НОВО

Апетитът на британските консерватори към революция и контрареволюция

През юни 2016 г. Великобритания гласува с референдум да излезе от Европейския Съюз. Макар и напълно безкръвен, този резултат беше революционен по британски. Въпреки предупреждения, които съм чувала и от британски, и от български консерватори, че това се е очаквало, аз...

Напрежението между САЩ и Иран: Ще има ли ескалация и как ще се отрази на света?

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" д-р Мартин Табаков гостува в предаването "Плюс - минус" по Нова телевизия. Гост също бе международният анализатор Яшар Абдулселямоглу. Тема на разговора бе покачващото се напрежение между САЩ и Иран. Според Абдулселямоглу...

Венецуела като точка на геополитическо противопоставяне

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Пресечна точка" по Военен телевизионен канал с водещ Евгени Кръстев. Тема на разговора бе продължаващата криза във Венецуела. Вижте пълното видео:...

Кампанията за евроизборите

Журналистът и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев и политологът Страхил Делийски гостуваха в предаването "Всичко коз" по Канал 3 с водещ Мая Костадинова. Те оцениха тезите в кампанията за Европейски избори 2019 - в Европа и у нас. Вижте пълното...

Какво трябва да се промени за да сме щастливи в ЕС

Главният редактор на дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "#Европа" по БНТ. Тема на разговора бе бъдещето на Европейския съюз и проблемите, пред които той е изправен. Гост също бе директор на фондация "Силна Европа". Вижте пълното...

ВЕИ революция ли? Не, газова!

Да, случи се: Както глобалните инвестиции, така и новите инсталирани мощности на ВЕИ през 2018 г. са по-ниски в сравнение с предходната 2017 г. Годините на постоянен ръст свършиха и то много преди ВЕИ да са заели значим дял в енергийното потребление. През...

Освирепелият феминизъм

Две новини от последните дни ми дадоха повод за написването на тази статия. Едната е решението на Спортната комисия на щата Калифорния да суспендира боксовия лиценз на Кубрат Пулев заради прословутата целувка с репортерката Дженифър Равало. Другата е петицията на...

ЕНП в задънена улица

Небрежното отношение, с което Европейската народна партия (ЕНП) минаваше през проблемите на ЕС, дава логичен резултат в постепенното отслабване на партията. ЕНП повтори всички възможни грешки на германската християндемокрация от близките години. Затова партията ще...

Ален Делон: Аз не играех. Аз живях

“Не може да очакваш да си Делон в продължение на петдесет или шестдесет години, с кариера като моята, и да се надяваш да те обичат”. Как да оцелееш с такава съдба? Какво да бъдеш, когато всичко си бил? В неделя той ще получи в Кан почетната Златна палма за цялостната...

За Чернобил и неопролетариата

Много хубав нов сериал от HBO - Чернобил. Изглежда исторически достоверен, със соц-декорите, старите пепелници, панелките, и всички тези неща, които все още виждахме в детството си, че и сега в някои забравени от Бога места.  Идва втори епизод и гледам интересен...

Цветница

Време за четене: 5 мин.

Александър Шмеман*

В църквата Великият пост завършва с лъчезарни и празнични дни или по-добре е да се каже с един двуединен, двудневен празник. Това са Лазарова събота, т.е. денят, когато си спомняме как Христос възкресява Своя умрял приятел Лазар, и Цветница или Връбница – когато празнуваме тържественото влизане на Христос в Йерусалим шест дни преди предаването Му на страдания и на кръстна смърт. Точно преди да встъпим в тъгата и мрака на дните на страданията, преди още веднъж да станем свидетели на Христовите страдания, църквата ни показва истинския смисъл на доброволната жертва на Христос, на Неговата спасителна смърт.

Когато Лазар умира, Христос е далеч от Йерусалим и едва четири дни по-късно пристига във Витания и се среща със сестрите на Лазар, Марта и Мария, и с плачещите и скърбящи негови приятели. За тази среща се разказва подробно в Евангелието според Йоан. Отначало е разговорът с Марта и Мария. И двете говорят на Христос: „Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми…“[1]. А Той отговаря: „Брат ти ще възкръсне!“[2]. И все пак, въпреки този отговор, когато вижда плачещите сестри и пристигналите с тях плачещи юдеи, Той „разтъжи се духом, смути се…“[3]. И ето че Сам Той отива до гроба и плаче, а обкръжаващите Го казват: вижте колко много го е обичал. Христос заповядва да отместят лежащия върху гроба камък. И когато отместват камъка, Той, по думите на евангелиста, „извика с висок глас: Лазаре, излез вън! И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа…“[4].

