи и за образованието. Жените са свръхпредставени в съдебната система. Жените доминират банковия и застрахователния сектор. И в това няма нищо лошо – там няма квоти и нека най-пробивните успяват. Но когато съм изтъквал този факт, „прогресивните“ никога не казват – „това е проблем, трябва да има квоти за мъжете в съдебната система и банковия сектор. Отговарят нещо от сорта на „това е супер, мъжете ги мързи и са тъпи“. За матриархалния етос на българското общество пък въобще няма да отварям думата – писал съм многократно.
Защо обаче „прогресивните“ по цял свят искат точно на директорските позиции в публичните компании да има задължителен процент жени? Защо никога не искат да има задължителен процент жени сред миньорите, строителите и боклукчиите? Защо не искат да има задължителен процент мъже сред началните учители?
Защото това е движение за контрол и за власт. Защото жените чисто статистически по-често симпатизират на прогресивните политики и пак чисто статистически са по-склонни да налагат „съответствие“ с пропагандата на режима, а не да застават гласно и ребром срещу вредните политики. Първо, с квоти за жени, обикновено с „правилните“ разбирания, режимът си създава добре платени работни места за най-активните и способни свои последователи. Да уредим живота на „активните борци“, които да ни помагат и в политическата битка. Второ, с 33% жени в един колектив, той твърде често приема феминизиран етос. И този феминизиран етос в управлението е напълно достатъчно за да изпълняват публичните компании „аджендата“ на крайнолевите режими, които управляват Европа. Точно по този начин компании, продаващи ножчета за бръснене или бира пускаха реклами срещу „токсичната мъжественост“, а компании за детски филмчета показваха на малките деца джендър и зеленистка пропаганда и заменят всички любими екшън герои с женски версии. Злото не създава нищо ново, само може да извращава вече създаденото. Наскоро преведох прекрасна статия на тема „Голямата феминизация“ от д-р Хелън Андрюс, описваща механизмите на и ефектите от феминизацията на един колектив – линк в първия коментар.
В най-„равните“ държави на планетата, скандинавските, са потвърдили една очевидна за всеки мислещ човек закономерност. Когато махнеш всички привилегии и оставиш хората да избират свободно, средностатистическата жена и средностатистическия мъж имат различни предпочитания – жените да работят с хора, а мъжете с „неща“. Ако това води до повече мъже на директорски позиции, повече жени в съдебната система и нула жени по боклукчийските камиони, това е напълно приемлив резултат. Всякакви квоти изкривяват естествените предпочитания на хората и крайният резултат от тях е че наказват част от по-способните в определени дейности да не могат да вървят по своя заслужен път в живота.
В България има и квоти, които вредят на жените. Например в специалностите в университетите, където квотите на полов принцип създават съвсем различни балове за прием в определени специалности. И някои момичета с по-високи оценки не влизат в желаната специалност, защото заради квотите се приемат момчета с по-ниски оценки. Тези квоти също трябва да бъдат премахнати.
Всякакви квоти на полов принцип противоречат на конституцията и създават привилегировани прослойки в обществото и изкуствено разделение между половете и ги настройват един срещу друг. Освен на елементарния морал, това противоречи на всички принципи на съвременната държава за равенство пред закона и за меритокрация.
