За или против “забрана” на фалшивите новини

Време за четене: 7 мин.

„Чист информационен поток“? Предпочитаме свободен

Помни – истинският, постоянно действащият парламент в една държава, е нейната журналистика и публицистика.

Иронията в златното правило за журналистиката на Йосих Хербст към днешна дата е болезнено очевидна. Защото все повече представители на законодателния парламент в България предявяват претенции към контрол върху журналистиката и публицистиката, върху свободата на словото и нейните проявления в онлайн пространството, върху „чистотата на информационния поток“.

Последното е точен цитат и изключително нагло твърдение от страна на партия ВМРО. Информационният поток може да бъде „чист“ единствено в условията на цензура и потъпкване на свободата на словото. Информационният поток следва да бъде „мръсен“, изпъстрен с разнообразни мнения и идеи, със спорове и противоречащи си тези, с различни гледни точки дори за най-дребните новини. Така аудиторията, която по своя воля и желание е избрала да бъде реципиент, би могла да получи поне частичната възможност за правдиво информиране за случващото се в околния свят. И единствената възможна алтернатива на тази реалност е по Оруелски Министерството на истината да облекчи хората от тази наистина отговорна възможност.

Но да се върнем към конкретната идея на ВМРО. В своя официална позиция, партията пише:

„Епидемията от неверни публикации придобива застрашителни размери, а фактът, че техни източници все по-често са политически лица, е въпрос, който засяга и политическата стабилност в страната“.

Още тук виждаме огромно противоречие в мотивите на партията. От една страна тя твърди, че проблемът е в медиите в онлайн пространството, които имат възможността да разпространяват фалшиви новини, а същевременно „източниците“ на фалшиви новини все по-често били политически лица. Тук съм склонен да се съглася. Политическите лица са основният производител на фалшиви новини, като за разпространението им се използват традиционни медии като вестници, радио и телевизия. Настоящата регулаторна уредба обаче напълно покрива нуждата от регулиране на тези „фалшиви новини“. Има закони, които братят личността от клевети и обиди, има такива, които защитават националната сигурност от невярна и опасна информация, има дори такива, които братят стабилността на финансовата система и граничат с цензура.

На аргументът, че Европейската комисия също обмисля въвеждане на подобни рестрикции на ниво ЕС смело може да се отговори, че свободата на получаване и споделяне на информация и плурализмът на медиите са залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз. Ако тя бъде компрометирана по какъвто и да е начин, то това ще бъде за сметка на съвестта на европейските политици, които през последните години не се изявяват като особено пазители на правата на индивида.

Ако политиците настояват да ограничат фалшивите новини, нека ограничат непремерените си изказвания. Нека ограничат умишленото разпространение на лъжи и неверни факти, както и консумацията на алкохол при досег със социалните мрежи. Това ще е едно добро начало. Защото ако българските граждани предпочитат да вярват на абсурдна информация, публикувана в анонимен сайт с прекалено много удивителни знаци в заглавието, отколкото на институции като парламент и Министерски съвет, то проблемът е изцяло в тези институции, загубили отдавна доверието на своя суверен. И с рестрикции срещу медиите то няма да се върне.

Затова е и комично, когато попадаме на този абзац от позицията на партията:

„Нека не забравяме, че съвременните млади хора живеят в интернет. Занемаряваната с години образователна система, за съжаление, лиши много подрастващи от обективното умение да правят „цедка“ на материалите в интернет. Функционалната неграмотност, която е съвременния бич на младежта, също е благоприятен фактор лъжливите „новини“ често да стават най-четените и разпространявани в мрежата линкове. (…).“

Показва се тотално неразбиране на материята, въпреки смелите намерения за изготвяне на регулаторна рамка, която да я контролира. С огромна увереност, базирана на дългогодишен опит в медиите, твърдя, че съвременните млади хора са изключително по-адаптивни към информационната среда в интернет от съвременните немлади хора. Младежите значително по-лесно разпознават фалшивите новини, както и имат повече опции в намирането на източници на информация. За разлика от тях, немладежите, свикнали информационния поток да бъде „чист“ и внимателно обгрижван от държавните цензурни органи, не могат да свикнат със задължението на свободния човек да не вярва сляпо на всичко, което медиите му поднасят като новина.

В края на този текст, ще се обърна с най-добро чувство към всички тези бюстители на „чистия информационен поток“, независимо дали те са от ВМРО, Воля (комично и показателно е, че двете партии взаимно се обвиняват в разпространяване на фалшиви новини) или която и да е партия, която има самочувствието да бъде носител на истинността в българската медийна среда:

Разобличавайте, не ограничавайте!

Бъдете носители на истината, а не на цензурата. Не наричайте чуждото мнение „фалшива новина“, а положете усилия да убедите аудиторията защо не бива да се доверява на анонимни източници на информация. Спрете да финансирате медиите си (в които има немалко невярна информация) с публични средства. Спрете да ограничавате пазарното финансиране на медии. Така ще допринесете много повече за свободата и качеството на печата, отколкото с популистки мерки.

