fbpx

НОВО

Александър Велики пред портите на Брюксел

Днес същите поднебесни сили, които преди 200 години родиха националната държава, се мъчат да я унищожат Сметката показва, че глобализмът вече е по-изгоден от национализма Човек трябва да е готов да се съгласи с всекиго. С БСП сме съгласни, че не бива да се ратифицира...

Лъчезар Томов в Панорама за математическите модели на Коронакризата

Авторът в "Консерваторъ" Д-р Лъчезар Томов е математик, който прави свои модели на разпространение на вируса. "Имаме доста надвишена смъртност до момента, направил съм няколко прогнози, които се реализираха, имам прогноза за тази 48-а седмица, че е напълно възможно да...

Фалшивата дилема „икономика или здраве”

Дилемата „икономика или здраве“ е фалшива. Икономиката произвежда лекарствата, екипировката и препаратите; тя слага храна на масата за балансирано и здравословно хранене, повишавайки имунитета на хората; тя осигурява топлината, покрива над главите ни и транспорта. Тя...

Съобразен ли е Бюджет 2021 със социално-икономическите последици на COVID кризата?

Авторът в Консерваторъ, Кузман Илиев, участва в предаването "Референдум" по БНТ. Тема на разговора беше Бюджет 2021.

Трудният път обратно към нормалността

Месец ноември ни донесе страхотни новини във връзка със създаването на нови ваксини срещу коронавируса, като тези на Пфайзер и Модерна се оказват с над 90% ефективност. Двете фирми вече кандидатстват за одобрение пред регулаторните органи и очакванията са още през...

Сблъсък: Има ли дилема – здравето или икономиката?

Време за четене: 7 мин. Време за четене: 7 мин. Има ли дилема между здравето и икономиката в “коронакризата”? Кой е десният прочит? В рубриката Сблъсък – Никола Филипов и Мартин Табаков

Споделете чрез

Пропагандата на македонските правителства заслужава вето

Обикновените граждани на днешната Република Северна Македония по никакъв начин не заслужават българското вето. Те, както всички други граждани на нашия континент, заслужават своя шанс и надежда за добро и благоденстващо бъдеще. В границите на тази изстрадала...

Бедний Бойко Василев, защо не умря при Гредетин!

Прекарах уикенда в тежки угризения на съвестта, задето не гледах "Панорама" в петък. Четях сайтове и социални мрежи и се проклинах как така съм пропуснал журналистическото събитие, възпламенило душите на гражданите, силно любещи истината и справедливостта, все едно от...

Грозното лице на милосърдието

В двоичния свят всичко има поне две лица, включително милосърдието и благотворителността. Хората са едни и същи, независимо от това каква маска е модерно да носят - на пролетариат, на дисиденти, на юпита или на хипстъри. А маскарадите оскверняват и най-добрите...

В защита на „пазара“ от байонетите на тоталитаризма

Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни Държавата добива все по-голям картбланш да се меси в икономическия процес Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни, а предлозите да...

Настъпва ли cancel-културата сред българската академична среда?

Време за четене: 4 мин.

Професор бе набеден за расист и ксенофоб, след което последва искане за уволнението му. Не, това не е разказ за световноизвестния италиански физик Алесандро Струмия, който заяви, че мъжете са дискриминирани в сферата на физическите науки, след което ЦЕРН прекъсна всякакви контакти с него. Нито за американския биолог и Нобелов лауреат д-р Джеймс Уотсън, който бе обвинен в расизъм и на който му отнеха почетните титли. Не.  Сходен сюжет се развива в България, но понеже смятам, че публичното разпространение на тази жалка история нанася петно върху съответния университет и преподавател, предпочитам да премълча имената. Не искам да съм една от многото снежинки, които предизвикват лавина. Винаги съм бил противник на cancel-културата. Смятам я за противно явление – т.е. да те набедят в някакъв грях (изберете си – расизъм, сексизъм, хомофобия, трансфобия, ксенофобия), след което да те уволнят, да те изгонят от социалните мрежи, да прекратят договорите ти с редица компании, при това още преди съответните органи да се произнесат дали си невинен или виновен. Мислех си, че това ще се случи в България най-рано след 15-20 години, когато традиционната и свързаната с бившата комунистическа партия левица залезе, а прогресивното ляво от западен тип стане по-широко разпространено. Грешал съм.

