С особена тежест стои един въпрос – с кого да се обединят демократичните партии от център-дясно и как? И в частност СДС. Пo-надолу ще говоря като седесар, защото съм член на СДС и тази партия познавам най-добре, но почти всичко се отнася и за другите партии от десния политически спектър.
Ясно е, че с БСП и ДПС това не става. БСП последователно започват да се обръщат към БКП носталгията и това стана особено видимо откакто г-жа Нинова стана председател. ДПС са в ролята на “черната вдовица” – отровен паяк, който изяжда партньорите си. За партии едномандатки като ББЦ, Воля, бъдещата формация на Божидар Димитров и Слави Трифонов няма смисъл да се говори. Те минават като метеори през политическия ни живот и освен да се опариш докато изгарят, друго няма какво да донесат.
Остават два варианта – ГЕРБ и Обединените патриоти (или част от тях).
ГЕРБ са безспорен фактор в българския политически живот, претендиращи да са дясна партия и чрез заиграването с темата “антикомунизъм” се представят за алтернатива на БСП. Бавно и последователно се опитват да вкарат избирателя в двуполюсната дилема ГЕРБ или БСП, все едно друга алтернатива няма. Но трябва дясно да се каже, че ГЕРБ и БСП не са алтернатива една на друга, а са само двете страни на една и съща монета. ГЕРБ никога не е била истинска и осъзната дясна партия. По скоро е един вид народняшка, популистка партия, която при създаването си трябваше да се позиционира някъде в политическото протстранство. Тогава на власт бяха левите, следователно за да се доберат до властта, трябваше да се представят за десни. Ако тогавашното правителство беше дясно, ГЕРБ без никакви усилия щеше да е лява партия. И това даже много добре щеше да й приляга поради политическата история на голяма част от членовете й, включително ръководните й кадри.
И до момента ГЕРБ продължава да действа на принципа проба-грешка и да печели избори с обещания галещи ухото на избирателя, които след това не изпълнява. Икономическата политика в преобладаващите случаи е далеч от дясна. Следователно в България е нужна истинска дясна алтернатива на ГЕРБ. Съюзът с ГЕРБ, или следването на неговия дневен ред, когато ГЕРБ е големият и силен партньор, е пагубен за десните сили, защото тогава ГЕРБ не се държи като партньор, а като “по-големия брат” изискващ подчинение и прехвърлящ всички негативи към по-малкия партньор. Опитахме да участваме, за да променим отвътре, но не стана. Единствено ако ние сме силната страна в управлението може да говорим за взаимодействие с ГЕРБ.
Вече е очевидно, особено при сегашното правителство, че Стабилността на ГЕРБ не води до устойчиво развитие, а до застой.
Съюз с Обединените патриоти или част от тях.
Три партии, които не заслужават доверието ни. Нито са в дясно, нито изповядват ценности и разбиране за политика и държавност като нас. Атака са откровено руска, а не българска партия. Да, за момента са по-скоро пасивни, но явно само чакат момента. Участието във властта изглежда ги уволетворява на този етап. НФСБ изглеждат най-близо до нас по програма и заявки, но това е само привидно. Всъщност не трябва да забравяме, че НФСБ се отдели от Атака, но само поради личностни разногласия, а не идейни. И сега отново са заедно и по всичко личи, че се чустват комфортно заедно. Едва ли можем да си партнираме с партия издигаща откровено антиевропейски лозунги и действаща в разрез с разбирането ни за защита на човешкото достойнство. Да, визирам именно граничните изцепки на председателя й по време на парламентарните избори, както и последните му епистоларни излияния.
ВМРО са партията на симпатичния и носталгичен патриотизъм от началото на 20-век. Или поне бяха такава. В последните 7-8 години се превърнаха в партия преследващата участието във властта на всяка цена. Безпринципната коалиция с ББЦ и сегашната с Атака са само пример за това. Носталгичния и патриотизъм вместо такъв от началото на 20 век, прерасна в носталгизъм по времето преди 89-а. Действията на председателя (агент на ДС) като министър на отбраната са предимно във вреда на Българската армия и отбранителните ни способности. И устройващи една чужда държава, а именно Русия. Явно това ги обединява с Атака. Въпреки че преди години сме били в коалиция с ВМРО на настоящия етап това ще бъде вредно и неправилно. Партия, която възприема ЕС като нещо чуждо и “не наше”, а европейските граждани за чужденици не е партията, която може да ни бъде коалиционен партньор.
Една коалиция на десните партии, или някоя от тях с Патриотите ще даде един единствен сигнал към избирателя – тези са готови на всичко само и само да се доберат до Парламента и властта. Не е това облика, който търсим.
Остават партиите в център дясно. Партиите които залагат в програмите и дейността си на демократизирането на България. Проблема на десните организация е, че избирателите им са едни и същи. И краен брой. Всяко противоборство между тях води до загуба на избиратели. Когато един човек е поставен пред дилемата да седне на два стола едновременно, той обикновено не сяда на нито един от тях. Все пак нашите избиратели са разумни и разсъждаващи хора. Искаме ли да задържим и увеличим избирателите си, искаме ли да управляваме държавата, нямаме друг изход освен реално и категорично обединение.
