fbpx

НОВО

Освежаване на страховете

Преди тракаха със зъби пред телевизора при десет умрели дневно, сега при сто отиват на другия каналСтраховете не са вечни. Когато мине време и свикнем с тях, те губят смразяващата си власт над умовете и започваме да ги разглеждаме като нещо сравнително обикновено....

Културни войни: Тирания в името на толерантността

Нашият автор Владислав Апостолов гостува в „Политически НЕкоректно“ по Българското национално радио. Цензура, индоктринация и идиотокрация. Парализираща пропаганда, мазохизъм, умопомрачен либерализъм, улично насилие и унизителни изяви на преклонение и подчинение към...

Бюджет 2021 е крайно разочароващ

Както стана традиционно, през октомври правя анализ на проекта за държавния бюджет за следващата година. И това, което мога да кажа за Бюджет 2021 е, че е най-лошия правен през последните години. Проектът изобщо не включва антикризисни мерки, предвижда хаотични...

Сънят

В момента в Република Северна Македония тече най-масивната и яростна антибългарска кампания от десетилетия. Отново се чуват думи като - „бугари фашисти“, „бугари татари“ и „бугарска окупациjа“. Всекидневно по всички медии се разпространяват статии срещу България,...

Опасната победа на лявото в Европа

Вече лъсна как доминиращата симбиоза между либерали, зелени и социалисти чрез подмолни политики определят живота на стотици милиони и бизнеси за трилиони Атаките за отсъствието на медийната свобода у нас са тотални кьорфишеци Семейството като основно ядро на...

Невиждана цензура в САЩ: ето как Фейсбук и Туитър премахват информация за корупция, свързана с Джо Байдън

Корупционен скандал разтърси САЩ броени седмици преди изборите. Прочие, нали не си мислите, че само в България политиците са цъфнали и вързали и че само за тях се вадят предизборно кални компромати? Човешката природа си е една и съща навсякъде, следователно корупцията...

Проклятието на Ердоган е неговото спасение

Те са като двете страни на Истанбул, разкрачил се върху Босфора, с европейска и азиатска част. Кемал Ататюрк и Реджеп Ердоган изглеждат така, че сякаш не могат да съществуват в едно изречение заедно. Като ръката на първокласник, която отхвърля пунктуацията и враждува...

Енергийната ефективност: Поредният писък на европейския социализъм

В Брюксел сметнали, че за да постигнат целите на Зелената сделка, Европа трябва да инвестира 275 млрд. евро годишно за обновяване на сградите до 2030 г. Разбира се, бързо се сетили, че хората доброволно тези пари няма да ги вкарат в изолация и измислили поредната нова...

Препъникамъни пред икономиката ни

Перфектната буря е налице - какво можем да избегнем? Доброто разбиране на проблемите означава и добри решения Грешните инвестиции от годините на бума започват да гърмят Перфектната буря е налице - глобална здравна пандемия, стопанска криза от порядъка на Голямата...

Не, светът не загива!

Тези дни по всички медии четем и слушаме, че научен „доклад чертае катастрофален сценарий за хората„. Според учените климатичният апокалипсис вече е настъпил, а липсата на храни, недостигът на вода и природните бедствия ще унищожат човечеството до няколко...

Денят след утре – икономика на кризата

Време за четене: 9 мин.

Коронавирусът

“Консерваторъ” публикува разнообразни мнения и анализи относно пандемията COVID-19

Функционираща икономика и лична отговорност

Функционираща икономика и лична отговорност

Функционираща икономика и лична отговорност, а не военновременен планов социализъм и крути забрани ще ни спасят от пандемията Днес - пред лицето на сериозна глобална пандемия - икономическата наука и функциониращата стопанска система не просто няма как да минат на...

Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”?

Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”?

В преносен смисъл, всеки един от нас носи “маска”. В работата сме едни, вкъщи други, а пред близки приятели съвсем различни. Носим я, защото се страхуваме: от вируса, от отхвърляне, от истината… Но представете си, че този страх изчезне. Готови ли сме за истината като...

