fbpx

НОВО

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Урокът по екология, който децата ни няма да получат в училищe

Преди няколко години преживях стреса от първия си личен сблъсък с новото екологично образование в училищата. Беше точно преди подписването на Парижкото споразумение за климата в края на 2015 г. Дъщеря ми, тогава в 4-ти клас, сподели, че „въглеродният диоксид е...

Българското общество е жертва на политическо лицемерие

Гражданите са оставени на сляпо да се ориентират в обстановката Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми и неизвестни Основният въпрос е липсата на междуинституционален и междупартиен диалог Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми...

Обичам Родината, мразя държавата!

Миналата седмица в коментарите под един текст се появи баналното клише: "Обичам Родината, мразя държавата!". И човек не може да не се запита каква, аджеба, е разликата между родина и държава и защо хората са склонни да обичат едното и да мразят другото. И изобщо...

Койт’ не скача е Шарли

Време за четене: 3 мин.

Ако Петър нападне Димитър и аз случайно реша да се възмутя от това, то въпреки всичко няма да си лепна табелка „Аз съм Димитър“, за да се солидаризирам с втория и да порицая първия. Обаче във връзка със събитията около френския седмичник Charlie „модерните умници“ искат от мен точно това.

Въвеждам термина „модерни умници“, за да нарека някак онези, които в повечето случаи погрешно мислят за себе си като за либерали и неолиберали, които вярват, че са прочели повече книги и владеят повече чужди езици от останалите, и които воюват за правото на свободно изказване на всяко мнение, с изключение на различното от тяхното.

Тези хора очакват всички да си сложим табелка “Je suis Charlie”, защото според тях солидарността е израз на свобода, макар двете да са понятия от съвсем различни порядъци и между тях да няма никаква причинно-следствена връзка – нито свободата се обуславя от солидарността, нито солидарността произтича от свободата. Според „модерните умници“ всеки, който не е Charlie, е талибан. Който не е с нас е против нас. Койт’ не скача е червен.

Всъщност „модерните умници“ се възмущават от едно единствено нещо и срещу едно единствено нещо протестират: срещу нарушаването на шестата Божия заповед „Не убивай“. Правилно! Тази заповед имат и мюсюлманите, които приемат Стария завет и почитат Мойсей като пророк. Затова и те би трябвало да осъждат нейното нарушаване, както християните, както и всички начетени и владеещи чужди езици, неповторими в своята индивидуалност почитатели на Буда, на Ванга, на Дънов, на Рьорих, Вселенския разум, Космическите енергии, Чарлз Дарвин, Лео Таксил, Ричард Докинс и каквото там са си наумили. В мнението, че да убиваш е зло, аз радостно и свободно се солидаризирам с онези, които са на него. Ето солидарност. Обаче табелки няма да си лепя, защото стадната „солидарност“ на мравуняка не е свобода. Тя даже и солидарност не е, а колективизъм.

Въпреки този ясен аргумент обаче, „модерните умници“ продължават да сочат с обвиняващ костелив пръст религиите. Те сякаш изповядват абсурдното убеждение, че виновна за злото по света е религията и не толкова самата тя, колкото религиозността на хората. Виновна за убийствата в Ню Йорк, Мадрид, Лондон, Париж според тях е религията, която казва „Не убивай“. Сочат с пръст и не помислят, когато стъпчат религията в калта, кой ще каже на хората „Не убивай“ – наказателният кодекс ли или либералният печат?

„Модерните умници“ са горди същества. Те са венецът на еволюцията, която щом веднъж ги е създала, спира своя ход и се превръща в нещо друго по силата на закона за количествените натрупвания и качествените изменения. Те се присмиват на Богочовека, защото сами се мислят за човекобогове. Те стоят над всякакви закони, защото те са тези, които създават законите, нали всичко е относително. Следователно на тях всичко им е позволено, защо не и да убиват, щом намерят за редно. И го правят. Убийците-ислямисти следват не религия, а доктрина, която някои „модерни умници“ са им казали, че е тяхната религия.

„Алкайда“, „Ислямска държава“ и подобни медийни звезди (защото този тероризъм без медийно внимание е мъртъв) вредят на исляма по абсолютно същия начин, по който Путин вреди на православието, а папоцезаризмът е навредил на католицизма. Днес кливиджът не преминава само между християнство и ислям – това вечно противопоставяне и тази вечна горчива битка. Днес има и една нова граница, която от ден на ден добива все по-голямо значение – границата между хората, които вярват в Бог и безбожниците. Границата между тези, които гледат към вечността и онези, които възприемат битието само в малката му сетивна и тленна част. На са зли хората, които вярват в Бог, а хората, които мислят себе си за бог. Затова да не заклеймяваме с горделива насмешка религията. Така може да изтървем демоните от кутията на Пандора, за която „модерните умници“ със сигурност са чели, каквито са начетени.

За The Economisy LIFE

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