Веднага щом изразих своето несъгласие със случващото се, ме попитаха – добре, ти не изслуша ли лекциите на професора? Не, не съм ги изслушал, все пак работя в друга професионална област и нямам нито интерес, нито време да ги слушам и да преценявам дали изказванията му са били сериозни или иронични. Допускам вероятността човекът да е виновен. Все пак той се оказа активист на БСП, партия, която е крайно противна и много от членовете ѝ изповядват неприятни и човеконенавистни възгледи. Така че не е събеседник, с когото си бих пил кафето. Отново повтарям – може и да е виновен, но може и да не е. Не е в това проблемът.

Проблемът е в начина, по който нарушението се изобличава и възмездието се въздава. Европа и САЩ са извървели дълъг път към правовата държава. Има причина крадците и дори най-закоравелите убийци да бъдат подлагани на съдебен процес, а не на улично правосъдие. Знаете ли защо са изчезнали позорните стълбове? Потърсете в мрежата, ако не сте запознати. Мнозина смятат, че са изчезнали по естествен начин с преместването на хората от селата в големите градове, където могат да се ползват от анонимност, докато в малките населени места опозоряването е  ефективно заради отхвърлянето от малката общност. Предположението не е вярно. Срещу опозоряването е имало активна борба и кампании, тъй като позорът се счита за по-лошо наказание от смъртното. Името ти е опетнено, околните не ти вярват, а освен това роднините и приятелите ти гледат да се дистанцират от теб, за да не се прехвърли дамгата и върху тях. Зловеща съдба чака всеки опозорен!

След появата на социалните мрежи стана възможно всеки да набеди човек, когото не харесва, да изнамери компромат срещу него и да набере последователи, които да му се нахвърлят. Уличното правосъдие се завръща и макар че вече не се използват позорни стълбове, опозоряването си е опозоряване – средновековна и мракобесна практика. Къде отиват принципите на правовата държава? Защо някаква групичка хора (доколкото разбирам те дори не са записани в курса на преподавателя) не отнася проблема към действащата Етична комисия на университета, а вместо това излиза с публично становище, дамгосване в социалните мрежи, плакати и призиви „да спрем нацизма“?

Защото правосъдието няма нищо общо със случая.

Защото това не е борба за справедливо решаване на казуса.

Това е борба за власт.

Това е борба на една крайнолява политическа общност да упражни контрол върху свободата на словото, да наложи култура на политическа коректност и да остракира всеки, който не се съобразява с принципите на новговор. И ще се започне така, както беше на запад. Първо в академичните среди. После в професионалните кръгове и фирмите. След това навсякъде другаде.

Откъде знам, че е крайнолява? Достатъчно ми беше да погледна плаката, който използва символика, характерна за западната крайна левица. Достатъчно ми беше да обърна внимание на подписалите се в подкрепа на уволнението на преподавателя, сред които има не само студенти, но и активисти, включително членове на движението „Че Гевара“. Прочие т.нар. борци за социална справедливост, полово и расово равенство, знаят ли какво е смятал Че Гевара за чернокожите и хомосексуалните? Това го оставям за домашно на всеки, който е прочел моя текст и се е разписал в подписката.

Надявам се този брутален опит за очерняне да бъде своевременно париран. Наясно съм, че набеденият преподавател не е симпатичен на мнозина, особено имайки предвид политическата му принадлежност. Но ако зараждащата се cancel-култура успее и договорът му наистина бъде прекратен под натиск, а не защото Етичната комисия се е произнесла, това ще е опасен прецедент. Оттук насетне всеки ще може да изважда компромати срещу всеки, включително неща, писани в социалните мрежи преди 10-15 години и несъответстващи на сегашните възгледи на обвинения. Днес е този човек, а утре на опозоряване ще бъдат подлагани много по-симпатични хора. Ще се стигне и до момент, в който революцията ще започне да изяжда децата си и дори тези, които някога са подкрепяли опозоряващи акции, сами ще станат жертви.  

Това вече се случва в САЩ и в Западна Европа. Въпрос на мъдрост е да не го допуснем и в България.

Споделете чрез

Предишен

Следващ