fbpx

Държавата на Шрьодингер

Един от най-известните мисловни експерименти в квантовата физика е популярната „котка на Шрьодингер“.

В затворена кутия, съдържащa радиоактивен материал и контейнер с отровен газ, е поставена котка. Вероятността материалът да се разпадне за един час е 50%. Ако това се случи, контейнерът с отрова се отваря котката умира. Ако не се извършва постоянно наблюдение върху радиоактивното ядро, то е в суперпозиция – разпаднало се ядро и неразпаднало се ядро. Следователно, котката е жива и мъртва едновременно.

Протест на VъZраждане, Снимка: dnes.dir.bg 

Нищо не описва по-добре политическата и обществена ситуация в България от тази проклета котка и нейната суперпозиция. И за това дори не е нужно да се отива твърде назад във времето, а могат да се подберат примери само от последните две седмици.

Суперпозиция №1: Maybe the real протести were the friends we made along the way

Вече традиционно и само за две седмици в България се проведоха няколко протеста. Два големи в подкрепа на Украйна, един за (уж) независимост, на превозвачи, след еднодневния арест на Бойко Борисов и вероятно още няколко останали извън широкото медийно внимание.

Похвални и безспорно най-интересни са протестите (митинги?!) в подкрепа на Украйна, подобен на тези проведени в многобройни западни държави. Въпреки това, много е трудно да се обясни на колеги от чуждестранни медии. Обичайният разговор протича по следния начин:

– За какво са се събрали тези хора?

– В подкрепа на Украйна и героичната им съпротива.

– Супер, а някакви конкретни искания имат ли?

– Да, да се изпрати българско военно оборудване в помощ на Украйна.

– Тоест е организиран от опозицията за натиск това да се случи?

– Не, освен част от опозицията има и многобройни привърженици, активисти, депутати, министри, че дори и вицепремиери от управляващото мнозинство.

– Защо, не зависи ли пряко от тях исканията да се осъществят?

– Зависи.

– …..?!

Протестърството не е просто временно действие, то е начин на живот (в някои други случаи – и на прехрана). Но пък е много по-лесно от това да се управлява. Суперпозицията на това реално да протестираш срещу…себе си е логически необяснима, но пък вече традиционна.

Изпращането на военна помощ за Украйна трябва да се случи. И това зависи само и единствено от вас – мнозинството в парламента и състава на министерски съвет. От никого другиго. Да, това е червена разделителна линия, която е по-важна от няколкото постчета, които си пазите, само да не бутнете правителството. Ако нямате топките да го направите, поне имайте малко срам да не ходите на протести за това.

Но такава е съдбата на Отечествения фронт. Накрая единият изяжда всички останали.

Нека не забравяме и сегашната опозиция, която управлява малко повече от десетилетие. Изведнъж се сетиха, че в центъра на София има паметник на Съветската армия и че той трябва да бъде премахнат. Досега спахте ли? Не че подобни символични актове, като този и като преименуването на алейки са нещо повече именно от това – чисто символични, но все пак – малко е цинично.

Суперпозиция №2: VъZраждане и „неутралитетът“

Нека обърнем внимание и на другия протест – този на Възраждане, който по принцип би трябвало да е за неутралитет. Неутралитетът, не го е срам, предполага, че си равно отдалечен и от двете страни в конфликта. Дори да подходим с безкрайно разбиране към идиотската теза, че трябва да не заемаме страна в изцяло черно-бяла инвазия, това предполага, че ПОНЕ не трябва да сме страната на агресора. Тоест да няма асоциация с него и да не се развяват неговите символи. Даже не става дума за руските знамена, а за директния пропаганден символ на руската войска в този конфликт – Z, в цветовете на георгиевската лента.

Как, по-дяволите, си за неутралитет и същевременно показваш символите на едната страна. Далеч съм от мисълта, че присъстващите на тази вечеринка, слава богу сравнително дребен брой, могат да четат, но все пак да попитам: Вы что, идиоты?

Сериозно, това дори Митрофанова не може да го измисли.

Суперпозиция №3: И Така Нататък

Партията на Слави Трифонов – „Има Такъв Народ“ също блесна последните седмици.