Бъдещото ядро трябва да бъде от СДС, ДСБ и ДБГ – да, един път опитахме в РБ. Допуснахме много грешки, но можем само да се поучим от тях, а не да си ги навираме в очите на всяка среща. И като се има предвид, че генезиса на тези партии и най-вече на членовете им, е СДС от края на 90-те години, то най-естественото нещо е отново да се съберат в един съюз. Но този път ясно и без недомлъвки – обединение в единна партия. Видяхме, че коалицията не работи. Сливане е единствения вариант. Към това обединение да привлечем и всички малки партии от десния спектър като Д3, Синьо единство, ССД и др. – всички които в един или друг момент са излезли от СДС. Естествено място в новото обединение имат и личностите от Гражданския съвет на РБ, но само ако са готови да станат партийни членове и да спазват партийния устав.
Да, България също са добре дошли, но ще трябва и те да загърбят тясно партийния с егоцентризъм и да се определят идеологически. Коалиция или обединение на десните партии с тях е нужна. Но ако искаме тази коалиция да е трайна и да има успех, то е време Да,България да си изяснят малко идеологията. Ако ще е дясно – добре. Ще тичаме по дългата писта. Ако ще е център или ляво – пак добре, но тогава по късата писта. Само до смяната на модела на сегашното управление на пост БКП партиите в лицето на БСП, ДПС и ГЕРБ.
Но как да стане това обединение като има толкова много натрупани негативи между партиите в дясно? Много лесно. И същевременнно много трудно. Трябва само да се смирим малко и да помислим за следващите 10-20 години, а не за следващите 2-3 такива. ДСБ да спрат да използват тезата, че с Лукарски не могат да се обединят и няма да разговарят със СДС докато той е председател. Изглежда колегите, след напускането на СДС са забравили, че СДС не е лидерска партия. Ако истински искат да се обединят със СДС, то името на председателя е най-малкия проблем. СДС от своя страна (и ръководство и членове) е време да спрат да приемат колегите от другите партии като предатели и ренегати и да ги обвиняват, че заради тях СДС не е силата, която беше. Да се вгледаме и в себе си и да направим и невъзможното да обединим отово всички в един силен съюз. Включително и с цената на трудни и тежки компромиси. ДБГ трябва най-накрая да разберат, че въпреки успехите си на места, не могат да бъдат еднолични водачи на дясното. Да, в момента имат кметове на областни градове, но другите партии са имали такива много преди тях и политическия им опит е неизмеримо по-голям.
Осъзнаването от партиите в център-дясно, че поотделно нищо не могат да направят е най-трудната част от обединителния процес. И тя все още не е извървяна от ръководствата на партиите ни. Членовете по места отдавна са убедени, че това е пътя и че само заедно сме силни и ще можем да проведем необходимите реформи за подобряване на живота ни.
Време е всички десни и демократични партии да се съберат и да вземат едно много просто и много трудно решение – сливаме се в един нов Съюз на Десните (Демократичните) Сили/ Обединени демократични сили. Сливане, защото този съюз трябва да е наследник на всички досегашни партии, на техните успехи и неуспехи. Ако направим нещо чисто ново, то ще отречем факта, че досега сме постигнали много за доброто на тази страна и общество.
А технологията на обединението е много лесна: По 100 представители от всяка сегашна партия (20 до50 делегата за по-малките формации) се събират на конгрес/конференция/събрание и изработват Устав и програма, чиито основни положения са обсъдени преди това между партиите от комисия съставена на паритетен принцип. На същия форум се избира и новото ръководство – най-добре досегашните председатели да направят крачка назад. Пък той новия лидер на дясното ще се появи по естествен път.
На същия паритетен принцип се формират и местните органи и започваме нормалната партийна дейност.
Има и едно много важно нещои което да запишем в Устава си – Председателя на съюза ни да може да участва в правителство само като премиер, не и като министър. Защото ние ще се обединим с ясната цел да упражняваме властта, а не само да бъдем във властта.
Това е първата стъпка, която ще ни приближи до доверието на избирателите. И наши и колебаещи се. Следващата стъпка е да предложим силна програма с няколко, не повече от пет, приоритета. Но такива, които можем да изпълним и които реално ще подобрят живота на хората. Например:
- Намаляване на данъците и осигурителната тежест – ДДС да стане 18 % (или по-малко), ДДС да се признава за всички активи на фирмите, включително всички видове МПС, когато се ползват за служебна дейност, Връщане на част от данъците за работещи родители;
- Децентрализация на здравната каса.
- Общественополезен труд вместо глоба – които нарушава обществения ред и норми, да си отработи. Ненужно е да се налагат глоби, които след това не се събират.
- Ускорено проектиране и изграждане на тунел под прохода “Петрохан” – реална мярка за вдигане стандарта на живот в Северозапада и стимулиране на икономическото развитие там.
- Електронно правителство и отнемане възможността на държавните и общински чиновници да разпределят обществени средства. Ако не зависи от тях, то и корупцията ще изчезне от само себе си.
Ако успеем да се обединим и предложим ясна и конкретна програма имаме шансовете да спечелим отново доверието на избирателите си. И разбира се трябва да не го предадем след изборите.
Иначе сме обречени нови и постоянни метеорни проекти, които ще се появяват и изчезват без да оставят трайна следа. И ще се надяваме след разпада на ГЕРБ и за нас да остане някоя “троха”.
Е, разбира се, винаги остава варианта всички да се явим поотделно и да се надяваме да вземем по един процент, та поне субсидия и сграда да имаме. И да работим бавно и полека да спечелим избирателите за идеите си. Все пак партията искаща независимост на Шотландия и трябваха 100 години за да стане водеща сила в Шотландия. Може пък и някоя от сегашните партии да успее да направи това. След време.
