fbpx

НОВО

Прогресивният данък – една услуга, различни цени

Дебатът за размера на данъците и философията на облагането на доходите (плосък срещу прогресивен модел) наглед е финансово-икономически, но по същество има съвсем друга природа. Това се вижда и от аргументите на защитниците за смяна и оставане на модела - и вляво, и...

Заплашен ли е плоският данък

Отнякъде изведнъж стана актуално да се говори за замяна на плоския данък с прогресивен? Плоският (пропорционален) данък от 10% е едно от най-добрите неща, които са правени за икономиката на България и е една от основните причини за икономическия напредък на страната...

Защо полетът е важен?

На 30-ти май частната американска компания СпейсЕкс съвместно с НАСА изпрати за пръв път в космоса кораба "Крю Драгън" с хора на борда. Събитието е историческо, но причината затова вероятно е по-различна, отколкото си мислите. Не защото САЩ най-накрая спира да зависи...

Световната здравна пионка на Китай

Пандемията COVID-19 все още продължава своето настъпление в Латинска Америка, докато една голяма част от населението на планетата постъпателно започна да се възвръща към нормалността. Катаклизъм като този ще се помни още дълго и сега идва моментът, в който светът...

Връзката между християнството и капитализма

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тома Петров гостува в предаването "Business Daily" по "ТВ Европа". Вижте пълното видео:

Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”?

В преносен смисъл, всеки един от нас носи “маска”. В работата сме едни, вкъщи други, а пред близки приятели съвсем различни. Носим я, защото се страхуваме: от вируса, от отхвърляне, от истината… Но представете си, че този страх изчезне. Готови ли сме за истината като...

Антикрехкост и епидемии

„When it rains, it pours“[i]“Злото никога не идва само”„Няма, няма, па току си....“ Дебели опашки Както може да потвърди всеки преподавател в университет, студентите носят своите проекти и курсови работи наведнъж в последния ден на семестъра. Цял семестър е тихо,...

Малко по-лошо

Мишел Уелбек е псевдоним на Мишел Томас, френски писател, станал световно и скандално известен с романите „Елементарните частици“ („les Particules élémentaires“) и „Платформата“ („Plateforme“). Оригинална публикацияПревод: Константин Туманов Трябва да си го признаем:...

Привилегированите

В последните дни нашумяха поредните два случая на насилие. Първият - четирима души нападнаха младо семейство. Мъжът и жената са атакувани докато извеждат едногодишните си близначета на разходка. Ден по-рано бащата има кратък словесен сблъсък с един от нападателите,...

Кога е създаден македонският език (нови документи)

Представям на вниманието ви документ, намерен в държавния архив на Република Северна Македония в Скопие, от член на българската „Македонска патриотична организация Пирин“ в Чикаго и разпространен от нейния деец Драгомир Богданов. Оригиналният текст е на руски и е...

Дебели противоречия

Време за четене: 4 мин.

Tрудно е да се поддържа култура, в която едни и същи хора се борят с расизма и сексизма като демонизират белите мъже, противопоставят се на публичното засрамване, засрамвайки публично, мразят капитализма от смартфоните си и водят „необходими на обществото разговори“, в които всяка гледна точка извън тяхната е забранена.

Понякога противоречията са толкова много и наситени, че цялото нещо сякаш всеки момент ще се пръсне по шевовете. Като говорим за пръскане, един от най-смущаващите примери за пълната липса на логика и разум в модерната култура на свръхчувствителност и инклузивност е безотговорната промоция на възможно най-вредните лайфстайл навици и пагубните последствия от тях. Става въпрос за масовото навлизане на масивни и почти смъртоносно затлъстели фигури в реклами, клипове и списания с идеята, че всяка телесна форма заслужава уважение и репрезентация в мейнстрийм културата.

Разбира се, кампанията за нормализиране на наднорменото тегло оперира с инструментите на ексцесията, връхлита сетивата с крайности и абсурди.

