fbpx

НОВО

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Катастрофата в Бейрут

Светът стана свидетел на потресаващи кадри вчера от Бейрут. По-малко от двадесет и четири часа след огромната експлозия, все още няма потвърждение, какво може да е причинило взрива, но още в първите часове след него говорител на израелското правителство обяви, че...

Националната ненавист

"Ненавиждам София", написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в...

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

Корпоративен социализъм: Държавата спасява не вас, а инвеститорите и мениджърите

Време за четене: 4 мин.

Насим Никълъс Талеб е ливански и американски икономист и есеист. Работи до 2004 г. в редица финансови институции, след които се отдава на преподавателска и писателски дейност. Книгата му „Черният Лебед“ е оценена от Sunday Times като една от 12-те най-влиятелни книги, издадени след Втората световна война и се задържа 36 седмици в списъка на бестселърите в New York Times.

Марк Шпицнагел е американски инвеститор и мениджър на хедж фондове. Той е известен като пионер в т. нар. „Хеджиране на опашката“ или „черен лебед“, инвестиционна стратегия, предназначена да осигури застрахователна защита срещу сривовете на фондовите борси.


Правителството на САЩ предприема мерки да “спаси” авиолиниите, Боинг и други засегнати компании. Въпреки че изрично настояваме тези компании да бъдат спасени, може да има етични, стопански и структурни проблеми, свързани с подробностите при изпълнението. Всъщност е факт, че такива ще има, ако изследваме историята на подобни спасявания.

Потъването на “Медуза”

През 2008/9 г. държавата спаси банките (но най-вече банкерите), благодарение на тогавашния секретар на хазната Тимъти Гайтнър, който се бори в полза на шефовете на банките срещу Конгреса и някои други членове на администрацията на Обама. Банкери, които изгубиха повече пари, отколкото са спечелени за цялата история на банкирането, получиха най-големите бонуси в историята на банкирането само две години по-късно, през 2010 г. И по съмнителен начин, само няколко години по-късно, Гайтнър получи високоплатена работа във финансовата индустрия.

Това беше крещящ случай на корпоративен социализъм и награждаване на една индустрия, чиито мениджъри са “изкупени” от данъкоплатците. Асиметрията (морален риск) и това, което наричаме опционалност за банкерите, могат да бъдат изразени така: Ръководителите и банкерите побеждават при ези, данъкоплатците губят при тура. Това дори не взема предвид политиката на количествено улесняване, която води до раздуване на стойностите на активите и увеличаващо се неравенство в полза на супер богатите. Спомнете си, че спасяванията станаха с напечатани пари, които на практика обезценяват заплатите на средната класа в сравнение с определени активи като ултра-луксозните апартаменти в Ню Йорк Сити.

Генерализираната “размяна на Боб Рубин”: Задържаш печалбите, прехвърляш загубите на данъкоплатците. На името на Боб Рубин, който прибира 120 милиона долара от Citi, но се оправдава с “несигурност” и запазва бонусите си от миналото. Това окуражава всеки да не се застрахова за такива събития, защото правителството ще плати сметката.

Ако е “спасено”, значи е обществено благо

Първо, не трябва да бъркаме авиолиниите като физическа компания със съответната финансова структура. Нито трябва да бъркаме съдбата на служителите на авиолиниите с безработицата на съгражданите ни, която може да бъде пряко компенсирана, вместо непряко с остатъците от корпоративните субсидии. Трябва да научим от епизода с Гайтнър, че спасяването на индивиди на база техните нужди не е същото като спасяването на корпорации на база нашата нужда от тях.

Следователно, спасяването на авиолиния не трябва да се приравнява на субсидирането на нейните акционери и високоплатени мениджъри и промотирането на допълнителен морален риск в обществото. Защото самият факт, че спасяваме авиолинии, показва тяхната роля като обществени блага. И ако като такива, те са необходими на обществото, тогава защо мениджърите им имат опционалност? По бонус схема ли работят държавните служители? Същата обосновка можем да използваме срещу непрякото спасяване на капиталови съвкупности като хедж фондове и безкрайните инвестиционни схеми, които имат голяма експозиция към такива активи. Те нямат честна стратегия за намаляване на риска, освен заучено наивно разчитане на спасяванията, или каквото се нарича от индустрията “правителствената опция”

Второ, тези корпорации лобират за спасяване, което в крайна сметка ще получат, благодарение на натиска, който могат да наложат на правителството, чрез различни лобисти. Но какво става с малкия ресторант на ъгъла? Независимия гид? Личния треньор? Масажиста? Бръснаря? Продавачът на хотдог, живеещ от туристи пред музея Met? Тези групи не могат да си позволят лобисти и ще бъдат игнорирани.

Буфери, не дълг

Трето, както предупреждаваме от 2006 г., компаниите имат нужда от буфери, за да се справят с несигурността – не дълг (обърнат буфер), а буфери. Майката природа ни е дала два бъбрека, въпреки че имаме нужда само от част от единия. Защо? За всеки случай. Няма нужда да предвиждаме специфични лоши събития, за да знаем, че буферът е необходим. Което ни води до проблема с обратното изкупуване. Защо трябва да харчим пари на данъкоплатците, за да спасяваме компании, които са харчили парите си (и често са вземали заеми, за да имат тези пари) за изкупуване на собствените си акции (за да получи изпълнителният директор опционалност), вместо да създадат буфер за черни дни? Такива спасявания наказват тези, които са действали консервативно и дългосрочно им вреди, защото се дава предимство на глупака и лобиста.

Не е черен лебед

Някои хора твърдят, че пандемията е “Черен лебед” – нещо неочаквано, затова липсата на планиране е извинима. Книгата, която често цитират е “Черният лебед” (написана от един от нас). Ако бяха прочели тази книга, щяха да знаят, че подобна световна пандемия е изрично представена там като бял лебед: нещо, което с голяма сигурност ще се случи. Такава остра пандемия е неизбежна, като резултат от структурата на съвременния свят. И икономическите последици ще бъдат усложнени, поради увеличената свързаност и свръхоптимизацията. Факт е, че правителството на Сингапур, което съветвахме в миналото, беше подготвено за тази евентуалност с подробен план още от 2010 г.

Превод от английски: Теодор Димокенчев

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