Държавните компании, данъците и кризисната икономика

Държавните компании, данъците и кризисната икономика

Държавните компании в огромната част от случаите са на загуба, но по-важното е, че винаги имат негативен ефект върху конкуренцията и потребителите. Защо? Първо, за разлика от “частните”, държавните компании винаги могат да разчитат на помощ от бюджета. Те набират...

Паниката от коронавируса замъгли чисто икономическите причини за кризата, която се очертава на хоризонта днес. Пандемията по-скоро прилича на блокада – огромна част от икономиката просто е затворила врати и чака – докато може да издържи. Здравното предизвикателство обаче е само катализатор за изкарване на боклуците изпод дюшека.

Икономически погледнато – то не е причината за евентуалната криза. Свърхзадлъжняването на правителства, компании и домакинства – са такава причина. Инвестиционните грешки и балоните на финансовите пазари – също.

Тежките регулации и бумащината, тромавата администрация, които пречат на предприемачите и нови играчи да влязат на пазара също. Здравната криза ще мине, въпросът е днес да не правим икономически грешки, които да окрупнят, удължат и утежнят негативните ефекти, когато минем от другата страна на планината “пик-спад” в икономическия цикъл – тоест, като дойде рецесията вече формално.

На един шок в предлагането на стоки и услуги, заради регулаторни забрани – масово правителства и централни банки реагираха, като че ли има дефицит на… търсенето в икономиката.

Като че ли някой просто не иска да потребява и инвестира, а не, че не може да го прави, защото му се пречи да произведе и изкара доход, за да потреби. Генерирането на доход е генериране на стойност – търсиш, когато предлагаш нещо ценно, което ти е заплатено. Когато само търсиш, без да произвеждаш – реално нетно намаляват благата и благосъстоянието. Следва повсеместно обедняване.

Отговорът на властите по света срещу шокът на предлагането беше стимули за търсенето: смъкване на лихвите до нулеви, заливане с трилиони на финансовите пазари и разходи и дефицити на правителствата.

За жалост, ниските и отрицателни лихви не могат да накарат банките да раздават кредити, а инвеститори и потребители да ги ползват, заради несигурността пред всички. Причината: проблемите в балансите на компании и кредитни институции, заради твърде евтиния кредит през последните години, довел до грешни инвестиции и скелети в гардеробите, които неизбежно ще се появят при криза.

Рискови ценни книжа, ипотечни проблемни заеми, шистови играчи, които глътнаха вода след срива в цената на петрола – примери много. Днес се получава едно зомбифициране на цялата финансова система, а наливането на кредит така и не потича към икономиката.

В основата обаче проблемът не е с “ликвидността”, а с качеството на активите, тоест платежоспособността. Иначе казано: не с кръвообръщението, а със сърцето. А отрицателни лихви обричат пенсионери и застрахователни компании на тежки времена.

Пазарните играчи знаят, че акции и дълг са надценени и реално напомпани. Ако няма нови и нови порции евтин кредит – всичко ще рухне изключително бързо и панически. А оттам кризата в реалната икономика ще се разгърне пълномащабно, защото компаниите набират капиталите за инвестициите си на пазарите – а срив в акциите значи и замразяване на инвестиционна активност и генериране на приходи, респективно плащане на заплати.

Пресъхване на кредитното кранче

Най-големият страх на дългово пристрастената икономика в “развития” свят е пресъхване на кредита, заради вдигане на лихвите. Тоест проблеми с така наречената финансираща ликвидност. 

Стигна се дотам, че топ компании в целия свят нямат кеш за сметки и разходи за повече от ден… а краткосрочният кредит на паричните пазари пресъхна, поради покачване на лихвите по заемите за компаниите.

Приложени към индивид – такова финансово поведение би било самоубийство, но заради евтините пари то е норма за финансово управление на фирмите. Това беше причината да фалира и Лемън Брадърс при старта на преходната криза, а днес централните банки буквално изтреляха снарядите с базуките си. Проблемът е, че кризата още не тук, а паричните инструменти вече са изчерпани.

Дългова криза

Бягството към държавен дълг днес и покупките му от централните банки значи едно – правителствата ще се финансират евтино с дълг, ще се нагърбят да харчат, да задлъжняват и “движат” икономиката.

