fbpx

НОВО

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

Нова православна партия?

Волен Сидеров е много интелигентен и културен човек и при него случайни движения няма Да инструментализираш вярата за политически цели е грях Преди време писах за четири нови политически проекта - на Васил Божков (Черепа), Мая Манолова, Цветан Цветанов и Станислав...

Социализмът – невъзможна и вредна утопия

Търговията, разделението на труда, частната собственост са благо  Летящите пилета   Планиран хаос Днес пред лицето глобалната икономическа криза, на глобалните протести и глобалната пандемия - имаме и глобална амнезия. Или просто незнание - престъпно...

Адекватни ли са новите икономически мерки в условията на политическа криза?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев, както и авторът в платформата Никола Филипов гостуваха в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по ТВ Европа. Тема на разговора бяха новите икономически мерки в условията на политическа криза, както...

Как да се спасим от икономическото цунами

Пандемията от COVID-19 постави света пред огромни икономически и социални предизвикателства. За няколко месеца бяха въведени безпрецедентни мерки за опазване на живота на гражданите и устойчивостта на здравните системи. Това предизвика драматичен спад в потреблението...

Основи на корпоративния социализъм – грешките при справянето с кризата

Теодор Димокенчев гостува на Димитър Вучев в предаването Business Daily по ТВ Европа. Тема на разговора бяха грешните мерки за справяне с кризата и протестите срещу правителството и главния прокурор. Двамата обсъдиха и по-дълбоките проблеми в икономиката,...

Зовът на сърцето

Днес, 28 юли, се навършва една година от смъртта на Алекс Алексиев – родолюбец, анализатор, експерт по сигурност и антитероризъм. Алекс Алексиев беше анализатор в изследователски център „Ран Корпорейшън“, изпълнителен директор на радио „Свободна Европа“ в Мюнхен,...

Печеливши и губещи при предсрочни и при редовни избори

Почти три седмици протести с различен интензитет настояват за оставката на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Докато второто изглежда трудно изпълнимо по редица причини, първото е възможно, макар и към днешна дата (27.07.) да не изглежда вероятно. В...

Вот на недоверие №5 или как се говори на инфантилната тълпа

Чуйте ги само как говорят! Вижте ги как първото нещо, което ги интересува, е дали ще ги дават по телевизора! Преди малко гласуването на поредния вот на недоверие към кабинета започна с процедурно предложение за пряко излъчване по БНТ, въпреки че излъчването вече...

Протестите, Икономиката и изоставането на БВП

Авторът в "Консерваторъ" Никола Филипов гостува в Свободна зона с Георги Коритаров за протестите, има ли катастрофално изоставане по БВП на човек от населението и колко надолу върви българската икономика? Вижте двете части от...

Вредата от данък лихва

Време за четене: 4 мин.

През 2013 година ГЕРБ въведе един от най-опасните и нелогични данъци – „данък лихва“. Въвеждането на този данък беше странно и от чисто политическа гледна точка, защото поне на теория една дясна партия би трябвало да прави всичко възможно да намалява данъчната тежест върху домакинствата и бизнеса. През 2014 година 42-рия парламент гласува за намаляването на данъчната ставка до 8% като се очакваше данъкът да бъде намален до 6% през 2015 г., 4% през 2016 г. и да отпадне окончателно през 2017 г.

В следващия парламент обаче, ГЕРБ направиха опит да върнат данъчната ставка от 8% на 10%, което тогава не се случи благодарение на гласовете на РБ. Въпреки че приходите от този данък съставляват малка част от държавни приходи, той изпраща негативен сигнал към домакинства, бизнеса и потенциалните инвеститори. Осен това, в чисто идеологически аспект той не се връзва с икономическата политика, която би трябвало да води една дясна партия.

Защо беше въведен този данък?

