fbpx

НОВО

Прогресивният данък – една услуга, различни цени

Дебатът за размера на данъците и философията на облагането на доходите (плосък срещу прогресивен модел) наглед е финансово-икономически, но по същество има съвсем друга природа. Това се вижда и от аргументите на защитниците за смяна и оставане на модела - и вляво, и...

Заплашен ли е плоският данък

Отнякъде изведнъж стана актуално да се говори за замяна на плоския данък с прогресивен? Плоският (пропорционален) данък от 10% е едно от най-добрите неща, които са правени за икономиката на България и е една от основните причини за икономическия напредък на страната...

Защо полетът е важен?

На 30-ти май частната американска компания СпейсЕкс съвместно с НАСА изпрати за пръв път в космоса кораба "Крю Драгън" с хора на борда. Събитието е историческо, но причината затова вероятно е по-различна, отколкото си мислите. Не защото САЩ най-накрая спира да зависи...

Световната здравна пионка на Китай

Пандемията COVID-19 все още продължава своето настъпление в Латинска Америка, докато една голяма част от населението на планетата постъпателно започна да се възвръща към нормалността. Катаклизъм като този ще се помни още дълго и сега идва моментът, в който светът...

Връзката между християнството и капитализма

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тома Петров гостува в предаването "Business Daily" по "ТВ Европа". Вижте пълното видео:

Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”?

В преносен смисъл, всеки един от нас носи “маска”. В работата сме едни, вкъщи други, а пред близки приятели съвсем различни. Носим я, защото се страхуваме: от вируса, от отхвърляне, от истината… Но представете си, че този страх изчезне. Готови ли сме за истината като...

Антикрехкост и епидемии

„When it rains, it pours“[i]“Злото никога не идва само”„Няма, няма, па току си....“ Дебели опашки Както може да потвърди всеки преподавател в университет, студентите носят своите проекти и курсови работи наведнъж в последния ден на семестъра. Цял семестър е тихо,...

Малко по-лошо

Мишел Уелбек е псевдоним на Мишел Томас, френски писател, станал световно и скандално известен с романите „Елементарните частици“ („les Particules élémentaires“) и „Платформата“ („Plateforme“). Оригинална публикацияПревод: Константин Туманов Трябва да си го признаем:...

Привилегированите

В последните дни нашумяха поредните два случая на насилие. Първият - четирима души нападнаха младо семейство. Мъжът и жената са атакувани докато извеждат едногодишните си близначета на разходка. Ден по-рано бащата има кратък словесен сблъсък с един от нападателите,...

Кога е създаден македонският език (нови документи)

Представям на вниманието ви документ, намерен в държавния архив на Република Северна Македония в Скопие, от член на българската „Македонска патриотична организация Пирин“ в Чикаго и разпространен от нейния деец Драгомир Богданов. Оригиналният текст е на руски и е...

Корпоративен социализъм: Държавата спасява не вас, а инвеститорите и мениджърите

Време за четене: 4 мин.

Насим Никълъс Талеб е ливански и американски икономист и есеист. Работи до 2004 г. в редица финансови институции, след които се отдава на преподавателска и писателски дейност. Книгата му „Черният Лебед“ е оценена от Sunday Times като една от 12-те най-влиятелни книги, издадени след Втората световна война и се задържа 36 седмици в списъка на бестселърите в New York Times.

Марк Шпицнагел е американски инвеститор и мениджър на хедж фондове. Т ой е известен като пионер в т. нар. „Хеджиране на опашката“ или „черен лебед“, инвестиционна стратегия, предназначена да осигури застрахователна защита срещу сривовете на фондовите борси.


Правителството на САЩ предприема мерки да “спаси” авиолиниите, Боинг и други засегнати компании. Въпреки че изрично настояваме тези компании да бъдат спасени, може да има етични, стопански и структурни проблеми, свързани с подробностите при изпълнението. Всъщност е факт, че такива ще има, ако изследваме историята на подобни спасявания.

Потъването на “Медуза”

През 2008/9 г. държавата спаси банките (но най-вече банкерите), благодарение на тогавашния секретар на хазната Тимъти Гайтнър, който се бори в полза на шефовете на банките срещу Конгреса и някои други членове на администрацията на Обама. Банкери, които изгубиха повече пари, отколкото са спечелени за цялата история на банкирането, получиха най-големите бонуси в историята на банкирането само две години по-късно, през 2010 г. И по съмнителен начин, само няколко години по-късно, Гайтнър получи високоплатена работа във финансовата индустрия.