Въпросът е, че те само слагат прът в колелото, което така усилено искат да завъртят. Угрозата е като мине пандемията да се озовем в още по-тежка дългова пристрастеност. Световна дългова пристрастеност.

В САЩ правителството дължи 23 трилиона, прибавяйки сега още нови два. В предходната криза в Европа, когато правителствата се юрнаха да спасяват “системни” играчи от частния сектор, убивайки смисъла от пазара – дългът беше осезаемо по-малък. За Гърция – 146% процента спрямо БВП, днес там е 180. Италия тогава – 115, днес е със 135 %, Испания и Франция – 60 и 85 тогава, днес – почти по 100-ина процента.

Дългова кула от карти, която чака лек ветрец, за да рухне. Правителствени харчове ще значат само: похабен ценен ресурс и привилегироване на близки фирми по произволни критерии.

Това е проблем и за финансовите посредници – неизплатимият дълг е в балансите на банките, пенсиони фондове и застрахователи. Днес банките пък ще раздават кредити на рискови играчи – което ще минира още повече балансите им.

Какво ще стане с парите ни?

Въпреки огромния дълг на щатското правителство, в света има глад за долари, защото във възникващите пазари дългът приоритетно се емитира в долари – заради липса на доверие към местните валути от инвеститорите. Това крепи и курса на американските пари спрямо другите валути. Парите обаче ще се обезценяват във времего спрямо стоките като клас актив – ценни метали, храни и суровини.

С оглед на ударената верига на доставки и производството има спад на предлагането – и цените на крайните потребителски стоки тръгват нагоре. За разлика от предната криза, където напечатаните пари отидоха на финансовите пазари, днес инвеститорите са доста по-внимателни и по-сериозен ресурс ще отива към потребителски стоки.

Заключението е, че вероятен сценарий се очертава стагфлацията – високи потребителски цени в комбинация с безработица и икономическа стагнация. Същевременно ще има и евтини и качествени компании за покупка, чиито акции вероятно ще поевтинеят – стига да е наличен спестен във времето кеш. 

Цените

Вмешателството в цените е най-опасно. Цените са ориентир – какво според потребителите е важно. Ако се харчи политически или се дава евтин кредит – цените се изкривяват и информацията какво да се “икономисва” като оскъдно и важно – изчезва.

Правителствената намеса води до похабени оскъдни производствени фактори по политическо усмотрение. Това минира възстановяването и отлага оздравяване на икономическия организъм.

Цените ще покажат какво е важно и трябва да се “икономиса”. Днес вече: “Армани” правят медицинска екипировка, алкохолни компании – дезинфектанти, а производители на тирове – респираторни апарати. Крайният потребител с покупките си насочват цялата производствена верига в правилната посока – според моментите най-спешни нужди.

Ако някой спекулира, то само засилва сигнала, но и пречи на презапасяването за лични нужди. Конкурентите спекуланти ще смъкнат цените едни на други. Ако административно се пречи на поскъпване на цени – ще изчезнат базови стоки на пазара, защото разходите в един момент може да надвишат приходите на търговците.

Пазарът – свободните хора с парите си и предприемачите – е гъвкав и не е нужно централизирано решение, за да работи дори в условия на криза. С избухването на кризата, в Германия, например, фирмите веднага въведоха гъвкави мерки  – задължителни маски, разстояние между работниците, медицински персонал, безконтактни доставки и обработка на поръчки. Благодарение на това там фабриките все още работят, въпреки повсеместния стопански ступор в Европа.

България

Проблемите на България са сходни с тези на другите – сходни са и решенията, които тя предприе. По отношение на здравето – със сигурност по-навреме от много други. Залогът обаче е икономически да сме по-гъвкави, защото не сме нито Франция, Италия или Германия, където население и правителство имат ресурс да издържат по-дълго на практически икономическа блокада.

Теглят се 4.2 млдр. дълг, вдига се таванът за тази година до 10 млдр, като опция при нужда. Представят се заеми за населението и фирмите. Но засега още не сме в криза, а тя ще дойде. При още по-задлъжнял публичен и частен сектор. 

Проблемът дори не толкова в дефицита, а в голямата роля на държавата в икономиката. Досега слонът (държавата), излегнал се в средата на игрището (икономиката), заемаше едни 37 процента от него – тоест мач все пак можеше да има.

