fbpx

НОВО

Коронавирусът и гражданското

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай облаков, както и Петър Кичашки от "Сдружение републикански център", гостуваха в предаването "Денят започва с Георги Любенов" по БНТ. Тема на разговора бяха мерките, които държавните органи предприеха в...

НПО-тата се използват от хора, които нямат куража да се заявят като политически лица

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "Плюс - минус" по "Нова телевизия". Тема на разговора бяха неправителствените организации у нас и кой ги използва. Вижте пълното...

Вълната от Минеаполис – вандализъм или гражданска пандемия?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Плюс - минус" по Нова телевизия. Тема на разговора бяха размириците в САЩ и техните причини. Вижте пълното видео: Журналистът гостува също в предаванията "Свободна зона с Георги...

Историческата мисия на SpaceX и НАСА

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Светослав Александров гостува в сутрешния блок на БНТ. Тема на разговора бе историческата мисия на НАСА и Space X. Вижте пълното видео:...

За държавата и данъците

В неделното издание на "Имате думата" по Канал 3 гостува журналистът и автор в платформата "Консерваторъ" Михаил Кръстев. Вижте какво сподели той по темата за Държавата и данъците. Вижте пълното видео:...

При нашествието на османците към Балканите и Европа дали не е играл роля един неотчетен фактор?

Редица изследвания свързват успеха на едно общество с нивото на ДОВЕРИЕ между неговите членове. Успехът на сегашните скандинавски общества (преди да ги обхване мултикултурната илюзия), се дължи на умението им да живеят заедно, като си вярват едни други. Това ги прави...

Дефлацията като политически проблем

Основната тема след Covid-19 е свързана с тежките икономически последици. Все по-големи са страховете от идваща сериозна дефлация (спад на потребителските цени), породена от забавената икономическа активност. Макар че всеобщото мнение е, че дефлацията е много...

Китайският пир по време на чума

Докато светът е залисан в това да ограничава пандемията, свързана с Covid-19, както и икономическите последствия от нея, Китай се възползва от възникналите обстоятелства и осъществява геополитическите си цели. Последните не са нови, но т.нар. коронавирус освободи...

Напред, науката е петолъчка или лявата индоктринация в американската академия

В една идеална ситуация, политическите убеждения не би следвало да играят роля в университетите при избор на преподавател или изследовател. Но, в графиката по-долу ситуацията е далеч от идеална - във факултетите по антропология на американските университети, на всеки...

Дълбоко ли е расовото разделение в САЩ?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Никола Бушняков гостува в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по "ТВ Европа". Тема на разговора бяха протестите и грабежите в САЩ, както и причините за тях. Вижте пълното видео:...

Какво значи “Ден на победата” за едно българско село

Време за четене: 4 мин.

Гаврил Маринов

Казват, че историята без родова памет е лишен от континюитет мъртъв субект на политическо-конюктурни машинации. В тази връзка бих искал да представя малко факти от т. нар. „жива“ или „чиста“ история, които проследяват събитията в село Телиш, Плевенско през 1941 и 1944 г. Тази информация, чийто източник е моят дядо – Тодор Тодоров, би могла да послужи по-нататък за изготвянето на систематичен сравнителен анализ. Все пак историята не се изчерпва само по фактите в учебниците, писани, разбира се, от победителите, но и тя е сбор от живата памет на нашите предци.

