Интервю на финансиста Никола Филипов за в. Труд.
– Господин Филипов, от 6,4 дефицит, колкото бе заложила в проекта за бюджет Росица Велкова, служебен министър на финансите, сега Асен Василев, влизайки отново във финансовото министерство декларира, че кабинетът “Денков-Габриел” ще внесе бюджет с 3 процента дефицит. На какво се разчита – на приходни мерки или счетоводни механизми? Или пък нещо друго?
– На този етап това е много трудно да се прогнозира, но ако следваме икономическата визия на Асен Василев за държавния бюджет и ролята на държавата в икономиката от времето на му на финансов министър може да очакваме повишаване на социалните разходи, както и на разходите за заплати в държавната администрация. Въпреки заявките за изготвянето на държавен бюджет с 3% бюджетен дефицит аз съм по-скоро песимист това да се случи, което за съжаление ще ни отдалечи допълнително от еврозоната. По линия на приходните мерки държавата разполага с ограничен инструментариум, с който може да повиши данъчните приходи. Всяко едно повишаване на данъчната тежест в момента ще доведе до редица негативни ефекти върху икономиката ни в средносрочен и дългосрочен аспект. Такива фактори са влошаване на инвестиционния климат в страната до загуба на конкурентоспособност и стагниране на пазара на труда. Цел номер едно пред министерство на финансите би трябвало да бъде запазването на ниските данъци в страната, които са ключов фактор за устойчив икономически растеж. Имайте предвид, че европейската икономика се намира в изключително деликатна позиция. През последните две тримесечия тя реализира минимални спадове, което де факто означава, че вече се намираме в техническа рецесия. Така, че трябва да бъдем изключително прецизни и консервативни при структурирането на държавните бюджети за 2023 и 2024 година, защото при забавяне на икономическата активност можем да очакваме спад в данъчните постъпления, което допълнително да увеличи бюджетните дефицити през тези години. За да се избегне акумулирането на неустойчиви бюджетни дефицити, фокусът на финансовия министър трябва да бъде съсредоточен върху оптимизация на разходната част на бюджета. През последния гласуван бюджет през 2022 година в него бяха заложени огромни социални разходи, които държавата трудно може да си позволи. На този етап е изключително позитивна новината, че в народното събрание сякаш има консенсус за замразяване на минималната работна заплата, защото нейното административно увеличение и то на прага на икономическа рецесия създава редица структурни проблеми на пазара на труда и увеличава допълнително бюджетния дефицит, защото една немалка част от заплащането в държавната администрация е базирано върху нея. Реалността е такава, че всяка една политическа партия ще реализира негативи от рязането на социални разходи и замразяване на заплатите в държавната администрация, но е крайно време политическата ни класа да подходи отговорно към държавния бюджет и да започне да води правилните икономическите политики независимо от високата политическа цена, която ще платят в краткосрочен аспект. В дългосрочен аспект, обаче бизнесът и домакинствата ще оценят позитивите от една консервативна фискална политика.
– В доклада на Велкова имаше данни от министерствата на образованието, на МВР – при студена зима може да затварят временно училища, а за полицаите да няма достатъчно пари. Тези страхове само на хартия ли са описани, или действително ситуацията е притеснителна, да не кажем и критична?
– Не вярвам да се стигне до такива апокалиптична картина. Поне на този етап изглежда, че кризата с цените енергийните ресурси е овладяна, защото в последните месеци имаме сериозни спадове на целите на природния газ, които са преди всичко следствие на спад в потреблението на природен газ през пролетта и лятото. Ако газохранилището в Чирен бъде запълнено на текущите цени, вероятността от подобен негативен сценарий ще бъде минимален. Още един фактор, който ме кара да бъде умерен оптимист по тази линия е и фактът, че европейската икономика успя да диверсифицира доставчиците на природен газ относително бързо в месеците след военната инвазия на Русия в Украйна и последвалото шоково повишаване на енергийните ресурси. Така, че Европа и в частност България със сигурност влизат значително по-независими и по-подготвени за зимния отоплителен период.
– Отражението от бюджетната политика се усеща обикновено от гражданите след няколко месеца – кои са най-големите притеснения сред бизнеса?
– В условията на пазарна икономика държавния бюджет оказва минимално влияние върху живота на заетите в частния сектор. Той оказва влияние преди всичко за заетите в държавната администрация където заетите очакват да има постоянно увеличение на тяхното заплащане. Напълно разбирам желанието на хората заети в бюджетната сфера, но тук опираме до това какви са реалните възможности на държавата в момента. Цената на заплащане на труда в една пазарна икономика е преди всичко функция на производителността на труда, а в последните години темпът на прираст в нивата на заплащане в България значително надвишава темпът на прираст в производителността на труда. По предварителни данни на Евростат през 2022 година реалната производителност на труда в България бележи ръст от 2,1%, като за същия период от време брутната работна заплата в страната регистрира забележителен ръст от 16,16%. Факторите зад този ръст са много и комплексни, но подобни съществени разлики между темповете на прираст между тези две величини в дългосрочен аспект ще създадат сериозни структурни проблеми в пазара на труда. Обективната финансова реалност в момента е такава, че ново увеличение на нивата на заплащане в бюджетната сфера в текущата макроикономическа рамка ще бъде изключително трудно начинание, така че в този аспект би трябвало да видим замразяване на нивата на заплащане, ако искаме да запазим някакви шансове за приемането ни Еврозоната. Като най-голям проблем пред бизнеса на първо място стои рискът от едно евентуално повишаване на данъците. Икономическите контрагенти следят много внимателно какви държавни бюджети биват гласувани в последните години и е пределно ясно, че ако не се промени радикално структурата на публичните разходи България ще продължи да оперира на огромни бюджетни дефицити. А тези дефицити могат да се покрият само два начина. Първият е чрез повишаване на данъчната тежест, а втория чрез емитирането на нов държавен дълг. И двата подхода са изключително опасни за дългосрочното икономическо развитие и климат в страната, така че отново финансовият министър трябва да подходи изключено сериозно към изготвянето на държавните бюджети за 2023 и 2024 година.
