Преди около две години пак във връзка с Луковмарш писах за това, какви са мотивите на нашите комуняги да си измислят всевъзможни поводи за провеждането на истерични „антифашистки“ кампании. Те имат ясното съзнание за общия генезис и същностната идентичност между техния интернационалсоциализъм и националсоциализма.
Затова и бягат като дявол от тамян от понятието националсоциализъм като го подмениха с фашизъм. Фашизмът, разбира се, също е форма на националсоциализма и произлиза от социализма. Самият Мусолини е бил изявен социалист и главен редактор на централния социалистически вестник „Аванти“. Но има една съществена разлика между фашизма в Италия и националсоциализма в Германия, а тя е антисемитизмът и расизмът. В доктрината на фашизма не се съдържат антисемитизъм и расизъм. Това е един от основните и дълбоко прикривани мотиви за това комунистите да се провъзгласяват за антифашисти, а не за антинационалсоциалисти по времето на сталинизма и до днес. Освен общият социалистически елемент, както и обстоятелството, че Сталин и Хитлер от 23 август 1939 г. до 22 юни 1941 г. са фактически съюзници, които нападнаха, окупираха и си поделиха на само Полша, а почти цяла Европа, другата обща черта между националсоциалистическа Германия и сталинова Русия е антисемитизмът. Тук ще цитирам пасаж от изявлението на председателя на Американския еврейски комитет (AJC) Дейвид Харис – една от най-влиятелните еврейски организации в САЩ и в света, направено по повод опитите на Русия да си присвои заслугите на България за спасяването на почти 50 хиляди български евреи:
„При всички безценни действия за разгром на нацисткия режим безспорен е антисемитизмът на Сталин преди и след войната, както и неговите действия за предотвратяване емиграцията на евреи през цялото време на управлението му.“
Със страшна сила стои въпросът – къде бяха тези кресливи „антифашисти“ преди 22 юни 1941г., когато Хитлер нападна СССР? Защо „Славното“ партизанско движение и „антифашистка“ съпротива започват, чак след като се разпадна съюзът между Сталин и Хитлер. Отговорът е очевиден и исторически доказан – нашите комунисти не са нито антифашисти, нито леви, нито русофили, те винаги са били кремълски слугинаж.
Колкото пощадиха белогвардейците, заради това, че са братя руси, толкова ще пощадят всеки руснак, който не се ползва с доверието на Кремъл. Има ли съмнение, че ако съюзът между СССР и нацистка Германия не се беше разпаднал, нашите комунисти щяха да са първи поборници за депортирането на българските евреи. Нима комунистическата власт не беше тази, която под диктовката на Москва, с кървав терор обезбългаряваше Пиринския край като принуждаваше българите да се самоопределят като македонци? Нима БКП не проведе геноцид по отношение на националния ни елит, за да изпълни заръката на Кремъл да превърне българина в хомосовиетикус?
И преди съм писал, че за нашите комунисти фашизмът винаги е бил тъй жизнено необходим, както въздуха и слънцето за всяко живо същество. Митът за чудовищния фашизъм по нашите земи е алиби за националното предателство и зверствата, извършени от комунистите. Този мит те ревностно поддържат и до днес по още една причина. След членството на страната ни в ЕС и НАТО за комунистическата руска пета колона в България е изключително важно да се легитимира като партньор на САЩ и западните им съюзници, а антифашизмът е една отлична възможност за това. Най-ярките представители на тази пета колона са потомци на изявени комунистически фамилии, повечето от които активни участници в комунистическите чистки. Едно от основните занимания на тези хора е да клеветят страната ни навън, като непрекъснато внушават, че България е била фашистка държава, отричат ролята на страната ни за спасяването на близо 50 хиляди български евреи, като ни вменяват във вина депортирането на евреите от Македония и Беломорието, територии, за които на България са отстъпени от Германия ограничени права да администрира, но не и да се разпорежда с населението. Другото тяхно занимание е да клеветят всеки български патриот и антикомунист, като го набеждават за фашист.
Искам да бъде ясно, не харесвам Луковмарш, не съм участвал в него и нямам намерение да бъда част от нещо, защото го възприемам като инфантилен водевил. Няма как да участвам в този маскарад на хора с униформи и факли, не само поради естетически и етически съображения, а и защото смятам, че това не е почит, а подигравка с личността на един голям българин, родолюбец и герой, какъвто е ген. Луков. Стилистиката на този маскарад само дава аргументи на клеветническата кампания срещу генерала, водена от потомците на разни комунистически терористи, като тези които са убили брутално и подло ген. Луков пред очите на невръстната му дъщеря.