През лятото на 1941 г. светът става свидетел на най-мащабния по размери и обсег световен конфликт, след чийто край ролята на участващите в него субекти бива еднозначно манипулирана. Тази световна арена на грандиозно настъпление, в случая на немските войски, не подминава и българското село Телиш в Плевенско, непосредствено разположено върху основната пътна артерия в северна България. По главния път започва непрестанният поток от германски моторизирани и пехотни войскови части. Вермахтът несъмнено предизвиква интерес у българските селяни, а най-вече този на малчуганите. По думите на дядо ми Тодор, тогава едва осем годишен, най-впечатляващи са били моралът и изящният външен вид на германските войници. Млади и едри момчета с руси коси и сини очи, със съвършено чисти униформи, маршируват дисциплинирано, махайки на българите със слънчеви усмивки, сякаш отиват не на война, а на някакво забавно мероприятие. Един ден, германски пехотен полк спира край селото, където войниците си правят лагер, за да пренощуват. Въпреки забраната на покойният ми прадядо Марин Стоев, дядо ми, с няколко негови приятели, решават тайно да надникнат отблизо в лагерна на германците. Войниците си направили полева кухня, полеви бани и тоалетни, с тях имало готвачи, лекари, бръснари и всякакъв вид спомагателен персонал. Извършвали се и спортни дейности като гимнастика и волейбол. В единия край на лагера било разположено някакво странно платно с десетки столове пред него. Дядо ми обясняваше, че тогава той и другите деца с него били изумени, тъй като за първи път видели кинопрожекция. Войниците консумирали тогава и шоколади. Като видели, че децата проявяват интерес към невижданото лакомство, ги поканили да дойдат при тях да гледат прожекцията и ги почерпили с шоколад. Децата разменяли яйца за шоколади с германските войници. Германците си носели и радиоприемници, за да бъдат актуално информирани за събитията на фронта. В промеждутъците на информационните блокове, от тях звучала класическа музика. Войниците били изключително приятелски настроени към местното население. Медиците дори помогнали на местния лекар с медикаменти и други средства за болните българи. На тръгване от селото, един от войниците приближил прабаба ми, Радка Стоева, държаща в ръцете си новородено пеленаче (другият ми дядо Гаврил Тодоров, на когото съм и кръстен). Разменяйки няколко жестикулации с младата майка, германският войник и подарил катарамата от колана си с надпис “Gott mit uns” (Господ с нас) – уместно поднесен символ на  покровителство от Бога над всички деца и светъл образ на рицарската мисия за спасението на най-ценния културен континент.

 В следствие на съветско-англосаксонския комплот, германските армии са унищожени. Предизвестената клинична смърт на цяла Източна Европа застига и село Телиш през есента на 1944 г. с преминаващите съветски войски. Гледката по думите на дядо ми е потресаваща. Селяните стават свидетели как десетки камиони, претъпкани с руски войници, сякаш превозват добитък, спират в центъра и командирите започват да разпределят войниците по къщите. Повечето войници били тежко болни, на преклонна възраст, които дори не разполагали с оръжие. В нашата къща били разпределени пет войника. Били в окаяно състояние – мръсни, с разпокъсани униформи, брадясали и гладни. Заповядали да им се донесе храна и алкохол. Роднините ми били принудени да пренощуват на втория етаж, слушайки нечовешките звуци на съветската вакханалия.  

 Зловещият триумфален пир на азиатщината, гръмко звучащ от първия етаж – несъмнено един изключително тежък момент за съвестта на човек като прадядо ми, даващ си сметка за предстоящата болшевизация на своето отечество … 

 На сутринта гостите вече ги нямало. В дневната мебелите и посудата били потрошени, липсвали някои по-ценни предмети, по леглата имало кал от обувки, а във въздуха тегнела тежка миризма на алкохол. Изпотъпканата градина отвън била използвана за тоалетна. Съседите на следващия ден се оплакали от подобно държание от страна на руснаците, като някои споделили, че поради липса на място в жилищата им, били принудени да пренощуват в плевните. Всеобщо било и изумлението от любопитството на съветските войници към някои обикновени битови предмети, които очевидно русите никога не са виждали.

 Този ден през есента на 1944 г. маркира и началото на най-мрачния период от историята на моя род и отечество. Всеки поданик на последвалия азиатски болшевизъм е изживял по своеобразен начин своята есен на 1944 г, чийто тотем е „День Победы” и възтържествуването на разрушителната идея на комунизма. Странен биологичен феномен е как лежащите в кома тленни народи на Балканите и Източна Европа се пробуждат за момент и в някаква несъзнателна конвулсия възвеличават деня, в който е започнала систематичната им духовна ретардация, прииждайки като сомнамбули за поклонение пред най-близкия монумент на някой съветски войн, след което отново заспиват в дълбоко умопомрачение.

От conservative.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