В какво е смисълът на това събитие, което така светло, така радостно и победно празнува църквата на Лазарова събота? Как да съвместим тъгата, сълзите на Христос с тази сила да възкреси мъртвия? С цялото последование на празника църквата отговаря на този въпрос така: Христос плаче, защото в смъртта на Своя приятел Той съзерцава тържеството на смъртта в света – на смъртта, която Бог не е сътворил, но която се е възцарила и господства в света, отравяйки живота и претворявайки го в безсмислено редуване на дни, неуморно устремили се към пропастта.

И ето я заповедта: „Лазаре, излез вън!“. Ето го чудото на тържествуващата над смъртта любов, ето го предизвикателството към смъртта, обявяването на война на смъртта от страна на Христос, потвърждението, че тя е разрушена, че трябва да бъде умъртвена самата смърт. И за да разруши смъртта и нейния мрак, Самият Христос, а това означава Самият Бог, Самата Любов, Самият Живот, слиза в гроба, за да се срещне с нея лице в лице, да я разруши и да ни дарува вечния живот, за който ни е създал Бог. На следващия ден пък Христос влиза в Йерусалим. Влиза обаче не така, както често е влизал и по-рано – неразпознат, неизвестен, непризнат. Не – този път Той, Който никога не е искал нито власт, нито слава, сякаш Сам подготвя Своето тържество. Заповядва на учениците Си да доведат младо осле, сяда на него и влиза в града, предшестван от тълпата, от деца с палмови клонки в ръце. И тази тълпа, тези деца Го приветстват с древното приветствие, с което са се обръщали само към царя: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне! Осанна във висините! И… цял град се потресе…“ – пише евангелистът[5]. Какво обаче означава всичко това – тази тълпа, тези палмови клонки? И защо всяка година ние си спомняме за това събитие с такава радост – сякаш самите ние стоим на улицата в светия град и чакаме, и посрещаме, и ликуваме, и повтаряме все същите тези слова, все същото това вечно „Осанна“? Това означава, че макар и само в един, отдалечен от всички нас град Христос е бил Цар, че е царувал, че е бил признат от народа като цар! Да, Той е учил за царството Божие, за Своето бъдещо възцаряване. В този ден обаче, шест дни преди Пасха, Той е показал Своето царство на земята, открил го е на хората, призовал ги е, а заедно с тях и всички нас, да станат граждани на това царство Христово, поданици на Този смирен цар – на царя без земна власт и без земно могъщество, но всесилен чрез любовта.

Ние живеем в света, в държави, отрекли се от Бога, заети само със самите себе си, треперещи за своята власт, могъщество и победи. И почти няма в този свят място за Божията любов, за Божията светлина, за Божията радост. Ето че обаче в този единствен ден от годината, когато стоим в препълнените храмове и издигаме върбови клонки, когато отново гърми това царско Осанна – в този ден ние казваме и на себе си, и на света, и свидетелстваме: не, не е умряло, не е загинало, не е изчезнало от лицето на земята това царство Христово, което така ярко е засияло в този ден в Йерусалим. Казваме и на Бога: Ти си единственият Господ, Ти си нашият единствен цар и ние знаем, и вярваме, и твърдим, че то – това царство на Твоята любов, на Твоята победа над греха, над злото и смъртта – ще победи и че никой няма да отнеме от нас радостта от тази вяра. Нека хората възлагат всичките си надежди на силата и насилието, нека вярват само в оръжията, в затворите и в страха. Нека измъчват други хора. Но не – това царство на насилието, на злото и лъжата няма да устои. То ще рухне, както са рухнали и всички предишни царства, както са изчезнали и всички предишни властители. Твоето царство обаче, Господи, ще пребъде. И ще настане време, когато с Твоята любов Ти ще изтриеш всяка сълза от нашите очи, ще разтвориш в Твоята радост всяка мъка и ще озариш със светлината на вечността създадения от Теб свят.

В деня на Цветница ние знаем, че след това Свое тържество Христос започва възхождането Си към страданието и към смъртта. Но светлината, пламнала в този ден, ще осветява и този бездънен мрак. Знаем, че след кръста и смъртта ще изгрее зарята на неизречената пасхална радост. Ето ги смисълът и силата на тези удивителни дни – на дните, когато, завършвайки поста, ние се готвим да последваме Христос в Неговите доброволни страдания, в Неговото победно снизхождане в смъртта, в преславното Му Възкресение в третия ден.

От kultura.bg

* Александър Шмеман е един от знаковите православни богослови на ХХ век. Протойерей на Руската задгранична църква, той възприема Франция като своя „родина”, но е гражданин на САЩ. Прочут майстор на живото слово, известен с легендарните си беседи по радио „Свобода”, Шмеман е ангажиран наблюдател на своето време. Текстът е от книгата на Александър Шмеман „Неделни беседи и статии”, 2012 г., фондация „Комунитас”, преводач Борис Маринов.

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!