fbpx

Демократично избраната зелена кризa

Време за четене: 6 мин.

Всяка голяма трагедия пристига бавно, за разлика от това, което сме научени от холивудската манифактура за инфантилни супергеройски филми. Подобно на пандемията, започва с няколко тревожни, но далечни съобщения за неща, които са се случили в другия край на света и наглед нямат нищо общо с нас и нашето всекидневие. Постепенно материалите набират сила и се приближават дори чисто географски. Докато накрая не разкрият пълната си сила, когато вече е твърде късно. Същото се случва с борсовата цена на тока в момента, която е напълно възможно да удари и четирицифрена сума в някой бъдещ месец.

Ако ви се струва, че това няма никакво значение и ще страдат само „изедниците капиталисти“, собственици на бизнеси, почакайте още някой друг месец. Без да навлизаме в твърде детайлни обяснения – цената ще бъде платена от всички. Макар електроенергията да има различно отражение върху различните производства и услуги, ако тя се задържи такава, това може да доведе главно до две неща:

  1. Повишаване цената на стоките и услугите, за да се компенсират по-високите производствени разходи, благодарение на по-високата цена на тока
  2. Увеличение на безработицата, което е другият способ за компенсиране на разходите за компаниите.

И двете неща ще повишат натиска върху социалните системи, изтънели до безкрайност поради пандемията и ще бъдат компенсирани само от печатане на още пари без никакво реално покритие – независимо дали долари или евро.

Накратко – ако цената на всекидневието ви се увеличи, имате на кого да благодарите.

Самопроектирано унищожение

Цената на електроенергията зависи от множество фактори, които енергийните експерти широко са изложили, всички от които могат да се обобщят до отказът от енергийна независимост. Или по-точно разчитане на източници, които са непостоянни – като вятър и слънце. Нещо повече – в стремежа си уж да се направи по-малко зависим от враждебни (по-собствена дефиниция) или не-чак-толкова враждебни сили – Русия и САЩ, ЕС направи точно обратно – в момента сме оставени на благоволението на външни сили, които да трябва да доставят необходимите енергийни ресурси, когато уж възобновяемите източници, просто не са достатъчни. Никой не може да ги вини, че предпочитат по-изгодните сделки и все по-често пренасочват продажбите към Азия, не към Европа. Увеличението на производствените капацитети не може да стане от днес за утре, за да компенсира почти хумористичната причина – „няма вятър“.

Съчетано с отказът от ядрена енергетика в редица страни, включително в моторът на европейската икономика – Германия, няма нищо чудно в задаващата се перфектна буря на цените. И за това има на кого да благодарите.

Компромисите на гъвкавостта

Според Тимерманс отпреди дни „България трябва да прояви гъвкавост за въглищните централи“. Отново – как все се налага да проявяваме гъвкавост в името на нечие чуждо безумие или утопично самозабравяне? От предприсъединителните преговори, през най-различни директиви (като пакета „Мобилност“, например) все се налага да проявяваме гъвкавост и да правим компромиси. Някои от тях резонни, други – не. Кога е дошло времето за линия в пясъка, зад която отстъплението вече е немислимо? Нека да зададем и един въпрос с пълното осъзнаване на историческата му карма – „Кое е най-лошото което може да се случи“? Да ни спрат подаянията под формата на разнообразни фондове?

Въглищните централи, както и всички други източници, всяка друга технология, вероятно ще бъдат заменени в някакъв момент. Това, обаче ще стане тогава, когато другата технология стане достатъчно ефективна, евтина и надеждна. Без това да трябва да става през субсидии, ограничения или въглеродни квоти. Търговията с последните, между другото, символизира всичко, което е сгрешено с днешната политика – създава се цяла ниша от търговци, които не създават никаква стойност, не произвеждат нищо, не предлагат никаква услуга, а само препродават фиктивни, виртуални купони в система, която на практика ще съществува само дотогава, докогато има политическа воля за това.

Насърчаването на различните зелени политики, трябва да е именно такова – насърчаване. С позитивна политика, а не със задължително унищожение на всичко останало, в името на самозахранваща се заблуда, кореняща се в иначе естественото и благородно човешко желание да съхрани природата. Наивитет, който като всяка друга утопична идея, не съзнава последствията от своите действия, нито начините да бъде постигната.

Драконът се пробужда

Междувременно пробуждащите се „дракони“, освен в досегашните „тигри“ в Далечния изток, много малко ги интересуват еко-политиките, освен по някоя казана почти през смях позиция на голям, но безсмислен международен форум. Нито Китай, нито Индия ще спрат да създават нови въглищни електроцентрали, нито ще спрат да купуват природен газ и нефт от най-близкия си доставчик, нито ще спрат да създават все повече ядрени електроцентрали. Дори Япония наскоро се завърна към атома.

Разширяващите се индустрии на тези страни ще имат нужда от още и още енергия и можете да сте сигурни, че нито вече изтеклият протокол от Киото, нито Парижкото споразумение, нито протестите на разглезени деца ще ги спрат. Между другото, този начин за „скатаване“ от часовете не го знаехме навремето, големи балъци сме били.

Същата тази индустрия е там, поради друга самоволна глупост – отказът от индустрия в Европа и прехвърлянето ѝ в другия край на света в преследване на още няколко процента маржове.

Често навираното в лицата ни от зелените талибани „Планетата е една“ учудващо рядко се чува, когато стане въпрос за източните дракони. Защото дори в Европа да се върнем към пещерите (какво по-консервативно от това!) няма да успеем да компенсираме емисиите от Изток. А там разноцветните демонстрации няма да трогнат никого.

Непосилната лекота на свободата

И на кого, в крайна сметка трябва да благодарите? Ако да речем, ви се носят (небутафорни този път) бесилки по площадите при новата ви сметка я за ток, я за парно? На едни и същи от Фридрих та чак до Георги. На самите себе си.

Често за много неща са обвинявани „европейските бюрократи, неизбирани от никого“. И още по-често действително са виновни.  Случаят със зелените политики обаче не е точно такъв.

Много преди да има „Зелена сделка“, въглеродни квоти, мораториумите за проучване на собствени ресурси, всичките еко-политики са гласувани. Масово, из почти цяла Европа. Нещо повече, тези казуси са били основни в кампаниите не само на екоталибани със зелено в името, ами и на огромна част от останалите партии. Можете да го видите дори в последните избори в Германия.

Зеленото самоубийство, започващо да се вижда с цените на тока е изцяло демократично гласувано.

Сега обаче ще има изненадани, че със свободата да бъдеш идиот, ще трябва да се носят последствията. Не, оправданието, че някой бил подведен или е жертва на манипулация не е важно – то е част от демократичната политическа игра. Също и за тези, които всъщност са гласували против тези политики – мнозинството решава, демокрацията. Нали искахме да сме СУВЕРЕН – ето, осъзнаването, че решенията имат и последствия и че няма никого другиго, когото да обвиним, е първата стъпка към това. Свободата, властта и наивността си имат цена. Изцяло демократична.


Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