“Законът е като наденицата – по-добре да не знаеш как се прави”
Някои хора просто искат държавата-майка да се меси във всеки аспект на живота ни. Такива хора често дори вярват, че са антикомунисти и че не биха върнали никога социалистическия тоталитаризъм. Един такъв пример е наскоро внесеният законоприект за криминализиране на т.н. „частна корупция“. Това е прекрасен пример за празен мозъчен напън от идеологически банкрутирали хора. За скритите социалисти и тоталитаристи, които се опитват да ни пробутват мракобесните си закони.
Няма да навлизам в теоретични дискусии, защото неграмотността на законопроекта говори сама за себе си. Всяка цел, поствена в него се фокусира върху еднаквото третиране на длъжностни лица в държавния и частния сектор. Проблемът според вносителите е, че те не се третират еднакво.
Според тях тази необходимост възниква от прехода от планова към частна икономика. Убягва им факта, че цялата идея на прехода е да се отделят частните отношения от публичните. Не само очевидно не се разбира основната цел на прехода към пазарна икономика, но и дори се критикува съдебната практика, затвърждаваща факта, че корупцията е и може да бъде само явление в публичния сектор и че законовата рамка се отнася само за публичния сектор.
В законопроекта пряко се посочва, че сегашната законова рамка и съдебна практика не се харесва на вносителите и затова се налага просто да я променим. Оценката на въздействието е смехотворна. Говори се за „негативни тенденции“ без изобщо да се дадат конкретни примери и да се цитират конкретни изследвания, посочена е само една „препоръка“ на прокуратурата без конкретни текстове. Като позитиви от приемане на закона на практика е посочено „ще се промени законовата рамка“. Като негативи – „няма да се промени законовата рамка“. В целия документ няколкократно са предъвкани желанията на вносителите да се криминализират изцяло гражданскоправни и търговскоправни проблеми. Да се напъха държавата, където не й е работата. Според вносителите административната тежест от такива мерки няма да се промени.
Може би вече си мислите – „за такива сериозни промени се иска и сериозно проучване“. Не и според скритите социалисти, изготвили законопроекта. Според тях не се изисква цялостна оценка на въздействието от такива промени в закона. Нищо че става въпрос за скандално смесване на публичен и частен сектор, връщащ ни поне 30 години назад.
Резултатът от криминализиране на интелектуалното недоносче, наречено „частна корупция“ може да е само един – да се даде празен чек на прокуратурата за упражняване на политически натиск върху неудобни за властта предприемачи. Резултатът е ясен – публичната корупция ще продължава ефективно да не се преследва, но прокуратурата ще може спокойно да се бърка в изцяло пазарни отношения. Фактът, че се цитира „Независимия анализ на структурния и функционалния модел на прокуратурата и анализа на нейната независимост“ подклажда точно тези опасения.
За да запазим свободно и проспериращо общество, трябва да се борим с всички видове социалисти – включително и тези, които не знаят, че са такива.
Хората, стоящи зад оценката на въздействието:
Александър Стефанов – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“
Силвия Соколова – главен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“
Михаела Мечкунова – старши експерт в дирекция „Съвет по законодателство“
Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“
Линк към законопроекта: http://parliament.bg/bills/44/702-01-55.pdf