НОВО

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Нов президент от Демократическата партия може да нанесе непоправими щети на космонавтиката на САЩ

„Ние избираме да отидем на Луната! Ние избираме да отидем на Луната през това десетилетие и да направим други неща. Не защото са лесни, а защото са трудни“ - с тази вдъхновяваща реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън през 1962 година, президентът на САЩ Джон...

Войната на колективно (без)отговорните

Криза е. Този път не финансова, а водна. Недостигът на вода в Перник, а и в други населени места, е на път не просто да вземе главата на един министър и дори да го прати на скамейката на обвиняемите, което само по себе си не се вижда често по родните географски...

Пробабилистично либертарианство

Увод Пробабилистичното либертарианство е ново течение в либертарианската философия, за основоположник на което приемаме Насим Талеб. Той доразвива теории на Фридрих Хайек от икономиката (Heyek, 1945) и Джон Мейнард Кейнс (Keynes, 1921) от теория на вероятностите като...

Коминните филтри: решение или разхищение?

През седмицата научихме, че Столична община вече е инсталирала 85 филтъра на комини в квартал Факултета, а още през лятото бе планирана обществена поръчка за почти 8 милиона лева за общо 2000 бройки. Те трябва да спасяват софиянци от замърсяването на...

Дядо Добри ни показва, че има спасение и смисъл

Време за четене: 4 мин.

Стела Стоянова

Той е един от малкото хора, които умеят да правят добро, без за целта да изпратят sms. Без да чакат да дойде Коледа и без да питат дали за дарението си ще получат данъчни облекчения. Кой знае, може би е единствен – поне у нас. В озверялата ни и изпушила държава, която познава Златките и „Биг Брадър“, църковните скандали и изцепките на Волен. Където хора се убиват за скътани стотинки, от безпътица, от безверие. Става дума за Дядо Добри – същия, за когото не съм чула нито дума от православната ни църква, зациклила в перманентна предизборна агитация и вадене на кирливи ризи. Пред един от нейните храмове той проси всеки ден, за да дари събраните пари за укрепването му. Със сигурност ги дава не на църквата. Дава ги на Бога.

Виждах го дълги години пред „Св. Александър Невски“ и го смятах за един от многото просяци, които се навъртат наоколо и се препитават със събраните от туристите пари. Едва преди няколко години стана ясно, че всяка дадена му стотинка старецът е дарявал за ремонт на храмове. Вероятно всеки, който е пускал скромната си лепта в чашката на Дядо Добри, се е почувствал като докоснат от Бога, когато е научил това. Защото е
давал пари за мисия, а не просто за прехрана.

Защото става дума за човек с кауза. Такива са дефицитни в съвременния ни свят, в който безсребърничеството се възприема като неизлечима болест. А Дядо Добри е именно безсребърник. И няма никакво значение дали папата е писал за него във Фейсбук.

Никой не знае какво му се е случило, за да се откаже напълно от материалния свят и да посвети живота си на Бога. Самият той с пословичното си немногословие е споменавал тук-таме, че е грешен. Не е нужно да знаем дали това е действителен грях – обикновено животът на хората не претърпява толкова дълбок и драматичен обрат без причина. Спомнете си за стареца Зосима на Достоевски, който се спасява с монашество за вечен живот и който казва: „Всеки е виновен за всичко и пред всекиго“. Дядо Добри ни казва друго: “Не гледам хората, тях Бог ги гледа“.

Дори и да се е отказал да ни гледа обаче, той ни казва много чрез себе си, чрез мисията и каузата си, за които е избрал да ни говори. Дори и това, че каквито и обрати да има в човешкият живот, винаги има шанс за спасение. Винаги можем да намерим смисъла в нещо по-висше от нас, ако животът наоколо е престанал да ни дава упование и повод да продължим да го живеем. Че дори ако нашият собствен свят се е превърнал в черна кутия, която ни притиска от всички страни, можем да излезем от нея, залавяйки се за нещо, което е над нас.

Дядо Добри не ни кара да правим нищо. Но ни показва, че спасение и смисъл има. Че има вечни неща и ценности, докосването до които ни прави по-смислени, отколкото всички придобивки на материалното битие. Спасява себе си, но вероятно и нас, които не искаме да бъдем спасени. Които след публикацията, че папата се е трогнал от деянията му, преобърнахме интернет в спор дали това нещо го има на официалната страница на папа Франциск, или го няма. Които сме превърнали хейтърството в своя втора природа. Как да ни гледа Дядо Добри, като той има сетива за съвсем друг свят? Нас и Бог е спрял да ни гледа, останал ни е само „Биг Брадър“…

Впрочем в интернет светецът от Байлово си има фенклуб също като фолк певиците и участниците в тв риалитита. Не съм сигурна дали знае за него и дали изобщо знае за интернет. Едва ли го вълнува колко души го лайкват и дали те са повече или по-малко от онези, които пускат стотинки в шепата му. Нито пък че го интересува дали вечно боричкащата се родна църква ще го канонизира за светец. Първоначално се ядосах, че някой е направил стареца от Байлово част от света на Златка и Азис. От меркантилния ни свят, в който с едно натискане на бутона изразяваме емоция. Че се опитваме да го вкараме в стереотипа на затормозяващите си класации с повод и без повод, в които гласуваме за какво ли не. Че му правим официални сайтове, когато единствената негова грижа е да намери път към Бога. Че вкарваме в калъп нещо, което е извънмерно. После се замислих – може би дори и в това все пак има смисъл. Макар и за секундата на едно кликване с мишката, все пак ще се замислим за нещо светло. Ще си припомним за неща, различни от традиционните мантри на оцеляването или просперитета, в които ежедневно сме оплетени. Така че – добре, нека да лайкваме дядо Добри. Само, моля ви, поне не го правете Човек на годината.

От Стандарт

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!