Без предупреждение, Съединените американски щати публикуваха дългоочаквана Национална стратегия за сигурност (NSS), която цели да пренасочи американската сигурност към обновен набор от основни американски интереси – суверенитет и граници, сигурност у дома и възстановяване на „американското величие“.
Стратегията има значителни последици за ролята на Америка на световната сцена, нейните приоритети у дома и как да се приложи „Америка на първо място“. Но именно късата, декларативна част за Европа предизвика най-силните „възмущения“.
Документът не спестява нищо на никого. В началните изречения се заявява, че „икономическият упадък на Европа е засенчен от реалната и по-остра перспектива за цивилизационно заличаване.“ В това отношение документът може да се разглежда като продължение на печално известните коментари на вицепрезидента Ванс в Мюнхен, че европейските държави нямат представа за какво „трябва да се борят“.
Може би най-безспорното е, че документът предлага конкретна критика към ЕС. Документът заслужава да бъде цитиран изцяло тук: „проблемите, пред които е изправена Европа, включват дейности на Европейския съюз и други транснационални органи, които подкопават политическата свобода и суверенитет, миграционни политики, които трансформират континента и създават конфликти, цензура на свободата на словото и потискане на политическата опозиция, намаляваща раждаемост и загуба на национални идентичности и увереност.“ С други думи, водещите политики на Европейския съюз – миграция, регулация на словото, намеса в изборите и културна война срещу традиционните европейски идеали – не са само неудобни за американските интереси, но и застрашават целостта и идентичността на самата Европа.
Реакцията беше предсказуема. Последователният еврофил и украинско-италиански главен кореспондент по външните работи на The Wall Street Journal, Ярослав Трофимов заяви, че САЩ са издали документ „призоваване за стратегическо разпадане“ на ЕС. A дълга серия от марионетки на ЕС в Европейския парламент започна масово да публикува полуграмотни обяснения за уж „демократичното“ функциониране на ЕС. И най-унизителното от всичко, привидно координирана операция за влияние доведе до участието на различни журналисти и неправителствени организации, финансирани от ЕС да публикуват знамето на ЕС с надпис „То символизира единство, свобода, мир, демокрация, равенство, цивилизация, разнообразие, върховенство на закона, наука, красота и сила.“ Фактът, че по всяко едно отношение ЕС работи за подкопаване на тези идеали, само подчертаваше оруеловския тон на съвременния елитен дискурс.
Стратегията беше публикувана, сякаш по съвпадение, заедно с новината, че X на Илон Мъск е глобен с 120 милиона евро по Закона за дигиталните услуги (DSA). Глобата, както Майкъл Шеленбергер правилно е посочил, е много ясно насочена към налагане на про-цензурна програма на X, която е известна с позицията си в полза на свободното изразяване. ЕС твърди, че глобата е за „неспазване на задълженията за прозрачност.“ Но освен факта, че изричната цел на DSA е да регулира речта (подробно описани в серия доклади от MCC Брюксел), „задълженията за прозрачност“ са, извинете за каламбура, прозрачна глупост. Европейската комисия настояваше за достъп до X данни за „изследователи“ (често платени от ЕС) да изпълняват дневният ред на ЕС за „проверка на фактите“ и предварителното одобрена адженда, и се оплакваше, че отварянето на Синята отметка от това да бъдат само за „пробудени елити“ към това да важат и за обикновени хора е „измамно“.
Опасенията, изразени в Националната стратегия за сигурност, едва ли можеха да бъдат по-добре илюстрирани. ЕС не само третираше американските технологични компании като удобен източник на приходи, не само че предприемаше всички възможни стъпки за ограничаване на свободата на изразяване, но в същото време извършваше масово оруеловска измама, за да я оправдае.
Но във воя на възмущение от това, че САЩ се осмеляват да критикуват режима на цензура в ЕС, е лесно да се изгубят от поглед по-дълбоките цели на NSS. Те са смели и за много патриоти в Европа са добре дошли.
