fbpx

НОВО

Правилната кауза

Акцията на Христо Иванов в Росенец беше първият истински пробив на ДБ срещу статуквото. Изключително попадение, по няколко причини: 1. Реалистичен противник. Когато ДБ говори срещу всички едновременно - ГЕРБ, Главна прокуратура, Тръмп, Путин, международното положение...

Радикализираха ли се лявото и дясното?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков, както и Боян Стефанов от "Младежки консервативен клуб" и д-р Любомир Талев от "Институт за дясна политика", гостуваха в предаването "Реакция" на "ТВ Европа" с водещ Михаил Кръстев. Тема на разговора бе...

Има ли проблем с расизма в САЩ?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Политиката под прицел" по телевизия СКАТ. Тема на разговора беше расизма в САЩ. Вижте пълното видео:...

Актуалните вътрешнополитически сюжети – политика или скандал?

Главният редактор на дясната платформа "Консерваторъ" Николай Обллаков гостува в предаването "Имате думата" по Канал 3. Тема на разговора беше вътрешнополитическата ситуация в страната. Вижте пълното видео:...

Каква е причината за протестите в Европа и САЩ

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Димитър Къцарков гостува в предаването "Студио Хъ" по телевизия "7/8". Тема на разговора бяха протестите в Европа и САЩ. Вижте пълното видео:...

В Либия Ердоган постигна най-големия си успех

Това, което се случва в Либия, е най-големият външно-политически успех на турския президент Реджеп Ердоган в неговата кариера и като министър-председател, и като президент на страната си. Припомням, че намесата на Турция в северно-африканската страна е основната...

Лъжата „Гарант на етническия мир“

След акцията на Христо Иванов в незаконно окупираната от Ахмед Доган територия около Росенец, се повтори многократно старата лъжа, че вторият в частност и ДПС като цяло е „гарант за етническия мир в България“. Това, разбира се, не може да бъде по-далече от истината....

Функционираща икономика и лична отговорност

Функционираща икономика и лична отговорност, а не военновременен планов социализъм и крути забрани ще ни спасят от пандемията Днес - пред лицето на сериозна глобална пандемия - икономическата наука и функциониращата стопанска система не просто няма как да минат на...

Припомняне: защо Доган е зло

През последните седмици българският политически живот е тотално доминиран от скандали. Но докато повечето от тях всъщност „затапват” възможността за смислен политически дебат и поради тази причина са вредни, то във вторник се случи един, който определено си струва да...

Двойната криза в САЩ

Деконструкция на разума Епидемията в САЩ отключи процеси, които дълго време набираха сила, още от края на седемдесетте, след петролната криза. Възходът на реториката в политиката и на популизма е още от 60-те с победите на Кенеди срещу Никсън благодарение на...

Котараци, кукувици и други демони

Време за четене: 3 мин.

„Казана дума – хвърлен камък”. Днес, в дигиталното ни ежедневие, това е повече от вярно и актуално. Защото, колкото и да не го схващат различни PR експерти, в интернет няма триене. Всяко написано или казано нещо оставя следа.

Във вторник Радан Кънев каза, че е груба грешка в политиката да се правят лични квалификации към опоненти и призна собствения си принос в този жанр. От разни места веднага се надигнаха гласове как, видите ли, Радан се прегърнал с Бойко, как ДСБ е продадено на ГЕРБ и как рептилите ще дойдат да ни управляват.

А всъщност това беше един зрял жест, с който показа, че въпреки различията във възгледите и идеите, особено в политиката, трябва да има някакви елементарни граници на допустимия език. В политиката трябва да се критикуват действия, идеи или бездействия и идейна импотентност, а не външен вид или личен живот.

Още повече, че всеки политик е такъв заради някаква критична маса хора, които са гласували за него. Тоест, освен че обиждаш него, обиждаш и няколкостотин хиляди души, какъвто е случат с Бойко. Дали ни харесва или не, не е тема на демокрацията. И да, той може да е всякакъв, но над 600 000 души си го харесват и му гласуват доверие.

Липсата на нормален език в отношенията между политиците също е част от проблемите на съвременното българско общество. Публичните примери се проектират в частните отношения. Разбирам нуждата от театралничене за привличане на вниманието, но намирам за недопустимо и вредно публични фигури да използват махленски език. Така авторитетът на институциите отива по дяволите.

Освен това, политиката е сфера, в която на различните субекти, дори и да са в двата края на спектъра, се случва да им се наложи да работят заедно заради една или друга обществена кауза. А какво остава за спектрално близките?

А още по-вредно е да плюеш хора, с които си работил. Първо плюеш и себе си и второ никога не знаеш как ще се завърти животът и ще се наложи да работите пак заедно.

Примери за това има много.

2009 Синята коалиция – СДС и ДСБ бяха излели толкова жлъч върху себе си, че на голяма част от хората им беше непонятен този съюз. Иван Костов и Надежда Михайлова бяха вкарани в обяснителен режим за нещата, които са казвали един за друг, вместо да обяснят идеите на коалицията и да привлекат хората.

2012 едни хора напуснаха ДСБ. Тогава бяха наричани от други хора, как ли не. Като пример се сещам за Мартин Димитров и репликата му „кебапчийски котараци, които отиват при Кунева”. Малко повече от година след това Мартин Димитров е сред един от горещите привърженици на Реформаторския блок, където леко неловко се среща със същите тези „кебапчийски котараци”. Оставям на страна темата, че към днешна дата, причините за напускането са разбрани и признати за правилни от най-яростните тогава критици.

2013  Светослав Малинов повтаря думите на Костов, че Меглена Кунева е червена кукувица. Малко неловко се получи, когато през 2014 той е втори в листа, която кукувицата води. И се загуби ужасно много време в обяснения на думи, лишени от смисъл и казани само, за да се завладее публиката.

Когато Синьо единство се отдели от Реформаторския блок призовах приятелите си и от двете формации да запазят добрия тон и да избягват личните квалификации. Първо проблемите пред България не са в леките нюанси в разбиранията на различните десни, а монополите на мафията и, второ, тези избори ще свършат, а ние пак ще трябва да си говорим.

Някои ме чуха, други – не, но изборите минаха и сега отново ще губим ценно време в обяснения какво е искал да кажа поетът. И защо го е казал така. А смислените работи ще оставим за последния момент и пак ще има разочаровани.

Отново идват избори, а използването на нормален език пести време, изчервявания и проблеми.

Споделете чрез

Предишен

Следващ