НОВО

Горанов и зелената ерес

Миналата седмица стана ясно, че финансовият министър Владислав Горанов е подписал от името на България декларация за налагането на “зелени” такси върху полетите със самолет. Декларацията е подписана също от министрите на Белгия, Германия, Франция, Холандия,...

Изборът на Гешев – позор или радост

След повторно гласуване във Висшия съдебен съвет, републиката вече има нов главен прокурор – Иван Гешев. Този избор предизвикваше напрежение още месеци преди да бъде осъществен, и логично, взриви общественото пространство по време на (пре)гласуването му. Противниците...

Има ли смисъл Националната принадлежност?

Всички сме чували или чели все по-нашумяващите аргументи против национализма, патриотизма или дори против най-обикновената и естествена национална принадлежност: "Какъв е смисълът в националната принадлежност? В елементарна племенна лоялност към нещо, в...

Всички обичат Реймънд и мразят Клинтън

Година преди изборите за президент на САЩ, които ще се проведат ноември месец 2020-та година, се състояха частични избори в някои щати от страната, включително във Вирджиния, в Кентъки и в Мисисипи. В тях гласоподавателите избираха състава на местните парламенти и/или...

“Зелената чума” приближава България

В средата на 14. век Европа е покосена от чумна епидемия, известна като "черната чума" или по-точно "черната смърт". Само за няколко години населението на Стария континент намалява наполовина, но още по-страшен е психологическия шок, който това бедствие нанася....

Как е „няма ляво и дясно“ на френски?

След като в продължение на няколко седмици се чудихме в какво се е превърнала политическата парадигма; след като се опитвахме да намерим аргументиран отговор дали голямото противопоставяне на днешния ден се е превърнало в „статукво/промяна“ или продължава да бъде...

Свободата е опасна ценност

Вчера ме порази мисълта, че сме забравили какво е Свободата и в представите си сме го заместили с нещо друго - вярно, не с нещо коренно различно, но с някакъв частен случай, твърде далеч от обхвата на цялото. Свели сме свободата до липса на забрана, а липсата на...

София вече излетя: Колко далеч искаме да стигне?

През седмицата попаднах на новия доклад на Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции „Туризъм и въздушен транспорт в София“. Става ясно, че от 2010 г. насам се наблюдава стабилен ръст на туристите, нощувките и приходите от тях, който е особено...

Хормоните на либерализма

Декоративно просветените български либерали, които неиронично се смятат за елит, постоянно пришиват истерични и конспиративни мотиви към всяка критика на така наречената „джендър идеология“. Самото съчетание от думи стимулира спазми по лицето на местния прогресивен...

Роби ли сме на Брюксел и Вашингтон?

2019-та година. Пътувам към любима дестинация - Русе. Градът ни с най-западноевропейски и бутиков облик. Град, който изглежда като класическа музика (в случай, че класическата музика изглеждаше някак). Само в историческия си център, разбира се. За пръв път, обаче, ми...

Четири поуки от един сексскандал

Време за четене: 4 мин.

Естествено, става дума за снимките със сексуално съдържание на годеницата на един кандидат-кмет на София, които се появиха в една медиа. Вече няколко дни общественото пространство се тресе от реакции и коментари, така че спокойно можем да си извадим някои поуки от казуса.

Поука номер едно: компроматите не са това, което са

Приемаме, че целта на компроматната атака не е толкова самата жена от снимките, колкото нейният годеник – кандидатът за кмет на София арх. Борислав Игнатов. Няма как да знаем какво са очаквали сакатите мозъци, замислили тази подлост, но обществената реакция със сигурност ги е изненадала неприятно. Мнозинството реагирали (включително политици и журналисти) се възмутиха не от съдържанието на снимките (на практика, най-скандалното в тях е състоянието на стаята, в която са правени),  а факта, че са се превърнали в обществено достояние, при това месец и половина преди изборите. Важно е да се подчертае, че кръгът на омерзените съвсем не се ограничава само до средите на поддръжниците на арх. Игнатов, а се разпростира далеч отвъд тях.

В крайна сметка, вместо да му избодат очи, на архитекта му изписаха вежди. Което води до

Поука номер две: масово не се вълнуваме от чуждия сексуален живот

(или се вълнуват само тези, които изпитват дефицити в своя собствен такъв).

Макар още да няма проучвания в тази насока, първоначалните наблюдения показват, че този компромат няма да срине рейтинга на Борислав Игнатов. Дори напротив, възможно е да натрупа и някакъв допълнителен (вероятно неголям) протестен вот именно заради атаката срещу него.

А каква е (била) годеницата му, си е нейна работа (евентуално и негова, ако ще му става съпруга). Определено не е наша работа да я класифицираме. Още повече, сексуалното поведение на мнозинството жени е „на периоди” – в един е „палава”, в друг е порядъчна и обратно.

Поука номер три: внимавай на кого се доверяваш!

Когато жена позволи на мъж да я снима по този начин (тук изключваме професионалната еротика и порнография), това означава, че тя му оказва (огромно) доверие – нещо нормално между двама души, които имат интимна връзка. Домашното порно обаче е само за домашно ползване и мъжът е длъжен да спазва това правило. Нарушаването му (както явно е в случая) е изключително долна и мерзка постъпка от страна на „бившия”, за която заслужава презрение и поне девет години жена да не го докосне.

От друга страна, би било интересно да се изследва колко процента от жените имат такова доверие на мъжа до себе си? И колко процента от мъжете никога, ама никога не бихме предали това доверие, колкото и да сме съкрушени от раздялата?

Поука номер четири: колкото и да сме омерзени, не можем да отвърнем подобаващо

Ако от политическа гледна точка атаката срещу Борислав Игнатов е провал, то в личен план архитектът е в много деликатна ситуация. От една страна, любимата му е двойно унизена – веднъж от „бившия” и втори път от главния редактор на сайта, който не само че публикува снимките, но и впоследствие индиректно я нарече с оскърбителен епитет от пет букви, който никой уважаващ себе си мъж не бива да произнася към жена. От друга страна, законодателството не му позволява да отмъсти за поруганата й чест по начина, по който е редно (и може би му се иска).

Единственият възможен ход е по съдебен път. Проблемът е, че за подобно нещо, ако се докаже вина, наказанието е парична глоба, което едва ли ще стресне собственика на жълтата медиа. „Жълтурковците” и преди са били осъждани, но „жълтенията” продължава да се лее. Не е известен обаче случай, когато някой „жълтурко” си е изял боя. Засега.

И преди съм писал за разликите между писаните и неписаните закони, между съвременното право и обичайното. Писал съм и за нуждата от въвеждане на задължително обучение по етикет и обноски. Настоявал съм и посегателствата срещу честта и доброто име да се приравнят по наказателна тежест с посегателствата срещу живота и имуществото. А дали и кога тези неща ще станат реалност, само времето ще покаже. Но доминиращите реакции от последните дни все пак вдъхват някаква надежда…


Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!