fbpx

НОВО

Проклятието на Ердоган е неговото спасение

Те са като двете страни на Истанбул, разкрачил се върху Босфора, с европейска и азиатска част. Кемал Ататюрк и Реджеп Ердоган изглеждат така, че сякаш не могат да съществуват в едно изречение заедно. Като ръката на първокласник, която отхвърля пунктуацията и враждува...

Енергийната ефективност: Поредният писък на европейския социализъм

В Брюксел сметнали, че за да постигнат целите на Зелената сделка, Европа трябва да инвестира 275 млрд. евро годишно за обновяване на сградите до 2030 г. Разбира се, бързо се сетили, че хората доброволно тези пари няма да ги вкарат в изолация и измислили поредната нова...

Препъникамъни пред икономиката ни

Перфектната буря е налице - какво можем да избегнем? Доброто разбиране на проблемите означава и добри решения Грешните инвестиции от годините на бума започват да гърмят Перфектната буря е налице - глобална здравна пандемия, стопанска криза от порядъка на Голямата...

Не, светът не загива!

Тези дни по всички медии четем и слушаме, че научен „доклад чертае катастрофален сценарий за хората„. Според учените климатичният апокалипсис вече е настъпил, а липсата на храни, недостигът на вода и природните бедствия ще унищожат човечеството до няколко...

“Амнистия” за предприемача – тук и сега

В пазарната икономика клиентът решава какво да се произвежда, гласувайки с покупките си В реалност­та ролите „предприемач“ и „капиталист“ често се смесват След Освобождението строителите на съвременна България започват от нулата. За няколко десетилетия изцяло...

Въглеродната неутралност е загубена кауза за света и Европа

Въглеродната неутралност е загубена кауза в глобален мащаб и в Европа, освен ако Старият континент не реши да се самоубие икономически. Пренасочването на пари се прави от политици, които нямат реална представа как функционират процесите и които са длъжни...

Европа по пътя към социализма

Авторът в дясната платформа Стефан Стоянов гостува в предаването "Работен дневник - Business Daily" по "ТВ Европа". Тръгнала ли е Европа по пътя към социализма? Вижте пълното...

Сурова ли ще бъде финансовата зима 2020?

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Владимир Сиркаров гостува в предаването "Делници" по телевизия "Евроком". Сурова ли ще бъде финансовата зима 2020? Новият външен дълг от 5 млрд. - защо бе изтеглен той?. Абсолютната давност на земите. Идва ли краят на казусът...

Има ли решение на политическата криза и какво да е то?

Авторите в дясната платформа "Консерваторъ" Иван Стамболов и Кузман Илиев гостуваха в предаването "Референдум" на БНТ. Тема на разговора бе политическата криза у нас. Вижте цялото...

Развитието на епидемията в България март-октомври 2020

Резюме: В статията разглеждаме развитието на епидемията в България, взетите мерки от правителството и резултатите към момента. Анализираме управлението на епидемията, правим качествен анализна сценариите и краткосрочна прогноза до края на октомври Вирусът SARS-COV-2...

Котараци, кукувици и други демони

Време за четене: 3 мин.

„Казана дума – хвърлен камък”. Днес, в дигиталното ни ежедневие, това е повече от вярно и актуално. Защото, колкото и да не го схващат различни PR експерти, в интернет няма триене. Всяко написано или казано нещо оставя следа.

Във вторник Радан Кънев каза, че е груба грешка в политиката да се правят лични квалификации към опоненти и призна собствения си принос в този жанр. От разни места веднага се надигнаха гласове как, видите ли, Радан се прегърнал с Бойко, как ДСБ е продадено на ГЕРБ и как рептилите ще дойдат да ни управляват.

А всъщност това беше един зрял жест, с който показа, че въпреки различията във възгледите и идеите, особено в политиката, трябва да има някакви елементарни граници на допустимия език. В политиката трябва да се критикуват действия, идеи или бездействия и идейна импотентност, а не външен вид или личен живот.

Още повече, че всеки политик е такъв заради някаква критична маса хора, които са гласували за него. Тоест, освен че обиждаш него, обиждаш и няколкостотин хиляди души, какъвто е случат с Бойко. Дали ни харесва или не, не е тема на демокрацията. И да, той може да е всякакъв, но над 600 000 души си го харесват и му гласуват доверие.

Липсата на нормален език в отношенията между политиците също е част от проблемите на съвременното българско общество. Публичните примери се проектират в частните отношения. Разбирам нуждата от театралничене за привличане на вниманието, но намирам за недопустимо и вредно публични фигури да използват махленски език. Така авторитетът на институциите отива по дяволите.

Освен това, политиката е сфера, в която на различните субекти, дори и да са в двата края на спектъра, се случва да им се наложи да работят заедно заради една или друга обществена кауза. А какво остава за спектрално близките?

А още по-вредно е да плюеш хора, с които си работил. Първо плюеш и себе си и второ никога не знаеш как ще се завърти животът и ще се наложи да работите пак заедно.

Примери за това има много.

2009 Синята коалиция – СДС и ДСБ бяха излели толкова жлъч върху себе си, че на голяма част от хората им беше непонятен този съюз. Иван Костов и Надежда Михайлова бяха вкарани в обяснителен режим за нещата, които са казвали един за друг, вместо да обяснят идеите на коалицията и да привлекат хората.

2012 едни хора напуснаха ДСБ. Тогава бяха наричани от други хора, как ли не. Като пример се сещам за Мартин Димитров и репликата му „кебапчийски котараци, които отиват при Кунева”. Малко повече от година след това Мартин Димитров е сред един от горещите привърженици на Реформаторския блок, където леко неловко се среща със същите тези „кебапчийски котараци”. Оставям на страна темата, че към днешна дата, причините за напускането са разбрани и признати за правилни от най-яростните тогава критици.

2013  Светослав Малинов повтаря думите на Костов, че Меглена Кунева е червена кукувица. Малко неловко се получи, когато през 2014 той е втори в листа, която кукувицата води. И се загуби ужасно много време в обяснения на думи, лишени от смисъл и казани само, за да се завладее публиката.

Когато Синьо единство се отдели от Реформаторския блок призовах приятелите си и от двете формации да запазят добрия тон и да избягват личните квалификации. Първо проблемите пред България не са в леките нюанси в разбиранията на различните десни, а монополите на мафията и, второ, тези избори ще свършат, а ние пак ще трябва да си говорим.

Някои ме чуха, други – не, но изборите минаха и сега отново ще губим ценно време в обяснения какво е искал да кажа поетът. И защо го е казал така. А смислените работи ще оставим за последния момент и пак ще има разочаровани.

Отново идват избори, а използването на нормален език пести време, изчервявания и проблеми.

Споделете чрез

Предишен

Следващ