НОВО

Британците гласуваха за край на политическата агония

Консерваторите спечелиха тези избори, с голямо мнозинство. Какво означава тази победа?1. Умората от Брекзит си оказва влияние. Хората искат решение и то бързо и незабавно. Мечтаят за край на политическата агония.2. Джонсън е по-силен лидер от Корбин. Безспорно успех...

Срещата на НАТО – зад кулисите на медийния фолклор

Реалната динамика на провелата се в Лондон среща на върха на НАТО има малко общо с публичните престрелки между отделните лидери, на които станахме свидетели. Вървенето по следите на размяната на пейоративни коментари - на американския президент Доналд Тръмп спрямо...

“Зелената философия” на Роджър Скрутън

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек гостува в предаването "Денят с Георги Любенов" по БНТ. Тема на разговора бе излязлата наскоро на български език книга на сър Роджър Скрутън "Зелената философия". Вижте пълното видео:...

Видео & Снимки: Представяне на Роджър Скрутън – “Зелената Философия”

Представяне на книгата „Зелената философия“ на Роджър Скрутън, организирано от "Сиела Норма" и дясна платформа "Консерваторъ".ВодещБорис СтанимировПанелисти:Д-р Нено Димов – министър на околната среда и водите Д-р Красен Станчевдоц. д-р Антоний ГълъбовБоян...

Най-важните избори – 3 основни проблема на Борис Джонсън

Днес се провеждат най-важните избори в следвоенната история на Великобритания. Ако искат да осъществят Брекзит, британските граждани ще трябва да препотвърдят резултата от референдума на тези парламентарни избори и да излъчат мнозинство, което да приеме сделката на...

Тукидидовият капан, САЩ и Китай

В древността е имало два центъра на мир, спокойствие и цивилизация, съществували едновременно в двата края на стария свят – Pax Romana и Pax Sinica, или Римския мир и Китайския мир. Римската цивилизация днес е родила множество държави и организации,...

Видео & Снимки: Конференция “Западни Балкани”

КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“  организирана от Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ Official opening of the Western Balkans Summit Angel Dzhambazki MEP, Vice President of New Direction Foundation Keynote...

Резултатите от PISA: Обичайното, необичайното и невидимата криза

Резултатите от изследването на PISA за моментната картина на образователната ни система предизвикаха маса безсмислени и некомпетентни коментари, които отразиха неразбирането на коментиралите какво означават и какво стои зад тези резултати. Ще се опитам да хвърля...

Съвременната консервативна мисъл-Доналд Тръмп и Борис Джонсън

Съвременната консервативна мисъл-Доналд Тръмп и Борис Джонсън В навечерието на двадесетте години на ХХI век светът е изправен пред редици важни решения, които са от огромно значение за развитието на човечеството. Отново консерваторите се явяват като съществените...

Долу ръцете от капачките!

Честит Десети декември – международният ден на човешките права! Съвременният либерален свят се люшка между свободите и регулациите, като правата са махалото, което отмерва това люшкане. За да бъде човек свободен, нуждае се от права, но за да са гарантирани правата,...

Дебат няма и не трябва да има

Време за четене: 4 мин.

“Не всички мюсюлмани са такива”

Този призив се чува всеки път когато се пролее европейска кръв. Но какво се крие зад това на пръв поглед вярно твърдение?

Ако не всички мюсюлмани са отговорни за действията на останалите и следваме същата вътрешна логика, то в случай на неетично поведение на някоя компания, която да речем ползва детски труд, антилибералите би трябвало, в защита на всички капиталисти, да окичат интернет профилите си със снимки на Милтън Фридман, #невсичкикапиталисти и да обикалят телевизионните студия за да обясняват колко много общественото мнение репресира предприемачите. Феноменално, това което се наблюдава е противоположна на обичайната реакция. Аргументът се обръща с главата надолу.

