fbpx

НОВО

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Катастрофата в Бейрут

Светът стана свидетел на потресаващи кадри вчера от Бейрут. По-малко от двадесет и четири часа след огромната експлозия, все още няма потвърждение, какво може да е причинило взрива, но още в първите часове след него говорител на израелското правителство обяви, че...

Националната ненавист

"Ненавиждам София", написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в...

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

Кешът спечели битката, войната предстои

Време за четене: 3 мин.
Парламентът окончателно отхвърли предлаганите промени за нови ограничения върху кешовите плащания, като постепенно отпаднаха и двете предложения – за въвеждане на таван от 1000 лв. от началото на 2019 г. и последвалото компромисно такова – лимит от 5000 лв. за плащания в брой от началото на 2018 г.

Така, поне засега, се слага край на продължилата повече от месец дискусия дали бизнес и граждани трябва да бъдат ограничени от държавата за начина, по който извършват своите плащания. Ако противниците на тези регулации могат да бъдат доволни от спечелената битка, то редно е да осъзнаят, че войната тепърва предстои.

Основният аргумент, който и днес бе чут в пленарна зала е, че лимитирането на кешовите плащания ще спомогне за борбата със сивата икономика, в което отношение България е на челно място в Европейския съюз. Тази теза бе застъпена както в мотивите на законопроекта, така и от устата на председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова.

 

Важно е веднъж и завинаги да стане ясно, че подобна корелация не съществува.

Лимитирането на плащанията в брой нямат ефект върху борбата със сивата икономика. Това е установило и проучване на Johannes Kepler University в Австрия, както е видно от графиката по-долу. В нея с по-дебел шрифт са държавите, в които има кешов таван.

Така например държавата с най-ниско ниво на сивата икономика Австрия не лимитира по никакъв начин плащанията на своя територия, докато страната с най-висок дял от БВП на сивия сектор – България, таван за кешовите плащания съществува от 2011 г.

На това мнение е и бившият началник на валутния отдел в централната банка на Израел Мордехай Фейн. „Може да се очаква, че ограниченията върху плащанията в брой ще прехвърлят избягването на данъци към по-софистицирани методи”, твърди Фейн.

Икономистът и председател на Българско либертарианско общество Стоян Панчев също коментира, че кешовите ограничения нямат отношение към сивата икономика.

„Плащанията в сивата икономика и на т.нар. черен пазар не се осчетоводяват така или иначе. Тоест таванът е безсмислен за справяне с тези феномени, независимо от размера си”, коментира Панчев.

„Да не говорим за възможността изобщо държавата да следи изпълнението на такова правило. Вчера разбрахме от одит на Сметната палата, че бюджетно финансирана институция като СУ редовно са заобикаляли ограничението от 10 000 лв.”, допълни икономистът.

 

Всъщност далеч по-очаквано е, че именно легитимните плащания, а не тези от сивата икономика, биват по-засегнати от въвеждането на кешови ограничения

Според официалната статистика например, продажбата на бижута в Италия намалява с 30% през първите четири месеца на 2011 г., когато се въвежда ограничение на плащанията в брой. Много от чужденците просто отказвали да използват кредитни и дебитни карти, като вместо това предпочитали да пазаруват от другаде.

Дали обаче това ограничение е помогнало в борбата със сивата икономика?

Нейното ниво в Италия се изчислява на 12.4% от БВП през 2011 г., когато се въвежда ограничението на плащането в брой. До 2014 г. този дял не просто не се свива, а дори се увеличава до 13% или около 211 млрд. евро, като тази норма се запазва и до днес.

Всички тези данни следва да ни убедят, че кешовият таван не просто следва да бъде запазен към настоящите си нива, но дори и да бъде премахнат напълно. Война, а не битка, която трудно ще бъде спечелена.

Споделете чрез

Предишен

Следващ