НОВО

Има машина, има проблем

Експериментът с въвеждането на машинно гласуване в България, продължил повече от пет години, по всичко личи върви към своя край. Изразеното желание от управляващите от ГЕРБ да премахнат този елемент от изборния процес, подкрепено от поне две от партиите от Обединени...

Възможен ли е разлом между Европа и САЩ

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски и Емил Вълков гостуваха в предаването "Реакция" по ТВ Европа с водещ Мартин Табаков. Гост също бе Жулиета Пенева от фондация "Силна Европа". Тема на разговорът бе конфликтът между Иран и САЩ, Европа,...

Жертви насилници

В подценената черна комедия от 1995-а „Тайната вечеря“ петима млади либерали започват да убиват идеологическите си врагове като ги канят на вечеря и им сипват вино с отрова. Първата им жертва е враждебен и опасен рецидивист с някои наистина смущаващи идеи и позиции....

Отново за легализацията, този път по-трезво

Легализацията на леките наркотици, в частност на марихуаната (или канабис, или още „тревата”) е сред хитовите теми на либералният авангард. Особено популярна в градските среди на младежите (обикновено момчета, но понякога и повлияни от тях момичета) от семейства с...

Антипопулизмът и екологизмът са днешните партии на страха

"Катастрофизмът излъчва манихейство, така както черният дроб отделя жлъчка. Той затваря умовете в кухи абстракции и формули. Това е ироничното отмъщение на Полемос: доктрините на борбата са приели цветовете на Доброто. Остава жалкият хоризонт на “съвместното...

Станахме ли путинисти в Осака?

Живеем с прекалено много думи, които се изсипват върху нас от всевъзможни дигитални и аналогови източници. Тези думи на свой ред също си живеят живот, сякаш независим от нас,  и мъчейки се да следваме неговата логика, често падаме в заблуди, изкушения и прелест....

Все повече френско лидерство и нарастващи реакционни нагласи в ЕП

ЕНП продължава да губи позиции сред електоралните нагласи на европейците. Ако изборите за Европейски парламент бяха днес, ЕНП щеше да регистрира с около 15 мандата по-малко. Закономерно, с оглед на това, че от изборите за ЕП през май месец досега ЕНП направи някои...

Няколко думи за учебниците по история

Хубаво!  Онези комунисти, които така и не поеха вината, поради недостатъчно количество вино, все пак победиха. Позволихме ме им да пренапишат разказът, наречен България. По-точно, нейната неотдавнашна зловеща история. Кекави политици, историци слаби в колената,...

Новият болшевизъм на Гугъл

Преди повече от 10 месеца разсъждавах по темата за цензурата в интернет, като поводът бяха зачестилите случаи на спрени потребителски акаунти във Фейсбук заради "нарушаване на Стандартите на общността". Тогава предположих, че ако някои потребители са баннати не...

Скрутън: Ръководени сме от хора, които нямат деца като Тереза Мей, Еманюел Макрон, Ангела Меркел

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Бруно Ретайо e френски политик, член на сената от 2004 година. Президент на областния съвет на департамент Венде. Роджър Скрутън и Бруно...

Разпадът

Време за четене: 3 мин.

Това не е присъщо на Велика Европа. Резултатите от няколко десетилетия ултралиберален обществен инженеринг вече са налице. Центърът на обществените дебати е съзнателно изместван в посока решаване на дълбокомислени и цивилизационни въпроси от рода на „колко са половете, защо са толкова, кой би се чувствал обиден или накърнен от факта, че пола му не е включен в списъка“ и тн.

Цялата главоблъсканица от разнопосочни мнения всъщност измества фокуса от истинските трудности, които стоят пред Европа. Дискусията за икономическите проблеми, миграционната политика и бъдещето на Европейския съюз е целенасочено потулвана. Вместо това дневният ред на обществото е да решава „съдбоносните“ въпроси около новата джендър парадигма.

Традиционните поведенчески ценности като решителност, целеустременост, последователност, критичност, постепенно, но сигурно се изместват от новите „социални роли“ – плахост, беззъбие, неутралитет. Упорито се втълпява, не и без помощта на някои масови медии, че т.нар. „консервативни качества“ са символ на една отминала, варварска, дори войнствена епоха. Следва да си зададем въпроса, с множество препратки към историята – какъв е бил ценностният профил на качествения управленец? Нима той се е стремял да угоди на всички, изхождайки от обстоятелството, че все някой, някъде и някога може да се почувства разсърден или потиснат? Насилствения порив към изравняване на всяка цена и поведенческата неутралност не са здравословна среда за изграждане на управленски кадри. А Европа към настоящият момент страда точно от това – криза на управленската решителност. На градивната критика вече се гледа с друго око. Ако в миналото тя е била метод за непрекъснато подобряване и надграждане на съществуващото, то сега критиката вече е символ на варварщина, конфронтация и деструктивност. Но ако наистина възприемем живота си в една безкритична, тиха и неутрална среда, то как ще идентифицираме проблемите си? Как ще работим за тяхното разрешаване, щом естественото ни усещане за рационалност и усъвършенстване е притъпено?

Ако си позволим да изкажем издържана фактологически градивна критика, или изразим съмнение в ефективността на някоя от общите политики на Европейския съюз, то риска да попаднем в някой „списък“ с анти-европейци изобщо не е малък.

По тази линия атаките срещу консерватизма не са нещо необичайно, дори напротив – те са устойчиви, с постоянно увеличаващ се интензитет. Новите европейски консерватори наистина се намират в незавидно положение. Съществува реален риск срещу тях да бъде впрегнат не само целия наличен медиен арсенал, но и бюрократичната машина на либералното статукво. Разбира се, либералните похвати се базират на изкусната манипулация – покрай въпросите за джендър равенството и социалните конструкти, се вклиняват и истинските проблеми, свързани с насилието. Така противниците на новите джендър-механизми автоматично попадат в графата „насилници“. При определено стечение на обстоятелствата могат и да ги включат в някой друг списък с антидемократични пропагандатори, където компания им правят себеподобни гадни консерватори, откровени старовремци и допотопни типове.

Изпод познатата прогресивно-либерална реторика всъщност пълзи посланието „Да атакуваме консерваторите – те винаги искат да бият жените“. Такава мисловна линия може да буди единствено недоумение у трезво мислещия човек.

Ожесточените спорове не се свеждат само до въпросната Истанбулска конвенция и едва ли скоро ще утихнат. В известен смисъл такива дебати могат да бъдат и полезни, с уговорката, че обществото е будно и за по-съществените проблеми. В по-мащабен политически план обаче може да се каже, че тази конвенция е проверка за това колко стегнати са редиците в национален мащаб. Чрез гласуването ЗА/ПРОТИВ всъщност се извършва глобално политическо преброяване, формират се новите лагери, очертава се съвършено ново парцелиране. На базата на тези резултати може да се предвиди кои държави ще бъдат „проблемни“ в очите на бюрократичния прогресивизъм, когато стане време за същинското налагане на новите социални парадигми. Всъщност, под похлупака на хуманно звучащите либерални тези за „разкъсване на оковите и тотална свободия“, се крие точно обратното – налагане на избран, прогресивен и „правилен“ нов обществен ред. Съществува съвсем реална концепция, че новият световен ред ще изисква епоха на постсуверенност и постнационалност. Един от етапите за изпълнението на тази цел е културният демонтаж. Трябва да бъдат атакувани традиционните норми, дори и ако те са със силата на природен закон. Прогресивно-либералните движения са идеалните пешки-изпълнители.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!