На война срещу фалшивите новини

 

Фалшивите новини са бич с дълго минало, със солидно настояще, а вероятно и с много дълго и солидно бъдеще. Пропагандните битки, преплитането на интересите на големите играчи на международната геополитическа сцена, сблъсъците на разузнавателните служби – това са все неща, които съществуват от десетилетия. Те със сигурност няма да спрат да съществуват, а напротив – ще стават все по-явни във времето на социалните мрежи, на всевъзможните онлайн платформи и т.н. Изключително важно, обаче, е не да се опитаме да ги спрем, защото това е сложна задача, а наистина да се внесе регулация в информационния поток. Подчертавам регулация, а не цензура, защото двете са различни понятия, а второто е недопустимо. Мащабът, който фалшивите новини достигнаха около кризата с животновъдите от Странджа, е тревожен. Сякаш остана усещането, че чашата този път наистина преля.

Трагедията с поминъка на хората бе умело използвана от хибридни елементи, от онлайн платформи – „бушони“, които заляха интернет пространството и социалните мрежи. Статии без автори, новини без източници, сайтове без контакти и данни за собствеността. Чиста работа – никой не носи отговорност! Още по-тревожното бе, че политически лидери на големи политически партии пристанаха на фалшивите новини, оглавиха ги, включиха се в разпространението им, целейки да ги осребрят политически.

Къде обаче остана националната сигурност на държавата?!

Политическата критика, политическият сблъсък, опозиционерството са едно, разклащането на държавата и нейната сигурност посредством хибридни фалшиви новини е съвсем друго.

Обявяването на евтаназирането на болни от чума животни за целенасочена акция на държавата, която цели обезлюдяване на Странджа, с цел заселване на мигранти, не може да бъде обект на политика. Това не е политика! Това е една грозна, цинична, неморална и недопустима заигравка със страховете на хората, с тяхната трагедия и болка, която подтиква превръщането на един санитарен и ветеринарен проблем в политическа криза, която разклати националната сигурност на държавата. От тази гледна точка ВМРО даде политическа заявка за законодателни промени в следващия парламентарен сезон след лятната ваканция, които да внесат регулация в информационния поток. В тази инициатива трябва да се включат всички парламентарни политически сили, представители на медиите – електронни, телевизионни, печатни, онлайн, всички. Фалшивите новини са тежък бич за нашето общество, с което трябва да се преборим всички заедно. Не може и не е допустимо хибридни атаки и фалшиви новини да имат влияние до такава степен, че да има реална възможност за сваляне на едно или друго правителство, без значение ляво или дясно, на този или на онзи. Днес е това, утре ще е друго правителство, което също би се сблъскало с пободен феномен. От тази гледна точка войната с фалшивите новини трябва да е национална, защото за каква национална сигурност на държавата говорим, когато няколко статии с фалшива информация могат да разклатят цялата държава. Уязвими сме, уязвими сме и то много, време за губене няма.

Та, от една страна имаме чисто регулацията на информационния поток, други важни мерки трябва да засегнат стартирането на адекватна образователна и информационна кампания, която да спомогне за повишаването на гражданската култура, когато говорим за борба с дезинформацията. Живеем в свят, в който търсенето определя предлагането. Очевидно потребителската аудитория у нас лесно се поддава на целенасочените дезинформационни кампании. Факт е, че има хора, които са с висока степен на образование, с владеене на чужди езици, със сериозни професии, което не ги спира да стават жертви на фалшивите новини. Следователно освен регулацията се нуждаем и от повишаване на собствената си гражданска и потребителска култура, да успеем сами да различаваме информацията от дезинформацията, да можем още по заглавието, включващо в себе си „БОМБА!“, „СЕНЗАЦИЯ“, „СКАНДАЛНО“  и прочее,  да се досетим, че новината е менте.

Тази война с фалшивите новини, разбира се, не е свързана само с политика.

Някои сайтчета редовно погребват този или онзи, някой известен певец, друга известна личност, а мерзавците дори погребаха и баба Дора от Шарково.

Друга фалшива новина ни „осведоми“, че хърватският национален отбор по футбол е дарил всички постъпления от СП по футбол в Русия. На нея станаха жертва много сериозни родни медии и платформи, които са обект на изключително голяма зрителска и потребителска аудитории.

Време за губене няма, така че всички заедно на война срещу фалшивите новини и деинзформационните кампании, регулация на информационния поток, никаква цензура, мощна кампания за повишаване на гражданската ни култура!

Михаил Кръстев

Михаил Кръстев

Редактор на "Либертарианецъ"

Михаил Кръстев е журналист с над десет години стаж в български медии. Интересува се от българска и международна политика, както и от разследваща журналистика. Работи като редактор в Телевизия Европа.

Любомир Милошев

Любомир Милошев

гост-автор

Любомир Милошев, роден през 1991г. в София. Завършил средно образование в 157 ГИЧЕ "Сесар Вайехо". Магистър по политология в Университета за национално и световно стопанство, където е председател (2013-2014 г.) на СНЦ "ЕГО ПОЛИТИКО", студентска организация на студентите от направление "Политически науки". Част е от организационния екип на ВМРО.

Кого подкрепяте?

Покажи резултатите

Loading ... Loading ...
Share This