Институтът за пазарна икономика публикува своята позиция по предложенията на ЕК за реформа в процеса на вземане на решения в областта на данъчната политика на ЕС. ИПИ е категорично против премахване на правилото за единодушие по данъчни теми, което би отворило пътя за данъчна хармонизация в различни сфери, без това да е одобрено от всички държави-членки. По-долу са представени аргументите на ИПИ, които бяха публикувани и на официалната страница на консултацията на ЕК.
През последните повече от 10 години Институтът за пазарна икономика неизменно е отчитал позитивните ефекти от членството на България в ЕС. В същото време обаче следим със загриженост появата на инициативи, които целят да отклонят Съюза от основополагащите му принципи. Такъв е именно случаят с предложението да се „проучи как процесът на вземане на решения в ЕС по данъчни теми може да се рационализира чрез премахване на правилото за единодушно съгласие от всички страни”.
Комисията отбелязва, че „след Договора от Рим (1958) решенията по данъчни въпроси в ЕС се взимат с пълно единодушие” и „данъчната политика е последната сфера, в която единодушието е единственото правило”. Това обаче не е изненада. Простото правило за единодушие всъщност отразява факта, че националният суверенитет в рамките на ЕС по данъчни теми е напълно гарантиран. С други думи не можеш да налагаш общи данъчни правила (било то конкретни правила за данъчни ставки, данъчна структура, данъчна основа и т.н.), без всички страни-членки да се съгласят с това. Това е основополагащ принцип за Съюза, който позволява на данъчната конкуренция да съществува.
Вярваме, че данъчната конкуренция е изключително важна в рамките на единния пазар, тъй като поддържа натиска върху националните власти да преследват ефективна и конкурентна данъчна политика. Една неодобрена от всички данъчна хармонизация би била в ущърб на данъчно конкурентните страни и крие рискове страните-членки да загубят стимулите за по-ефективна и работеща данъчна система. Последното би било в тежест на европейските граждани.
Това не означава, че данъчната хармонизация е невъзможна в определени сфери. В акцизната политика например има конкретни общоевропейски правила – за структурата на акциза и минималната акцизна тежест. Всички страни са се съгласили с тези правила и ги прилагат. България и някои други нови страни-членки изпитаха различни негативни ефекти от прилагането на тези правила твърде рязко (например рекордния бум на незаконния пазар на цигари в резултат на шоковото вдигане на акцизите през 2010 г.). Въпреки това акцизната политика е сфера, в която страните-членки на ЕС имат обща и приета от всички политика за данъчна хармонизация, която работи добре от гледна точка на прилагането на правилата.
С изненада прочетохме в аргументацията на предложението, че една от основните му цели е да спомогне за „по-ефективно законотворчество в областта на данъците”, тъй като „правилото за единодушие е пречка за ефективното вземане на решения”. Предложението се представя така, сякаш не се коментират данъчни политики и съответните ефекти от тях, а чисто административни проблеми в премахването на „пречки” пред данъчната хармонизация. Предложението по-нататък се аргументира, че макар да има много примери за успешна данъчна хармонизация – „общи правила за ДДС, минимални ставки за акцизните стоки и правила да се избегне двойното облагане на компании”, тези правила са договорени „във времена, когато имаше по-малко страни-членки на ЕС и по-лесно се постигаше единодушие”. Изглежда, че в тази посока на аргументация новите страни-членки се разглеждат не като равни в процеса на вземане на решения, а като „пречки”.
Вярваме, че потенциалното премахване на правилото за единодушие по данъчни политики е насочено в най-голяма степен към директните данъци – облагането на доходи и печалби, и съответно се сблъсква челно с данъчната конкуренция. Няма как да съществува данъчна конкуренция, ако мнозинството от страни, които не са данъчно конкурентни поради собствените си фискални проблеми, могат да наложат данъчни правила върху други държави, които са фискално отговорни и могат да предложат по-добри условия за граждани и компании.
Според нас не „единодушието в облагането” противоречи на принципите на общия пазар, а точно такива предложения, които ограничават данъчната конкуренция. Видно е, че в последните години данъчната политиката и усилията на ниво ЕС са насочени към намаляване на конкурентните предимства на някои страни (например Ирландия, Холандия, Кипър и в известна степен България), които успяват да привлекат големи инвеститори поради благоприятните си данъчни режими. Премахването на правилото за единодушие по данъчните теми в ЕС най-вероятно ще доведе до изчезването на конкурентното предимство на по-либералните и по-малките икономики в съюза.
Съдейки по това предложение, важно е да не забравяме защо данъчната конкуренция е полезна за икономиката на ЕС. Данъчната конкуренция не е опит да се подмени някаква въображаема справедливост. Точно обратното – тя позволява на страните да предлагат най-добрите условия на своите граждани и бизнес да работят. Данъчната хармонизация, особено ако е наложена от една група страни, спъва способността на по-малките страни да постигат това. Поради гореизложеното политиците и технократите в ЕС трябва да са много внимателни, когато се опитват да променят съществуващите правила в процеса на вземане на решения по данъчни теми, тъй като това може да навреди на конкурентоспособността на цялата европейска икономика.
Вярваме, че за да просперира ЕС като политически, икономически и социален конструкт, то Съюзът трябва да е по-конкурентоспособен, в т.ч. в сферата на данъчната политика, както и да уважава суверенитета на страните членки и да намира единодушно приети решения по големите теми. Инициативи, които целят да ограничат конкурентоспособността или да заобиколят наложените процедури, така както са разписани в Договора за ЕС, са срещу споделените ценности на ЕС.
