НОВО

Пет факта за срещата на ООН за климата в Мадрид

Всичко, което трябва да знаете за срещата на ООН за климата в Мадрид в пет факта + моята интерпретация: 1. САЩ. Китай, Япония, Австралия и Канада не са изпратили представители на високо ниво. => 50% от световните емисии на СО2 ясно казват, че въпросът не им е...

Мисълта за климата като форма на човешката грандомания

Анселм Кентърбърийски, един от бащите на съвременна Европа, който измисли схоластиката, за да се прослави Тома Аквински в нея, а университетите да я прегърнат като откровение, не можеше да си представи нищо по-голямо от Бог. "Модерният човек" не може да си представи...

Българският интерес е свързан с интеграцията на Западните Балкани

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“  Последните няколко години бяха белязани от възраждането на перспективата за членство в ЕС и НАТО на...

Четири начина да измъкнеш пари от населението

Напоследък се говори за идеята Общината да увеличи някои данъци в София, а именно данъците върху автомобили, за които се предполага (без да е доказано), че замърсяват повече, и данъците върху сделките с имоти. „И без друго данъците в София са скандално ниски и дори...

КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“ в зала 8 на Националния Дворец на Културата. Датата е 07 декември, от 9 часа. ПЪЛНА ПРОГРАМА КОНФЕРЕНЦИЯ...

Какъв е идеологическият заряд на социалните политики

Разговор с редактора в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев за смисъла от разясняването на социалните политики, предлагани от българските политици. Още един поглед към съдбата на Истанбулската конвенция и колко тълкувания може да има тя? Какви идеологически...

Как ЕС иска да зашлеви шамар на Слънцето

Европа трябвало да се превърне в климатично неутрален континент, смята председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен. От позицията на могъщата си длъжност ръководителят на изпълнителна власт на ЕС сигурно има самочувствието, че може да пребори...

Климатичната криза – мит или реалност?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в предаването "Плюс-минус" по Нова ТВ. Тема на разговора бе митът за климатичната криза. Вижте пълното...

“Под игото” като “продукт”

Мислих дълго относно "превеждането" на романа "Под Игото" на съвременен български език. И стигнах до извода, че това е абсурден акт. Казвам го с най-ясното съзнание на човек, който като ученик седеше пред непознатите думички във всеки втори абзац имаше проблем с някои...

Кой се страхува от споделената икономика?

Забраната на Airbnb ще е предателство не само към развитието на бизнеса, но и към младите хора - създават се предпоставки за картелиране и убиване на конкуренцията. „Не е престъпление да си невеж по икономика, която в края на краищата е специализирана наука, но е...

Денят на народните будители – забраняван, но не и забравян

Време за четене: 4 мин.

“И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепелите бойци на Самуила.”

Атанас Далчев, “Към родината”

Добър вариант за отбелязване на Деня на народните будители можем да открием, като се вгледаме в начина, по който са го отбелязвали нашите предци.

Празникът възниква апокрифно, спонтанно и съвсем доброволно. Плод на следосвобожденските настроения, за първи път се отбелязва през 1909 г. в Пловдив. За ден на будителите и паметта на Възраждането е отреден денят на най-големият български светител – Йоан Рилски. Той е считан за небесен покровител и застъпник пред Бога за българския народ. Няколко години по-късно – през 1922 министърът на просвещението Стоян Омарчевски и група интелектуалци решават да официализират празника и така денят на будителите става и държавен почивен ден. Прокламацията на Деня гласи:

„Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.“

И така до 1945 г., когато е отменен и забранен от новата власт като “великобългарски”, “шовинистки” и “фашистки”. Това действие на комунистическата власт е в контекста на цялостната им реторика и политика през онова време. Тогава БКП е твърде далеч от патриотизма, като членовете й често имат небългарско самосъзнание – македонистващи или интернационалисти, съветски хора. В тази светлина трябва да се разглеждат също промяната на българските държавни символи – герб и химн, както и реформата в правописа, която отстранява няколко букви – също обявени за “великобългарски и фашистки” – и по този начин подпомага създаването на македонската писменост.

Денят на народните будители се оказва костелив орех. Обичан, незабравен, остава в сърцата на много честни българи въпреки пропагандата. Честваният продължават – не масови, а отново апокрифни. Но и непрекъснати. В условията на т.нар. “Народна власт” българските учители проявяват всякаква изобретателност, за да поддържат пламъка на българщината и традицията. Изработват се табла и фенери с български букви, четат се откъси от исторически книги и поеми, носят се народни носии.

Свети Иван Рилски – пръв будител на народа ни и първи светец просиял в нашата земя. Апостоли на българската свобода като Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Стамболов, Георги Раковски, Любен Каравелов, Велчо Атанасов-Джамджията, Хаджи Димитър и Стефан Караджа, просветители като Найден Геров, Васил Апривов, Григор Пърличев, Христо Г. Данов – печатаря, фамилията Славейкови – три поколения живели и творили за родината ни, свещеници и монаси като поп Харитон, Софроний Врачански, отеца на просвещението ни – Паисий монах Хилендарски, поп Пейо, Неофит Бозвели, фамилията Вазови – търговци, войници и поети, и още, и още неизброими имена – всеки дал своето за да ни има днес, да поемаме въздух, говорим и действаме свободно.

Въпреки усилията на новата власт националното чувство на българите не закърнява. Имената на предците ни и тяхното дело остава запомнено и продъжлавано. И така – до наши дни. На 28 октомври 1992 г. благодарение на усилията на честни патриоти, като трябва да се спомени името на професор Петър Константинов и неговото Общонародното сдружение „Мати Болгария“ Народното събрание възстановява деня като празничен и го прави почивен за учениците. Съюзът на учените в България и Съюзът на българските журналисти също почитат този ден като свой професионален празник – и така освен на българските светци и революционери, е празник също на учените и журналистите.

Смисълът да помним е да живеем. Да си патриот, да си будител, не значи да носиш определени дрехи, да слушаш определена музика или да носиш определена прическа. Всяко време има своите моменти, в които човек да се прояви като достоен. Всеки ден има своите предизвикателства и всяко изпитание пред човека има своите избори. Всеки живот може да бъде изживян – ако не гръмко, то с чест и с мисъл за идните поколения. Дори в най-тъмните и безнадеждни ситуации съществува надеждата – общочовешката надежда за по-добри дни. Че това не са просто празни думи – живота на будителите и бащи на нашият народ – го доказва.

Та, как да отбележим празника? Нелоша идея е преди всяко свое дело да се допитваме до съвестта си колко е удачно, колко е българско, ако щете. Да не се псуваме също, да не се гледаме лошо, а да бъдем вежливи един с друг. Да внимаваме за кого и как гласуваме. Да действаме с мисъл за общото и – съвсем по примера на предците ни – да не чакаме друг, нежели държавата да направи нещо вмество нас. Да водим нравствен християнстки живот – и не, не се усмихвайте – и да не забравяме, че именно това ни е съхранило като род и народ. И това разбира се – не за един ден в годината, а за цял живот.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!