При въвеждането на данъка през 2013 година управляващите изтъкваха няколко нелогични тези в негова подкрепа. Най-широко тиражирана теза в защитата на данъка беше, че той преди всичко ще се бори с дълбоките социални неравенства в общество. Още тогава не стана ясно, за какво неравенство може да става въпрос при положение, че нито бедни, нито богати плащаха този данък, тоест имаме пълно равенство. Като защита на новия данък беше тиражирана тезата, че тя преди всичко ще засегне заможните хора, а не бедните. Тоест, напълно съзнателно държавата създаваше социално неравенство без преди това да е имало такова. Друга широко тиражирана теза беше, че това е първата стъпка към европейския банков система. В действителност обаче този данък беше въведен поради две основни причини.

Първо, за да могат да влязат повече приходи в държавния бюджет, които държавата да може да изразходва. Това е една откровено социалистическа икономическа мярка – по-високи данъци с цел увеличаване на публичните разходи. Друга причина, поради която държавата наложи този данък беше, че към този момент имаше дефлация. Дефлацията е икономическо явление, което държавата ненавижда поради ред причини. На първо място дефлацията прави изплащането на държавния дълг по-трудно. Падащите цени карат потребителите да не потребяват в момента, а да отлагат разходите си за в бъдеще, когато очакват цените да са още по-ниски. Това от своя страна свива потреблението и оттам приходите от ДДС в бюджета и води до намаляване на БВП в реална стойност.

Въвеждането на този закон имаше за цел частично да намали отрицателните ефекти от дефлацията върху икономиката като се стимулира потреблението. Това естествено е една мярка, която се явява грубо вмешателство в пазарни икономически процеси, в които държавата не би трябвало да има място. От чисто идеологическа гледна точна причините, поради които беше въведен този данък, нямат абсолютно нищо общо с дясното и представляват лява политика. Този данък ощетява домакинствата с около 80 млн. лева на година. Пари, които вместо държавата да изразходва по изключително неефективен начин през обществени поръчки можеха да останат в хората и те сами да решат какво да правят с тях.

Данък “лихва” вреди на икономическия растеж

Друг важен концептуален проблем с „данък лихва“ е чисто икономически. Този данък пряко намалява разполагаемия доход на домакинствата и бизнеса. По този начин държавата санкционира икономическите контрагенти за това, че генерират спестявания. Размерът на спестяванията в една икономика е от фундаментално значение за нейното бъдеще развитие. Колкото повече спестявания има в една икономика, толкова повече ресурс имат на разположение предприемачите да използват за изпълнение на инвестиционните си проекти, чрез банково финансиране, или инвестиции в собствен капитал.

Генерирането на депозити в банковата система намалява по един естествен начин цената по кредитите на бъдещите инвестиционни проекти. Ниската лихва стимулира бизнеса да инициира изпълнението на нови инвестиционни проекти, които от своя страна могат да доведат до икономически растеж, по-висока заетост и увеличаване на доходите. Този закон насилствено и непазарно накара немалко хора да харчат пари вместо да генерират депозити в банките чрез спестяванията си.

Настоящият контекст прави този данък напълно излишен

През 2012 г. управляващите очакваха да събират около 160 млн. лева на година от този данък, но и това не се случи. Банките успяха да измислят изключително иновативни способи да спестят този данък на своите клиенти. Тоест, и от тази гледна точка съществуването на този данък е нелогично.

Към момента икономическата и политическата обстановка нямат нищо общо със ситуацията по време на въвеждането на данък лихва. Вече имаме инфлация, а управляващите всекидневно се хвалят из медиите, че държавния бюджет оперира на голям излишък и постигаме рекордни ръстове на данъчни приходи заради по-ефективната борба с контрабандата. Ако всичко това е вярно, то тези около 80 млн. лева са незначителна сума на фона на целия републикански бюджет и ГЕРБ ще могат да се реабилитира поне частично пред десния избирател като просто премахнат този вреден, нелогичен и непоследователна от идеологическа гледна точка данък.

Оригинална публикация в ЕКИП

Изображение: Money.bg

 

 

 

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