НОВО

Вината да си обикновен българин

Джок Полфрийман беше пуснат на свобода. Българският студент Андрей Монов си остава все така мъртъв. Джок Полфрийман направи НПО в затвора и се бореше за по-добри условия в тях. Андрей Монов си е все така два метра под земята. Джок Полфрийман заяви, че иска да се бори...

20 септември: Станислав Стратиев

„Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.“ На днешния ден през 2000 година Станислав Стратиев Миладинов напуска света. Известен с псевдонима Станислав Стратиев, той е един от...

Тематичните коалиции – индикатор за желание за промяна

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Анкета: Каква обществена телевизия искаме?

Във връзка с предстоящото обществено обсъждане за Българската Национална Телевизия, ще ви зададем няколко въпроса - каква обществена телевизия искате и какво трябва да се промени в настоящата. Гласуването е напълно анонимно и "Консерваторъ" НЕ събира личните ви данни....

Брекзит: успех, катастрофа или политическа стратегия?

Преди да прекрати парламента по закон и регламент, но за по-дълго от обикновено и замине за Люксембург на среща с президента на Европейската Комисия, Жан Клод-Юнкер, британският министър-председател Борис Джонсън отстрани 21 консервативни парламентаристи, прие една...

Учебни гранати за обществото

Септември е време за рестартиране не само на учебната година. Завърналите се от отпуски граждани и политици са уж отпочинали. Презаредени с нови сили те отново подхващат задачите си. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов с подновен плам се опита и в немалка...

Колеги журналисти, не бъдете евнуси

„Безпристрастен, хеле пък безстрастен журналист, е журналистически евнух“ Няма да крия, че често използвам знаменитата фраза на Йосиф Хербст в ежедневни разговори, когато се опитвам да убедя зрители, читатели и слушатели, а дори и колеги, че мантрата за...

Липсата на мнение не е журналистика

Наполеон успява да избяга от остров Елба на 6 март 1815 г. и се насочва към Париж в опит да си върне властта.   На 9 март 1815 г. вестник „Монитьор“ излиза с водещото заглавие: „Извергът е избягал“. На 11 март той вече пише: „Тигърът е слязъл на...

За Грета Тунберг и култа на алармизма

Срещата на върха на ООН за климата през 2019 г. ще се проведе на 23ти септември в Ню Йорк. На него ще присъства 16-годишната шведска суперзвезда, екоактивистката Грета Тунберг, която наскоро отплава през Атлантическия океан на модерна „въглеродно-неутрална“ яхта, като...

За ползата от привиканите русофили

Хора като нас не могат да коментират големите игри, защото са трагично лишени от информация. Можем да коментираме само реакциите на обществото по отношение на онова, което се чува. Така и с „шпионската афера“. Мисля, вече е извън съмнение, че изложбата за...

Четири поуки от един сексскандал

Време за четене: 4 мин.

Естествено, става дума за снимките със сексуално съдържание на годеницата на един кандидат-кмет на София, които се появиха в една медиа. Вече няколко дни общественото пространство се тресе от реакции и коментари, така че спокойно можем да си извадим някои поуки от казуса.

Поука номер едно: компроматите не са това, което са

Приемаме, че целта на компроматната атака не е толкова самата жена от снимките, колкото нейният годеник – кандидатът за кмет на София арх. Борислав Игнатов. Няма как да знаем какво са очаквали сакатите мозъци, замислили тази подлост, но обществената реакция със сигурност ги е изненадала неприятно. Мнозинството реагирали (включително политици и журналисти) се възмутиха не от съдържанието на снимките (на практика, най-скандалното в тях е състоянието на стаята, в която са правени),  а факта, че са се превърнали в обществено достояние, при това месец и половина преди изборите. Важно е да се подчертае, че кръгът на омерзените съвсем не се ограничава само до средите на поддръжниците на арх. Игнатов, а се разпростира далеч отвъд тях.

В крайна сметка, вместо да му избодат очи, на архитекта му изписаха вежди. Което води до

Поука номер две: масово не се вълнуваме от чуждия сексуален живот

(или се вълнуват само тези, които изпитват дефицити в своя собствен такъв).

Макар още да няма проучвания в тази насока, първоначалните наблюдения показват, че този компромат няма да срине рейтинга на Борислав Игнатов. Дори напротив, възможно е да натрупа и някакъв допълнителен (вероятно неголям) протестен вот именно заради атаката срещу него.

А каква е (била) годеницата му, си е нейна работа (евентуално и негова, ако ще му става съпруга). Определено не е наша работа да я класифицираме. Още повече, сексуалното поведение на мнозинството жени е „на периоди” – в един е „палава”, в друг е порядъчна и обратно.

Поука номер три: внимавай на кого се доверяваш!

Когато жена позволи на мъж да я снима по този начин (тук изключваме професионалната еротика и порнография), това означава, че тя му оказва (огромно) доверие – нещо нормално между двама души, които имат интимна връзка. Домашното порно обаче е само за домашно ползване и мъжът е длъжен да спазва това правило. Нарушаването му (както явно е в случая) е изключително долна и мерзка постъпка от страна на „бившия”, за която заслужава презрение и поне девет години жена да не го докосне.

От друга страна, би било интересно да се изследва колко процента от жените имат такова доверие на мъжа до себе си? И колко процента от мъжете никога, ама никога не бихме предали това доверие, колкото и да сме съкрушени от раздялата?

Поука номер четири: колкото и да сме омерзени, не можем да отвърнем подобаващо

Ако от политическа гледна точка атаката срещу Борислав Игнатов е провал, то в личен план архитектът е в много деликатна ситуация. От една страна, любимата му е двойно унизена – веднъж от „бившия” и втори път от главния редактор на сайта, който не само че публикува снимките, но и впоследствие индиректно я нарече с оскърбителен епитет от пет букви, който никой уважаващ себе си мъж не бива да произнася към жена. От друга страна, законодателството не му позволява да отмъсти за поруганата й чест по начина, по който е редно (и може би му се иска).

Единственият възможен ход е по съдебен път. Проблемът е, че за подобно нещо, ако се докаже вина, наказанието е парична глоба, което едва ли ще стресне собственика на жълтата медиа. „Жълтурковците” и преди са били осъждани, но „жълтенията” продължава да се лее. Не е известен обаче случай, когато някой „жълтурко” си е изял боя. Засега.

И преди съм писал за разликите между писаните и неписаните закони, между съвременното право и обичайното. Писал съм и за нуждата от въвеждане на задължително обучение по етикет и обноски. Настоявал съм и посегателствата срещу честта и доброто име да се приравнят по наказателна тежест с посегателствата срещу живота и имуществото. А дали и кога тези неща ще станат реалност, само времето ще покаже. Но доминиращите реакции от последните дни все пак вдъхват някаква надежда…


Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!