fbpx

Настъпва ли cancel-културата сред българската академична среда?

Време за четене: 4 мин.

Професор бе набеден за расист и ксенофоб, след което последва искане за уволнението му. Не, това не е разказ за световноизвестния италиански физик Алесандро Струмия, който заяви, че мъжете са дискриминирани в сферата на физическите науки, след което ЦЕРН прекъсна всякакви контакти с него. Нито за американския биолог и Нобелов лауреат д-р Джеймс Уотсън, който бе обвинен в расизъм и на който му отнеха почетните титли. Не.  Сходен сюжет се развива в България, но понеже смятам, че публичното разпространение на тази жалка история нанася петно върху съответния университет и преподавател, предпочитам да премълча имената. Не искам да съм една от многото снежинки, които предизвикват лавина. Винаги съм бил противник на cancel-културата. Смятам я за противно явление – т.е. да те набедят в някакъв грях (изберете си – расизъм, сексизъм, хомофобия, трансфобия, ксенофобия), след което да те уволнят, да те изгонят от социалните мрежи, да прекратят договорите ти с редица компании, при това още преди съответните органи да се произнесат дали си невинен или виновен. Мислех си, че това ще се случи в България най-рано след 15-20 години, когато традиционната и свързаната с бившата комунистическа партия левица залезе, а прогресивното ляво от западен тип стане по-широко разпространено. Грешал съм.

Веднага щом изразих своето несъгласие със случващото се, ме попитаха – добре, ти не изслуша ли лекциите на професора? Не, не съм ги изслушал, все пак работя в друга професионална област и нямам нито интерес, нито време да ги слушам и да преценявам дали изказванията му са били сериозни или иронични. Допускам вероятността човекът да е виновен. Все пак той се оказа активист на БСП, партия, която е крайно противна и много от членовете ѝ изповядват неприятни и човеконенавистни възгледи. Така че не е събеседник, с когото си бих пил кафето. Отново повтарям – може и да е виновен, но може и да не е. Не е в това проблемът.

Проблемът е в начина, по който нарушението се изобличава и възмездието се въздава. Европа и САЩ са извървели дълъг път към правовата държава. Има причина крадците и дори най-закоравелите убийци да бъдат подлагани на съдебен процес, а не на улично правосъдие. Знаете ли защо са изчезнали позорните стълбове? Потърсете в мрежата, ако не сте запознати. Мнозина смятат, че са изчезнали по естествен начин с преместването на хората от селата в големите градове, където могат да се ползват от анонимност, докато в малките населени места опозоряването е  ефективно заради отхвърлянето от малката общност. Предположението не е вярно. Срещу опозоряването е имало активна борба и кампании, тъй като позорът се счита за по-лошо наказание от смъртното. Името ти е опетнено, околните не ти вярват, а освен това роднините и приятелите ти гледат да се дистанцират от теб, за да не се прехвърли дамгата и върху тях. Зловеща съдба чака всеки опозорен!

След появата на социалните мрежи стана възможно всеки да набеди човек, когото не харесва, да изнамери компромат срещу него и да набере последователи, които да му се нахвърлят. Уличното правосъдие се завръща и макар че вече не се използват позорни стълбове, опозоряването си е опозоряване – средновековна и мракобесна практика. Къде отиват принципите на правовата държава? Защо някаква групичка хора (доколкото разбирам те дори не са записани в курса на преподавателя) не отнася проблема към действащата Етична комисия на университета, а вместо това излиза с публично становище, дамгосване в социалните мрежи, плакати и призиви „да спрем нацизма“?

Защото правосъдието няма нищо общо със случая.

Защото това не е борба за справедливо решаване на казуса.

Това е борба за власт.

Това е борба на една крайнолява политическа общност да упражни контрол върху свободата на словото, да наложи култура на политическа коректност и да остракира всеки, който не се съобразява с принципите на новговор. И ще се започне така, както беше на запад. Първо в академичните среди. После в професионалните кръгове и фирмите. След това навсякъде другаде.

Откъде знам, че е крайнолява? Достатъчно ми беше да погледна плаката, който използва символика, характерна за западната крайна левица. Достатъчно ми беше да обърна внимание на подписалите се в подкрепа на уволнението на преподавателя, сред които има не само студенти, но и активисти, включително членове на движението „Че Гевара“. Прочие т.нар. борци за социална справедливост, полово и расово равенство, знаят ли какво е смятал Че Гевара за чернокожите и хомосексуалните? Това го оставям за домашно на всеки, който е прочел моя текст и се е разписал в подписката.

Надявам се този брутален опит за очерняне да бъде своевременно париран. Наясно съм, че набеденият преподавател не е симпатичен на мнозина, особено имайки предвид политическата му принадлежност. Но ако зараждащата се cancel-култура успее и договорът му наистина бъде прекратен под натиск, а не защото Етичната комисия се е произнесла, това ще е опасен прецедент. Оттук насетне всеки ще може да изважда компромати срещу всеки, включително неща, писани в социалните мрежи преди 10-15 години и несъответстващи на сегашните възгледи на обвинения. Днес е този човек, а утре на опозоряване ще бъдат подлагани много по-симпатични хора. Ще се стигне и до момент, в който революцията ще започне да изяжда децата си и дори тези, които някога са подкрепяли опозоряващи акции, сами ще станат жертви.  

Това вече се случва в САЩ и в Западна Европа. Въпрос на мъдрост е да не го допуснем и в България.

Споделете чрез

Предишен

Следващ