НОВО

Климатичният активизъм като религия

Следя със засилен интерес споровете около климатичните промени през изминалите месеци и ми прави впечатление, че независимо от факта, че климатичните активисти непрекъснато  претендират за приемственост с науката, аз намирам по-голямо сходство между религията и...

Парадоксът на македонската политика

До какво ниво на парадоксалност достигна македонската политика през 2019 година? Настоящото правителство ръководено от СДСМ подписа Договор за приятелство и добросъседство с България, а ВМРО-ДПМНЕ остро се противопостави на този договор и го окачестви като...

Джок на свобода

Освободиха предсрочно от затвора убиецът на Андрей Монов - австралиецът анархокомунист и авантюрист Джок Полфрийман. След осем години зад решетките Джок е свободен човек. Така реши българският съд. Онзи, същият - уж несправедливият, уж корумпираният, уж зависимият:...

Вината да си обикновен българин

Джок Полфрийман беше пуснат на свобода. Българският студент Андрей Монов си остава все така мъртъв. Джок Полфрийман направи НПО в затвора и се бореше за по-добри условия в тях. Андрей Монов си е все така два метра под земята. Джок Полфрийман заяви, че иска да се бори...

20 септември: Станислав Стратиев

„Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.“ На днешния ден през 2000 година Станислав Стратиев Миладинов напуска света. Известен с псевдонима Станислав Стратиев, той е един от...

Тематичните коалиции – индикатор за желание за промяна

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Анкета: Каква обществена телевизия искаме?

Във връзка с предстоящото обществено обсъждане за Българската Национална Телевизия, ще ви зададем няколко въпроса - каква обществена телевизия искате и какво трябва да се промени в настоящата. Гласуването е напълно анонимно и "Консерваторъ" НЕ събира личните ви данни....

Брекзит: успех, катастрофа или политическа стратегия?

Преди да прекрати парламента по закон и регламент, но за по-дълго от обикновено и замине за Люксембург на среща с президента на Европейската Комисия, Жан Клод-Юнкер, британският министър-председател Борис Джонсън отстрани 21 консервативни парламентаристи, прие една...

Учебни гранати за обществото

Септември е време за рестартиране не само на учебната година. Завърналите се от отпуски граждани и политици са уж отпочинали. Презаредени с нови сили те отново подхващат задачите си. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов с подновен плам се опита и в немалка...

Колеги журналисти, не бъдете евнуси

„Безпристрастен, хеле пък безстрастен журналист, е журналистически евнух“ Няма да крия, че често използвам знаменитата фраза на Йосиф Хербст в ежедневни разговори, когато се опитвам да убедя зрители, читатели и слушатели, а дори и колеги, че мантрата за...

Котараци, кукувици и други демони

Време за четене: 3 мин.

„Казана дума – хвърлен камък”. Днес, в дигиталното ни ежедневие, това е повече от вярно и актуално. Защото, колкото и да не го схващат различни PR експерти, в интернет няма триене. Всяко написано или казано нещо оставя следа.

Във вторник Радан Кънев каза, че е груба грешка в политиката да се правят лични квалификации към опоненти и призна собствения си принос в този жанр. От разни места веднага се надигнаха гласове как, видите ли, Радан се прегърнал с Бойко, как ДСБ е продадено на ГЕРБ и как рептилите ще дойдат да ни управляват.

А всъщност това беше един зрял жест, с който показа, че въпреки различията във възгледите и идеите, особено в политиката, трябва да има някакви елементарни граници на допустимия език. В политиката трябва да се критикуват действия, идеи или бездействия и идейна импотентност, а не външен вид или личен живот.

Още повече, че всеки политик е такъв заради някаква критична маса хора, които са гласували за него. Тоест, освен че обиждаш него, обиждаш и няколкостотин хиляди души, какъвто е случат с Бойко. Дали ни харесва или не, не е тема на демокрацията. И да, той може да е всякакъв, но над 600 000 души си го харесват и му гласуват доверие.

Липсата на нормален език в отношенията между политиците също е част от проблемите на съвременното българско общество. Публичните примери се проектират в частните отношения. Разбирам нуждата от театралничене за привличане на вниманието, но намирам за недопустимо и вредно публични фигури да използват махленски език. Така авторитетът на институциите отива по дяволите.

Освен това, политиката е сфера, в която на различните субекти, дори и да са в двата края на спектъра, се случва да им се наложи да работят заедно заради една или друга обществена кауза. А какво остава за спектрално близките?

А още по-вредно е да плюеш хора, с които си работил. Първо плюеш и себе си и второ никога не знаеш как ще се завърти животът и ще се наложи да работите пак заедно.

Примери за това има много.

2009 Синята коалиция – СДС и ДСБ бяха излели толкова жлъч върху себе си, че на голяма част от хората им беше непонятен този съюз. Иван Костов и Надежда Михайлова бяха вкарани в обяснителен режим за нещата, които са казвали един за друг, вместо да обяснят идеите на коалицията и да привлекат хората.

2012 едни хора напуснаха ДСБ. Тогава бяха наричани от други хора, как ли не. Като пример се сещам за Мартин Димитров и репликата му „кебапчийски котараци, които отиват при Кунева”. Малко повече от година след това Мартин Димитров е сред един от горещите привърженици на Реформаторския блок, където леко неловко се среща със същите тези „кебапчийски котараци”. Оставям на страна темата, че към днешна дата, причините за напускането са разбрани и признати за правилни от най-яростните тогава критици.

2013  Светослав Малинов повтаря думите на Костов, че Меглена Кунева е червена кукувица. Малко неловко се получи, когато през 2014 той е втори в листа, която кукувицата води. И се загуби ужасно много време в обяснения на думи, лишени от смисъл и казани само, за да се завладее публиката.

Когато Синьо единство се отдели от Реформаторския блок призовах приятелите си и от двете формации да запазят добрия тон и да избягват личните квалификации. Първо проблемите пред България не са в леките нюанси в разбиранията на различните десни, а монополите на мафията и, второ, тези избори ще свършат, а ние пак ще трябва да си говорим.

Някои ме чуха, други – не, но изборите минаха и сега отново ще губим ценно време в обяснения какво е искал да кажа поетът. И защо го е казал така. А смислените работи ще оставим за последния момент и пак ще има разочаровани.

Отново идват избори, а използването на нормален език пести време, изчервявания и проблеми.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!