fbpx

Койт’ не скача е Шарли

Ако Петър нападне Димитър и аз случайно реша да се възмутя от това, то въпреки всичко няма да си лепна табелка „Аз съм Димитър“, за да се солидаризирам с втория и да порицая първия. Обаче във връзка със събитията около френския седмичник Charlie „модерните умници“ искат от мен точно това.

Въвеждам термина „модерни умници“, за да нарека някак онези, които в повечето случаи погрешно мислят за себе си като за либерали и неолиберали, които вярват, че са прочели повече книги и владеят повече чужди езици от останалите, и които воюват за правото на свободно изказване на всяко мнение, с изключение на различното от тяхното.

Тези хора очакват всички да си сложим табелка “Je suis Charlie”, защото според тях солидарността е израз на свобода, макар двете да са понятия от съвсем различни порядъци и между тях да няма никаква причинно-следствена връзка – нито свободата се обуславя от солидарността, нито солидарността произтича от свободата. Според „модерните умници“ всеки, който не е Charlie, е талибан. Който не е с нас е против нас. Койт’ не скача е червен.

Всъщност „модерните умници“ се възмущават от едно единствено нещо и срещу едно единствено нещо протестират: срещу нарушаването на шестата Божия заповед „Не убивай“. Правилно! Тази заповед имат и мюсюлманите, които приемат Стария завет и почитат Мойсей като пророк. Затова и те би трябвало да осъждат нейното нарушаване, както християните, както и всички начетени и владеещи чужди езици, неповторими в своята индивидуалност почитатели на Буда, на Ванга, на Дънов, на Рьорих, Вселенския разум, Космическите енергии, Чарлз Дарвин, Лео Таксил, Ричард Докинс и каквото там са си наумили. В мнението, че да убиваш е зло, аз радостно и свободно се солидаризирам с онези, които са на него. Ето солидарност. Обаче табелки няма да си лепя, защото стадната „солидарност“ на мравуняка не е свобода. Тя даже и солидарност не е, а колективизъм.

Въпреки този ясен аргумент обаче, „модерните умници“ продължават да сочат с обвиняващ костелив пръст религиите. Те сякаш изповядват абсурдното убеждение, че виновна за злото по света е религията и не толкова самата тя, колкото религиозността на хората. Виновна за убийствата в Ню Йорк, Мадрид, Лондон, Париж според тях е религията, която казва „Не убивай“. Сочат с пръст и не помислят, когато стъпчат религията в калта, кой ще каже на хората „Не убивай“ – наказателният кодекс ли или либералният печат?

„Модерните умници“ са горди същества. Те са венецът на еволюцията, която щом веднъж ги е създала, спира своя ход и се превръща в нещо друго по силата на закона за количествените натрупвания и качествените изменения. Те се присмиват на Богочовека, защото сами се мислят за човекобогове. Те стоят над всякакви закони, защото те са тези, които създават законите, нали всичко е относително. Следователно на тях всичко им е позволено, защо не и да убиват, щом намерят за редно. И го правят. Убийците-ислямисти следват не религия, а доктрина, която някои „модерни умници“ са им казали, че е тяхната религия.

„Алкайда“, „Ислямска държава“ и подобни медийни звезди (защото този тероризъм без медийно внимание е мъртъв) вредят на исляма по абсолютно същия начин, по който Путин вреди на православието, а папоцезаризмът е навредил на католицизма. Днес кливиджът не преминава само между християнство и ислям – това вечно противопоставяне и тази вечна горчива битка. Днес има и една нова граница, която от ден на ден добива все по-голямо значение – границата между хората, които вярват в Бог и безбожниците. Границата между тези, които гледат към вечността и онези, които възприемат битието само в малката му сетивна и тленна част. На са зли хората, които вярват в Бог, а хората, които мислят себе си за бог. Затова да не заклеймяваме с горделива насмешка религията. Така може да изтървем демоните от кутията на Пандора, за която „модерните умници“ със сигурност са чели, каквито са начетени.

За The Economisy LIFE

 

About Post Author

Споделете:
Default image
Иван Стамболов
До 1994 г. е хоноруван сценарист и продуцент в Националната телевизия, Националното радио и Дарик Радио. През 1994 г. основава собствена компания и се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес предимно в областта на медиите и политическото позициониране. През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“. Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция “Култура” на Столична община.