fbpx

НОВО

Анатомия на cancel-културата

През последните месеци и години в западния свят става все по-актуална темата за cancel-културата. Нарочно използвам англоезичния термин, защото преводите на български език не звучат добре – в родните медии явлението е наричано „култура на отказа“, „култура на...

Четирите фази на завладяването ни от марксистите: Юрий Безменов беше прав

Журналистът и съветски дезертьор отдавна разобличи съвременното левичарско движение Автор: Скот Маккей Превод от английски език: Любомир Талев Публикувана за пръв път в "American Spectator". Важно е да разберем, че се намираме в революционен момент от американската...

С всеки ден на власт управляващите ерозират

„От чисто политическа гледна точка най-добрият вариант на ГЕРБ в момента е да се съгласи да подаде оставка. Чисто електорално с всеки ден на власт ГЕРБ ерозира и кърви. Този процес ще се засилва, защото икономическата криза ще се задълбочава.“ Това каза пред...

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Дядо Добри ни показва, че има спасение и смисъл

Време за четене: 4 мин.

Стела Стоянова

Той е един от малкото хора, които умеят да правят добро, без за целта да изпратят sms. Без да чакат да дойде Коледа и без да питат дали за дарението си ще получат данъчни облекчения. Кой знае, може би е единствен – поне у нас. В озверялата ни и изпушила държава, която познава Златките и „Биг Брадър“, църковните скандали и изцепките на Волен. Където хора се убиват за скътани стотинки, от безпътица, от безверие. Става дума за Дядо Добри – същия, за когото не съм чула нито дума от православната ни църква, зациклила в перманентна предизборна агитация и вадене на кирливи ризи. Пред един от нейните храмове той проси всеки ден, за да дари събраните пари за укрепването му. Със сигурност ги дава не на църквата. Дава ги на Бога.

Виждах го дълги години пред „Св. Александър Невски“ и го смятах за един от многото просяци, които се навъртат наоколо и се препитават със събраните от туристите пари. Едва преди няколко години стана ясно, че всяка дадена му стотинка старецът е дарявал за ремонт на храмове. Вероятно всеки, който е пускал скромната си лепта в чашката на Дядо Добри, се е почувствал като докоснат от Бога, когато е научил това. Защото е
давал пари за мисия, а не просто за прехрана.

Защото става дума за човек с кауза. Такива са дефицитни в съвременния ни свят, в който безсребърничеството се възприема като неизлечима болест. А Дядо Добри е именно безсребърник. И няма никакво значение дали папата е писал за него във Фейсбук.

Никой не знае какво му се е случило, за да се откаже напълно от материалния свят и да посвети живота си на Бога. Самият той с пословичното си немногословие е споменавал тук-таме, че е грешен. Не е нужно да знаем дали това е действителен грях – обикновено животът на хората не претърпява толкова дълбок и драматичен обрат без причина. Спомнете си за стареца Зосима на Достоевски, който се спасява с монашество за вечен живот и който казва: „Всеки е виновен за всичко и пред всекиго“. Дядо Добри ни казва друго: “Не гледам хората, тях Бог ги гледа“.

Дори и да се е отказал да ни гледа обаче, той ни казва много чрез себе си, чрез мисията и каузата си, за които е избрал да ни говори. Дори и това, че каквито и обрати да има в човешкият живот, винаги има шанс за спасение. Винаги можем да намерим смисъла в нещо по-висше от нас, ако животът наоколо е престанал да ни дава упование и повод да продължим да го живеем. Че дори ако нашият собствен свят се е превърнал в черна кутия, която ни притиска от всички страни, можем да излезем от нея, залавяйки се за нещо, което е над нас.

Дядо Добри не ни кара да правим нищо. Но ни показва, че спасение и смисъл има. Че има вечни неща и ценности, докосването до които ни прави по-смислени, отколкото всички придобивки на материалното битие. Спасява себе си, но вероятно и нас, които не искаме да бъдем спасени. Които след публикацията, че папата се е трогнал от деянията му, преобърнахме интернет в спор дали това нещо го има на официалната страница на папа Франциск, или го няма. Които сме превърнали хейтърството в своя втора природа. Как да ни гледа Дядо Добри, като той има сетива за съвсем друг свят? Нас и Бог е спрял да ни гледа, останал ни е само „Биг Брадър“…

Впрочем в интернет светецът от Байлово си има фенклуб също като фолк певиците и участниците в тв риалитита. Не съм сигурна дали знае за него и дали изобщо знае за интернет. Едва ли го вълнува колко души го лайкват и дали те са повече или по-малко от онези, които пускат стотинки в шепата му. Нито пък че го интересува дали вечно боричкащата се родна църква ще го канонизира за светец. Първоначално се ядосах, че някой е направил стареца от Байлово част от света на Златка и Азис. От меркантилния ни свят, в който с едно натискане на бутона изразяваме емоция. Че се опитваме да го вкараме в стереотипа на затормозяващите си класации с повод и без повод, в които гласуваме за какво ли не. Че му правим официални сайтове, когато единствената негова грижа е да намери път към Бога. Че вкарваме в калъп нещо, което е извънмерно. После се замислих – може би дори и в това все пак има смисъл. Макар и за секундата на едно кликване с мишката, все пак ще се замислим за нещо светло. Ще си припомним за неща, различни от традиционните мантри на оцеляването или просперитета, в които ежедневно сме оплетени. Така че – добре, нека да лайкваме дядо Добри. Само, моля ви, поне не го правете Човек на годината.

От Стандарт

Споделете чрез

Предишен

Следващ