НОВО

Без субсидия не може, но кажете защо?

Ако не сте разбрали, намираме се по средата на предизборната кампания за местния вот. Не се притеснявайте, ако не сте разбрали, кампания така или иначе почти няма. Тук там може да мярката по някой билборд, вял плакат или някой банер в интернет сайт… Нищо общо с морето...

Завръщането на лошите бели мъже

Вече години наред културният климат е толкова силно доминиран от големия разказ за „лошите бели мъже“, които мачкат „бедните репресирани малцинства“, че ни се струва странно, когато някакви художествени продукти кривнат за малко от партийната линия и не се подчинят на...

Грета Тунберг не спечели Нобеловата награда за мир – и слава Богу

Днес, на 11-ти октомври, приблизително в 12:00 ч. българско време, Нобеловият комитет най-накрая оповести кой ще е носителят на тазгодишната Нобелова награда за мир. Хората очакваха със затаен дъх името на наградения, като някои от тях се опасяваха, а други се...

Брекзит – последно действие, първа сцена

Датата 31 октомври наближава неумолимо за Борис Джонсън и Великобритания. Ето как е подредена сцената за заключителното действие: Борис Джонсън е избран с 2/3 мнозинство от членовете на Консервативната партия заради обещанието си, че ще изведе страната от ЕС на 31...

Бягайте! Норвежците идат!

Някъде четох, че не само през мрежите, не само чрез персонално изпращане на видеоклипове, но и чрез анонимни телефонни обаждания по списък преди няколко дни се произведе истерия, че социалните служби ще тръгнат по училищата и ще събират циганета, за да ги отнемат от...

Ухажването на старата градска дама

Волен Сидеров в обичайното си изборно амплоа, Веселин Марешки обещаващ бензиностанции и Митьо Пищова, чийто изборен неуспех е предначертан от това, че никой не му знае фамилията, са единственото нещо, което ни напомня, че сме в реална изборна кампания. (ако не четете...

Дисекция на централния софиянец

Ето че тази седмица за втори път ще цитирам една публикация, която започва с изречението: „Четиримата кандидати за кмет на София, които дотук излъчиха десните, объркват сериозно столичаните от централните квартали“. Първия път показахме кои са тези...

Дебели противоречия

Tрудно е да се поддържа култура, в която едни и същи хора се борят с расизма и сексизма като демонизират белите мъже, противопоставят се на публичното засрамване, засрамвайки публично, мразят капитализма от смартфоните си и водят „необходими на обществото разговори“,...

Рационализъм, изчислимост и знание

Рационалност и изчислимост  “Всички най-велики математици отдавна са осъзнали, че представеният в тази книга метод е не само изключително полезен при анализа, но и допринася значително за решаването на физически проблеми. Защото тъй като тъканта на Вселената е...

Каква обществена телевизия искат българите? (резултати)

Преди няколко седмици зададохме въпроси относно Българска Национална Телевизия. Същата телевизия, междувременно, попадна в центъра на общественото внимание, по съвсем други причини, но тази тема вече отразихме – тук, тук и тук. Анкетата е проведена изцяло онлайн пред...

Койт’ не скача е Шарли

Време за четене: 3 мин.

Ако Петър нападне Димитър и аз случайно реша да се възмутя от това, то въпреки всичко няма да си лепна табелка „Аз съм Димитър“, за да се солидаризирам с втория и да порицая първия. Обаче във връзка със събитията около френския седмичник Charlie „модерните умници“ искат от мен точно това.

Въвеждам термина „модерни умници“, за да нарека някак онези, които в повечето случаи погрешно мислят за себе си като за либерали и неолиберали, които вярват, че са прочели повече книги и владеят повече чужди езици от останалите, и които воюват за правото на свободно изказване на всяко мнение, с изключение на различното от тяхното.

Тези хора очакват всички да си сложим табелка “Je suis Charlie”, защото според тях солидарността е израз на свобода, макар двете да са понятия от съвсем различни порядъци и между тях да няма никаква причинно-следствена връзка – нито свободата се обуславя от солидарността, нито солидарността произтича от свободата. Според „модерните умници“ всеки, който не е Charlie, е талибан. Който не е с нас е против нас. Койт’ не скача е червен.

Всъщност „модерните умници“ се възмущават от едно единствено нещо и срещу едно единствено нещо протестират: срещу нарушаването на шестата Божия заповед „Не убивай“. Правилно! Тази заповед имат и мюсюлманите, които приемат Стария завет и почитат Мойсей като пророк. Затова и те би трябвало да осъждат нейното нарушаване, както християните, както и всички начетени и владеещи чужди езици, неповторими в своята индивидуалност почитатели на Буда, на Ванга, на Дънов, на Рьорих, Вселенския разум, Космическите енергии, Чарлз Дарвин, Лео Таксил, Ричард Докинс и каквото там са си наумили. В мнението, че да убиваш е зло, аз радостно и свободно се солидаризирам с онези, които са на него. Ето солидарност. Обаче табелки няма да си лепя, защото стадната „солидарност“ на мравуняка не е свобода. Тя даже и солидарност не е, а колективизъм.

Въпреки този ясен аргумент обаче, „модерните умници“ продължават да сочат с обвиняващ костелив пръст религиите. Те сякаш изповядват абсурдното убеждение, че виновна за злото по света е религията и не толкова самата тя, колкото религиозността на хората. Виновна за убийствата в Ню Йорк, Мадрид, Лондон, Париж според тях е религията, която казва „Не убивай“. Сочат с пръст и не помислят, когато стъпчат религията в калта, кой ще каже на хората „Не убивай“ – наказателният кодекс ли или либералният печат?

„Модерните умници“ са горди същества. Те са венецът на еволюцията, която щом веднъж ги е създала, спира своя ход и се превръща в нещо друго по силата на закона за количествените натрупвания и качествените изменения. Те се присмиват на Богочовека, защото сами се мислят за човекобогове. Те стоят над всякакви закони, защото те са тези, които създават законите, нали всичко е относително. Следователно на тях всичко им е позволено, защо не и да убиват, щом намерят за редно. И го правят. Убийците-ислямисти следват не религия, а доктрина, която някои „модерни умници“ са им казали, че е тяхната религия.

„Алкайда“, „Ислямска държава“ и подобни медийни звезди (защото този тероризъм без медийно внимание е мъртъв) вредят на исляма по абсолютно същия начин, по който Путин вреди на православието, а папоцезаризмът е навредил на католицизма. Днес кливиджът не преминава само между християнство и ислям – това вечно противопоставяне и тази вечна горчива битка. Днес има и една нова граница, която от ден на ден добива все по-голямо значение – границата между хората, които вярват в Бог и безбожниците. Границата между тези, които гледат към вечността и онези, които възприемат битието само в малката му сетивна и тленна част. На са зли хората, които вярват в Бог, а хората, които мислят себе си за бог. Затова да не заклеймяваме с горделива насмешка религията. Така може да изтървем демоните от кутията на Пандора, за която „модерните умници“ със сигурност са чели, каквито са начетени.

За The Economisy LIFE

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!