fbpx

НОВО

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

Нова православна партия?

Волен Сидеров е много интелигентен и културен човек и при него случайни движения няма Да инструментализираш вярата за политически цели е грях Преди време писах за четири нови политически проекта - на Васил Божков (Черепа), Мая Манолова, Цветан Цветанов и Станислав...

Социализмът – невъзможна и вредна утопия

Търговията, разделението на труда, частната собственост са благо  Летящите пилета   Планиран хаос Днес пред лицето глобалната икономическа криза, на глобалните протести и глобалната пандемия - имаме и глобална амнезия. Или просто незнание - престъпно...

Адекватни ли са новите икономически мерки в условията на политическа криза?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев, както и авторът в платформата Никола Филипов гостуваха в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по ТВ Европа. Тема на разговора бяха новите икономически мерки в условията на политическа криза, както...

Как да се спасим от икономическото цунами

Пандемията от COVID-19 постави света пред огромни икономически и социални предизвикателства. За няколко месеца бяха въведени безпрецедентни мерки за опазване на живота на гражданите и устойчивостта на здравните системи. Това предизвика драматичен спад в потреблението...

Основи на корпоративния социализъм – грешките при справянето с кризата

Теодор Димокенчев гостува на Димитър Вучев в предаването Business Daily по ТВ Европа. Тема на разговора бяха грешните мерки за справяне с кризата и протестите срещу правителството и главния прокурор. Двамата обсъдиха и по-дълбоките проблеми в икономиката,...

Зовът на сърцето

Днес, 28 юли, се навършва една година от смъртта на Алекс Алексиев – родолюбец, анализатор, експерт по сигурност и антитероризъм. Алекс Алексиев беше анализатор в изследователски център „Ран Корпорейшън“, изпълнителен директор на радио „Свободна Европа“ в Мюнхен,...

Печеливши и губещи при предсрочни и при редовни избори

Почти три седмици протести с различен интензитет настояват за оставката на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Докато второто изглежда трудно изпълнимо по редица причини, първото е възможно, макар и към днешна дата (27.07.) да не изглежда вероятно. В...

Вот на недоверие №5 или как се говори на инфантилната тълпа

Чуйте ги само как говорят! Вижте ги как първото нещо, което ги интересува, е дали ще ги дават по телевизора! Преди малко гласуването на поредния вот на недоверие към кабинета започна с процедурно предложение за пряко излъчване по БНТ, въпреки че излъчването вече...

Протестите, Икономиката и изоставането на БВП

Авторът в "Консерваторъ" Никола Филипов гостува в Свободна зона с Георги Коритаров за протестите, има ли катастрофално изоставане по БВП на човек от населението и колко надолу върви българската икономика? Вижте двете части от...

Денят на народните будители – забраняван, но не и забравян

Време за четене: 4 мин.

“И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепелите бойци на Самуила.”

Атанас Далчев, “Към родината”

Добър вариант за отбелязване на Деня на народните будители можем да открием, като се вгледаме в начина, по който са го отбелязвали нашите предци.

Празникът възниква апокрифно, спонтанно и съвсем доброволно. Плод на следосвобожденските настроения, за първи път се отбелязва през 1909 г. в Пловдив. За ден на будителите и паметта на Възраждането е отреден денят на най-големият български светител – Йоан Рилски. Той е считан за небесен покровител и застъпник пред Бога за българския народ. Няколко години по-късно – през 1922 министърът на просвещението Стоян Омарчевски и група интелектуалци решават да официализират празника и така денят на будителите става и държавен почивен ден. Прокламацията на Деня гласи:

„Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.“

И така до 1945 г., когато е отменен и забранен от новата власт като “великобългарски”, “шовинистки” и “фашистки”. Това действие на комунистическата власт е в контекста на цялостната им реторика и политика през онова време. Тогава БКП е твърде далеч от патриотизма, като членовете й често имат небългарско самосъзнание – македонистващи или интернационалисти, съветски хора. В тази светлина трябва да се разглеждат също промяната на българските държавни символи – герб и химн, както и реформата в правописа, която отстранява няколко букви – също обявени за “великобългарски и фашистки” – и по този начин подпомага създаването на македонската писменост.

Денят на народните будители се оказва костелив орех. Обичан, незабравен, остава в сърцата на много честни българи въпреки пропагандата. Честваният продължават – не масови, а отново апокрифни. Но и непрекъснати. В условията на т.нар. “Народна власт” българските учители проявяват всякаква изобретателност, за да поддържат пламъка на българщината и традицията. Изработват се табла и фенери с български букви, четат се откъси от исторически книги и поеми, носят се народни носии.

Свети Иван Рилски – пръв будител на народа ни и първи светец просиял в нашата земя. Апостоли на българската свобода като Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Стамболов, Георги Раковски, Любен Каравелов, Велчо Атанасов-Джамджията, Хаджи Димитър и Стефан Караджа, просветители като Найден Геров, Васил Апривов, Григор Пърличев, Христо Г. Данов – печатаря, фамилията Славейкови – три поколения живели и творили за родината ни, свещеници и монаси като поп Харитон, Софроний Врачански, отеца на просвещението ни – Паисий монах Хилендарски, поп Пейо, Неофит Бозвели, фамилията Вазови – търговци, войници и поети, и още, и още неизброими имена – всеки дал своето за да ни има днес, да поемаме въздух, говорим и действаме свободно.

Въпреки усилията на новата власт националното чувство на българите не закърнява. Имената на предците ни и тяхното дело остава запомнено и продъжлавано. И така – до наши дни. На 28 октомври 1992 г. благодарение на усилията на честни патриоти, като трябва да се спомени името на професор Петър Константинов и неговото Общонародното сдружение „Мати Болгария“ Народното събрание възстановява деня като празничен и го прави почивен за учениците. Съюзът на учените в България и Съюзът на българските журналисти също почитат този ден като свой професионален празник – и така освен на българските светци и революционери, е празник също на учените и журналистите.

Смисълът да помним е да живеем. Да си патриот, да си будител, не значи да носиш определени дрехи, да слушаш определена музика или да носиш определена прическа. Всяко време има своите моменти, в които човек да се прояви като достоен. Всеки ден има своите предизвикателства и всяко изпитание пред човека има своите избори. Всеки живот може да бъде изживян – ако не гръмко, то с чест и с мисъл за идните поколения. Дори в най-тъмните и безнадеждни ситуации съществува надеждата – общочовешката надежда за по-добри дни. Че това не са просто празни думи – живота на будителите и бащи на нашият народ – го доказва.

Та, как да отбележим празника? Нелоша идея е преди всяко свое дело да се допитваме до съвестта си колко е удачно, колко е българско, ако щете. Да не се псуваме също, да не се гледаме лошо, а да бъдем вежливи един с друг. Да внимаваме за кого и как гласуваме. Да действаме с мисъл за общото и – съвсем по примера на предците ни – да не чакаме друг, нежели държавата да направи нещо вмество нас. Да водим нравствен християнстки живот – и не, не се усмихвайте – и да не забравяме, че именно това ни е съхранило като род и народ. И това разбира се – не за един ден в годината, а за цял живот.

Споделете чрез

Предишен

Следващ