НОВО

„Да здравствует революция!“

Каква беше точната цена на болшевишкия преврат в Русия? Между 7 и 12 милиона души загиват в Русия от 1917 г. до 1923 г, за да наложат болшевиките властта си в гражданската война и върху обществото. Около 500 000 войници загиват в битките, като сред цивилното население...

Идеализмът убива

Посещаването на опасни места по света следва да е продукт на подготовка, осъзнат риск, богата информираност и способност за критично мислене. Санитарният минимум от познания за това как работи светът диктува да може да различиш сравнително сигурните от несигурните...

Орбан и ЕНП или пушката като патерица

От решението на Европейската народна партия (ЕНП) да "замрази" участието на Фидес, ръководена от Виктор Орбан, няма спечелили. И ЕНП, и унгарският министър-председател само губят от така развилите се събития. ЕНП губи, тъй като тя трябва да кооптира, да си сътрудничи...

Ще сложи ли мюфтийството тире?

През последните дни съдбата на дълговете на мюфтийството (или както шеговито е известно „Българска Мюсюлманска Църква“) беше широко дискутирана, главно в аспекти, които бяха на нивото на гореспоменатите шеги или на дребно политиканстване. По същество дискусия много...

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

Истинската цена на Крим

Време за четене: 3 мин.

Емилиян Лилов

След противозаконното анексиране на Крим ръководството в Кремъл се опитва да симулира делова нормалност. От една страна Москва полага дипломатически усилия за избягване на нови санкции, а от друга налива милиарди в новата си територия. За тази цел президентът Путин одобри специална Програма за развитие, премиерът Медведев рекламира активно първата нискотарифна авиокомпания, която от тази седмица лети по няколко пъти на ден до кримската столица Симферопол, а Кремъл намеква, че почивката на полуостров Крим е патриотичен дълг на всеки руски гражданин.

Колко ще струва Крим на Москва?

Дотук Москва на няколко пъти коригира нагоре прогнозите си за финансовите нужди на полуострова. Според министъра на икономиката Алексей Улюкаев, през следващите пет години Русия ще трябва да заделя за Крим между 150 и 200 милиарди рубли годишно, което се равнява на около 4 милиарда евро. Голяма част от тази сума ще дойде от държавния бюджет, пише по този повод швейцарският “Нойе Цюрхер Цайтунг”. Обсъжда се и възможността да се използват средства от Националния фонд за обществено подпомагане, който по принцип служи за стабилизиране на пенсионната система. А както стана известно миналата седмица, руската Дума иска да отпусне на Крим близо половин милиард евро от Държавния антикризисен фонд.

В ход е и приемането на нов закон, който ще даде зелена светлина за изграждането на хазартна зона на полуостров Крим. Надеждите са, че бъдещите казина ще създадат хиляди нови работни места и ще привлекат много туристи. По този повод швейцарското издание припомня, че през 2013 година Крим е бил посетен от 6 милиона туристи, две трети от които са били от Украйна.

Изграждането на планираната хазартна зона ще погълне до 730 милиона евро, изчислява австрийският “Ди Пресе”. Изданието цитира кримския премиер Сергей Аксенов, според когото казината ще се строят най-вероятно в Ялта. Окончателното решение ще бъде взето до началото на август, а руски медии съобщават, че парите ще дойдат от държавния бюджет.

Освен за строежа на казина, Русия ще трябва да отпусне огромни суми и за модернизирането на остарялата инфраструктура на Крим. Кремъл обеща също така, че ще повиши заплатите и пенсиите на двата милиона жители на полуострова. Но разходите не свършват дотук: тъй като цялата пътна и енергийна инфраструктура на Крим е свързана основно с Украйна, на Русия ще ѝ се наложи да търси нови пътища. В тази връзка вече има планове за изграждането на далекопроводи до Краснодар в Русия, където трябва да бъде построена нова електроцентрала. Предвижда се и изграждането на мост, който ще свързва Крим с Южна Русия. Заради прилежащата инфраструктура, която трябва да свърже моста с наличната пътна мрежа, разходите за този проект вече три пъти са били завишавани и в момента възлизат на около 6 милиарда евро, съобщава вестник “Ведомости”.

“Гробница за милиарди”

Преди референдума, по силата на който Крим реши, че се отделя от Украйна, разходите по присъединяването на полуострова към Руската федерация се изчисляваха на 2 милиарда евро годишно. Още тогава експерти предупреждаваха, че тази сума е нереалистична. Днес вече е пределно ясно, че са били прави.

Инвестициите в Крим ще бъдат финансирани предимно от държавния бюджет и държавните фирми. Чужди донори едва ли ще се намерят – те биха рискували санкции от САЩ и ЕС, тъй като присъединяването на Крим към Русия стана в нарушение на международното право.

Странното е, че високата цена на Крим, наричан от някои “гробница за милиарди”, не поражда почти никакви критики в Русия. Единствено от Министерството на регионите заявиха, че плановете за Крим са трудно осъществими, и предупредиха, че заради тези нови разходи на руските региони ще им се наложи да се справят с по-малко пари. Под съмнение е обаче дали тези критични гласове ще бъдат чути – особено на фона на патриотичното въодушевление от завръщането на Крим в границите на Русия, пише “Нойе Цюрхер Цайтунг”.

От dw.de

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!