За Чернобил и неопролетариата

Много хубав нов сериал от HBO – Чернобил. Изглежда исторически достоверен, със соц-декорите, старите пепелници, панелките, и всички тези неща, които все още виждахме в детството си, че и сега в някои забравени от Бога места. 


Идва втори епизод и гледам интересен феномен. Някаква женица-физик от Минск разбира за аварията в Чернобил по влагата на прозореца си и неколкократно демонстрира интелектуалното си надмощие над по-младия си колега. ОК като за ударно въвеждане на персонаж. После обаче влита в офиса на генсека на белоруските комунисти ей така, без да го предупреждава за случая. После получава криптирани послания (и вероятно послания от звездите) и разбира за плана на Легасов да спре радиацията. Хмм. След това женицата подкарва счупената съветска кола, убеждава блокиралите пътя военни да я закарат при съветския министър (понеже е много умна) и обяснява на Валери Легасов, че е много тъп и няма да му се получи. И това го разбра от влагата по прозореца и криптираните съобщения за СВРЪХСЕКРЕТНИТЕ доставки на Бор и Пясък, в СВРЪХСЕКРЕНАТА аварийна зона (вероятно секретарка, която е подкупила с хапчета йод).

Снимка: Home Box Office

Усъмних се нещо в тази женица, на фона на иначе добрия сценарий и след бързо търсене в Интернет лъсна истината. Това не било някаква историческа личност, а персонаж, измислен за сериала. И то не второстепенен персонаж, а една Deus-Ex-женица, която във всяка сцена да демонстрира колко са тъпи останалите, включително Легасов. Ама разбира се, защо да не омаловажим приносът на Легасов, като можем да вкараме една Deus-Ex-женица, която всичко знае, всичко може и е там да обясни на глупавите мъже как се правят нещата. Нищо, че не се вписва изобщо в сюжета, важното е феминистките да са щастливи, че има кой да се наложи над глупавите мъже. 


Преди години хора спореха разгорещено дали шлемът на Хрътката от Игра на Тронове е реалистичен или не.

В същото време малко хора спорят дали е проблем да се унищожава историчността заради комплексите на шайка феминисти и джендър-либерали, които не могат да се асоциират с персонажи, различни от архетипа Deus-Ex-женица.

Улана Комник, или както там се пише това отвратително име, е симптом на ракът, който убива добрите сценарии – мазнене на кресливи малцинства и либерална партийна линия, за сметка на пълнокръвни персонажи, които си имат своите грехове. И е откровено жалко, защото за някои сценаристи единственият начин да направиш интересна за гледане една жена, е да ѝ дадеш свръхествествени способности. Не мога да разбера какво поражда този дълбок сексизъм в либералното войнство, според който жени не могат да се асоциират с мъжки герои и обратното (или пък че негри не могат да се асоциират с бели герои и затова гледахме негър-Орфей, а скоро сигурно и негър- Вашингтон). Някакви дълбоки комплекси и дефицити в общуването с другия пол са необходими, за да си мислиш че хората са толкова повърхностни, та не могат да харесат и подражават на персонаж, който няма точния полов орган. Или дълбок сексизъм, за който прекомпенсират. И така, на олтара на политическата коректност и мазненето на всякакви измислени “жертви” и “малцинства”, се жертват добрите практики създаването на персонажи.

Все пак, сериалът е супер. Гледайте го. Но ако сте сценарист, не си мислете, че Deus-Ex-жениците са добра идея. И не бъдете постмодерни неомарксистки клакьори, вкарващи пропаганда във всеки написан ред.

Споделете:
Теодор Димокенчев
Теодор Димокенчев

Старши мениджър в международна технологична компания. Магистър по "Право" и по "Стопанско управление". Експерт по предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма.