НОВО

„Да здравствует революция!“

Каква беше точната цена на болшевишкия преврат в Русия? Между 7 и 12 милиона души загиват в Русия от 1917 г. до 1923 г, за да наложат болшевиките властта си в гражданската война и върху обществото. Около 500 000 войници загиват в битките, като сред цивилното население...

Идеализмът убива

Посещаването на опасни места по света следва да е продукт на подготовка, осъзнат риск, богата информираност и способност за критично мислене. Санитарният минимум от познания за това как работи светът диктува да може да различиш сравнително сигурните от несигурните...

Орбан и ЕНП или пушката като патерица

От решението на Европейската народна партия (ЕНП) да "замрази" участието на Фидес, ръководена от Виктор Орбан, няма спечелили. И ЕНП, и унгарският министър-председател само губят от така развилите се събития. ЕНП губи, тъй като тя трябва да кооптира, да си сътрудничи...

Ще сложи ли мюфтийството тире?

През последните дни съдбата на дълговете на мюфтийството (или както шеговито е известно „Българска Мюсюлманска Църква“) беше широко дискутирана, главно в аспекти, които бяха на нивото на гореспоменатите шеги или на дребно политиканстване. По същество дискусия много...

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

Родословното дърво на европейците се усложни

Време за четене: 4 мин.

Наскоро публикувани геномни последователности на почти десет ранни жители на Европа показали, че континентът някога е бил шарена смесица, в която кафявооки фермери се сблъсквали със синеоки ловци и събирачи.

Съвременните европейци, както изяснили учените, могат да проследят своето родословно дърво до три групи в различни комбинации – ловци и събирачи (някои от тях – синеоки), пристигнали от Африка преди повече от 40 000 години; близкоизточни фермери, които мигрирали на запад доста по-късно; и накрая нова, по-загадъчна популация, чийто ареал вероятно е обхващал Северна Европа и Сибир.

Този извод е направен в резултат на анализа на генома на ловци и събирачи, живели преди 8000 години (един от Люксембург и седем от Швеция), както и на генома на жена от Германия, която е на 7500 години.

Резултатите от изследването, проведено от екип начело с Йохан Краузе от Тюбингенския университет (Германия) и Дейвид Рейх от Харвардската медицинска школа (САЩ), са публикувани в сайта bioRxiv.org.

Вторият екип, оглавен от Карлес Лалуеза-Фокс от университета „Помпео Фабра“ в Испания, скоро ще представи данните за генома на живелия преди 7000 години ловец събирач от Северозападна Испания. През 2012 г. учените публикуваха предварителни сведения за този образец, като съобщиха, че този индивид е имал отношение към съвременните испанци. Двете изследвания описват най-старите геноми на европейците, откривани до днес. Така може да се нахвърля портретът на ранните европейци въз основа на вариации в ДНК, свързани с чертите на съвременния човек.

И така, секвенирането показало, че хората от Люксембург и Испания, независимо от тъмната кожа, вероятно са имали сини очи и са принадлежали към ловците и събирачите. Жената от Германия имала кафяви очи и по-светла кожа; роднините й са дошли от Близкия изток и са практикували земеделие. 
Но и люксембургският ловец-събирач, и фермерът от Германия са притежавали няколко копия на гена, който отговоря за разцепването на нишестетата в слюнката – признак, смятан за адаптация към диета с повече зърно, характерна за земеделците. От друга страна, никой от тях не можел да преработва лактоза (съдържаща се в млякото), тоест те били лишени от признака, възникнал в Близкия изток след опитомяването на едрия рогат добитък и последващото му разпространение из Европа.

Открити са също така няколко нови нюанса от първобитната история на континента. Предишни археологични и генетични изследвания са показали, че повечето днешни европейци са произлезли от близкоизточни фермери, които се кръстосвали с местните ловци и събирачи в едни региони и са прогонвали своите предшественици от други. Краузе и колегите му стигнали до извода, че в създаването на генетичния фонд на съвременните европейци е взела участие и трета популация.

Тази група, която авторите наричат „древни северни евразийци“, вероятно е обитавала високите ширини между Европа и Сибир преди няколко хиляди години. Следи от тази популация са открити в генома на едногодишно сибирско дете, живяло преди 24 000 години. Публикуваните в края на миналата година сведения за генома на момчето говорят, че северните евразийци са се кръстосвали не само с европейците, но и с предците на коренните американци.

Сравнението на новите данни с генетичните последователности на съвременните хора показало, че сегашните жители на различни европейски страни са смесица от тези три групи. Шотландци и естонци например са по-близо до северните евразийци, отколкото другата популация в съвременна Европа, докато сардинците са по-тясно свързани с източните фермери от другите европейци.

Новите древни геноми намекват също за набези на ранни хора от Африка. Както твърди екипът на Краузе, близкоизточните фермери се отделили от африканските предци по-рано, отколкото това са сторили европейските и азиатските популации. Възможно е фермерите да са потомци на тези, които са живели преди 100–120 хил. години в Израел и на Арабския полуостров, макар много изследователи да смятат, че тези древни селища са свидетелство за неудачна миграция от Африка, въпреки че има сведения, че хората са напуснали Африка преди не по-малко от 100 000 години. 

„Не мисля, че някой е предвидил такъв поврат“, отбелязва палеогенетикът Еске Вилерслев от Копенхагенския университет (Дания). По думите му ще бъде трудно да се докаже приемствеността на обитателите на тези спирки и близкоизточните земеделци.

„Добре ще е да намерим представител на тази популация“, мечтае еволюционният генетик Понтус Скогланд от университета в Упсала (Швеция). Но ДНК трудно се съхранява в горещ кимат, така че учените ще имат нужда не само от съвременна техника, но и от късмет.

Лалуеза-Фокс се отказва да обсъжда резултатите на своя екип, но съветва да не се правят твърди изводи за заселването на Европа въз основа само на няколко древни генома, отнасящи се към един период, тъй като миграциите са били много и продължават да се изучават, отбелязва Nature News.

От actualno.com

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!