– Заради непрекъснатата спирала от избори, политиците предпочитат да говорят за социалните, а не капиталовите разходи, защо не чуваме последните като приоритет от ротационния кабинет “Денков-Габриел”?
– Капиталовите разходи наистина представляват съществен проблем пред страната. Поради турбулентната политическа обстановка през последните години те сякаш отидоха на заден план, а те са изключително важни за дългосрочното икономическо развитие на страната. При бюджетирани 8,2 млрд. лева капиталови разходи за 2022 година сме успели да реализираме едва 5,6 млрд., като 3,8 млрд. от тях са финансирани от националния бюджет, а 1,8 млрд от европейските програми. Наистина се намираме в абсурдната ситуация, в която политиците трябва да избират между социални, или капиталови разходи, защото икономическата реалност ясно показва, че и за двете разходни пера в пълен размер финансов ресурс просто няма. Важен детайл е, че при последния редовен кабинет начело с Кирил Петков беше гласувана индексация на договорите за строителство, които възлагат държавата и общините. Това беше направено с основна цел да се завършат успешно стартираните проекти с европейски средства, чието изпълнение беше поставено под сериозен риск след драстичното увеличение в цените на строителните материали през миналите години. Ако в бюджет 2023 и 2024 не бъдат заложени средства за индексация успешното довършване и поддържането на така нужната за обществото публична инфраструктура – ВиК, ЖП, пътна, и по-малки общински обекти, ще бъде поставена под сериозен риск, а и може да се стигне до абсурдната ситуация, в която ще трябва да връщаме европейски средства.
– Еврозоната е изпаднала в техническа рецесия през първите три месеца на 2023 г., сочат данните на Евростат, как ще повлияе отрицателният растеж на икономиките от ЕС у нас?
– Като членове от единния пазар на ЕС нашата икономика е напълно интегрирана с европейските, така че всички позитивни, или негативни процеси, които се развиват там с времеви лаг от няколко месеца до година неминуемо се пренасят и при нас. Това, което можем да очакваме при нас е забавяне в икономическия растеж, което се вижда ясно и в макроикономическатза рамка, върху която е базиран проектът на бюджет на МФ, който боеше входиран в НС. Заложеният от финансовото ведомство икономически растеж за 2023 година възлиза на 1,8% спрямо ръст от 3,4% за 2022 година. Така, че вече ставаме свидетели на устойчив тренд на сериозно охлаждане на икономиката. Тук отново трябва да си дадем реална сметка, че публичните разходи трябва да бъдат съобразени с актуалната икономическа перспектива и разходната част на бюджета да не изпреварва драстично приходната, за да се избегне увеличаването на бюджетния дефицит.
– Какви слабости на европейската икономика показаха кризите – не само от 2008 година, но и коронакризата, а от година и ситуацията в Украйна?
– Най-интересното, което наблюдавам, като процеси и през двете кризи е, че българската икономика се оказа изключително устойчива. Икономическата криза от 2008 година имаше изключително полезен дългосрочен ефект върху икономическото развитие на страната, защото реално тя беше първата екзогенно генерирана икономическа криза у нас. Тя направи оцелелите компании изключително устойчиви на икономически кризи и това го видяхме ясно след COVID пандемията. Да не говорим, че икономиката ни се развива изключително добре на фона на сериозната политическа криза, в която изпаднахме и може би все още сме. Въпреки голямата икономическа несигурност, бизнесът ни сякаш се научи да се развива и инвестира въпреки държавата и управляващата я политическа класа. В своя генезис кризата от 2008 година беше дългова, която впоследствие се превърна в банкова. Добрата новина е, че основните фактори, които доведоха до тази криза в момента не са съществен проблем. В годините след кризата банковия сектор в ЕС беше подложен на редица регулаторни промени, които повишиха драстично контрола върху него. Интересно следствие от това е, че българския банков сектор е значително по-ликвиден и с по-високи нива капиталова адекватност от средните нива в Европа.
– Може ли на този фон България да се размине без вдигане на данъци и рязане на разходи?
– Запазването на ниските данъчни ставки у нас трябва да бъде приоритет от национална важност. На този етап заявките на финансовия министър са, че данъци няма да се увеличават, което е похвално. Това, обаче минава през радикално преструктуриране на разходната част на бюджета, което винаги е болезнен за политиците процес, защото ще трябва да се намаляват социални плащания и да се замразяват заплатите на държавната администрация.