Както Мелани Филипс правилно отбеляза, това е сигнал за събуждане, за да се обърне внимание на перспективата от „Цивилизационно заличаване.” Стратегията се осмелява да зададе прост въпрос: какво се случва с „европейските“ партньори, ако поради масова миграция и културна страхливост техните страни вече не са европейски? Това е повече от просто демографски проблем. Европейската цивилизация е основана на определени идеали – исторически споделени със САЩ – за открит дебат, демокрация и трудолюбие, наред с други. САЩ не се тревожат само за европейското ограничаване на онлайн словото, защото засяга големите технологични компании, но и защото поставя фундаментално под въпрос дали европейските нации са вдъхновени от идеалите на европейската цивилизация. Когато Брюксел, столицата на ЕС, показва рождествена сцена, в която лицата на Светото семейство са замъглени в името на „приобщаването“ трябва да се запитаме дали Европа все още се признава сама. САЩ не се интересуват само от регулацията на речта; Тя се тревожи, че партньорите ѝ са загубили волята да заявяват кои са.
Това не означава, че всичко в Стратегията е напълно последователно и безобидно. Една любопитна област е предложената връзка между Европа и Русия. След като току-що представи Европа като военно, икономически и политически крехка, NSS твърди, че Европа има „значително предимство на твърдата сила“ спрямо Русия, с намек, че Европа не трябва да се тревожи много за руския милитаризъм. Меко казано, това е доста оптимистично тълкуване на европейската готовност, запаси и индустриален капацитет, както уместно показа руското нахлуване в Украйна. Но американските плановици вероятно трябва да знаят това – което повдига въпроса към какво се стремят. Отговорът предстои: те искат да намалят европейските възприятия за Русия като „екзистенциална заплаха“, за да „възстановят условията за стратегическа стабилност в цялата евразийска суша.“ Трудно е да не се възприеме това като съобщение, че Европа ще бъде оставена на мира – с изключение на някои „значителни дипломатически ангажименти на САЩ“ – да се занимава с Русия.
Въпреки критиките към предишните американски администрации, има и пропусната възможност да се изправи истински пред ролята на американската мощ в насърчаването на проблемите, разгледани в стратегията. Стратегията правилно отбелязва, че „силно погрешни и разрушителни залози върху глобализма“ са изпразнили американската индустрия, позволили на бюрокрацията на DEI (Diversity (Разнообразие), Equity (Справедливост/Равенство) и Inclusion (Приобщаване)) да се вкорени в американските институции и са подложили американските правителства често на открито „антиамерикански“ международни институции. Но каквото и да казва Вашингтон сега за „погрешно насочен глобализъм“, европейската супердържава не се появи случайно. Тя се разви в рамките на американския чадър за сигурност, с постоянна подкрепа от страна на САЩ – отчасти за да ограничи Германия и Русия, отчасти за да запази Европа колективно управляема. Признаването на ролята на минали администрации в създаването на ситуацията, пред която сме изправени, би поставило начало на нова ера в трансатлантическите отношения върху основата на честността.
Но оставяйки настрана тези притеснения, Стратегията със сигурност представлява добре дошъл тласък за европейците, загрижени за фундаменталния, цивилизован упадък в Европа. Това изважда наяве поредица от притеснения – не само относно свободата на словото и намесата в изборите, но и за демографската реалност на континент, който наближава точката, в която става неразпознаваем – притеснения, които европейските елити са цензурирали, заровили или игнорирали.
Докато това предоставя полезен контрапункт за елитите на ЕС, които вече могат да поемат ролята на „защитници на европейския суверенитет срещу големите лоши Съединени щати“, в дългосрочен план новата американска политика за сближаване със сили в подкрепа на суверенитета ясно означава, че авторитетът на европейските елити е поставен под сериозен въпрос.
Но трябва да помним, че не Съединените щати са тези, които са наложили тези въпроси на масата. Освен интелектуалния дълг на MAGA към страни от Европа, НСС може само да посочи огромното недоволство на континента, защото европейските популисти набират позиции и отказват да бъдат заглушени. Притесненията, изложени в документа – от атаки срещу свободата на словото до престъпления срещу демокрацията, от икономическа стагнация до културно заличаване – са тези, които движат голямото популистко пробуждане.
Европейските популисти не трябва да се доверяват на американския изборен цикъл. Но засега има добре дошла възможност да се възползва от новото отношение на САЩ към Европа, за да се създаде не само нова серия облигации отвъд Атлантика, но и нов модел за Европа.
Ексклузивно за България съдържание за „Консерваторъ“ от нашите партньори „The European Conservative„