Но при свиване на размерите на това игрище – мястото става все по-малко. Изходът: орязване на разходи за отбрана (бойни кораби и бронирани машини), магистрали, капиталови разходи, дори култура. Днес двата приоритета са: здраве на нацията и здравето на икономиката. Ако ги запазим – хората сами ще се завърнат в театри и клубове, по пътища и курорти, веднага щом си стъпят на краката.

За да оцелеят, разходи ще трябва да режат всички в светлината на кризата, включително домакинства и компании. Засега обаче държавата не го прави. Аргументът: нейните разходи били инвестиции и потребление, заместващи спадът в частния сектор.

Спадът там обаче не е вследствие на “животинските бесове” при уплашените инвеститори и потребители. А по-скоро – при обективна невъзможност да произвеждат стойност, тоест да изкарват доход, с който да инвестират и потребяват.

“Търсенето” от страна държавата няма да реши проблемите на микро ниво – фирми, затварящи врати поради забрана за дейност, служители – загубили поминъка си, вземащи безлихвен кредит, за да оцелеят.

Ако се тегли дълг от държавата, то поне той следва да е “външен”, тоест да не взема оскъдните спестявания за бизнес у нас точно сега. Противно на аргумента за лихвата, с която сме щели да захраним родните банки – няма как това да е разумна цел на нито едно правителство. Със скрития дълг в пенсионната и здравната ни система – проблемът бързо може да ескалира. 

Мярката “60-40”, в която държавата поема и част от брутния доход и осигуровки, също изисква наличие на приходи за бизнеса – при условие че днес такива за проблемните сектори няма.

Истината е, че за да няма шокираща безработица у нас следващите месеци и години: разходите на бизнеса трябва гъвкаво да падат надолу заедно с приходите. Със спада на продажбите – гъвкаво и адекватно да се понижават временно и възнагражденията.

Хапчето е болезнено, но в противен случай ще следва безработица в библейски мащаб. Това се случва по време на Голямата Депресия в САЩ през 30-те години на миналия век, когато бизнесът е привикан от правителството и убеден да не пипа заплати, за да не тръгнат цените надолу при забавено потребление на служителите. Ефектът: заради спада в приходите скоро следва каскада от фалити и вълна от безработни. Из целия свят.

Даряването на заплатите от депутати и политически кабинет е счетоводен трик – заплати се създават в частния сектор, а в публичния само се разпределят – тоест имаме само разход за администрирането на ресурса, който по естествен път щеше да иде където трябва така или иначе.

Кризата е възможност за изчистване – проблемът е, че никой политик в света на иска това в неговия мандат. Кризата води до появата на нови предприемачи, разбиване на статуквото.

Ще оцелеят най-адаптивните, имащи натрупани предвидливо ликвидни буфери. Спестяванията сега трябва да се насочат към най-добрите предприемачи и най-качествените проекти – за да се намали шокът от удара. Другото е нетна загуба и вместо да излекува болната икономика, само ще я разболее още повече.

Оригинална публикация

Коронавирусът

“Консерваторъ” публикува разнообразни мнения и анализи относно пандемията COVID-19

Функционираща икономика и лична отговорност

Функционираща икономика и лична отговорност

Функционираща икономика и лична отговорност, а не военновременен планов социализъм и крути забрани ще ни спасят от пандемията Днес - пред лицето на сериозна глобална пандемия - икономическата наука и функциониращата стопанска система не просто няма как да минат на...

Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”?

Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”?

В преносен смисъл, всеки един от нас носи “маска”. В работата сме едни, вкъщи други, а пред близки приятели съвсем различни. Носим я, защото се страхуваме: от вируса, от отхвърляне, от истината… Но представете си, че този страх изчезне. Готови ли сме за истината като...

Държавните компании, данъците и кризисната икономика

Държавните компании, данъците и кризисната икономика

Държавните компании в огромната част от случаите са на загуба, но по-важното е, че винаги имат негативен ефект върху конкуренцията и потребителите. Защо? Първо, за разлика от “частните”, държавните компании винаги могат да разчитат на помощ от бюджета. Те набират...

Споделете чрез

Предишен

Следващ