fbpx

НОВО

Точка от която няма връщане назад

През последния месец в Близкия Изток бяха официално очертани новите нива на взаимоотношения между държавите съюзници на САЩ в региона. Те бележат нови точки от които няма връщане назад. Макар и да изглежда, че всички маневри на САЩ са свързани с обслужването на...

Тръмп срещу всички

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев участва в предаването "Политиката под прицел" по телевизия СКАТ. Тема на разговора беше политиката в САЩ и предстоящите избори там. Запис от участието можете да видите тук:...

Какво значи икономическа криза и как да оцелеем в нея?

Големият първоначален удар е по капиталово интензивните сектори Приходите за бизнеса спадат - трябва да спаднат и разходите В тази светлина поне е добре да не повтаряме грешките от миналото Идва ли финансов Армагедон? Никой не знае, но да се надяваме, че не. Добре ли...

Третата гледна точка

Крайности може да има само при абсолютното добро и абсолютното зло Най-отвратителното е омразата и да не ми разправят, че я сеят провокатори - тя започна с вдигнатия юмрук на президента Винаги има трета гледна точка, дори и когато първите две са толкова ярки, че тя...

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Истинската цена на Крим

Време за четене: 3 мин.

Емилиян Лилов

След противозаконното анексиране на Крим ръководството в Кремъл се опитва да симулира делова нормалност. От една страна Москва полага дипломатически усилия за избягване на нови санкции, а от друга налива милиарди в новата си територия. За тази цел президентът Путин одобри специална Програма за развитие, премиерът Медведев рекламира активно първата нискотарифна авиокомпания, която от тази седмица лети по няколко пъти на ден до кримската столица Симферопол, а Кремъл намеква, че почивката на полуостров Крим е патриотичен дълг на всеки руски гражданин.

Колко ще струва Крим на Москва?

Дотук Москва на няколко пъти коригира нагоре прогнозите си за финансовите нужди на полуострова. Според министъра на икономиката Алексей Улюкаев, през следващите пет години Русия ще трябва да заделя за Крим между 150 и 200 милиарди рубли годишно, което се равнява на около 4 милиарда евро. Голяма част от тази сума ще дойде от държавния бюджет, пише по този повод швейцарският “Нойе Цюрхер Цайтунг”. Обсъжда се и възможността да се използват средства от Националния фонд за обществено подпомагане, който по принцип служи за стабилизиране на пенсионната система. А както стана известно миналата седмица, руската Дума иска да отпусне на Крим близо половин милиард евро от Държавния антикризисен фонд.

В ход е и приемането на нов закон, който ще даде зелена светлина за изграждането на хазартна зона на полуостров Крим. Надеждите са, че бъдещите казина ще създадат хиляди нови работни места и ще привлекат много туристи. По този повод швейцарското издание припомня, че през 2013 година Крим е бил посетен от 6 милиона туристи, две трети от които са били от Украйна.

Изграждането на планираната хазартна зона ще погълне до 730 милиона евро, изчислява австрийският “Ди Пресе”. Изданието цитира кримския премиер Сергей Аксенов, според когото казината ще се строят най-вероятно в Ялта. Окончателното решение ще бъде взето до началото на август, а руски медии съобщават, че парите ще дойдат от държавния бюджет.

Освен за строежа на казина, Русия ще трябва да отпусне огромни суми и за модернизирането на остарялата инфраструктура на Крим. Кремъл обеща също така, че ще повиши заплатите и пенсиите на двата милиона жители на полуострова. Но разходите не свършват дотук: тъй като цялата пътна и енергийна инфраструктура на Крим е свързана основно с Украйна, на Русия ще ѝ се наложи да търси нови пътища. В тази връзка вече има планове за изграждането на далекопроводи до Краснодар в Русия, където трябва да бъде построена нова електроцентрала. Предвижда се и изграждането на мост, който ще свързва Крим с Южна Русия. Заради прилежащата инфраструктура, която трябва да свърже моста с наличната пътна мрежа, разходите за този проект вече три пъти са били завишавани и в момента възлизат на около 6 милиарда евро, съобщава вестник “Ведомости”.

“Гробница за милиарди”

Преди референдума, по силата на който Крим реши, че се отделя от Украйна, разходите по присъединяването на полуострова към Руската федерация се изчисляваха на 2 милиарда евро годишно. Още тогава експерти предупреждаваха, че тази сума е нереалистична. Днес вече е пределно ясно, че са били прави.

Инвестициите в Крим ще бъдат финансирани предимно от държавния бюджет и държавните фирми. Чужди донори едва ли ще се намерят – те биха рискували санкции от САЩ и ЕС, тъй като присъединяването на Крим към Русия стана в нарушение на международното право.

Странното е, че високата цена на Крим, наричан от някои “гробница за милиарди”, не поражда почти никакви критики в Русия. Единствено от Министерството на регионите заявиха, че плановете за Крим са трудно осъществими, и предупредиха, че заради тези нови разходи на руските региони ще им се наложи да се справят с по-малко пари. Под съмнение е обаче дали тези критични гласове ще бъдат чути – особено на фона на патриотичното въодушевление от завръщането на Крим в границите на Русия, пише “Нойе Цюрхер Цайтунг”.

От dw.de

Споделете чрез

Предишен

Следващ