НОВО

Морал и догма в българската политика

Скандалът, завихрил се около апартаментите, продадени от фирма "Артекс" на ключови български политици при преференциални условия и последвалите съмнения за лобизъм и търговия с влияние се разгаря и ще се разгаря тепърва с още по-голяма сила.  Няколкото оставки в...

Хайде да си говорим за идеи и политики, а?

Казусът с апартаментите, продадени от фирма „Артекс инженеринг” на водещи политици от ГЕРБ, се очертава като „скандалът на скандалите”. Премиерът Борисов се закани, че който е съгрешил, ще си понесе последствията, а правосъдният мийнистър Цецка...

„Да здравствует революция!“

Каква беше точната цена на болшевишкия преврат в Русия? Между 7 и 12 милиона души загиват в Русия от 1917 г. до 1923 г, за да наложат болшевиките властта си в гражданската война и върху обществото. Около 500 000 войници загиват в битките, като сред цивилното население...

Идеализмът убива

Посещаването на опасни места по света следва да е продукт на подготовка, осъзнат риск, богата информираност и способност за критично мислене. Санитарният минимум от познания за това как работи светът диктува да може да различиш сравнително сигурните от несигурните...

Орбан и ЕНП или пушката като патерица

От решението на Европейската народна партия (ЕНП) да "замрази" участието на Фидес, ръководена от Виктор Орбан, няма спечелили. И ЕНП, и унгарският министър-председател само губят от така развилите се събития. ЕНП губи, тъй като тя трябва да кооптира, да си сътрудничи...

Ще сложи ли мюфтийството тире?

През последните дни съдбата на дълговете на мюфтийството (или както шеговито е известно „Българска Мюсюлманска Църква“) беше широко дискутирана, главно в аспекти, които бяха на нивото на гореспоменатите шеги или на дребно политиканстване. По същество дискусия много...

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Кешът спечели битката, войната предстои

Време за четене: 3 мин.
Парламентът окончателно отхвърли предлаганите промени за нови ограничения върху кешовите плащания, като постепенно отпаднаха и двете предложения – за въвеждане на таван от 1000 лв. от началото на 2019 г. и последвалото компромисно такова – лимит от 5000 лв. за плащания в брой от началото на 2018 г.

Така, поне засега, се слага край на продължилата повече от месец дискусия дали бизнес и граждани трябва да бъдат ограничени от държавата за начина, по който извършват своите плащания. Ако противниците на тези регулации могат да бъдат доволни от спечелената битка, то редно е да осъзнаят, че войната тепърва предстои.

Основният аргумент, който и днес бе чут в пленарна зала е, че лимитирането на кешовите плащания ще спомогне за борбата със сивата икономика, в което отношение България е на челно място в Европейския съюз. Тази теза бе застъпена както в мотивите на законопроекта, така и от устата на председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова.

 

Важно е веднъж и завинаги да стане ясно, че подобна корелация не съществува.

Лимитирането на плащанията в брой нямат ефект върху борбата със сивата икономика. Това е установило и проучване на Johannes Kepler University в Австрия, както е видно от графиката по-долу. В нея с по-дебел шрифт са държавите, в които има кешов таван.

Така например държавата с най-ниско ниво на сивата икономика Австрия не лимитира по никакъв начин плащанията на своя територия, докато страната с най-висок дял от БВП на сивия сектор – България, таван за кешовите плащания съществува от 2011 г.

На това мнение е и бившият началник на валутния отдел в централната банка на Израел Мордехай Фейн. „Може да се очаква, че ограниченията върху плащанията в брой ще прехвърлят избягването на данъци към по-софистицирани методи”, твърди Фейн.

Икономистът и председател на Българско либертарианско общество Стоян Панчев също коментира, че кешовите ограничения нямат отношение към сивата икономика.

„Плащанията в сивата икономика и на т.нар. черен пазар не се осчетоводяват така или иначе. Тоест таванът е безсмислен за справяне с тези феномени, независимо от размера си”, коментира Панчев.

„Да не говорим за възможността изобщо държавата да следи изпълнението на такова правило. Вчера разбрахме от одит на Сметната палата, че бюджетно финансирана институция като СУ редовно са заобикаляли ограничението от 10 000 лв.”, допълни икономистът.

 

Всъщност далеч по-очаквано е, че именно легитимните плащания, а не тези от сивата икономика, биват по-засегнати от въвеждането на кешови ограничения

Според официалната статистика например, продажбата на бижута в Италия намалява с 30% през първите четири месеца на 2011 г., когато се въвежда ограничение на плащанията в брой. Много от чужденците просто отказвали да използват кредитни и дебитни карти, като вместо това предпочитали да пазаруват от другаде.

Дали обаче това ограничение е помогнало в борбата със сивата икономика?

Нейното ниво в Италия се изчислява на 12.4% от БВП през 2011 г., когато се въвежда ограничението на плащането в брой. До 2014 г. този дял не просто не се свива, а дори се увеличава до 13% или около 211 млрд. евро, като тази норма се запазва и до днес.

Всички тези данни следва да ни убедят, че кешовият таван не просто следва да бъде запазен към настоящите си нива, но дори и да бъде премахнат напълно. Война, а не битка, която трудно ще бъде спечелена.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!