Ще свалим тези. Добре. Ще дойдат други. Ура.
Особено пък ако са нашите… Ехааа… Сууупер!
Ще сменим червените със сини, сивите с тъмносини, и ще стискаме палци да няма повече оранжеви, кафяви и синьожълти.
Ще пишем, ще четем, ще скандираме, ще гласуваме, ще гледаме, ще следим, ще се информираме. Ще дебатираме, ще спорим и ще убеждаваме. Активно и съвестно, както винаги досега.
А в същото това време, докато народа вика по площади и барикади, една фигурка стои и дебне. Очаква резултатите по-напрегнато от хората по площадите, и стиска палци на своите. Именно тази фигурка винаги излиза напред впоследствие, независимо кои партии сваляме и кои партии избираме. Независимо против кого протестираме, и кого подкрепяме.
Излиза напред в малкия град, в общината, в дирекцията на някое министерство. Фигурката на безцветния партиец.
Безцветен е образът му, защото винаги е като отлят по калъп – свиреп със слабите и чуждите, мазен с висшите и своите, пренебрежителен към непознатите и сервилен към популярните. Самият човек не е безцветен, напротив. Самият човек е винаги силно оцветен – дали по убеждения, или просто по интереси, в търсене на уютно местенце, и кабинетче със сектретарка.
Червеният партиец уволнява и назначава също както и уволнява синият такъв, сивият – също като тъмносиният. С едни и също плоски мотиви, с едни и същи користни цели, с едни и същи стремежи към евтиния келепир.
Едни и същи фигурки, които са близки с партиеца, заемат едни и същи позиции, на един и същ четиригодишен ротационен цикъл. След което уволняват едни и същи хора, и на тяхно място водят едни и същи приближени, отново на същия четиригодишен цикъл.
Жалка е и картинката, и постановката, и постройката. В резултат на което жалки стават и цялата администрация, и цялата държава, и цялото управление.
А партийците са си на линия. Както пишеше в един вестник преди време – „Ние пак сме тук”.
Днес уволняват като за последно червените и сивите – директори на природни паркове, директори на агенции, директори на дирекции и второстепенни ведомства. Трудоустрояване с къс хоризонт, ще каже някой, какъв е смисъла?
Смисълът, драги, е, че поставеният сега приближен на партиеца ще се почуства добре в кабинетчето. Ще пийне държавно кафенце, ще щипне секретарката. Служебната кола ще го откара пред тях, шофьора ще му отвори врата. А това се услажда.
Именно поради късият хоризонт, този приближен ще е готов да изрови земята /звучи познато…/, за да може партиецът да спечели избори, да оглави листата, да остане в силата си.
Новоназначеният е готов да сложи подписа си навсякъде, да назначава и да уволнява, да подписва и да отказва. Готов е на всичко за да опази службицата, кабинета, секретарката и колата.
Да речем, в името на позитивизма, че партиецът, червен или сив, вземе та загуби изборите. Да речем, че вече не е такова величие. Да речем, че вече не коли и не беси в градът, в министерството, в агенцията.
Кой ще дойде на негово място?
Ще се надигнат ли гласове „Този да се маха, и да махнем хората му! Всички!”?
С какво тези гласове са по-различни ог сегашните, и с какво новите уволнения ще са по-различни от сегашните?
С какво новоназначените староуволнени преждезаемащи чиновническите места, ще са по-различни от тези, които бяха назначени след червено-сивата метла в последната година? И след време не би ли трябвало да очакват същата съдба, отново на до болка познатия ротационен принцип?
С какво синята метла превъзхожда червената, и с какво е по-оправдана?
А какво са виновни хората, които просто си разбират от работата и я вършат?
Пиша всичко това, защото една от важните тези, които РБ защитава, е промяната на начина на назначаване на служители в администрацията. Край на партизанщината, на политиканстването в кадровата политика, на метлите и вълните след всеки едни избори.
Звучи прекрасно.
Подкрепям.
Но ни най-малко не разбрах как конкретно ще стане това. И съм песимист. Изявен.
Защото именно партийците, и доведената от тях лоялна армия себеподобни, могат /а и го правят успешно/ прекрасно да подкопаят и най-кадърните управници, и най-безкористните политици, и най-обаятелните лидери.
Не че изпитваме излишък от такива…
Затова оставям на по-умните от мен да обяснят как ще бъде изкоренена партизацията на управлението, и как ще се изгради професионална администрация. Администрация, която да бъде опазена и да остане незасегната от рейтингите и бюлетините. И искрено им пожелавам успех.
Но съм песимист. Изявен.
