Членство, ама индивидуално. Политическо, но не партийно

Една идея набира все по-голяма подкрепа в средите на избирателите на Реформаторския блок. Става въпрос за предоставянето на възможност за индивидуално членство в коалиционния формат. Идея, която стартира от Тома Биков именно на „страниците” на „Петте кьошета”, а впоследствие набра сила сред онлайн форумите и мрежите, свързани с потенциалните избиратели на РБ. Като опит да обобщи дискусията в тази насока и да придаде допълнителен организационен характер на инициативата, бе създадена и фейсбук-група.

В Реформаторския блок вече има, поне на теория, звено, което кореспондира с гражданския елемент. Това е т.нар. „Граждански съвет”, който представлява своеобразна „шапка”, чието предназначение бе да обобщава и консолидира партийните субекти под него. Дискусионно е доколкото това се случва, когато това звено всъщност бе съставено на базата на партийните квоти. С други думи, гражданите в Блока бяха разделени на „нашите”, „вашите” и „техните” граждани. А в процеса на утвърждаването на Реформаторския блок в полето на един от разпознаваемите политически субекти, в публичното пространство появата на представителите на Гражданския съвет видимо изоставаше от това на политическите лидери на партиите в Блока.

Последното не е обезателно лошо. Политиците затова са политици, за да се ангажират публично с позиции, които да аргументират с инструментариума и капацитета на политическата си партия. Но когато е направена заявката за изричен граждански стълб, редно е политическото присъствие, експертно и медийно, да не се развива за сметка на гражданското такова.

Естествено, че всеки политик е гражданин и всеки гражданин може да стане политик. Но политическият дискурс е различен от гражданския и това е най-силната страна на Реформаторския блок. Той може да изисква и черпи от гражданския си елемент както легитимност, така и експертиза.

За да бъде едно нещо „гражданско” обаче, то трябва да отговаря на едно простичко условие: да се самосъздаде отдолу-нагоре, а не да бъде формирано или инициирано от някоя партийна централа. Само по този начин Реформаторският блок, като претендент за акумулатор на гражданска подкрепа ще бъде автентичен изразител на политическите потребности, на които претендира, че е.

Аргументите в посока на утвърждаването на индивидуално членство в Реформатоския блок лесно могат да бъдат антиципирани. Резюмирани, някои от тях може би изглеждат горе-долу така: 

Първо, по този начин РБ ще получи възможността за приобщаването на граждански активни хора, които не припознават никоя от събралите се там партии  като обезателен свой избор. Това на практика означава едно: разширяване на електоралната подкрепа за коалиционния формат в посока на гражданската периферия.   

Второ, обособяването на ясна гражданска, но и организирана подкрепа, която да не е партийно зависима или подчинена на адресната регистрация на някой партиен офис. По този начин гражданският елемент ще придобие практическа „физиономия” и, току виж, тази физиономия се оказала шестият и най-автентичен лидер на блока.

Трето, формирането на ясен коректив и арбитър между възможните ценностни или егоистични интереси на политическите ръководства на партиите. Така всеки партиен субективизъм ще трябва да „стъпва” по-внимателно пред угрозата да не настъпи онзи свой избирател, който не е склонен да прави конюнктурни компромиси под давлението на тяснопартийния дискурс.

Четвърто, това ще се окаже действие в посока на  хомогенизирането на гражданската енергия и обобщаването й в сътрудничеството и с подкрепата на Блока. Избори може и да се правят с първично-партийните организации на партиите, но отдавна вече не се печелят само с апаратния актив.

Пето, така съществуващият в рамките на Блока „Граждански съвет” ще получи своя легитимен фундамент. Индивидуалното членство в коалиционния формат ще придаде „плътност” на съществуващата гражданска „шапка”, така че тя да не се чувства заложник на утилитарни партийни интереси.

Шесто, обуславянето на пълноценна гражданска квота в блока ще подобри както комуникационната стратегия на Реформаторския блок, така и неговия чисто публичен имидж. Припознаването на гражданското присъствие в политическата рамка е дълбок проблем по традиция за партиите в страната, но коалиционният формат има шанса да го преодолее посредством „насищането” си с непредубедена подкрепа и активност от гражданския сектор.  

Инициативата за индивидуално членство в Реформаторския блок ще бъде и своеобразен тест за мотивацията на политическите субекти в него да развият една пълноценна гражданска платформа. Изтъкваните съображения против нея, които се изчерпват само с технологично съдържание, изглеждат по-скоро като алиби, а не като аргументи.

Разбира се, макар и индивидуално, членството в Блока ще бъде политическо. Но то няма да бъде партийно, поне не в смисъла, в който са членовете на различните партии в него са към момента.     

Естествено, успешното реализиране на подобна инициатива за индивидуално членство в рамките на Реформаторския блок крие и някои рискове. Но това не са толкова опасности за самия Реформаторски блок, колкото за някои от стриктните партийци в него. Абсорбирането на сериозен и организационно „подреден” граждански актив под знамената на Блока би възпрепятствало партийното кадруване и услужливата безкритичност. Последното сигурно би причинило душевен дискомфорт на някой партиен портиер, но добруването на блока е по-важно от щастието на кой да е апартамент в него.   

Споделете:
Мартин Табаков
Мартин Табаков

Мартин Табаков е председател на Института за дясна политика. Бивш съветник към Политическия кабинет на министъра на външните работи Даниел Митов.