Не е достатъчно нормални мъже с бирени коремчета и средностатистически жени с целулит да получат религиозно почетната репрезентация. Не, от симетричната грация с превъзходни гени и страхотна работна етика Жизел Бюндхен директно скачаме на 130-килограмовата Тес Холидей, която преди време се побра на корицата на Cosmopolitan. От старателно тренирани стегнати тела, подсилени допълнително с фотошоп, благосклонно осветление и ъгли на заснемане се минава на меко казано нездравословно изглеждащите, морбидно затлъстели „модели“ като „инди рапърката“ Чика и „инди рок“ певицата Бет Дито. Те станаха лица и тела на няколко световноизвестни модни марки и се появиха на огромни рекламни пана и билбордове из все по-странния във визуално отношения пейзаж на Западната цивилизация.

Милиони хора водят ежедневна битка със затлъстяването и десетките здравословни проблеми, които то води със себе си. Рекламният свят и модната индустрия явно са решили да водят битка с битката срещу затлъстяването и да промотират възможно най-крайните примери за надебеляване. Разбира се, те продължават да разчитат основно на слаби модели и стероидни физики, но са разтворили нишата на фетиша към чудовищно наднормените тела, за да задоволят постоянните претенции на онова крило на воините за социална справедливост, което явно се занимава с „телесна справедливост“. Пускат 150-килограмова моделка на корица, но съдържанието е пълно с диети, тренировъчни програми и реклами на добавки за отслабване. Модната индустрия си имаше – и продължава да има – достатъчно проблеми с анорексията и прекалено слабите модели. Отиването в другата крайност е като да спреш ежедневното пиене на евтин твърд алкохол, за да минеш на хероин.

Колко абсурдно е посланието, че всяко тяло е като другото и ние сме длъжни да харесваме поравно и еднакво всички видове човешки форми?

Ами, колкото всяко едно ирационално твърдение за равенство навсякъде другаде – култури, цивилизации, институции, идеи, песни, книги, филми…

Еволюцията ни е програмирала да харесваме определени форми и характеристики. Влечението към здравословно изглеждащи тела е вродено и нито една лицемерна кампания няма да промени това. Вярно е, че в различните култури и през различните епохи има изменения на вкусовете, но смъртоносно затлъстелите тела не могат да бъдат мейнстрийм обекти на желание и вдъхновение. Отдавна е доказано, че свръхтеглото ощетява сериозно здравето, лишава страдащите от нормален живот и в крайна сметка води до болезнена и преждевременна смърт. Само една патологична култура може да промотира подобно нещо.

Да се насърчават хората с 50-100 и повече излишни килограми да се опитат да подобрят положението си с хранителен режим и упражнения като в същото време се обезкуражават ненужните гаври с тях е правилно и продуктивно. Но да вземеш тези болни тела и да ги превърнеш в примери за подражание, подкрепени от мултимилонни корпорации с огромно влияние е наистина странна форма на садизъм. Жестокост, продуцирана от свръхчувствителност и загриженост.

Дебело трябва да подчертаем и най-сериозното противоречие.

Хората, които искат да нормализират смъртоносното затлъстяване са същите, които водят война с потреблението и пластмасата в името на здравето на планетата. От една страна квичат за алчните и вечно консумиращи човеци, които трябва да намалят месото и да живеят в някаква аскетична веган дистопия, а от друга се възхищават от видимо самоубиващи се свръхтежки модели, активисти и знаменитости, и са готови ви изядат ако кажете и една критична дума по техен адрес.

„Включването“ на всички видове човешки форми се извършва от маниакални деспоти и цивилизационни вандали. Те рефлексивно радикализираха цялата концепция. Както винаги правят. От „искаме само равни права“ до „има 72 пола, фашист, и ако не признаеш педофилията за нормална сексуална ориентация, ще те бойкотираме и забраним“. От „не на омразата“ до „убийте всички бели мъже“. Тези хора преядоха с власт и влияние. Става все по-очевидно, че е време да минат на диета.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