Това беше крещящ случай на корпоративен социализъм и награждаване на една индустрия, чиито мениджъри са “изкупени” от данъкоплатците. Асиметрията (морален риск) и това, което наричаме опционалност за банкерите, могат да бъдат изразени така: Ръководителите и банкерите побеждават при ези, данъкоплатците губят при тура. Това дори не взема предвид политиката на количествено улесняване, която води до раздуване на стойностите на активите и увеличаващо се неравенство в полза на супер богатите. Спомнете си, че спасяванията станаха с напечатани пари, които на практика обезценяват заплатите на средната класа в сравнение с определени активи като ултра-луксозните апартаменти в Ню Йорк Сити.

Генерализираната “размяна на Боб Рубин”: Задържаш печалбите, прехвърляш загубите на данъкоплатците. На името на Боб Рубин, който прибира 120 милиона долара от Citi, но се оправдава с “несигурност” и запазва бонусите си от миналото. Това окуражава всеки да не се застрахова за такива събития, защото правителството ще плати сметката.

Ако е “спасено”, значи е обществено благо

Първо, не трябва да бъркаме авиолиниите като физическа компания със съответната финансова структура. Нито трябва да бъркаме съдбата на служителите на авиолиниите с безработицата на съгражданите ни, която може да бъде пряко компенсирана, вместо непряко с остатъците от корпоративните субсидии. Трябва да научим от епизода с Гайтнър, че спасяването на индивиди на база техните нужди не е същото като спасяването на корпорации на база нашата нужда от тях.

Следователно, спасяването на авиолиния не трябва да се приравнява на субсидирането на нейните акционери и високоплатени мениджъри и промотирането на допълнителен морален риск в обществото. Защото самият факт, че спасяваме авиолинии, показва тяхната роля като обществени блага. И ако като такива, те са необходими на обществото, тогава защо мениджърите им имат опционалност? По бонус схема ли работят държавните служители? Същата обосновка можем да използваме срещу непрякото спасяване на капиталови съвкупности като хедж фондове и безкрайните инвестиционни схеми, които имат голяма експозиция към такива активи. Те нямат честна стратегия за намаляване на риска, освен заучено наивно разчитане на спасяванията, или каквото се нарича от индустрията “правителствената опция”

Второ, тези корпорации лобират за спасяване, което в крайна сметка ще получат, благодарение на натиска, който могат да наложат на правителството, чрез различни лобисти. Но какво става с малкия ресторант на ъгъла? Независимия гид? Личния треньор? Масажиста? Бръснаря? Продавачът на хотдог, живеещ от туристи пред музея Met? Тези групи не могат да си позволят лобисти и ще бъдат игнорирани.

Буфери, не дълг

Трето, както предупреждаваме от 2006 г., компаниите имат нужда от буфери, за да се справят с несигурността – не дълг (обърнат буфер), а буфери. Майката природа ни е дала два бъбрека, въпреки че имаме нужда само от част от единия. Защо? За всеки случай. Няма нужда да предвиждаме специфични лоши събития, за да знаем, че буферът е необходим. Което ни води до проблема с обратното изкупуване. Защо трябва да харчим пари на данъкоплатците, за да спасяваме компании, които са харчили парите си (и често са вземали заеми, за да имат тези пари) за изкупуване на собствените си акции (за да получи изпълнителният директор опционалност), вместо да създадат буфер за черни дни? Такива спасявания наказват тези, които са действали консервативно и дългосрочно им вреди, защото се дава предимство на глупака и лобиста.

Не е черен лебед

Някои хора твърдят, че пандемията е “Черен лебед” – нещо неочаквано, затова липсата на планиране е извинима. Книгата, която често цитират е “Черният лебед” (написана от един от нас). Ако бяха прочели тази книга, щяха да знаят, че подобна световна пандемия е изрично представена там като бял лебед: нещо, което с голяма сигурност ще се случи. Такава остра пандемия е неизбежна, като резултат от структурата на съвременния свят. И икономическите последици ще бъдат усложнени, поради увеличената свързаност и свръхоптимизацията. Факт е, че правителството на Сингапур, което съветвахме в миналото, беше подготвено за тази евентуалност с подробен план още от 2010 г.

Превод от английски: Теодор Димокенчев

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