fbpx

НОВО

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Катастрофата в Бейрут

Светът стана свидетел на потресаващи кадри вчера от Бейрут. По-малко от двадесет и четири часа след огромната експлозия, все още няма потвърждение, какво може да е причинило взрива, но още в първите часове след него говорител на израелското правителство обяви, че...

Националната ненавист

"Ненавиждам София", написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в...

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

Нова православна партия?

Волен Сидеров е много интелигентен и културен човек и при него случайни движения няма Да инструментализираш вярата за политически цели е грях Преди време писах за четири нови политически проекта - на Васил Божков (Черепа), Мая Манолова, Цветан Цветанов и Станислав...

Какво значи “Ден на победата” за едно българско село

Време за четене: 4 мин.

Гаврил Маринов

Казват, че историята без родова памет е лишен от континюитет мъртъв субект на политическо-конюктурни машинации. В тази връзка бих искал да представя малко факти от т. нар. „жива“ или „чиста“ история, които проследяват събитията в село Телиш, Плевенско през 1941 и 1944 г. Тази информация, чийто източник е моят дядо – Тодор Тодоров, би могла да послужи по-нататък за изготвянето на систематичен сравнителен анализ. Все пак историята не се изчерпва само по фактите в учебниците, писани, разбира се, от победителите, но и тя е сбор от живата памет на нашите предци.

През лятото на 1941 г. светът става свидетел на най-мащабния по размери и обсег световен конфликт, след чийто край ролята на участващите в него субекти бива еднозначно манипулирана. Тази световна арена на грандиозно настъпление, в случая на немските войски, не подминава и българското село Телиш в Плевенско, непосредствено разположено върху основната пътна артерия в северна България. По главния път започва непрестанният поток от германски моторизирани и пехотни войскови части. Вермахтът несъмнено предизвиква интерес у българските селяни, а най-вече този на малчуганите. По думите на дядо ми Тодор, тогава едва осем годишен, най-впечатляващи са били моралът и изящният външен вид на германските войници. Млади и едри момчета с руси коси и сини очи, със съвършено чисти униформи, маршируват дисциплинирано, махайки на българите със слънчеви усмивки, сякаш отиват не на война, а на някакво забавно мероприятие. Един ден, германски пехотен полк спира край селото, където войниците си правят лагер, за да пренощуват. Въпреки забраната на покойният ми прадядо Марин Стоев, дядо ми, с няколко негови приятели, решават тайно да надникнат отблизо в лагерна на германците. Войниците си направили полева кухня, полеви бани и тоалетни, с тях имало готвачи, лекари, бръснари и всякакъв вид спомагателен персонал. Извършвали се и спортни дейности като гимнастика и волейбол. В единия край на лагера било разположено някакво странно платно с десетки столове пред него. Дядо ми обясняваше, че тогава той и другите деца с него били изумени, тъй като за първи път видели кинопрожекция. Войниците консумирали тогава и шоколади. Като видели, че децата проявяват интерес към невижданото лакомство, ги поканили да дойдат при тях да гледат прожекцията и ги почерпили с шоколад. Децата разменяли яйца за шоколади с германските войници. Германците си носели и радиоприемници, за да бъдат актуално информирани за събитията на фронта. В промеждутъците на информационните блокове, от тях звучала класическа музика. Войниците били изключително приятелски настроени към местното население. Медиците дори помогнали на местния лекар с медикаменти и други средства за болните българи. На тръгване от селото, един от войниците приближил прабаба ми, Радка Стоева, държаща в ръцете си новородено пеленаче (другият ми дядо Гаврил Тодоров, на когото съм и кръстен). Разменяйки няколко жестикулации с младата майка, германският войник и подарил катарамата от колана си с надпис “Gott mit uns” (Господ с нас) – уместно поднесен символ на  покровителство от Бога над всички деца и светъл образ на рицарската мисия за спасението на най-ценния културен континент.

 В следствие на съветско-англосаксонския комплот, германските армии са унищожени. Предизвестената клинична смърт на цяла Източна Европа застига и село Телиш през есента на 1944 г. с преминаващите съветски войски. Гледката по думите на дядо ми е потресаваща. Селяните стават свидетели как десетки камиони, претъпкани с руски войници, сякаш превозват добитък, спират в центъра и командирите започват да разпределят войниците по къщите. Повечето войници били тежко болни, на преклонна възраст, които дори не разполагали с оръжие. В нашата къща били разпределени пет войника. Били в окаяно състояние – мръсни, с разпокъсани униформи, брадясали и гладни. Заповядали да им се донесе храна и алкохол. Роднините ми били принудени да пренощуват на втория етаж, слушайки нечовешките звуци на съветската вакханалия.  

 Зловещият триумфален пир на азиатщината, гръмко звучащ от първия етаж – несъмнено един изключително тежък момент за съвестта на човек като прадядо ми, даващ си сметка за предстоящата болшевизация на своето отечество … 

 На сутринта гостите вече ги нямало. В дневната мебелите и посудата били потрошени, липсвали някои по-ценни предмети, по леглата имало кал от обувки, а във въздуха тегнела тежка миризма на алкохол. Изпотъпканата градина отвън била използвана за тоалетна. Съседите на следващия ден се оплакали от подобно държание от страна на руснаците, като някои споделили, че поради липса на място в жилищата им, били принудени да пренощуват в плевните. Всеобщо било и изумлението от любопитството на съветските войници към някои обикновени битови предмети, които очевидно русите никога не са виждали.

 Този ден през есента на 1944 г. маркира и началото на най-мрачния период от историята на моя род и отечество. Всеки поданик на последвалия азиатски болшевизъм е изживял по своеобразен начин своята есен на 1944 г, чийто тотем е „День Победы” и възтържествуването на разрушителната идея на комунизма. Странен биологичен феномен е как лежащите в кома тленни народи на Балканите и Източна Европа се пробуждат за момент и в някаква несъзнателна конвулсия възвеличават деня, в който е започнала систематичната им духовна ретардация, прииждайки като сомнамбули за поклонение пред най-близкия монумент на някой съветски войн, след което отново заспиват в дълбоко умопомрачение.

От conservative.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