Може би президентът на САЩ Тръмп отказа да присъства, но Европейската комисия не можеше да пропусне климатичната среща COP30 в Бразилия. Участваха не само президентът Урсула фон дер Лайен, но и европейският комисар по климатичните действия, холандеца Вопке Хукстра който похвали обилно „ценообразуването на въглерода“ и налагане на данъци върху емисиите на CO2. Според него това е „нещо, към което трябва да се стремим: поставянето на цена на въглерода е нещо, което трябва да преследваме възможно най-бързо с възможно най-много страни.“
Това е спорно, предвид състоянието на европейската икономика. Особено химическата индустрия е в проблемна ситуация. В началото на 2024 г. важна среща на върха беше проведена в Антверпен по тази тема, на която присъстваха водещи фигури от европейската политика и европейския химически сектор. Тази среща завърши с призив за по-ниски енергийни разходи и по-малко бюрокрация. Въпреки това, през юни 2024 г. сър Джим Ратклиф, основател и собственик на голямата британска химическа компания INEOS, се оплака, че политиците на ЕС „слушат, но все още не съм видял никакви промени.“
Междувременно практически нищо не се е променило. През октомври Стивън Досет, ръководител на Ineos Inovyn, дъщерно дружество на INEOS, посочи, че „Европа извършва индустриално самоубийство“, след като още един химически завод в Германия трябваше да затвори заради изключително високите енергийни разходи. Самият Ратклиф вече призова: „Въглеродните данъци да бъдат премахнати. … Нуждаем се от действия, а не съчувствени думи, иначе няма да остане много от европейската химическа индустрия за спасяване.“
Климатичен данък и регулации на ЕС за износ
Години експерименти с европейското енергийно снабдяване – от отказ от експлоатация на собствените си изкопаеми горива до затварянето на ядрени електроцентрали – си казват думата. Ще отнеме години, за да се върнем към енергийно снабдяване, което поставя на първо място евтината енергия, но това, което европейските политици могат да направят днес, е да премахнат климатичната данъчна схема на ЕС, ETS. Цената на природния газ преди този данък в момента е около два пъти по-висока в Европа, отколкото в Америка. Когато данъкът на ETS се добави към европейската цена, тази цена се удвоява. Това прави цената, включително данъците, Четири пъти по-висока отколкото американската цена. Не е нужно да си експерт, за да видиш колко трудно това прави нещата за европейската индустрия и какъв би бил ефектът от премахването на ETS.
Затова е обезпокоително да се отбележи, че Хукстра иска да изнесе този провалящ се европейски модел в останалия свят. Американският опит показва, че има и начини за намаляване на емисиите, като се фокусираме върху икономическия растеж, а не върху данъците. Емисиите на CO2 в САЩ, където такъв климатичен данък или система „cap and trade“ до голяма степен липсва, са намалели по-рязко в процентно отношение на глава от населението, отколкото в ЕС от 2005 г. насам, когато системата ETS беше въведена в Европа.
Въпреки това, избягването на централно планиране не е особено популярно на бразилската климатична среща COP. На дневен ред са така наречените ‘Репарации’ които се изискват от Запада заедно с все по-засилващи се зелени регулации. Китай критикува ЕС, че прави твърде малко, въпреки че Китай, като Индия продължава да строят нови въглищни електроцентрали.
Изсичане на дъждовни гори заради климатичните промени
Избраното място за климатичната среща COP повдига легитимни въпроси. COP30 се провежда в Бразилия, в Белем, в центъра на региона на Амазонка — място, което принуди бразилците да изсичат на гори, за да строят нови пътища и летища. Десетки хиляди хектара защитени амазонски дъждовни гори бяха отрязани за изграждане на нова четирилентова магистрала.
Странно, президентът на Европейската комисия фон дер Лайен благодари на бразилския президент Лула за политиката срещу обезлесяването на COP30, като каза: „Бразилия показва голямо лидерство. Дали става дума за цена на CO2 или борба за нашите гори.“
Въпреки че ЕС се бави със собствената си нова бюрократична директива срещу обезлесяването, Бразилия не е точно модел по отношение на него. Например, отглеждането на соя е отговорно за сериозни екологични щети.
През август бразилските власти взеха решение за премахването на мораториума върху соята в Амазонка (ASM) —договорка, в която търговците на стоки се съгласиха да не купуват соя от райони, обезлесени след 2008 г. Според изследвания, това е допринесло за намаляване на общия темп на обезлесяване в региона на Амазонка. Това, което е забележително е, че споразумението беше доброволно и обедини фермери, екологични активисти и международни хранителни компании. Това позволи значително увеличаване на производството на соя, без да се унищожава регионът на Амазонка, и се смята, че е предотвратило обезлесяване на 17 000 квадратни километра.
Спирайки мораториума, Световният фонд за дивата природа заяви: „Може да отвори площ с размерите на Португалия за обезлесяване.“ НПО организации посочиха, че производството на соя в Бразилия допринася значително за обезлесяването на амазонските дъждовни гори, както чрез изсичане на гори за нови соеви ферми, така и чрез изместването на дребни фермери, които след това се преместват в горските райони, за да се занимават със препитания като земеделие.
Климатичната ортодоксия отстъпва на заден план пред комфорта
Други двойни стандарт илесно могат да бъдат намерени на тази климатична среща на ООН.
Бразилското правителство трябваше да наеме два круизни кораба поради липса на хотели, които да поберат всички участници. Тези кораби — предвидени за настаняване на делегати от по-малко влиятелни страни—очевидно се задвижват от дизел, изкопаемо гориво, което е особено осъждано от активистите за климатичните промени.
Участниците в конференцията също се оплакаха относно липсата на климатизация — отново, нещо, което не съвпада напълно с тяхната климатична ортодоксия.
Датският икономист Бьорн Ломборг, който със сигурност не може да бъде обвинен в „отричане климатичните промени“ —заключи:
Климатични срещи като COP30 трябва да се фокусират повече върху човешкото благосъстояние и да признаят, че повишаването на благосъстоянието е един от най-добрите отговори на климатичните промени, защото прави хората по-устойчиви.
Лидерите трябва също да прекратят обсесията си по скъпите и неефективни NetZero политики и да удвоят усилията си върху адаптацията, както и инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, за да катализират иновациите в зелената енергия.“
Ексклузивно за България съдържание за „Консерваторъ“ от нашите партньори „The European Conservative„
