Българщинàта се продава, честта да си българин се купува. До този извод единодушно стигнахме след разтърсващите новини от Агенцията за българите в чужбина. После се оказа, че това не са никакви новини. Лошо няма. Всъщност има, как да няма. Просто няма нищо учудващо – предметът на дейност на властта е този: да разрешава забранени неща срещу заплащане. „Българин да се наричам първа радост е за мене“ стана вече лозунг, който си и има своето финансово измерение.
Очевидно е, че всеки нов „български гражданин“ е като млад жиголо, оженил се по сметка за грозна реститутка. Къде им бяха българските корени преди 2007? Зовът на кръвта тогава по-слабо ли ехтеше? Още по-интересно стана, когато след арестите всички казаха: „Това е бизнес на патриотите“, с което принудиха патриотите да се оправдават кой бил патриот и кой не бил, кои в крайна сметка са автентичните патриоти и кои патриотите-епигони. Малко ни бяха „автентичните“ десни, та сега ще трябва да следим и кои са „автентичните“ патриоти. Но от друга страна може би би било интересно…
Днес патриотизмът е модерен. До вчера беше нещо съвсем банално – част от човещината: човек обича семейството си, близките си, родината си, какво толкова! Днес вече патриотизмът е част от консерватизма, който ще наследи Европа и ще дефилира тържествено върху руините на глобализма и мултикултурализма. Днес патриотизмът е толкова сладък и перспективен, че патриоти се пишат даже довчерашни интернационалисти, като социалистите, например. Тези, които допреди няколко десетилетия наричаха патриотизма „буржоазен шовинизъм“ и го противопоставяха на светлия и прогресивен пролетарски интернационализъм, сега се снимат с носии по партийни сборища. Днес не можеш просто да обичаш родината си, без да поемеш риска някой да те нарече фашист.
И като фашист те заклеймяват някакви личности, които със странно упорство продължават да настояват да бъдат наричани „десни“. Не може така. Или да спрат да наричат родолюбивите хора фашисти и путинисти, или да спрат да наричат себе си десни. Или поне да спрат да хленчат за тотално обединение, виждайки, че пак няма да ги бъде в парламента.
Десният човек е родолюбив и консервативен. Родолюбив, доколкото е морален и има развито чувство за дълг, и консервативен, защото не иска да му се променят през ден правилата в името на някаква политическа конюнктура. Десният човек е и либерален, но в онзи смисъл на думата, в който очаква да го оставят свободно да развие способностите си, да приложи трудолюбието си и да се радва на плодовете му, а не да го подтискат с регулации в името на нечия друга свобода.
Десният човек през 80-те беше либерал (истински либерал), защото трябваше да отвоюва елементарни свободи от комунистическия тоталитаризъм. Десният човек днес си е същият, какъвто беше тогава, когато развяваше сините знамена с лъвчето по улиците на София и затова със злоба му викат „консерватор“, защото не се е променил и защото иска да защити същите тези простички свободи. Десният човек обича свободата и справедливостта – затова понякога говори грубо или както му викат сега: „некоректно“. Десният човек винаги е бил патриот, заради което са го наричали шовинист и монархофашист.
Тъй че ако някой продава за рушвет българско гражданство, българско поданство или всяка друга форма на национална принадлежност, моля да не го наричате десен или ляв, патриот или космополит, консерватор или прогресист. Наричайте го продажна шушумига, която би правила все същото, което прави, от името на всеки режим и на всяка идеология. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