Питам обаче, къде е тази чувствителност от страна на нашите „антифашисти“, къде е ръководството на Шалом, когато из страната ни шестват путиновите фашизоиди, маскирани като рокери. Къде е реакцията им срещу нацистка постановка като тази пред любимият им паметник на “Альоша”!
От 2003 година Луковмарш се провежда, без това да нарушава закона. Точно за да не бъдем като националсоциалистите, комунистите и фашистите, ние не можем да искаме забраната на едно мирно шествие, защото имаме определени подозрения или просто защото не ни харесва! Какво е основанието да се претендира за забрана на едно събитие, само защото някой открива прикрита нацистка символика в него? Не е ли лицемерие и цинизъм, не е ли демонстрация на двоен стандарт – тази истерия срещу това шествие, след като в страната ни все по-често, включително и с участието на националните медии и представители на националните институции, се организират събития, с които откровено и недвусмислено се изразяват почит и възхвала на един обявен със закон за престъпен комунистически режим? Не е ли проява на расизъм и антибългаризъм приемането, че над 100 млн. жертви на комунистическите режими са втора категория жертви и че те не тежат колкото поне пет пъти по-малкото жертви на другите престъпни режими – националсоциалистическия и фашисткия?
Що се отнася до спекулациите с някаква позиция на Световният еврейски конгрес по въпроса за Луковмарш, искам да припомня две позиции в българските медии на тази организация по отношение на подкрепата за Бокова – „Световният еврейски конгрес подкрепя Бокова за шеф на ООН“ и „Световният еврейски конгрес скочи срещу Ирина Бокова“(виж ТУК и ТУК,б.а.)
Най-впечатляваща обаче е болшевишката страст, с която левичарите са готови да заклеймят като антисемит и всеки евреин, дори и да е премиер на Израел, ако има десни убеждения. Един наш сайт цитира една сродна ляволиберална щатска медия, в която десният премиер на Израел Бенямин Нетаняху, едва ли не, е изкаран антисемит, защото подкрепил Орбан срещу Сорос (виж ТУК, б.а.).
В левият печат, включително и в израелски медии, като например в. „Аарец“, също можем да видим, как националният герой на Израел Владимир Жаботински, който още през 1909 г. излиза с остра критика срещу антисемитизма в руската литература и който е създател на ревизионисткото течени в ционизма, както и неговата организация са обвинявани в профашистки и даже пронацистки уклон (виж ТУК, б.а. ).
Това, че през 2005 година Кнесетът е приел закон за почитане паметта на Жаботински не създава пречка пред левичарите да хвърлят върху него подобни обвинения. Явно обстоятелството, че Жаботински е убеден противник на марксизма представлява незаобиколим проблем за тях и до днес. В Израел обаче денят на неговата смърт е определен като „Ден на Жаботински“. В този ден на планината Херцел се провежда държавна церемония за почитане на паметта му, а съгласно закона на този ден държавата и училищата провеждат образователни събития, посветени на паметта на Жаботински, за да бъде предадено неговото духовно наследство на следващите поколения.
Кресливите претенденти за борци срещу антисемитизма трябва да си дават сметка, че именно поставянето на знак за равенство между комунизма и еврейството е основният стълб на антисемитизма. Главният повод за гоненията срещу евреите през ХХ век е обвинението в световен еврейски заговор, който цели чрез комунистически революции да бъдат унищожени християнският свят и европейската цивилизация. За да бъде придадена достоверност на тази конспиративна теория през 1905 г. руският писател С. Нилус публикува т. нар. “Протоколи на ционските мъдреци”, които са изфабрикувани по уж намерени протоколи на ръководителите на юдейската общност.
Добре е да се знае, че ако си комунист това не те прави автоматично евреин или борец с антисемитизма, така като, ако си евреин това не те прави автоматично комунист!
За толкова години, никой не изкара и едно доказателство, че ген. Христо Луков е антисемит, но лепенето на грозни етикети върху неговото име продължава. Най-гнусната практика на комунистите, нациналсоциалистите и фашистите беше лепенето на фалшиви етикети, за да оправдаят преследването и ликвидирането на невинни хора. Оклеветяването на този герой и достоен български генерал е позорен опит да бъдат реабилитирани комунистическите терористи, които го екзекутираха, и оневинени техните наследници.
Оригинална публикация във faktor.bg
