НОВО

Не плачете за Шотландия, няма да ходи никъде

Категоричната победа на Консерваторите в Обединеното кралство не остави много възможности за опозицията. Обикновено губещият изборите има различни оправдания или малки успехи – спечелил е неочаквано много, има по-голяма бройка абсолютни гласове, чака вота от чужбина...

Наследството на Източния въпрос

Източният въпрос се появява на политическата сцена след Карловицкия мир от 1699 г., според който Османската империя изгубва голяма част от своите владения в Украйна и днешна Русия. От тази епоха започва бързият упадък на турската държава и се повдига въпросът за...

Победата на Борис Джонсън – антибиотик за пораснали

Мислеха го за идиот. Или поне за клоун, който може да жонглира с кеч-фрази и саундбайтове ("get Brexit done"). Но откакто бе избран за лидер на Консервативната партия и министър-председател на Обединеното кралство, Борис Джонсън направи това, на което малцина вярваха,...

„Либералната“ загуби от Демокрацията

Консервативната партия в Обединеното кралство постигна унищожаваща победа, невиждана от времената на Тачър, а лейбъристите – най-тежкото поражение за последния век. Последните губят и някои от традиционните си крепости. Това не е най-важното. Корбин няма да види...

Британците гласуваха за край на политическата агония

Консерваторите спечелиха тези избори, с голямо мнозинство. Какво означава тази победа?1. Умората от Брекзит си оказва влияние. Хората искат решение и то бързо и незабавно. Мечтаят за край на политическата агония.2. Джонсън е по-силен лидер от Корбин. Безспорно успех...

Срещата на НАТО – зад кулисите на медийния фолклор

Реалната динамика на провелата се в Лондон среща на върха на НАТО има малко общо с публичните престрелки между отделните лидери, на които станахме свидетели. Вървенето по следите на размяната на пейоративни коментари - на американския президент Доналд Тръмп спрямо...

“Зелената философия” на Роджър Скрутън

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек гостува в предаването "Денят с Георги Любенов" по БНТ. Тема на разговора бе излязлата наскоро на български език книга на сър Роджър Скрутън "Зелената философия". Вижте пълното видео:...

Видео & Снимки: Представяне на Роджър Скрутън – “Зелената Философия”

Представяне на книгата „Зелената философия“ на Роджър Скрутън, организирано от "Сиела Норма" и дясна платформа "Консерваторъ".ВодещБорис СтанимировПанелисти:Д-р Нено Димов – министър на околната среда и водите Д-р Красен Станчевдоц. д-р Антоний ГълъбовБоян...

Най-важните избори – 3 основни проблема на Борис Джонсън

Днес се провеждат най-важните избори в следвоенната история на Великобритания. Ако искат да осъществят Брекзит, британските граждани ще трябва да препотвърдят резултата от референдума на тези парламентарни избори и да излъчат мнозинство, което да приеме сделката на...

Тукидидовият капан, САЩ и Китай

В древността е имало два центъра на мир, спокойствие и цивилизация, съществували едновременно в двата края на стария свят – Pax Romana и Pax Sinica, или Римския мир и Китайския мир. Римската цивилизация днес е родила множество държави и организации,...

Разпадът

Време за четене: 3 мин.

Това не е присъщо на Велика Европа. Резултатите от няколко десетилетия ултралиберален обществен инженеринг вече са налице. Центърът на обществените дебати е съзнателно изместван в посока решаване на дълбокомислени и цивилизационни въпроси от рода на „колко са половете, защо са толкова, кой би се чувствал обиден или накърнен от факта, че пола му не е включен в списъка“ и тн.

Цялата главоблъсканица от разнопосочни мнения всъщност измества фокуса от истинските трудности, които стоят пред Европа. Дискусията за икономическите проблеми, миграционната политика и бъдещето на Европейския съюз е целенасочено потулвана. Вместо това дневният ред на обществото е да решава „съдбоносните“ въпроси около новата джендър парадигма.

Традиционните поведенчески ценности като решителност, целеустременост, последователност, критичност, постепенно, но сигурно се изместват от новите „социални роли“ – плахост, беззъбие, неутралитет. Упорито се втълпява, не и без помощта на някои масови медии, че т.нар. „консервативни качества“ са символ на една отминала, варварска, дори войнствена епоха. Следва да си зададем въпроса, с множество препратки към историята – какъв е бил ценностният профил на качествения управленец? Нима той се е стремял да угоди на всички, изхождайки от обстоятелството, че все някой, някъде и някога може да се почувства разсърден или потиснат? Насилствения порив към изравняване на всяка цена и поведенческата неутралност не са здравословна среда за изграждане на управленски кадри. А Европа към настоящият момент страда точно от това – криза на управленската решителност. На градивната критика вече се гледа с друго око. Ако в миналото тя е била метод за непрекъснато подобряване и надграждане на съществуващото, то сега критиката вече е символ на варварщина, конфронтация и деструктивност. Но ако наистина възприемем живота си в една безкритична, тиха и неутрална среда, то как ще идентифицираме проблемите си? Как ще работим за тяхното разрешаване, щом естественото ни усещане за рационалност и усъвършенстване е притъпено?

Ако си позволим да изкажем издържана фактологически градивна критика, или изразим съмнение в ефективността на някоя от общите политики на Европейския съюз, то риска да попаднем в някой „списък“ с анти-европейци изобщо не е малък.

По тази линия атаките срещу консерватизма не са нещо необичайно, дори напротив – те са устойчиви, с постоянно увеличаващ се интензитет. Новите европейски консерватори наистина се намират в незавидно положение. Съществува реален риск срещу тях да бъде впрегнат не само целия наличен медиен арсенал, но и бюрократичната машина на либералното статукво. Разбира се, либералните похвати се базират на изкусната манипулация – покрай въпросите за джендър равенството и социалните конструкти, се вклиняват и истинските проблеми, свързани с насилието. Така противниците на новите джендър-механизми автоматично попадат в графата „насилници“. При определено стечение на обстоятелствата могат и да ги включат в някой друг списък с антидемократични пропагандатори, където компания им правят себеподобни гадни консерватори, откровени старовремци и допотопни типове.

Изпод познатата прогресивно-либерална реторика всъщност пълзи посланието „Да атакуваме консерваторите – те винаги искат да бият жените“. Такава мисловна линия може да буди единствено недоумение у трезво мислещия човек.

Ожесточените спорове не се свеждат само до въпросната Истанбулска конвенция и едва ли скоро ще утихнат. В известен смисъл такива дебати могат да бъдат и полезни, с уговорката, че обществото е будно и за по-съществените проблеми. В по-мащабен политически план обаче може да се каже, че тази конвенция е проверка за това колко стегнати са редиците в национален мащаб. Чрез гласуването ЗА/ПРОТИВ всъщност се извършва глобално политическо преброяване, формират се новите лагери, очертава се съвършено ново парцелиране. На базата на тези резултати може да се предвиди кои държави ще бъдат „проблемни“ в очите на бюрократичния прогресивизъм, когато стане време за същинското налагане на новите социални парадигми. Всъщност, под похлупака на хуманно звучащите либерални тези за „разкъсване на оковите и тотална свободия“, се крие точно обратното – налагане на избран, прогресивен и „правилен“ нов обществен ред. Съществува съвсем реална концепция, че новият световен ред ще изисква епоха на постсуверенност и постнационалност. Един от етапите за изпълнението на тази цел е културният демонтаж. Трябва да бъдат атакувани традиционните норми, дори и ако те са със силата на природен закон. Прогресивно-либералните движения са идеалните пешки-изпълнители.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!