Напоследък се говори за идеята Общината да увеличи някои данъци в София, а именно данъците върху автомобили, за които се предполага (без да е доказано), че замърсяват повече, и данъците върху сделките с имоти. „И без друго данъците в София са скандално ниски и дори съм бил в градове, където не могат да повярват, защото на тях, колкото са нашите постъпления от местни данъци, толкова са им само представителните разходи“, рече ми веднъж един предишен и сегашен общински съветник. Сигурен съм, че всяка власт по цял свят приема за нормално данъците да се повишават – все повече пари да отиват в обществото и все по-малко да остават у отделните граждани. Това е то социалната държава, каквато се стреми или поне обещава да бъде всяка държава днес. Държавата разсъждава така: обикновеният гражданин е идиот или ако не идиот, то поне дете, което не знае какво иска и какво е полезно за него. Затова аз, държавата (или общината – в случая е все едно), ще му взема парите и от негово име ще му купя нещо хубаво и полезно, което той сам не би си купил. Ще направя това за негово добро и ще го нарека „публична услуга“. Разбира се, има един период от време между събирането на данъка и доставката на публичната услуга, когато парите са у държавата (общината) – много сладък период!
Оставяйки настрана, че повечето публични услуги, които ми доставя държава (общината), аз не съм ги искал и по никакъв начин не са ми нужни, тоест, ако не бях платил данъци, с парите щях да си купя нещо съвсем друго, а не, да речем, бронзова къща пред Двореца, реших да се отдам на размисъл и да се запитам като един махленски теоретик кои са начините държавата (общината) да смъква пари от гражданите. Успях да преброя четири генерални.
Глоби. Това е да ти вземат пари, когато си сторил нещо нередно. Удобното при този подход е, че държавата (общината) може да увеличава до безкрай списъка с нередните неща. Днес ще глобят Зайо, защото е без шапка, утре ще го глобят, защото е с шапка.
Такси. Те са цена за някаква конкретна услуга, например такса „Смет“. Минава Вълка, хлопа с контейнери под прозореца, за което ти си плащаш. Шизофреничното е само, че не си плащаш на количество изхвърлен боклук (тоест за същинската услуга), а според цената на жилището си, с което таксата навлиза леко в територията на рекета, но за него ще говорим по-нататък.
Данъци. Ако не ме лъже паметта, те са три вида: върху печалбата, върху доходите и върху имуществото. Първите два са ясни: обогатил си се по някакъв начин и е редно да внесеш част от богатството си в обществената касичка за комунални разходи. Хайде да приемем, че има някаква логика и в данъка върху имуществото, доколкото имотът е някакъв вид богатство, макар че ако извлечеш рента от това богатство, тутакси ще ти я обложат с друг данък.
Рекет. Това е налог, който по-силният – държавата (общината), мафията, хунтата, корумпираната администрация и т.н. – събира от по-слабия на следния принцип: от всекиго взима толкова, колкото онзи може да даде, без да умре от глад до следващия месец, когато трябва да даде пак. За една услуга по-богатият плаща повече, за същата услуга по-бедният плаща по-малко (доловихте ли вече приликата с такса „Смет“?).
Това са четирите начина да измъкнеш пари от населението, за които се сещам. Възможно е да има и други – ако някой ги знае, да казва. А в това време ние ще се върнем на двата данъка, които иска да вдига Столична община.
Единият беше за автомобили, които цапат въздуха повече от други автомобили, установено въз основа на някакви международни екологични стандарти. Каква е идеята? Очевидно става дума за стари и по-евтини автомобили, които по правило се притежават от по-бедни хора. Да не би някой да очаква, че като им вземе повече пари и с това ги направи още по-бедни, те тутакси ще си купят нови и екологични автомобили, за да облекчат данъчното си бреме? И още нещо. Какво правим с неекологичните возила с регистрация от провинцията, които понякога са всеки четвърти или пети автомобил по светофарите?
Другият данък – върху сделките с имоти. При промяна в собствеността на имот какво се случва повече от това да се направи запис в документ при нотариуса? Някаква печалба ли се формира? Някакъв доход ли? Продавачът си е платил данъците върху притежанието и от този момент ще започне да ги плаща купувачът. От своя страна купувачът си е платил данъците върху парите, с които ще плати на продавача. Какво стопанско събитие се случва при промяната на собствеността, та трябва да бъде обложено с нов данък?
Нямам отговор на тези въпроси, но питам, моля за помощ: кажете, според вас, данъците върху старите коли и сделките с имоти към кой от четирите вида смъкване на пари от населението спада? Печалба? Доходи? Имущество? Рекет? Отговорите си изпращайте в Централното управление на НАП до поискване. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
