fbpx

НОВО

Националната ненавист

"Ненавиждам София", написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в...

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

Нова православна партия?

Волен Сидеров е много интелигентен и културен човек и при него случайни движения няма Да инструментализираш вярата за политически цели е грях Преди време писах за четири нови политически проекта - на Васил Божков (Черепа), Мая Манолова, Цветан Цветанов и Станислав...

Социализмът – невъзможна и вредна утопия

Търговията, разделението на труда, частната собственост са благо  Летящите пилета   Планиран хаос Днес пред лицето глобалната икономическа криза, на глобалните протести и глобалната пандемия - имаме и глобална амнезия. Или просто незнание - престъпно...

Адекватни ли са новите икономически мерки в условията на политическа криза?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев, както и авторът в платформата Никола Филипов гостуваха в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по ТВ Европа. Тема на разговора бяха новите икономически мерки в условията на политическа криза, както...

Как да се спасим от икономическото цунами

Пандемията от COVID-19 постави света пред огромни икономически и социални предизвикателства. За няколко месеца бяха въведени безпрецедентни мерки за опазване на живота на гражданите и устойчивостта на здравните системи. Това предизвика драматичен спад в потреблението...

Основи на корпоративния социализъм – грешките при справянето с кризата

Теодор Димокенчев гостува на Димитър Вучев в предаването Business Daily по ТВ Европа. Тема на разговора бяха грешните мерки за справяне с кризата и протестите срещу правителството и главния прокурор. Двамата обсъдиха и по-дълбоките проблеми в икономиката,...

Зовът на сърцето

Днес, 28 юли, се навършва една година от смъртта на Алекс Алексиев – родолюбец, анализатор, експерт по сигурност и антитероризъм. Алекс Алексиев беше анализатор в изследователски център „Ран Корпорейшън“, изпълнителен директор на радио „Свободна Европа“ в Мюнхен,...

Печеливши и губещи при предсрочни и при редовни избори

Почти три седмици протести с различен интензитет настояват за оставката на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Докато второто изглежда трудно изпълнимо по редица причини, първото е възможно, макар и към днешна дата (27.07.) да не изглежда вероятно. В...

Вот на недоверие №5 или как се говори на инфантилната тълпа

Чуйте ги само как говорят! Вижте ги как първото нещо, което ги интересува, е дали ще ги дават по телевизора! Преди малко гласуването на поредния вот на недоверие към кабинета започна с процедурно предложение за пряко излъчване по БНТ, въпреки че излъчването вече...

Дебат няма и не трябва да има

Време за четене: 4 мин.

“Не всички мюсюлмани са такива”

Този призив се чува всеки път когато се пролее европейска кръв. Но какво се крие зад това на пръв поглед вярно твърдение?

Ако не всички мюсюлмани са отговорни за действията на останалите и следваме същата вътрешна логика, то в случай на неетично поведение на някоя компания, която да речем ползва детски труд, антилибералите би трябвало, в защита на всички капиталисти, да окичат интернет профилите си със снимки на Милтън Фридман, #невсичкикапиталисти и да обикалят телевизионните студия за да обясняват колко много общественото мнение репресира предприемачите. Феноменално, това което се наблюдава е противоположна на обичайната реакция. Аргументът се обръща с главата надолу.

Да вземем децата като чувствителна и любима тема на всякакви апологети за социална справедливост. Бойният вик “помислете за децата” е нарицателен за мекушава истеричност и прокарване на тенденциозно левичарски политики. Да проследим какво обаче се случва, когато наистина става дума за застрашени деца:

  • Ако някой неетичен мюсюлманин взриви детска дискотека, то реакцията вляво е, че не всички мюсюлмани са такива.
  • Ако някой неетичен капиталист използва детски труд, то реакцията вляво е, че всички капиталисти са зли и трябва да унищожим капиталистическата система.
  • Ако обаче някой се възпротиви на взривяването на детски дискотеки и твърди, че трябва да унищожим исляма като система, то антилибералната реакция е бурно възмущение и замеряне с дълбоко изтърканите етикети – расист, сексист, бигот, ислямофоб и т.н

Колко удобно, нали?

Проблемът не е в принципа, а в липсата на такъв. Или по-точно – принцип има, но той се отнася само за “нашите”.

  • Свободата на словото важи само за хората, които са съгласни с нас;
  • Свободата на религията важи за всички, стига да не си християнин;
  • Частна собственост има, но ти вземаме половината с данъци и ти казваме какво да правиш с останалото;

Лозунги като “не всички мюсюлмани са такива” са, и винаги ще бъдат, пълна безсмислица. Никой не твърди, че всички мюсюлмани са терористи, както аз не твърдя, че всички антилиберали искат да унищожат западната цивилизация. Дебатът е на съвсем различна плоскост.

Дебатът е относно последиците от действията на тези крайни представители на една идеология, причините да се стигне до тези последици и реакцията на обикновените членове на тази идеология.

Самият намек за провеждане на такъв дебат е плашещ за антилибералните идеолози, защото всеки дебат може да доведе до предприемане на действия за промяна на действителността, а всякакви действия за решаване на проблема застрашават антилибералната цел.

Простата истина е, че от втората половина на XIX век, Западът бавно и сигурно крачи към повече и повече социализъм. Макар и с кратки отстъпления, данъчната тежест, социалната държава и контролът върху икономиката дългосрочно се увеличават (1). Основните леви идеолози са напълно наясно с този факт, но те не отпускат хватката. Това, което правят е неотстъпно и методично да атакуват всичко свързано с ценностите на класическия (т.е. истинския) либерализъм и капитализма – факторите направили Запада най-великата цивилизация в човешката история.

Свинското квичене срещу гнилия капитализъм е само прах в очите на гласоподавателите. Целта на тази истеричност е дебат изобщо да не се проведе, или ако се проведе, той да бъде в рамките на изместен вляво политически дискурс. Така дори да има временно отстъпление от крайнолевия курс, на гласоподавателите се предоставя фалшив избор между крайнолеви политики като “ляво” и политики в център-ляво като “дясно”. Всичко различно от тези одобрени от антилибералната доктрина избори е дамгосано като “крайнодясно” и оплювано в опит да се задуши обсъждането на истинска алтернатива.

 

В България този феномен е изключително виден, поради факта, че прогласяващите се за десни партии са всъщност най-обикновени социалдемократи в център-ляво и техните лидери изобщо не го крият.

Чрез изместване на дебата вляво от действителното разделение на позициите, антилибералите си гарантират, че каквито и действия да бъдат предприети, то те ще са максимално близо до левия курс и само временно ще го забавят. Крачка назад, две напред. В България този феномен е изключително виден, поради факта, че прогласяващите се за десни партии са всъщност най-обикновени социалдемократи в център-ляво и техните лидери изобщо не го крият. Тук традиционно десни теми като свобода на притежаване на оръжие, приватизация на пенсионно и здравно осигуряване и ограничаване на правомощията на властта са теми-табу.

Трябва да си даваме сметка, че тази тактика работи безотказано вече над 150 години и все още се прилага с пълна сила. Победата се гони на всяка цена и от това дясното има какво да научи. Радикално десните позиции следва да се отстояват твърдо, дори на фона на координирани личностни нападки. Само така може да има истински обществен дебат.

Или може би изхабих твърде много думи и трябва да започнем да наричаме истеричните антилиберали “капиталофоби” и да го крещим до спукване на тъпанчетата. Око за око, както се казва. Лесно, нали?#невсичкикапиталисти #notallcapitalists

(1) https://ourworldindata.org/taxation/

Споделете чрез

Предишен

Следващ