fbpx

НОВО

Историческата мисия на SpaceX и НАСА

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Светослав Александров гостува в сутрешния блок на БНТ. Тема на разговора бе историческата мисия на НАСА и Space X. Вижте пълното видео:...

За държавата и данъците

В неделното издание на "Имате думата" по Канал 3 гостува журналистът и автор в платформата "Консерваторъ" Михаил Кръстев. Вижте какво сподели той по темата за Държавата и данъците. Вижте пълното видео:...

При нашествието на османците към Балканите и Европа дали не е играл роля един неотчетен фактор?

Редица изследвания свързват успеха на едно общество с нивото на ДОВЕРИЕ между неговите членове. Успехът на сегашните скандинавски общества (преди да ги обхване мултикултурната илюзия), се дължи на умението им да живеят заедно, като си вярват едни други. Това ги прави...

Дефлацията като политически проблем

Основната тема след Covid-19 е свързана с тежките икономически последици. Все по-големи са страховете от идваща сериозна дефлация (спад на потребителските цени), породена от забавената икономическа активност. Макар че всеобщото мнение е, че дефлацията е много...

Китайският пир по време на чума

Докато светът е залисан в това да ограничава пандемията, свързана с Covid-19, както и икономическите последствия от нея, Китай се възползва от възникналите обстоятелства и осъществява геополитическите си цели. Последните не са нови, но т.нар. коронавирус освободи...

Напред, науката е петолъчка или лявата индоктринация в американската академия

В една идеална ситуация, политическите убеждения не би следвало да играят роля в университетите при избор на преподавател или изследовател. Но, в графиката по-долу ситуацията е далеч от идеална - във факултетите по антропология на американските университети, на всеки...

Дълбоко ли е расовото разделение в САЩ?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Никола Бушняков гостува в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по "ТВ Европа". Тема на разговора бяха протестите и грабежите в САЩ, както и причините за тях. Вижте пълното видео:...

Не равни права, а равни резултати

Забравете за Флойд - aфроамериканците не са на улицата заради него. Това, което искат, не са равни права с „белите” , те ги имат, нито системата да им даде равни възможности за финансова и житейска реализация с белите, което също имат. Не равни права, а равни...

Кои са “Привилегированите”?

Редакторите в "Консерваторъ" Николай Облаков и Виктория Георгиева гостуват в "Студио Хъ" по темата за битовата престъпност и материала "Привилегированите" Подхождаме с разбиране към затрудненията с четенето на нашите либерални приятели, но показаните данни имат...

Прогресивният данък – една услуга, различни цени

Дебатът за размера на данъците и философията на облагането на доходите (плосък срещу прогресивен модел) наглед е финансово-икономически, но по същество има съвсем друга природа. Това се вижда и от аргументите на защитниците за смяна и оставане на модела - и вляво, и...

Черни лица и фалшиви индианци

Време за четене: 4 мин.

Културата на „забраняване и отменяне“ на хора за политически некоректни мнения и стари постове в социалните мрежи е основен белег на модерното прогресивно ляво. A за съжаление това движение тотално доминира почти всички големи западни медии, академичните среди, НПО-сектора и шоубизнеса. Друга централна характеристика днешния либерализъм е постоянното, трескаво търсене и измисляне на расистки реплики и инциденти, които да оправдаят големия и безсрамен медиен наратив за лошия бял човек.

Екстремизмът в комбинирането на двата компонента – да виждаш расизъм навсякъде и после да искаш да забраниш и отмениш всеки расист – кара странични наблюдатели на левичарската лудост да коментират, че либерализмът се самоизяжда.

Според тях скоро всички, които садистично са разрушавали животите на обикновени хора за невинни, но неудобни думи, ще трябва да опитат от собствената си отрова. Други пък смятат, че ако има нещо постоянно в модерния либерален модел, то това е двойният стандарт, подхранван от инстинкта да се пазят своите. Обвиненията в расизъм, например, се превръщат в свирепо оръжие само ако може да се ползват срещу идеологически враг или някой неутрален „късметлия“. Ала в момента, в който доказан прогресивен левичар се провини, вече става въпрос за грешка, недоразумение, нещо от миналото и нещо, което само крайнодесни реакционери биха използвали за политически цели.

Няколко интересни скорошни случки затвърждават по-скоро втората теза. Преди дни либералният журналист Арън Калвин се опита да унищожи живота на младия американец Карсън Кинг, който стана известен със събирането на един милион долара за детски болници. Калвин изравя два стари „расистки“ поста в Twitter на Кинг, когато е бил на 16 години и му казва, че ще ги публикува в материал за него. Младият мъж се разкайва и публично се извинява, а организацията, с която е работил прекратява отношенията си с него. След часове се разбира, че самият журналист Арън Калвин е автор на много повече и по-„расистки“, „хомофобски“ и „сексистки“ публикации в Twitter отпреди години. Най-вероятно той ще запази работата си и със сигурност ще продължи да пребивава спокойно в своите прогресивни среди.

Този анекдот се връзва чудесно към голямата медийна картинка, в която години наред журналисти от „Ню Йорк Таймс“ очерняха и унищожаваха репутациите и кариерите на хора за стари публикации, но когато извадиха стотици расистки постове на множество кадри на същия вестник, никой не загуби работата си, а изданието безсрамно обвини администрацията на Тръмп в атака срещу медиите.

Още по-ярки примери за избирателното възмущение на либералите и пазенето на техните хора са скандалите около канадския премиер Джъстин Трюдо и кандидатът за демократическата номинация за президентските избори в САЩ догодина Елизабет Уорън.

Изплуваха снимки на Трюдо с боядисано в черно лице, което днес, благодарение на либералите като Трюдо, се смята за чудовищна проява на расизъм и тежко престъпление срещу политическата коректност и човечеството. Оказа се, че поне три пъти през годините Трюдо се е боядисвал като чернокож или арабин за комичен ефект.

Ако някой неутрален или консервативен политик го беше направил, с него щеше да бъде свършено.

Щеше да има бойкоти, протести и 24-часова журналистическа истерия. Но Трюдо е прогресивен либерал и медиите застанаха зад него, заедно с други прогресивни публични фигури. Дори по-критичните гласове от неговия лагер съобщиха, че трябва да се гласува за него на предстоящите избори в Канада, въпреки неприятните инциденти с черното лице.

Елизабет Уорън цял живот е лъгала, че има индиански произход и го е ползвала за академично и кариерно развитие. Дори е писала книги с индиански рецепти. Преди време самата тя по особено трагикомичен начин разкри, че притежава нищожен процент индианско ДНК, горе-долу колкото средностатистическия американец. Тръмп я подигра с прякора Покахонтас, но медиите и либералните избиратели не се трогнаха или шокираха от нейната расистка по своята природа дългогодишна измама. Защото е от техните. И когато си от техните няма значение какво си правил и казвал.

Цялата претенция за принципна позиция срещу расизма, сексизма, хомофобията и другите основни либерални болежки се изпарява, когато някой от сектата може да пострада. А сектата ще продължава така до момента на неизбежната си имплозия. И тогава всичките черни лица и фалшиви индианци ще трябва наистина да погълнат собствената си отрова.

Споделете чрез

Предишен

Следващ