Да вземем децата като чувствителна и любима тема на всякакви апологети за социална справедливост. Бойният вик “помислете за децата” е нарицателен за мекушава истеричност и прокарване на тенденциозно левичарски политики. Да проследим какво обаче се случва, когато наистина става дума за застрашени деца:

  • Ако някой неетичен мюсюлманин взриви детска дискотека, то реакцията вляво е, че не всички мюсюлмани са такива.
  • Ако някой неетичен капиталист използва детски труд, то реакцията вляво е, че всички капиталисти са зли и трябва да унищожим капиталистическата система.
  • Ако обаче някой се възпротиви на взривяването на детски дискотеки и твърди, че трябва да унищожим исляма като система, то антилибералната реакция е бурно възмущение и замеряне с дълбоко изтърканите етикети – расист, сексист, бигот, ислямофоб и т.н

Колко удобно, нали?

Проблемът не е в принципа, а в липсата на такъв. Или по-точно – принцип има, но той се отнася само за “нашите”.

  • Свободата на словото важи само за хората, които са съгласни с нас;
  • Свободата на религията важи за всички, стига да не си християнин;
  • Частна собственост има, но ти вземаме половината с данъци и ти казваме какво да правиш с останалото;

Лозунги като “не всички мюсюлмани са такива” са, и винаги ще бъдат, пълна безсмислица. Никой не твърди, че всички мюсюлмани са терористи, както аз не твърдя, че всички антилиберали искат да унищожат западната цивилизация. Дебатът е на съвсем различна плоскост.

Дебатът е относно последиците от действията на тези крайни представители на една идеология, причините да се стигне до тези последици и реакцията на обикновените членове на тази идеология.

Самият намек за провеждане на такъв дебат е плашещ за антилибералните идеолози, защото всеки дебат може да доведе до предприемане на действия за промяна на действителността, а всякакви действия за решаване на проблема застрашават антилибералната цел.

Простата истина е, че от втората половина на XIX век, Западът бавно и сигурно крачи към повече и повече социализъм. Макар и с кратки отстъпления, данъчната тежест, социалната държава и контролът върху икономиката дългосрочно се увеличават (1). Основните леви идеолози са напълно наясно с този факт, но те не отпускат хватката. Това, което правят е неотстъпно и методично да атакуват всичко свързано с ценностите на класическия (т.е. истинския) либерализъм и капитализма – факторите направили Запада най-великата цивилизация в човешката история.

Свинското квичене срещу гнилия капитализъм е само прах в очите на гласоподавателите. Целта на тази истеричност е дебат изобщо да не се проведе, или ако се проведе, той да бъде в рамките на изместен вляво политически дискурс. Така дори да има временно отстъпление от крайнолевия курс, на гласоподавателите се предоставя фалшив избор между крайнолеви политики като “ляво” и политики в център-ляво като “дясно”. Всичко различно от тези одобрени от антилибералната доктрина избори е дамгосано като “крайнодясно” и оплювано в опит да се задуши обсъждането на истинска алтернатива.

 

В България този феномен е изключително виден, поради факта, че прогласяващите се за десни партии са всъщност най-обикновени социалдемократи в център-ляво и техните лидери изобщо не го крият.

Чрез изместване на дебата вляво от действителното разделение на позициите, антилибералите си гарантират, че каквито и действия да бъдат предприети, то те ще са максимално близо до левия курс и само временно ще го забавят. Крачка назад, две напред. В България този феномен е изключително виден, поради факта, че прогласяващите се за десни партии са всъщност най-обикновени социалдемократи в център-ляво и техните лидери изобщо не го крият. Тук традиционно десни теми като свобода на притежаване на оръжие, приватизация на пенсионно и здравно осигуряване и ограничаване на правомощията на властта са теми-табу.

Трябва да си даваме сметка, че тази тактика работи безотказано вече над 150 години и все още се прилага с пълна сила. Победата се гони на всяка цена и от това дясното има какво да научи. Радикално десните позиции следва да се отстояват твърдо, дори на фона на координирани личностни нападки. Само така може да има истински обществен дебат.

Или може би изхабих твърде много думи и трябва да започнем да наричаме истеричните антилиберали “капиталофоби” и да го крещим до спукване на тъпанчетата. Око за око, както се казва. Лесно, нали?#невсичкикапиталисти #notallcapitalists

(1) https://ourworldindata.org/taxation/

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!