Вече превърналата се в сапунен сериал сага с избора на нов управител на БНБ дори не е най-интересната ситуация. Макар че и там може да се отчете смехотворната ситуация, че единственият аргумент срещу сегашният гуверньор е…избирането му с гласовете на ГЕРБ и ДПС. Единственият. Парадоксът идва от това, че единственият шанс да бъде избрано предложението на ИТН – Каримански, ако „Продължаваме Промяната“ са срещу него е…с гласовете на ГЕРБ и/или ДПС.

Друго предложение на ИТН – Гроздан Караджов последва светлия пример на своите колеги от Суперпозиция №1 и излезе да протестира с превозвачите…срещу правителството, в което е вицепремиер.

Но това дори не е всичко. Слави Трифонов на практика обвини премиерът Кирил Петков в национално предателство и най-тежкото възможно политическо престъпление – държавна измяна за казуса с Република Северна Македония. Въпреки че не може да се намери по-тежко обвинение, ИТН продължава да крепи кабинета. Деконструирането на тази позиция води до следното обобщение:

„Може да извършите държавна измяна, но сме готови да ви държим на власт, ако „клекнете“ да ни дадете БНБ.“

Суперпозиция №4: Срещу дезинформацията и Завръщането на парламентаризма

Друга правна инициатива от последните седмици е борбата с дезинформацията. На пръв поглед похвално, особено на фона на война водеща се на няколкостотин километра от североизточна България.

На втори, обаче е спорно, точно на групичка известна с докладването на политическите си противници в социалните мрежи, да дадеш възможност за заглушаване на каквото-и-да-било.

Иронията в случая идва от това, че същата тази групичка се надпреварваше да се снима с един от собствениците на сайтове за фалшиви новини при протестите през 2020 г. Даже и коалиция щяха да правят по едно време. И то наистина фалшиви новини – не такива, с които не сте съгласни, не собствено мнение, не тънка манипулация, не сатира – истински фалшиви, измислени от нулата лъжи.

Сигурен съм (дори съм убеден, доколкото го познавам), че тази и всички други инициативи на министър Божидар Божанов са замислени с най-добри намерения, но не отчитат реалността и възможностите за злоупотреба с тях. Накратко – на експертно, теоретично ниво може и да работят, но на практика ще бъдат използвани не по предназначение.

Другият сюжет, който се развива в последните дни, е оплакването, че опозицията използва „процедурни хватки“ в работата на парламента. Здравейте приятели, нали искахте „завръщане на парламентаризма“? Парламентаризма е точно това, съжалявам за идеалистичните ви представи. Точно както не са ви виновни социалните мрежи, които са просто огледало на демокрацията. Може да прецените какво представляват и двете. Ако не се сте доволни, може би е време да преосмислите всичко, в което вярвате.

От друга страна е леко нагло точно от ГЕРБ да се оплакват, че…премиерът не идва в Народното Събрание.

Суперпозиция №5: Министърът на веселието

Но нека обърнем внимание и на по-весели теми – направо с министъра на веселието, така де –  културата. Тук имаме явна деградация – предишните министри, особено Вежди Рашидов беше абсолютно непоклатим и нямаше проблеми с пресконференциите, независимото от консумирания алкохол и повода (или липсата на такъв). Липсата на опит, особено в консумацията на субстанции си личи отдалеч.

Извън кръга на шегата, министърът на културата Атанас Атанасов явно не осъзнава, че по собствените му твърдения, това че не е консумирал нищо, не прави ситуацията с инфантилното му клипче по-добра. Напротив, дори е по-скандално.

Всички тези суперпозиции – от това да протестираш срещу себе си, защото нямаш кураж да изпратиш проклетото оръжие, изведнъж след десетилетие на власт да се усетиш за МОЧА, да вееш знамената на едната страна, когато уж си за „неутралитет“, да обвиняваш буквално премиера си в държавна измяна, но да продължаваш да го крепиш, да се бориш срещу дезинформацията след като цяло лято си се снимал по протести със собственик на сайтове за фалшиви новини, да мрънкаш за „процедурни хватки“ след всичките дитирамби за „завръщане на парламентаризма“ и едновременно да се подиграваш за алкохолици, докато защитаваш потребители на други субстанции –  дори не се нуждаят от витиевата метафора като Котката на Шрьодингер. Има далеч по-прост термин: обикновено лицемерие.


Оригинална публикация

Споделете:
Default image
Николай Облаков
Създател на платформа “Консерваторъ”. Маркетинг мениджър в редица водещи български и чужди компании с над десет години опит. Колумнист и редактор в няколко български онлайн и печатни издания.